Политическата диверсификация на ДПС
Д-р Цветан Мънгов, Германия
В публичното съществуване у нас от възшествието на демокрацията насам успяхме да забележим забавни и даже екзотични явления. Цар – министър председател, кавалкада от спасители, арест на някогашен министър председател и освобождението му, псевдореволюции от всевъзможен темперамент и така нататък.
Дори видяхме коалиция сред пострадалите от възродителния развой и наследниците на уредниците му.
Само северномакедонска партия не се е появила, само че знае ли някой?
Видяхме несъмнено и роене на партии, което – както на всички места по света - беше обвързвано с обосновани или заболели упоритости на партийни деятели и управления.
А последно - доживяхме да забележим и нов феномен – целеустремено и предумишлено делене на партия!
Че Движение за права и свободи ще се диверсифицира, стана ясно преди месеци, когато господин Пеевски съобщи, че
„ най-интересното следва “
Причините за това решение бяха явни – дългогодишна изолираност на Движение за права и свободи от централната власт, стигматизация на партията (заслужена или недотам), нуждата от изчистване на имиджа на водачи, а евентуално и боязън, че стават трайно втора политическа мощ в страната.
Втора политическа мощ, само че заради горните негативи – нежелана като съдружен сътрудник.
И тъй като разполагат с корав и пребогат за две партии електорат – направиха го.
За да подхранят достоверността на мероприятието, от двете фракции се замеряха дозирано с вербални квалификации, закани и прочие, едвам не е без никак.
Но като цяло раздвоението стана безшумно, цивилизовано и по европейски.
Аз персонално чаках по-точно разделяне на електората, дори лек превес за „ АПС “, само че това не е толкоз значимо. Разделението се състоя, господин Пеевски бе назначен за народен Шейтан, бе осветен като притежател на всичко неприятно и заповедник на тъмните сили, надлежно Алтернатива за права и свободи (АПС) стартира да наподобява допустимата опция. Сега тази половина има действителен късмет да взе участие в бъдеща управническа настройка.
Освен това, разполагайки с две партии, ръководителите на Движение за права и свободи получават повече гъвкавост и варианти за в бъдеще. Я си представете, че в един миг господин Пеевски се отдръпна? Той „ взема “ със себе си негативите,с които е претрупан, взема и „ Магнитски “ и „ Новото начало “ става второ положително Движение за права и свободи. И отново се сплотяват. Или противоположното – избират нов началник и оттова нататък
работят в синергизъм,
паралелизъм и прочие - съгласно политическия миг.
Дотук добре. Даже доста добре. Политиката е игра и положителните ходове провокират почит.
Проблемът, който предизвика това писание е публичната реакция на описаното събитие.
То не е централното, но заслужава да бъде осветлено съответно от страна на политологичното и социологическо войнство, което обикаля студията по избори.
Но вместо да ми обяснят – като на гласоподавател, като на жител, по какъв начин Движение за права и свободи организира акцията, по какъв начин съумя да укаже на едни елементи от електората си да гласоподават за АПС на Доган, а на други - за Движение за права и свободи – Ново начало на Пеевски, от екрана и ефира ми изясняват, че вотът за Пеевски бил платен! Обясняват ми – освен това професори, доценти и дори учени, че Пеевски владеел играта, било належащо обединяване против него и въобще – съюз на здравите сили!
Дори президентът излезе със ядосан апел - безспорните данни за изборни нарушавания да попаднат най-сетне в полезрението на съответните служби …
Изобщо наподобява, че театърът с разцеплението на Движение за права и свободи е убедил общество и експерти, че е плод на някакъв действителен политически развой! Коментират се никому незнайни локални политици, кой кого подкрепял, за какво го подкрепял, оферират се фантастични тълкования!
Лично аз допускам, че за множеството парламентарни лисици у нас нещата са пределно ясни.
И толкоз по-зле, щом осъзнато одобряват да водят борби с изкуствено основани химери, хващат се на маскарадно хоро.
Да, несъмнено господин Пеевски – въз основата на корпоративно въздействие, персонална интензивност и прочие е добавил гласове към фракцията си. Но резултатът който реализира господинът с 2 % първичен рейтинг е вероятен единствено и само, в случай че централно му е отпусната 50 % електорална поддръжка.
Друг метод няма.
Между другото, в случай че господин Пеевски е така всесилен, че вкарва по 30 депутата, от раз
за какво му е въобще да действа през Движение за права и свободи
Прави си личен план – и хоп в Парламента?
Аз, като почитател на заедността и консенсусен жител виждам прекомерно незлобливо на ставащото. Но тъй като е забавно и любопитно, чаках социолозите да ми обяснят какви инструкции са изпратени до гласоподавателите, по какъв начин е диверсифициран вотът. Да интервюират, да създадат извадки, да предложат хипотези …
Ако бях началник на партия и трябваше да разполовя правилния си електорат, бих употребил възрастов симптом. Например – тези до 35 година гласоподават да мен, а тези над – за сътрудника. Друг вид – мъжете гласоподават за сътрудника, дамите – за мен (???? ). Или селата и градчетата – за мен, огромните градове – за сътрудника. Спускам напътствията по партийните канали и всичко заспива.
Спекулирам слепешката, естествено.
И искам да подчертая – нямам никакъв проблем с политическите ходове на Движение за права и свободи, още по-малко с електората им. Желая здраве и триумфи както на господин Доган, по този начин и на господин Пеевски.
Имам проблем с груповия идиотизъм, който се лее от екрана и е превзел ефира във всевъзможни разновидности.
В публичното съществуване у нас от възшествието на демокрацията насам успяхме да забележим забавни и даже екзотични явления. Цар – министър председател, кавалкада от спасители, арест на някогашен министър председател и освобождението му, псевдореволюции от всевъзможен темперамент и така нататък.
Дори видяхме коалиция сред пострадалите от възродителния развой и наследниците на уредниците му.
Само северномакедонска партия не се е появила, само че знае ли някой?
Видяхме несъмнено и роене на партии, което – както на всички места по света - беше обвързвано с обосновани или заболели упоритости на партийни деятели и управления.
А последно - доживяхме да забележим и нов феномен – целеустремено и предумишлено делене на партия!
Че Движение за права и свободи ще се диверсифицира, стана ясно преди месеци, когато господин Пеевски съобщи, че
„ най-интересното следва “
Причините за това решение бяха явни – дългогодишна изолираност на Движение за права и свободи от централната власт, стигматизация на партията (заслужена или недотам), нуждата от изчистване на имиджа на водачи, а евентуално и боязън, че стават трайно втора политическа мощ в страната.
Втора политическа мощ, само че заради горните негативи – нежелана като съдружен сътрудник.
И тъй като разполагат с корав и пребогат за две партии електорат – направиха го.
За да подхранят достоверността на мероприятието, от двете фракции се замеряха дозирано с вербални квалификации, закани и прочие, едвам не е без никак.
Но като цяло раздвоението стана безшумно, цивилизовано и по европейски.
Аз персонално чаках по-точно разделяне на електората, дори лек превес за „ АПС “, само че това не е толкоз значимо. Разделението се състоя, господин Пеевски бе назначен за народен Шейтан, бе осветен като притежател на всичко неприятно и заповедник на тъмните сили, надлежно Алтернатива за права и свободи (АПС) стартира да наподобява допустимата опция. Сега тази половина има действителен късмет да взе участие в бъдеща управническа настройка.
Освен това, разполагайки с две партии, ръководителите на Движение за права и свободи получават повече гъвкавост и варианти за в бъдеще. Я си представете, че в един миг господин Пеевски се отдръпна? Той „ взема “ със себе си негативите,с които е претрупан, взема и „ Магнитски “ и „ Новото начало “ става второ положително Движение за права и свободи. И отново се сплотяват. Или противоположното – избират нов началник и оттова нататък
работят в синергизъм,
паралелизъм и прочие - съгласно политическия миг.
Дотук добре. Даже доста добре. Политиката е игра и положителните ходове провокират почит.
Проблемът, който предизвика това писание е публичната реакция на описаното събитие.
То не е централното, но заслужава да бъде осветлено съответно от страна на политологичното и социологическо войнство, което обикаля студията по избори.
Но вместо да ми обяснят – като на гласоподавател, като на жител, по какъв начин Движение за права и свободи организира акцията, по какъв начин съумя да укаже на едни елементи от електората си да гласоподават за АПС на Доган, а на други - за Движение за права и свободи – Ново начало на Пеевски, от екрана и ефира ми изясняват, че вотът за Пеевски бил платен! Обясняват ми – освен това професори, доценти и дори учени, че Пеевски владеел играта, било належащо обединяване против него и въобще – съюз на здравите сили!
Дори президентът излезе със ядосан апел - безспорните данни за изборни нарушавания да попаднат най-сетне в полезрението на съответните служби …
Изобщо наподобява, че театърът с разцеплението на Движение за права и свободи е убедил общество и експерти, че е плод на някакъв действителен политически развой! Коментират се никому незнайни локални политици, кой кого подкрепял, за какво го подкрепял, оферират се фантастични тълкования!
Лично аз допускам, че за множеството парламентарни лисици у нас нещата са пределно ясни.
И толкоз по-зле, щом осъзнато одобряват да водят борби с изкуствено основани химери, хващат се на маскарадно хоро.
Да, несъмнено господин Пеевски – въз основата на корпоративно въздействие, персонална интензивност и прочие е добавил гласове към фракцията си. Но резултатът който реализира господинът с 2 % първичен рейтинг е вероятен единствено и само, в случай че централно му е отпусната 50 % електорална поддръжка.
Друг метод няма.
Между другото, в случай че господин Пеевски е така всесилен, че вкарва по 30 депутата, от раз
за какво му е въобще да действа през Движение за права и свободи
Прави си личен план – и хоп в Парламента?
Аз, като почитател на заедността и консенсусен жител виждам прекомерно незлобливо на ставащото. Но тъй като е забавно и любопитно, чаках социолозите да ми обяснят какви инструкции са изпратени до гласоподавателите, по какъв начин е диверсифициран вотът. Да интервюират, да създадат извадки, да предложат хипотези …
Ако бях началник на партия и трябваше да разполовя правилния си електорат, бих употребил възрастов симптом. Например – тези до 35 година гласоподават да мен, а тези над – за сътрудника. Друг вид – мъжете гласоподават за сътрудника, дамите – за мен (???? ). Или селата и градчетата – за мен, огромните градове – за сътрудника. Спускам напътствията по партийните канали и всичко заспива.
Спекулирам слепешката, естествено.
И искам да подчертая – нямам никакъв проблем с политическите ходове на Движение за права и свободи, още по-малко с електората им. Желая здраве и триумфи както на господин Доган, по този начин и на господин Пеевски.
Имам проблем с груповия идиотизъм, който се лее от екрана и е превзел ефира във всевъзможни разновидности.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ