Лечителката на души д-р Цветеслава Гълъбова: Животът не е състезание, радвайте се на малките неща!
Д-р Цветеслава Гълъбова е една от лекторите в конференцията " She " s the ONE " на Dir.bg, в която екипът на #URBN ще събере на една сцена осем мощни дами. Общото сред тях е, че изразът " Няма невъзможни неща " ги разказва най-добре. Те са модерни дами, които сами градят своите приказни кралства даже с цената на нощите, преливащи се в дни. Разноцветна мартенска селекция от 10 забавни, стойностни, вдъхновяващи и сполучливи девойки, които носят своите послания и орисии. Дамите в плана " She " s the ONE " светят мощно, даже когато прожекторите не са ориентирани към тях. Те вдъхват животи посредством думите или допира си. Те са независими и водещи в работата си, а усмивките им, даже по време на претрупан работен ден, оправят настроението и внасят вяра в живота.
Конференцията ще се организира на 28 март, в Клуб 1 на НДК, вход свободен. Местата са лимитирани, само че си коства да ги чуете, тъй като житейските им послания са същински притчи за щастието. Запазете своите места на формата за регистрация тук.
Две висши образования, два брака, две дъщери. Внуче. Мисис баба 2014 и към този момент 10 години шеф на държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ". Кое за Вас е най-голямото ви достижение?
Моите деца и мъжът на живота ми – моят внук! Наистина считам, че това е най-голямото ми достижение, все пак останало. Тези обичани мои същества не са целият ми свят, само че несъмнено са в центъра на моята си галактика. Аз се гордея с тях, с това, че са положителни хора, само че най-силното ми възприятие към тях е обич – строга, само че подкрепяща и всеотдайна майчина обич и всеопрощаващата обич на бабата към внуците.
Малцина знаят, че след 6 семестъра в компетентност „ Стоматология “ се отказвате и кандидатствате още веднъж медицина, с цел да преследвате фантазията си да бъдете психиатър. Това ли е формулата на триумфа – да не се отказваш?
Дали е формула не мога да настоявам, тъй като въпреки всичко формулите оферират и допускат човек да получа най-после, в случай че приложи формулата, едно правилно решение. А в живота нещата не се случват по формули, тъй като има прекалено много непредвидими фактори, които могат да попречат или пък да ускорят процесите на постигане на сложена цел. Но, изрично считам, че човек не би трябвало да се отхвърля да следва своите фантазии, да ги трансформира в стремежи и най-после – в осъществени цели.
Трябва обаче всеки от нас да е наясно, че процесът на успяване е доста дълъг , изисква се непримиримост, самообладание, научаване да понасяш загуби, които да анализираш и извличаш изгода от предишния си опит, да работиш върху себе си, да откриваш своите дефекти и последователно и с изменчив триумф да ги превъзмогваш или преработваш в положителни качества. С други думи постигането на триумф е, съгласно мен, придвижване по серпантина. Никой не трябва да си мисли, че това е изстрелване на ракета. Когато стане по този метод и триумфът или славата се стоварват на главата за „ една нощ “, рискът да не понесеш тази тежест, е голям. Виждали сме такива сгромолясвания, които са доста мъчителни и мъчителни за този, на който се случват. За триумфа човек би трябвало да се е подготвял, да е минал един дълъг път, това е развой, в хода на който се построяват постоянните вътрешни устои на личността.
Конференцията ще се организира на 28 март, в Клуб 1 на НДК, вход свободен. Местата са лимитирани, само че си коства да ги чуете, тъй като житейските им послания са същински притчи за щастието. Запазете своите места на формата за регистрация тук.
Две висши образования, два брака, две дъщери. Внуче. Мисис баба 2014 и към този момент 10 години шеф на държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ". Кое за Вас е най-голямото ви достижение?
Моите деца и мъжът на живота ми – моят внук! Наистина считам, че това е най-голямото ми достижение, все пак останало. Тези обичани мои същества не са целият ми свят, само че несъмнено са в центъра на моята си галактика. Аз се гордея с тях, с това, че са положителни хора, само че най-силното ми възприятие към тях е обич – строга, само че подкрепяща и всеотдайна майчина обич и всеопрощаващата обич на бабата към внуците.
Малцина знаят, че след 6 семестъра в компетентност „ Стоматология “ се отказвате и кандидатствате още веднъж медицина, с цел да преследвате фантазията си да бъдете психиатър. Това ли е формулата на триумфа – да не се отказваш?
Дали е формула не мога да настоявам, тъй като въпреки всичко формулите оферират и допускат човек да получа най-после, в случай че приложи формулата, едно правилно решение. А в живота нещата не се случват по формули, тъй като има прекалено много непредвидими фактори, които могат да попречат или пък да ускорят процесите на постигане на сложена цел. Но, изрично считам, че човек не би трябвало да се отхвърля да следва своите фантазии, да ги трансформира в стремежи и най-после – в осъществени цели.
Трябва обаче всеки от нас да е наясно, че процесът на успяване е доста дълъг , изисква се непримиримост, самообладание, научаване да понасяш загуби, които да анализираш и извличаш изгода от предишния си опит, да работиш върху себе си, да откриваш своите дефекти и последователно и с изменчив триумф да ги превъзмогваш или преработваш в положителни качества. С други думи постигането на триумф е, съгласно мен, придвижване по серпантина. Никой не трябва да си мисли, че това е изстрелване на ракета. Когато стане по този метод и триумфът или славата се стоварват на главата за „ една нощ “, рискът да не понесеш тази тежест, е голям. Виждали сме такива сгромолясвания, които са доста мъчителни и мъчителни за този, на който се случват. За триумфа човек би трябвало да се е подготвял, да е минал един дълъг път, това е развой, в хода на който се построяват постоянните вътрешни устои на личността.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ