Д-р Йоана Стойчева е завършила медицина в Медицинския университет -

Д-р Йоана Стойчева е приключила медицина в Медицинския университет - София и специализира ревматология в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. Професионалните й ползи са ориентирани към систематичните автоимунни ревматични болести, възпалителните ставни болести, мускулно-скелетната ехография и капиляроскопията.  Особен интерес за нея съставляват ранната диагностика, оценката на болестната интензивност и актуалните подходи за следене и лекуване на пациентите с ревматични болести.

Автор и съавтор е на пет научни изявления. 

Завършила е сполучливо курс на Европейския алианс на асоциациите по ревматология (EULAR) по капиляроскопия при ревматични болести,  както и онлайн образование по мускулно-скелетна ехография в границите на EULAR eLearning Introductory Ultrasound Course. Има участия в национални и интернационалните образования и конференции.

Д-р Стойчева,  по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изигра ли фамилната среда роля за този Ваш избор?

В моето семейство няма лекари, тъй че изборът ми не беше подбуден от фамилна традиция. Решението да аплайвам медицина беше напълно мое и се оформи последователно. Още като ученичка осъзнах, че ме притеглят специалности, които изискват непрестанно учене, аналитично мислене и вдишване на отговорност. Именно това открих в медицината – тя съчетава науката, човешкото отношение и опцията действително да променяш живота на хората. Колкото повече навлизах в медицината, толкоз по-убедена бях, че това е моето място. За мен тя е специалност, която в никакъв случай не стопира да те развива – всеки пациент е друг, всеки клиничен случай слага нови въпроси, а това те стимулира непрекъснато да учиш и да търсиш най-хубавото решение.

Кои бяха най-хубавите Ви учители по време на следването? Кои от тях имат максимален принос за избора Ви на компетентност?

Имах щастието да срещна доста преподаватели, които освен ми предадоха познания, само че и ми демонстрираха какъв би трябвало да бъде същинският доктор. Всеки от тях остави своя отпечатък. Най-голямо въздействие върху решението ми да избера ревматологията оказаха преподавателите, които съумяха да покажат какъв брой забавна, сложна и интелектуално предизвикателна е тази компетентност. Те ме научиха да мисля клинично, да диря аргументите зад признаците и в никакъв случай да не спирам да задавам въпроси. В ревматологията постоянно няма един явен отговор и до диагнозата се доближава посредством деликатен разбор, поредност и нюх към детайла. Ревматичните болести могат да протичат доста друго при обособените пациенти, което прави всеки случай самостоятелен. Същевременно ревматологията разрешава да проследяваш пациентите във времето, да виждаш резултата от лекуването и да изграждаш трайно доверие с тях.  Освен това развиването на биологичните и таргетните лечения през последните години промени напълно прогнозата за доста ревматични болести. Да виждаш по какъв начин с помощта на актуалното лекуване един пациент възстановява своята интензивност, самостоятелност и качество на живот е извънредно мотивиращо.

Разкажете за първите си стъпки в специализацията – какво Ви донесе най-голямо задоволство, какво Ви затрудни най-вече?

Първите месеци бяха доста интензивни. Осъзнаваш какъв брой огромна е отговорността и какъв брой още има да учиш. Най-голямо задоволство ми носят моментите, когато успеем да сложим вярната диагноза при комплициран случай или когато виждам действителното усъвършенстване на пациент след започване на лекуване. Най-голямото предизвикателство беше преходът от теоретичните познания към всекидневната клинична процедура - по какъв начин да се подходи към всеки пациент, по какъв начин се построява клинично мислене и по какъв начин се вземат аргументирани решения, като за всичко това ми помагаха по-опитните ми сътрудници. Университетът дава отлична основа, само че точно практиката построява увереността, клиничната преценка и умеенето да работиш в екип.

Кои тематики и проблеми от региона намирате за най-интригуващи?

Ревматологията е една от медицинските специалности, които се развиват с най-бързи темпове, и точно това я прави толкоз забавна за мен. Впечатлява ме какъв брой динамично се трансформират опциите за диагностика и лекуване и по какъв начин научните открития относително бързо намират приложение във всекидневната клинична процедура. С необикновен интерес проследявам клиничните изследвания и създаването на нови лечебни подходи, тъй като те дават опция все по-прецизно да избираме най-подходящото лекуване за съответния пациент. Смятам, че персонализираната медицина и откриването на нови биомаркери ще имат все по-ключова роля при избора на терапия и прогнозирането на нейния резултат. Интерес съставляват и тематики, които през последните години получиха все по-голямо значение – като репродуктивното здраве при пациентите със систематични автоимунни болести, в това число планирането на бременност и следенето по време на бременността при дами със систематичен лупус еритематозус и други ревматични болести. Все по-важни стават и въпросите, свързани с дълготрайната сигурност на терапиите, ръководството на съпътстващите болести и качеството на живот. За мен положителната ревматологична грижа значи освен ефикасен надзор върху болестта, само че и опция пациентът да води пълностоен живот.

Как виждате професионалното си развиване?

В околните години желая да изградя постоянни клинични и практични умения, да продължа да се развъртвам в научната сфера и последователно да уголемявам академичната си активност. За мен медицината е специалност, която изисква непрестанно образование, любознание и блян към рационализиране. В дълготраен проект бих желала да комбинирам клиничната процедура с научна и академична активност. Стремя се да се развъртвам съгласно най-съвременните европейски стандарти в ревматологията и имам вяра, че положителният експерт в никакъв случай не стопира да учи. За мен това значи интензивно присъединяване в научния живот на специалността, продан на опит с сътрудници от разнообразни страни, следене и използване на настоящите рекомендации, и блян добитите познания да намират действително приложение в грижата за пациентите. Вярвам, че точно този метод е в основата на актуалната ревматология и на професионалното развиване на всеки доктор.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре?

Свободното време е значимо за мен, тъй като ми оказва помощ да подкрепям салдото сред специалността и персоналния живот. Обичам да пътувам и да откривам нови места и разнообразни култури. Голяма част от живота ми постоянно е била обвързвана с музиката – същински меломан съм и на драго сърце навестявам концерти, тъй като те ме зареждат с сила и страсти. Танците също заемат особено място в живота ми. В продължение на години се занимавах с тях професионално и те ме научиха на дисциплинираност, неизменност и себеизразяване – качества, които през днешния ден намират място и в специалността ми. Но най-вече оценявам моментите със фамилията и приятелите си. Вярвам, че когато човек намира време за нещата, които го въодушевяват и му носят наслада, той съумява да бъде по-спокоен, по-устойчив и по-пълноценен и в грижата за своите пациенти.

Какво желаете да пожелаете на Вашите учители, които Ви стимулират в най-голяма степен да вървите по пътя напред?

Преди всичко бих желала да им благодаря. В началото на професионалния път е извънредно значимо да срещнеш хора, които освен споделят знанията и опита си, само че и имат вяра в теб, дават ти опция да се развиваш и те предизвикват да вървиш напред. Имам щастието да работя с такива учители и съм откровено признателна за доверието, поддръжката и образеца, който ми дават всеки ден. Пожелавам им най-много здраве, задоволство и да не губят вдъхновението, с което образоват младите лекари. Надявам се един ден да съумея да предам на идващите генерации най-малко част от това, което те са дали на мен.

На какво Ви научи работата в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “?

Научи ме, че зад всяка диагноза стои човек със своята история, страхове и очаквания. Разбрах, че положителният доктор не е единствено този, който слага точната диагноза, а този, който умее да изслушва, да изяснява и да бъде до пациента през целия лековит развой. Работата в клиниката ми сподели и какъв брой значим е екипът – най-хубавите резултати се реализират, когато всички работят дружно.

Как се промени животът Ви, откакто започнахте да работите с пациенти?

Станах доста по-отговорна и осъзнах какъв брой огромно доверие ни гласоподават пациентите. Всеки ден носи нови провокации и нови уроци. Започнах да оценявам още повече здравето, времето и човешките взаимоотношения. Работата с пациенти ме направи по-търпелива, по-съпричастна и по-организирана.

Каква е ролята на научната активност в професионалното развиване на един млад доктор? Занимавате ли се с научни планове?

Според мен научната активност е неразделна част от професионалното развиване на всеки млад доктор. Тя освен уголемява знанията, само че и предизвиква сериозното мислене, умеенето да анализираш научните доказателства и да ги прилагаш в клиничната процедура. Именно по тази причина имам вяра, че науката и медицината би трябвало да вървят ръка за ръка. Стремя се да бъда дейна и в научната сфера. Имам опция да вземам участие в научни планове и клинични изпитвания, да работя по научни изявления и да се включвам в национални и интернационалните научни конгреси. За мен това е опция да разменям опит с сътрудници, да се срещам с новите трендове в ревматологията и непрестанно да се развъртвам като експерт.

Кои са най-новите трендове във Вашата компетентност, които съгласно Вас ще трансформират практиката през идващите години?

Ревматологията е една от медицинските специалности, които се развиват най-динамично. През последните години следим голям прогрес както в диагностиката, по този начин и в лечебните благоприятни условия, а наклонността е лекуването да става все по-прецизно и индивидуализирано. Все по-голямо значение получават персонализираната медицина и потреблението на биомаркери, които ще ни разрешат освен да слагаме по-ранна диагноза, само че и по-точно да предвиждаме хода на болестта и вероятността пациентът да отговори на дадена терапия. Паралелно с това ставната ехография се утвърждава като незаменима част от всекидневната ревматологична процедура, а навлизането на изкуствения разсъдък в разбора на образните проучвания има капацитета в допълнение да увеличи точността и бързината на диагностиката. Развитието на нови таргетни лечения и новаторски подходи за лекуване също трансформира метода, по който се грижим за пациентите. Убедена съм, че през идващите години ще можем все по-прецизно да избираме най-подходящата терапия за съответния пациент, като се основаваме освен на диагнозата, а и на самостоятелните характерности на болестта, прогнозата и упования лечебен отговор. Именно това е посоката, в която съгласно мен се развива актуалната ревматология – към все по-персонализирана, учредена на доказателства и високи технологии медицина.