Политик, юрист, журналист - новите рискови за психиката професии
Д-р Вяра Ганчева е ръководител на фондация Форум за стабилно развиване " Фокус ", социолог учител във ФЖМК на СУ " Св. Климент Охридски ". Тя показа своя отчет от проучване за специалностите, криещи опасности за психологичното здраве на конференция " Хората с психологични болести - очаквания, упования,възможности ".
Изследването е извършено в границите на план на Сдружение за прогресивна и отворена връзка.
На първия стадий се консултирахме с 11 специалиста, с цел да можем да идентифицираме тези специалности. На втория стадий изследвахме 437 представители на 14 специалности. Оказва се, че показателят на душевен дискомфорт прави връзка сред човешката сигурност и психологичното здраве. Досега обичайно се смяташе, че националната сигурност или държавната сигурност дефинират интереса към психологичното крепко и основните обвинени бяха работещите в Министерство на вътрешните работи и военнослужещите. Лекарите и учителите също са попадали във фокуса на изследването.
За първи път е разширена оптиката посредством използване на нов способ, употребен от Европейския алианс против депресията. Според резултатите специалностите, които също попадат в рисковата канара, към този момент са инженери, охранители, политици, публицисти и адвокати.
" Смятам, че бъдещите проучвания би трябвало да бъдат фокусирани върху тези специалности, тъй като са свързани със здравето, сигурността и живота на хората, като до момента не са били предмет на проучвания у нас ", означи доктор Ганчева.
Тестът за психологичен дискомфорт към Европейския алианс против депресията може да бъде употребен както за оценка, по този начин и за самокритика. Човек самичък може да реши дали има потребност от помощ. " Ние можем да препоръчаме както лекарите, по този начин и службите по трудова медицина да имат поради, че има връзка сред физически недоволства и душевен заболявания ", съобщи Ганчева.
В доста специалности по правилник работодателите са задължени да вършат психологични прегледи, само че в множеството случаи те се правят формалното, счита Ганчева. Трябва да се извърши със наличие и да се развият онлайн принадлежности за самокритика, уточни тя. Ганчева напомни статистически данни, съгласно които 12% от българите в даден интервал от живота си са страдали от меланхолия.
Много добре да се съблюдава салдото сред персоналния живот и работата, поучава доктор Ганчева. Според нея е нужно да се съблюдава баланс сред физическото и психическото натоварване. Ако има първи проблясъци на меланхолия, да се обърнем към психолог. Стресът на работното място, или т.нар прегаряне, би трябвало да се заобикаля, а при съществуване на първи признаци на меланхолия е значимо да потърсим професионална помощ, акцентира Ганчева. По думите й, служителят би трябвало да знае правата си, а работодателят да обърне внимание освен на професионалинте условия, а и на човешкото достолепие и грижа.
Изследването е извършено в границите на план на Сдружение за прогресивна и отворена връзка.
На първия стадий се консултирахме с 11 специалиста, с цел да можем да идентифицираме тези специалности. На втория стадий изследвахме 437 представители на 14 специалности. Оказва се, че показателят на душевен дискомфорт прави връзка сред човешката сигурност и психологичното здраве. Досега обичайно се смяташе, че националната сигурност или държавната сигурност дефинират интереса към психологичното крепко и основните обвинени бяха работещите в Министерство на вътрешните работи и военнослужещите. Лекарите и учителите също са попадали във фокуса на изследването.
За първи път е разширена оптиката посредством използване на нов способ, употребен от Европейския алианс против депресията. Според резултатите специалностите, които също попадат в рисковата канара, към този момент са инженери, охранители, политици, публицисти и адвокати.
" Смятам, че бъдещите проучвания би трябвало да бъдат фокусирани върху тези специалности, тъй като са свързани със здравето, сигурността и живота на хората, като до момента не са били предмет на проучвания у нас ", означи доктор Ганчева.
Тестът за психологичен дискомфорт към Европейския алианс против депресията може да бъде употребен както за оценка, по този начин и за самокритика. Човек самичък може да реши дали има потребност от помощ. " Ние можем да препоръчаме както лекарите, по този начин и службите по трудова медицина да имат поради, че има връзка сред физически недоволства и душевен заболявания ", съобщи Ганчева.
В доста специалности по правилник работодателите са задължени да вършат психологични прегледи, само че в множеството случаи те се правят формалното, счита Ганчева. Трябва да се извърши със наличие и да се развият онлайн принадлежности за самокритика, уточни тя. Ганчева напомни статистически данни, съгласно които 12% от българите в даден интервал от живота си са страдали от меланхолия.
Много добре да се съблюдава салдото сред персоналния живот и работата, поучава доктор Ганчева. Според нея е нужно да се съблюдава баланс сред физическото и психическото натоварване. Ако има първи проблясъци на меланхолия, да се обърнем към психолог. Стресът на работното място, или т.нар прегаряне, би трябвало да се заобикаля, а при съществуване на първи признаци на меланхолия е значимо да потърсим професионална помощ, акцентира Ганчева. По думите й, служителят би трябвало да знае правата си, а работодателят да обърне внимание освен на професионалинте условия, а и на човешкото достолепие и грижа.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ