Д-р Веселина Кабакчиева е възпитаник на Медицинския университет в Пловдив,

Д-р Веселина Кабакчиева е ученик на Медицинския университет в Пловдив, откъдето се дипломира през 2011 година Още от този момент ползите й са в региона на мъчно зарастващите рани. През 2022 година придобива компетентност по хирургия.

  От 2012 година досега работи в Отделението по хирургия на болница „ Медлайн “ в Пловдив.

Разговаряме с доктор Кабакчиева по един доста сериозен проблем – мъчно зарастващите рани.

- Д-р Кабакчиева, по кое време за една рана се споделя, че е мъчно зарастваща?

- Рана, която не е заздравяла повече от 3 месеца, назоваваме хронична. 

- Кои са аргументите за такива язви?

- Те са присъщи най-вече на хората с хронични болести, измежду които са диабет, сърдечна непълнота, разширени вени и други, както и декубитални рани в резултат на залежаване. Хронични рани получават и пациенти със запушени артерии най-често по крайниците. Раните при тези пациенти се появяват когато главното заболяване  не е добре следено.

Или  към този момент появилите се рани още в ранен стадий са били неглижирани или са били лекувани погрешно. Често такива пациенти или не са търсили здравна помощ, или са обикаляли дълго време по лекари, по лечебни заведения. Хората мъчно се ориентират.  Има и различен проблем – не всеки експерт знае по какъв начин да обработва хроничните рани. Лечението на тези рани е сложно. В него взе участие освен хирург. 

- Кога човек с сходна рана би трябвало да потърси хирург?

- Препоръчително е да се потърси хирург незабавно, щом човек се нарани по-сериозно. Особено деликатни би трябвало да са хората със упоменатите болести. Ако една рана не заздравява повече от месец, все едно дали пациентът има или няма хронично заболяване, налага се да потърси профилирана лекарска помощ.

Проблемът е, че у нас са малко хирурзите, които са профилирани в лекуването на такива рани. Човек би трябвало да следи деликатно раната си – в случай че има гной, в случай че крайникът стартира да се подува, мястото към раната да се зачервява, в случай че е на крайници и той стартира да потъмнява, в случай че има болки, би трябвало да потърси квалифицирана помощ. 

- Повече ли стават хората с такива рани?

- Да, доста повече са през последните година-две. Заприлича на зараза. 

- На какво се дължи това?

- Възможно е едно от обясненията да е в затварянето по време на Ковид-19 и хората не са посещавали постоянно лекарите си, не са ходили на профилактични и контролни прегледи. В последните 1-2 години тези пациенти се усилиха доста. В същото време и самите рани са доста по-тежки, лекуването им е мъчно и постепенно, само че заеме ли се експерт, нещата се случват. За страдание, при мен идват и пациенти с неспасяеми рани. 

- Какво е лекуването?

- То зависи най-вече от повода за появяването на раната. При елементарни рани нещата са ясни – кислородна вода, йодасепт, превръзка. Развитието на хроничната рана обаче зависи от главното заболяване. Ако пациентът е диабетик, страда от сърдечна непълнота, има запушени артерии, би трябвало на първо място да се сложи под надзор главното заболяване, паралелно с третирането на раната.

Понякога повода е недобре следена кръвна захар или пациентът е на хапчета, а би трябвало да мине на инсулин.  Много е значимо за диабетиците да бъдат прегледани от съдов хирург, да се направи ангиография, с цел да се види дали няма задръстване на артерии и в случай че има, първо да се опита да бъде отпушена. Около 90% от тези пациенти имат задръстване на съдове.

Често се ампутира крайник, без да се ревизира дали пациентът няма задръстване на съдовете. Тоест, ампутират крайници, без да са отпушили съдовете и индивидът става неработоспособен, а това води след себе си проблеми и за пациента, и за фамилията, и за обществото. За страдание, има доста такива хора. Много постоянно съм имала пациенти с такива рани и първо  ги адресирам на съдов хирург, отпушват съдовете и заобикаляме ампутация на крайник, или в краен случай се ампутират един-два пръста и индивидът заобикаля инвалидизацията.