Обществото ни се сдобива с все повече психопати
Д-р Цветеслава Гълъбова е родена на 13.ІХ.1966 година в София. Завършила e Медицинския университет в София и бизнесадминистрация в УНСС. От 1994 година работи в държавната психиатрична болница „ Св. Иван Рилски “ в Курило, започвайки от равнище ординатор и преминавайки през началник-отделение за мъже с остри психози. От 2009 година е шеф на лечебното заведение.
" Корените на казуса, наименуван експанзия в нашето общество, са в изчезналото българско семейство "
- Закъснели ли сме със въвеждането на просвета, обвързвана с психологичното здраве?
- Да, доста сме закъснели, на процедура не вкарваме такава просвета. Ние нямаме отношение към хората с психологични разстройства. Не приказвам единствено за психозите, а и за хората с невротични разстройства. Виждате, че хората се наскърбяват през психологична болест, те не беседват, не спорят с причини, а споделят ти си вманиачен, ти си за Д-р Гълъбова, ти си шизофреник. Това не е белег на просвета.
- Според Вас на какво се дължи това?
- Факторите са доста. Това е обществено събитие и всяко обществено събитие по принцип се обуславя от доста фактори. В случая се намесват доста неща, като се стартира от образованието, от отношението което се образува към хората с психологични разстройства в фамилията. От стигмата, от отношението на страната към хората, които лекуват психичноболните - към нас психиатри, психолози. След като виждате по какъв начин това е една постоянно употребена засегнатост през психологичната болест, какво да чакаме от хората? Ние сме доста лимитирани като нация и се движим доста обратно.
- Зачестиха ли случаите на свирепост измежду нас?
- Не мога да кажа дали са зачестили, или в този момент добиват повече известност, само че несъмнено у нас има един поведенчески модел, който се толерира на най-високо равнище за справяне с съперника или по-слабия през експанзията. Това е доста неприятен образец, че мощният постоянно съумява. Ако приказваме за последния случай от Перник с насилието над животни, там има доста тежка личностнова патология, те не са психологично заболели, те са доста тежки психопати, които по един перверзен метод си добиват парите и удоволствените прекарвания - посредством умъртвяване на гръбначни животни. За това би трябвало да понесат извънредно строги санкции. Ние, в случай че сме едно общество на място, ще търсим корените на казуса. Корените на казуса, наименуван експанзия в нашето общество, са в изчезналото българско семейство, българското семейство като институция се разпада. Това, което в нашето общество се следи през последните 10-15 години, е една доста тревожна наклонност за психиопатизация, т.е. обществото ни се снабдява с от ден на ден психопати.
- Човек ражда ли се умопобъркан, или се трансформира в подобен?
- Има доста разногласия по въпроса, само че към този момент господства мнението, че психопатът се образува като подобен в фамилията. Когато е отгледан в безлюбие, когато никой не се интересува от неговите усеща, той се построява като умопобъркан, който постанова неговите визии и стремежи посредством експанзия. Не единствено експанзията, насилието за жалост е необятно застъпено в нашето общество. Насилието не е единствено над дами и над животни. Насилието е над деца, над мъже. Насилието има доста форми. Когато едно дете израсне в среда на принуждение, то има най-малък късмет да стане пълноценна персона. Най-често става или принудител, или жертва на принуждение и тъй като насилието е доста необятно публикувано в нашето общество, броят на психопатите става все по-голям. Децата, които се бият в учебно заведение и снимат своите гаври в учебно заведение, са и насилници, само че и жертва на принуждение, тъй като ние през целия си живот повтаряме поведенческите модели, които сме видели у дома, и когато си виждал принуждение или си бил обект на принуждение, е най-логично, че ти започваш да се справяш с всевъзможни житейско обстановки посредством принуждение, тъй като просто не знаеш друго.
- Защо от ден на ден подрастващи се обръщат към използването на алкохол, никотинови произведения и опиати?
- Защото това е най-късият път към приемане на наслаждение. Защото за жалост огромна част от актуалните младежи не четат, не се интересуват от това какво се случва към тях, а желаят да получат преживяване, желаят да получат това възприятие, че са значими, огромна работа, че могат доста неща, а актуалните опиати, които са психостимуланти, дават тъкмо тези чувства, и то за доста малко време. Не е нужно да вървиш на съревнование и да печелиш медали и да доказваш, че си огромна работа, взимаш опиати и край, към този момент си в облаците.
- На какво е най-важно да се обърне внимание за естественото развиване на децата?
- Най-важно е да се оздрави институцията българско семейство, само че това става доста постепенно и няма да стане за една-две години, а за повече. Ние възпитаваме децата си ежеминутно, ежесекундно с това, което вършим. С това да ги изслушаме, да им обърнем внимание, търпеливо да чуем какво ни споделят, какво ги вълнува без значение какъв брой сме изтощени. Да се интересуваме къде отиват, с кого отиват, по кое време ще се приберат. Да ни видят връзките у дома, че са хармонични, че се изслушваме, че се поддържаме, че се подкрепяме и по този начин нататък. Ние възпитаваме непрестанно. Като развиваме обществени умения у детето, доста е значимо децата овреме да стартират да посещават детско заведение, където да поддържат връзка със себеподобни и да се научат на живото другарство, да не се бяга от това. Да не се дават устройства в доста ранна възраст.
- Страдат ли младежите?
- Съвременният човек е невротичен, той непрекъснато рови в телефона, скролва, търси нещо, не го намира, ядосва се и заживява в един неестествен свят какъвто е виртуалната действителност и това го изкривява, тъй като изправяйки се в действителния живот, се оказва, че не може да поддържа връзка, да взема решение проблеми. Това непрестанно висене в мрежите на процедура десоциализира младите и ги лишава от същинските обществени умения, които се добиват в действителния живот.
- Държавата по какъв начин може да взе участие в този развой?
- Институциите би трябвало да се научат да си приказват институционално, аргументирано, медиите би трябвало да не стават проводници на долнопробност и нападателно държание. Трябва да се избира деликатно какво се демонстрира.
Държавата също от дълго време трябваше да забрани използването на телефони в час. След това страната би трябвало да направи по този начин, че наказванията за закононарушения да са неизбежни и бързи, т.е. да имаме едно работещо правораздаване. Да се направи по този начин, че на тези, които карат пияни и дрогирани, книжката би трябвало да им се отнеме до живот и да прекарват известно време в моргите или като санитари в " Пирогов ", с цел да схванат защо става въпрос. Проблем е към момента, че нашата каса не покрива и един час психотерапия, само че уповавам се да узреем и за това.
- Смятате ли, че бедността играе огромна роля в проблемите на българите?
- Разбира се, че играе. Когато ти нямаш 5 лева да дадеш на детето си да отиде на учебно заведение или не можеш да му направиш един порядъчен рожден ден, когато ядеш месо един път в седмицата, когато не можеш да отидеш на отмора, а това не го могат половината българи, тогава за каква независимост на духа приказваме, защо позитивно отношение към живота да приказваме. А с изключение на всичко друго, бедността покачва и престъпността. Има доста съществени проучвания по въпроса, че това е доста мощен фактор.
- Все отново от кое място можем да стартираме, първи стъпки за въвеждане на просвета, обвързвана с нашето прочувствено и психологично здраве?
- Първата стъпка е да осъзнаят институциите, че това е доста значимо и да стартират да работят в посока предварителна защита и профилактика на психологичното здраве. Тук се включва и битка с невротичните болести, опиатите, питателните разстройства, само че първо би трябвало да има осъзнаване в обществото, че това е доста значимо, тъй като предварителната защита и профилактиката не изискват скъпа инсталация и скъпо лекуване, само че изискват висококвалифициран човешки труд от доста хора, които би трябвало да бъдат чудесно стимулирани. Това са психиатри, психолози, терапевти, клинични, обществени служащи, хора, които са извънредно готови и би трябвало да бъдат стимулирани, доста на брой. Да има повсеместност, само че не акция, а постепенно и последователно обучаване на хората в това, че няма нищо срамно да потърсиш психиатър, психолог, да не хукваш незабавно към алкохол и опиати, с цел да си решаваш проблемите, би трябвало да се работи в посока излекуване на българското семейство.
- Какво бихте поискали на хората за край?
- Идва пролетта, денят се удължава, дано хората прекарват повече време на открито, да бъдат повече време с обичаните си хора, само че онлайн, не на екран. И за малко, в случай че могат, да се отдалечат от проблемите, само че не посредством алкохол и опиати, а посредством другарство. И да не се срамят да потърсят помощ, да посетят психолог или психиатър.
" Корените на казуса, наименуван експанзия в нашето общество, са в изчезналото българско семейство "
- Закъснели ли сме със въвеждането на просвета, обвързвана с психологичното здраве?
- Да, доста сме закъснели, на процедура не вкарваме такава просвета. Ние нямаме отношение към хората с психологични разстройства. Не приказвам единствено за психозите, а и за хората с невротични разстройства. Виждате, че хората се наскърбяват през психологична болест, те не беседват, не спорят с причини, а споделят ти си вманиачен, ти си за Д-р Гълъбова, ти си шизофреник. Това не е белег на просвета.
- Според Вас на какво се дължи това?
- Факторите са доста. Това е обществено събитие и всяко обществено събитие по принцип се обуславя от доста фактори. В случая се намесват доста неща, като се стартира от образованието, от отношението което се образува към хората с психологични разстройства в фамилията. От стигмата, от отношението на страната към хората, които лекуват психичноболните - към нас психиатри, психолози. След като виждате по какъв начин това е една постоянно употребена засегнатост през психологичната болест, какво да чакаме от хората? Ние сме доста лимитирани като нация и се движим доста обратно.
- Зачестиха ли случаите на свирепост измежду нас?
- Не мога да кажа дали са зачестили, или в този момент добиват повече известност, само че несъмнено у нас има един поведенчески модел, който се толерира на най-високо равнище за справяне с съперника или по-слабия през експанзията. Това е доста неприятен образец, че мощният постоянно съумява. Ако приказваме за последния случай от Перник с насилието над животни, там има доста тежка личностнова патология, те не са психологично заболели, те са доста тежки психопати, които по един перверзен метод си добиват парите и удоволствените прекарвания - посредством умъртвяване на гръбначни животни. За това би трябвало да понесат извънредно строги санкции. Ние, в случай че сме едно общество на място, ще търсим корените на казуса. Корените на казуса, наименуван експанзия в нашето общество, са в изчезналото българско семейство, българското семейство като институция се разпада. Това, което в нашето общество се следи през последните 10-15 години, е една доста тревожна наклонност за психиопатизация, т.е. обществото ни се снабдява с от ден на ден психопати.
- Човек ражда ли се умопобъркан, или се трансформира в подобен?
- Има доста разногласия по въпроса, само че към този момент господства мнението, че психопатът се образува като подобен в фамилията. Когато е отгледан в безлюбие, когато никой не се интересува от неговите усеща, той се построява като умопобъркан, който постанова неговите визии и стремежи посредством експанзия. Не единствено експанзията, насилието за жалост е необятно застъпено в нашето общество. Насилието не е единствено над дами и над животни. Насилието е над деца, над мъже. Насилието има доста форми. Когато едно дете израсне в среда на принуждение, то има най-малък късмет да стане пълноценна персона. Най-често става или принудител, или жертва на принуждение и тъй като насилието е доста необятно публикувано в нашето общество, броят на психопатите става все по-голям. Децата, които се бият в учебно заведение и снимат своите гаври в учебно заведение, са и насилници, само че и жертва на принуждение, тъй като ние през целия си живот повтаряме поведенческите модели, които сме видели у дома, и когато си виждал принуждение или си бил обект на принуждение, е най-логично, че ти започваш да се справяш с всевъзможни житейско обстановки посредством принуждение, тъй като просто не знаеш друго.
- Защо от ден на ден подрастващи се обръщат към използването на алкохол, никотинови произведения и опиати?
- Защото това е най-късият път към приемане на наслаждение. Защото за жалост огромна част от актуалните младежи не четат, не се интересуват от това какво се случва към тях, а желаят да получат преживяване, желаят да получат това възприятие, че са значими, огромна работа, че могат доста неща, а актуалните опиати, които са психостимуланти, дават тъкмо тези чувства, и то за доста малко време. Не е нужно да вървиш на съревнование и да печелиш медали и да доказваш, че си огромна работа, взимаш опиати и край, към този момент си в облаците.
- На какво е най-важно да се обърне внимание за естественото развиване на децата?
- Най-важно е да се оздрави институцията българско семейство, само че това става доста постепенно и няма да стане за една-две години, а за повече. Ние възпитаваме децата си ежеминутно, ежесекундно с това, което вършим. С това да ги изслушаме, да им обърнем внимание, търпеливо да чуем какво ни споделят, какво ги вълнува без значение какъв брой сме изтощени. Да се интересуваме къде отиват, с кого отиват, по кое време ще се приберат. Да ни видят връзките у дома, че са хармонични, че се изслушваме, че се поддържаме, че се подкрепяме и по този начин нататък. Ние възпитаваме непрестанно. Като развиваме обществени умения у детето, доста е значимо децата овреме да стартират да посещават детско заведение, където да поддържат връзка със себеподобни и да се научат на живото другарство, да не се бяга от това. Да не се дават устройства в доста ранна възраст.
- Страдат ли младежите?
- Съвременният човек е невротичен, той непрекъснато рови в телефона, скролва, търси нещо, не го намира, ядосва се и заживява в един неестествен свят какъвто е виртуалната действителност и това го изкривява, тъй като изправяйки се в действителния живот, се оказва, че не може да поддържа връзка, да взема решение проблеми. Това непрестанно висене в мрежите на процедура десоциализира младите и ги лишава от същинските обществени умения, които се добиват в действителния живот.
- Държавата по какъв начин може да взе участие в този развой?
- Институциите би трябвало да се научат да си приказват институционално, аргументирано, медиите би трябвало да не стават проводници на долнопробност и нападателно държание. Трябва да се избира деликатно какво се демонстрира.
Държавата също от дълго време трябваше да забрани използването на телефони в час. След това страната би трябвало да направи по този начин, че наказванията за закононарушения да са неизбежни и бързи, т.е. да имаме едно работещо правораздаване. Да се направи по този начин, че на тези, които карат пияни и дрогирани, книжката би трябвало да им се отнеме до живот и да прекарват известно време в моргите или като санитари в " Пирогов ", с цел да схванат защо става въпрос. Проблем е към момента, че нашата каса не покрива и един час психотерапия, само че уповавам се да узреем и за това.
- Смятате ли, че бедността играе огромна роля в проблемите на българите?
- Разбира се, че играе. Когато ти нямаш 5 лева да дадеш на детето си да отиде на учебно заведение или не можеш да му направиш един порядъчен рожден ден, когато ядеш месо един път в седмицата, когато не можеш да отидеш на отмора, а това не го могат половината българи, тогава за каква независимост на духа приказваме, защо позитивно отношение към живота да приказваме. А с изключение на всичко друго, бедността покачва и престъпността. Има доста съществени проучвания по въпроса, че това е доста мощен фактор.
- Все отново от кое място можем да стартираме, първи стъпки за въвеждане на просвета, обвързвана с нашето прочувствено и психологично здраве?
- Първата стъпка е да осъзнаят институциите, че това е доста значимо и да стартират да работят в посока предварителна защита и профилактика на психологичното здраве. Тук се включва и битка с невротичните болести, опиатите, питателните разстройства, само че първо би трябвало да има осъзнаване в обществото, че това е доста значимо, тъй като предварителната защита и профилактиката не изискват скъпа инсталация и скъпо лекуване, само че изискват висококвалифициран човешки труд от доста хора, които би трябвало да бъдат чудесно стимулирани. Това са психиатри, психолози, терапевти, клинични, обществени служащи, хора, които са извънредно готови и би трябвало да бъдат стимулирани, доста на брой. Да има повсеместност, само че не акция, а постепенно и последователно обучаване на хората в това, че няма нищо срамно да потърсиш психиатър, психолог, да не хукваш незабавно към алкохол и опиати, с цел да си решаваш проблемите, би трябвало да се работи в посока излекуване на българското семейство.
- Какво бихте поискали на хората за край?
- Идва пролетта, денят се удължава, дано хората прекарват повече време на открито, да бъдат повече време с обичаните си хора, само че онлайн, не на екран. И за малко, в случай че могат, да се отдалечат от проблемите, само че не посредством алкохол и опиати, а посредством другарство. И да не се срамят да потърсят помощ, да посетят психолог или психиатър.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ