Д-р Татяна Предова, МОН: При по-големите ученици тормозът е скрит като феномен
Д-р Татяна Предова - държавен специалист в дирекция " Приобщаващо обучение “ в Министерството на образованието и науката (МОН), винтервю за утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус “
Днес си приказваме за експанзията в учебно заведение и какви ограничения би трябвало да бъдат подхванати за превенцията и ограничението й. Темата разясняваме с доктор Татяна Предова – държавен специалист в дирекция " Приобщаващо обучение “ в Министерството на образованието и науката (МОН). Д-р Предова, през вчерашния ден се организира конференция " Училище без експанзия за сигурна учебна среда “. Какво обсъдихте и какви решения бяха взети?
Вчера на кръглата маса, която организирахме, беше показана програмата " Стъпки дружно “ и резултатите от нея, които организираме взаимно с УНИЦЕФ две години и апробираме в пет учебни заведения. Бяха показани настоящите трендове на експанзията в просветителните институции и взаимно с педагогическите експерти, със обществените сътрудници, неправителствения бранш обсъдихме бъдещи решения за политики, които да подобрят общуването в учебно заведение, да преодолеят езика на омразата и да доведат до сигурна учебна среда.
Какви ограничения предлага МОН за предварителна защита и за справяне с експанзията в учебно заведение?
По принцип МОН в последната година осъществя много ограничения, които са свързани с провокациите на живота. Това беше рецесията с КОВИД-19, спорът, войната в Украйна и бежанската вълна около нея. Една от дейностите, това беше в действителност основаване на работна група за разработване на обединен уеднаквен инструментариум по отношение на оценка на самостоятелните потребности на децата и учениците. Специалисти от мобилната група бяха подготвени в работа с контузия. В резултат на покана от Съвета на дамите бежанки в България взаимно с израелска здравна коалиция инициирахме осведомителна акция под надпис " Училище без експанзия “. Всъщност вчерашната кръгла маса е продължение на тази акция. В рамките на акцията събрахме и обобщихме 196 истории от модели, положителни практики от учебни психолози, шефове на учебни заведения и възпитаници, като сега три от най-хубавите истории се филмират и ще бъдат показани назад в просветителните институции, може би и в медиите, несъмнено, посредством отбрана на персоналните данни. И задачата на тези филмирани истории е да насочат нужните послания, ориентирани към предварителна защита на нападателните прояви измежду подрастващите и още веднъж целим в действителност основаване на тази сигурна учебна среда чрез образуване на просвета на другарство без принуждение, без потребление на езика на омразата. С цел стимулиране на ученическото присъединяване и усилване ролята на учениците в учебния живот и като част и от основаване на сигурна учебна среда към сегашния миг МОН организира конкурс сред ученическите препоръки за най-хубава самодейност на училищен съвет, като първият стадий ще завърши, т.е. ще излязат резултатите, до края на декември. Работим по посока на обществената и прочувствена просветеност на учениците, която е от особена значимост за пълноценното другарство, самопознание, взимане на правилни решения. И в тази връзка работим с неправителствения бранш и такива организации, които имат опит при въвеждане и насърчаване на социално-емоционални умения при децата и учениците посредством създадена от тях богата палитра от материали, свързани със социално-емоционално учене, образование на наши специалисти и други начинания в тази посока. Осъществена е среща с представители на учебни психолози за обрисуване на съдействие в посока на поддръжка на активността им, като тези работни формати на срещи с тях ще продължат да се реализират, предвид на значимата роля на учебните психолози в основаване на сигурна учебна среда и поддръжка на децата и учениците. Разбира се, извънредно значимо е междуинституционалното съдействие и в тази връзка си сътрудничим с всички институции, заинтригувани страни, неправителствен бранш, обществени сътрудници. Същевременно за нас е изключително значимо да привличаме и родителите и в тази посока, посредством програмата " Стъпки дружно “, посредством плана сега на МОН, който се осъществя в поддръжка за приобщаващо обучение, работим в посока на работа с родителите, които са доста скъп сътрудник за реализиране на устойчиви резултати в работата с децата и учениците.
След малко желая да засегнем и малко повече тематиката за психолозите и родителите и тяхната роля и присъединяване тъкмо във възпитаването на приемливост и възпитаването срещу експанзията. Но преди този момент желая да Ви попитам какви сигнали най-често постъпват при вас от учебните управляващи?
Най-често постъпват сигнали, които са свързани нормално с спорове в учебно заведение, в които има подозрение у родителите дали те са позволени вярно от учебните управления. И нормално възрастовата група е при по-малките възпитаници – 2., 3. клас, 5., 6. клас. Но желая да слага акцент в действителност за това, че при по-големите възпитаници, там нещата също са съществени във връзка с принуждение и тормоз, тъй като там тормозът е прикрит като феномен. Той е под форма на инструментална експанзия, в смисъл, това е уединяване, това са злословия по адрес на детето, което е жертва, злепоставяне в обществените мрежи. И тогава ставаме очевидци на ескалиране на тези спорове отвън учебната среда, както бяхме очевидци на такива и през интервала отпреди няколко месеца обратно.
Т.е. не може да бъде закрепена избрана възраст, защото при всяка такава…
Не, не, просто тормозът, насилието и експанзията си имат своите специфики във всяка една възраст. И в тази връзка ние поставяме старания да квалифицираме педагогическите експерти, да беседваме. Вчера по тази причина беше доста скъпа кръглата маса и може би ще продължим в посока на образуване на сходни срещи, тъй като е доста значимо да чуем кой по какъв начин се оправя, каква нужда има от квалификации, от методическа поддръжка, тъй като в действителност това са комплицирани явления, те се развиват всеки ден. Знаете, че това е динамичен феномен, насилието, и той се демонстрира по разнообразни способи и ние би трябвало да сме наясно и да отговорим на тези провокации, с цел да предпазим децата от по-сериозни последствия от този феномен, издевателството, който в действителност е доста тежък, и оставя отпечатък в целия живот на човек, в случай че не бъде заловен, в случай че детето не бъде подкрепено. Всички сме били възпитаници и знаем по какъв начин се усещаме и по какъв начин сме се чувствали, когато някой е упражнявал такава форма на принуждение при нас. И в случай че експанзията при по-малките възпитаници бих я нарекла ситуативна, или както ние споделяме, реактивна, т.е. има причина, те се сбиват, което също не е безобидно, несъмнено, до момента в който при по-големите възпитаници към този момент, там имаме по-префинена експанзия, която към този момент в някои случаи е за съзнателно да навредим.
Във всяка възраст в действителност остават разнообразни белези. Може би когато са по-големи, белезите надлежно са по-трайни. Вчера още веднъж чухме за случай на експанзия в учебно заведение, при който дете от Видин е със счупена ръка след сдърпване със съученик. Как ще коментирате случая? Пререканията постоянно ги е имало и ще продължава да ги има, само че излиза ли обстановката отвън надзор?
Точно това желаех да кажа, че когато децата и учениците влязат във физически пререкания, в действителност ние не трябва да позволяваме да се стигне до там, само че по този начин или другояче, ние експанзията не можем да я изолираме напълно. Това е химера. Просто е належащо да бъде доста сигурна учебната среда. Това допуска всички заинтригувани страни да бъдат участници, да бъде планувана средата, т.е. да има наличие на възрастни на всички места, изключително на местата, където нормално младежите или децата се събират – това са по учебните дворове, а там, където отсъстват възрастните, нормално в учебните тоалетни стават такива пререкания и сбивания, по коридорите, където не са следени от възрастни. Това е значимо. Но това са в действителност редовите условия. Но когато ние имаме едно пълноценно другарство, когато всеки е поддръжка на другия в тази среда, тогава не би се стигнало до това фрапантно сборичкване, още повече че младежите сега са си тежички, даже и във 2.-3. клас - по-едри са, това е просто частта на поколението и всяко сборичкване може да докара от време на време и до много тежки последствия, както е в тази ситуация със счупената ръка. Разбира се, ние ще проверим този случай, в случай че е належащо, ще изпратим представители на Национална мобилна група за психическа поддръжка към МОН, които в такива случаи оказват психическа поддръжка на травмирания възпитаник, на останалите възпитаници от класа, оказват методическа поддръжка за превъзмогване на случая. Но в действителност не може да се каже, че е прелестно. Не мога да кажа обаче, че нещата са излезли отвън надзор, просто тъй като през вчерашния ден чух какъв брой се работи в тази посока от педагогическите експерти и всички споделиха най-малко, че при тях обстановката в учебно заведение е спокойна, без значение от данните, които ние обобщихме тази година и които демонстрират в пъти повече спрямо 2019 година, когато учениците бяха в образование в електронна среда, действително повишаване на случаите, свързани с нападателни прояви.
Вие казахте, че в действителност се вижда работа на учебните експерти в посока предварителна защита на експанзията. МОН също ще предприеме ограничения за ограничението й, само че единствено институциите ли могат да оказват помощ? Каква е ролята на родителите и без тяхна интервенция ще има ли резултат?
Ролята на родителите, както подчертах и в диалога, е извънредно огромна и ние доста се надяваме на това да се реализира в действителност работещо партньорство с тях. В тази връзка, работим доста добре и с Асоциация " Родители “. Само желая да кажа, че през вчерашния ден за първи път не чух такива мощни обвинявания към родителите, тъй като в множеството ни срещи до момента имаше едно такова прекачване на топката – " Ние не сме отговорни, родителите са отговорни “. Реално видяно, когато ние работим дружно, няма смисъл да се упрекваме и да си вменяваме вини. Необходимо е родителите да бъдат подкрепени. Вчера бяха дадени образци за наставнически срещи, които са градивни, на които родителите се канят освен да им се каже какъв брой децата са създали нещо неприятно и са получили слаби резултати, и по този метод са привлечени в учебно заведение. Самата стратегия " Стъпки дружно “ има обособен съставен елемент " Работа с родителите “, който в действителност тъкмо това допуска – да се работи с тях с нужните подходи, с нужните срещи, със взаимните начинания с децата, учениците, учителите. И още веднъж и през плана " Подкрепа за приобщаващо обучение “ обучихме 650 педагогичен експерти, които демонстрираха извънреден интерес към образованието. Към сегашния миг още веднъж по плана работим в насърчаване на действия с родителите по посока на предварителна защита на експанзията и насилието, поддръжка на фамилията при справяне с децата, когато имат разнообразни усложнения, и това са разнообразни формати, фокус групи, осведомителни дни, общи действия. Много е забавно и сътрудниците педагогичен експерти, самите те усещат поддръжката към този момент, тъй като е доста, доста по-лесно, когато индивидът, с който детето живее, в действителност ни е сътрудник, тъй като всяко влияние минава първо през фамилията и по-късно е учебното заведение. И когато вървим в една посока, резултатите се вижда, че са налице.
И с цел да приключим диалога, желая единствено да ви попитам дали има последователност у родителите, когато става въпрос за психолог? Т.е. съгласяват ли се да получат експертно мнение?
Да. Ролята на психолога е доста значима в учебно заведение. И в тази връзка се стремим психолозите в учебно заведение да бъдат готови, квалифицирани, тъй като там, където психологът е дипломиран, там, където си прави работата – през вчерашния ден на кръглата маса също бяха дадени доста такива хубави образци от работата на психолозите, – там родителите сами си препредават информация, че този човек може да им помогне, че е хубаво да се извърнат към него. И в действителност там родителите са отворени. Разбира се, има и случаи към момента, в които се обръщат към нас да ги насочим към разнообразни сътрудници, други, където да получат нужната поддръжка, само че хубавото е като резултат, че в действителност към този момент има припознаване на ролята на психолога и неговото значимо значение при поддръжка в развиването на детето, в разрешаване на разнообразни спорове и проблеми. Разбира се, ние продължаваме да мислим и в посока на въвеждане на медиацията в учебно заведение като форма за разрешаване на разнообразни спорове, които настъпват. Напоследък доста постоянно споровете са ни свързани с деца, въвлечени в наставнически спорове, по тази причина е доста значимо да има външен посредник, който да позволява такива спорове, защото знаете, че те съдържат и много правна материя. Но ролята на психолога в действителност продължаваме да я развиваме. Към момента имаме към този момент към 2000 помагащи експерти в просветителните институции. Всяка година ние в действителност следим тяхното развиване като бройка, опитваме се да ги въведем в цялата просветителна система, в детските градини, в учебните заведения. И несъмнено, насърчаваме шефовете на просветителните институции да назначават тези експерти.
Надяваме се обстановката да върви в добра посока и всички тези ограничения, които са подхванати, да дадат резултат. И ви благодаря за отделеното време.
И аз ви благодаря.
Днес си приказваме за експанзията в учебно заведение и какви ограничения би трябвало да бъдат подхванати за превенцията и ограничението й. Темата разясняваме с доктор Татяна Предова – държавен специалист в дирекция " Приобщаващо обучение “ в Министерството на образованието и науката (МОН). Д-р Предова, през вчерашния ден се организира конференция " Училище без експанзия за сигурна учебна среда “. Какво обсъдихте и какви решения бяха взети?
Вчера на кръглата маса, която организирахме, беше показана програмата " Стъпки дружно “ и резултатите от нея, които организираме взаимно с УНИЦЕФ две години и апробираме в пет учебни заведения. Бяха показани настоящите трендове на експанзията в просветителните институции и взаимно с педагогическите експерти, със обществените сътрудници, неправителствения бранш обсъдихме бъдещи решения за политики, които да подобрят общуването в учебно заведение, да преодолеят езика на омразата и да доведат до сигурна учебна среда.
Какви ограничения предлага МОН за предварителна защита и за справяне с експанзията в учебно заведение?
По принцип МОН в последната година осъществя много ограничения, които са свързани с провокациите на живота. Това беше рецесията с КОВИД-19, спорът, войната в Украйна и бежанската вълна около нея. Една от дейностите, това беше в действителност основаване на работна група за разработване на обединен уеднаквен инструментариум по отношение на оценка на самостоятелните потребности на децата и учениците. Специалисти от мобилната група бяха подготвени в работа с контузия. В резултат на покана от Съвета на дамите бежанки в България взаимно с израелска здравна коалиция инициирахме осведомителна акция под надпис " Училище без експанзия “. Всъщност вчерашната кръгла маса е продължение на тази акция. В рамките на акцията събрахме и обобщихме 196 истории от модели, положителни практики от учебни психолози, шефове на учебни заведения и възпитаници, като сега три от най-хубавите истории се филмират и ще бъдат показани назад в просветителните институции, може би и в медиите, несъмнено, посредством отбрана на персоналните данни. И задачата на тези филмирани истории е да насочат нужните послания, ориентирани към предварителна защита на нападателните прояви измежду подрастващите и още веднъж целим в действителност основаване на тази сигурна учебна среда чрез образуване на просвета на другарство без принуждение, без потребление на езика на омразата. С цел стимулиране на ученическото присъединяване и усилване ролята на учениците в учебния живот и като част и от основаване на сигурна учебна среда към сегашния миг МОН организира конкурс сред ученическите препоръки за най-хубава самодейност на училищен съвет, като първият стадий ще завърши, т.е. ще излязат резултатите, до края на декември. Работим по посока на обществената и прочувствена просветеност на учениците, която е от особена значимост за пълноценното другарство, самопознание, взимане на правилни решения. И в тази връзка работим с неправителствения бранш и такива организации, които имат опит при въвеждане и насърчаване на социално-емоционални умения при децата и учениците посредством създадена от тях богата палитра от материали, свързани със социално-емоционално учене, образование на наши специалисти и други начинания в тази посока. Осъществена е среща с представители на учебни психолози за обрисуване на съдействие в посока на поддръжка на активността им, като тези работни формати на срещи с тях ще продължат да се реализират, предвид на значимата роля на учебните психолози в основаване на сигурна учебна среда и поддръжка на децата и учениците. Разбира се, извънредно значимо е междуинституционалното съдействие и в тази връзка си сътрудничим с всички институции, заинтригувани страни, неправителствен бранш, обществени сътрудници. Същевременно за нас е изключително значимо да привличаме и родителите и в тази посока, посредством програмата " Стъпки дружно “, посредством плана сега на МОН, който се осъществя в поддръжка за приобщаващо обучение, работим в посока на работа с родителите, които са доста скъп сътрудник за реализиране на устойчиви резултати в работата с децата и учениците.
След малко желая да засегнем и малко повече тематиката за психолозите и родителите и тяхната роля и присъединяване тъкмо във възпитаването на приемливост и възпитаването срещу експанзията. Но преди този момент желая да Ви попитам какви сигнали най-често постъпват при вас от учебните управляващи?
Най-често постъпват сигнали, които са свързани нормално с спорове в учебно заведение, в които има подозрение у родителите дали те са позволени вярно от учебните управления. И нормално възрастовата група е при по-малките възпитаници – 2., 3. клас, 5., 6. клас. Но желая да слага акцент в действителност за това, че при по-големите възпитаници, там нещата също са съществени във връзка с принуждение и тормоз, тъй като там тормозът е прикрит като феномен. Той е под форма на инструментална експанзия, в смисъл, това е уединяване, това са злословия по адрес на детето, което е жертва, злепоставяне в обществените мрежи. И тогава ставаме очевидци на ескалиране на тези спорове отвън учебната среда, както бяхме очевидци на такива и през интервала отпреди няколко месеца обратно.
Т.е. не може да бъде закрепена избрана възраст, защото при всяка такава…
Не, не, просто тормозът, насилието и експанзията си имат своите специфики във всяка една възраст. И в тази връзка ние поставяме старания да квалифицираме педагогическите експерти, да беседваме. Вчера по тази причина беше доста скъпа кръглата маса и може би ще продължим в посока на образуване на сходни срещи, тъй като е доста значимо да чуем кой по какъв начин се оправя, каква нужда има от квалификации, от методическа поддръжка, тъй като в действителност това са комплицирани явления, те се развиват всеки ден. Знаете, че това е динамичен феномен, насилието, и той се демонстрира по разнообразни способи и ние би трябвало да сме наясно и да отговорим на тези провокации, с цел да предпазим децата от по-сериозни последствия от този феномен, издевателството, който в действителност е доста тежък, и оставя отпечатък в целия живот на човек, в случай че не бъде заловен, в случай че детето не бъде подкрепено. Всички сме били възпитаници и знаем по какъв начин се усещаме и по какъв начин сме се чувствали, когато някой е упражнявал такава форма на принуждение при нас. И в случай че експанзията при по-малките възпитаници бих я нарекла ситуативна, или както ние споделяме, реактивна, т.е. има причина, те се сбиват, което също не е безобидно, несъмнено, до момента в който при по-големите възпитаници към този момент, там имаме по-префинена експанзия, която към този момент в някои случаи е за съзнателно да навредим.
Във всяка възраст в действителност остават разнообразни белези. Може би когато са по-големи, белезите надлежно са по-трайни. Вчера още веднъж чухме за случай на експанзия в учебно заведение, при който дете от Видин е със счупена ръка след сдърпване със съученик. Как ще коментирате случая? Пререканията постоянно ги е имало и ще продължава да ги има, само че излиза ли обстановката отвън надзор?
Точно това желаех да кажа, че когато децата и учениците влязат във физически пререкания, в действителност ние не трябва да позволяваме да се стигне до там, само че по този начин или другояче, ние експанзията не можем да я изолираме напълно. Това е химера. Просто е належащо да бъде доста сигурна учебната среда. Това допуска всички заинтригувани страни да бъдат участници, да бъде планувана средата, т.е. да има наличие на възрастни на всички места, изключително на местата, където нормално младежите или децата се събират – това са по учебните дворове, а там, където отсъстват възрастните, нормално в учебните тоалетни стават такива пререкания и сбивания, по коридорите, където не са следени от възрастни. Това е значимо. Но това са в действителност редовите условия. Но когато ние имаме едно пълноценно другарство, когато всеки е поддръжка на другия в тази среда, тогава не би се стигнало до това фрапантно сборичкване, още повече че младежите сега са си тежички, даже и във 2.-3. клас - по-едри са, това е просто частта на поколението и всяко сборичкване може да докара от време на време и до много тежки последствия, както е в тази ситуация със счупената ръка. Разбира се, ние ще проверим този случай, в случай че е належащо, ще изпратим представители на Национална мобилна група за психическа поддръжка към МОН, които в такива случаи оказват психическа поддръжка на травмирания възпитаник, на останалите възпитаници от класа, оказват методическа поддръжка за превъзмогване на случая. Но в действителност не може да се каже, че е прелестно. Не мога да кажа обаче, че нещата са излезли отвън надзор, просто тъй като през вчерашния ден чух какъв брой се работи в тази посока от педагогическите експерти и всички споделиха най-малко, че при тях обстановката в учебно заведение е спокойна, без значение от данните, които ние обобщихме тази година и които демонстрират в пъти повече спрямо 2019 година, когато учениците бяха в образование в електронна среда, действително повишаване на случаите, свързани с нападателни прояви.
Вие казахте, че в действителност се вижда работа на учебните експерти в посока предварителна защита на експанзията. МОН също ще предприеме ограничения за ограничението й, само че единствено институциите ли могат да оказват помощ? Каква е ролята на родителите и без тяхна интервенция ще има ли резултат?
Ролята на родителите, както подчертах и в диалога, е извънредно огромна и ние доста се надяваме на това да се реализира в действителност работещо партньорство с тях. В тази връзка, работим доста добре и с Асоциация " Родители “. Само желая да кажа, че през вчерашния ден за първи път не чух такива мощни обвинявания към родителите, тъй като в множеството ни срещи до момента имаше едно такова прекачване на топката – " Ние не сме отговорни, родителите са отговорни “. Реално видяно, когато ние работим дружно, няма смисъл да се упрекваме и да си вменяваме вини. Необходимо е родителите да бъдат подкрепени. Вчера бяха дадени образци за наставнически срещи, които са градивни, на които родителите се канят освен да им се каже какъв брой децата са създали нещо неприятно и са получили слаби резултати, и по този метод са привлечени в учебно заведение. Самата стратегия " Стъпки дружно “ има обособен съставен елемент " Работа с родителите “, който в действителност тъкмо това допуска – да се работи с тях с нужните подходи, с нужните срещи, със взаимните начинания с децата, учениците, учителите. И още веднъж и през плана " Подкрепа за приобщаващо обучение “ обучихме 650 педагогичен експерти, които демонстрираха извънреден интерес към образованието. Към сегашния миг още веднъж по плана работим в насърчаване на действия с родителите по посока на предварителна защита на експанзията и насилието, поддръжка на фамилията при справяне с децата, когато имат разнообразни усложнения, и това са разнообразни формати, фокус групи, осведомителни дни, общи действия. Много е забавно и сътрудниците педагогичен експерти, самите те усещат поддръжката към този момент, тъй като е доста, доста по-лесно, когато индивидът, с който детето живее, в действителност ни е сътрудник, тъй като всяко влияние минава първо през фамилията и по-късно е учебното заведение. И когато вървим в една посока, резултатите се вижда, че са налице.
И с цел да приключим диалога, желая единствено да ви попитам дали има последователност у родителите, когато става въпрос за психолог? Т.е. съгласяват ли се да получат експертно мнение?
Да. Ролята на психолога е доста значима в учебно заведение. И в тази връзка се стремим психолозите в учебно заведение да бъдат готови, квалифицирани, тъй като там, където психологът е дипломиран, там, където си прави работата – през вчерашния ден на кръглата маса също бяха дадени доста такива хубави образци от работата на психолозите, – там родителите сами си препредават информация, че този човек може да им помогне, че е хубаво да се извърнат към него. И в действителност там родителите са отворени. Разбира се, има и случаи към момента, в които се обръщат към нас да ги насочим към разнообразни сътрудници, други, където да получат нужната поддръжка, само че хубавото е като резултат, че в действителност към този момент има припознаване на ролята на психолога и неговото значимо значение при поддръжка в развиването на детето, в разрешаване на разнообразни спорове и проблеми. Разбира се, ние продължаваме да мислим и в посока на въвеждане на медиацията в учебно заведение като форма за разрешаване на разнообразни спорове, които настъпват. Напоследък доста постоянно споровете са ни свързани с деца, въвлечени в наставнически спорове, по тази причина е доста значимо да има външен посредник, който да позволява такива спорове, защото знаете, че те съдържат и много правна материя. Но ролята на психолога в действителност продължаваме да я развиваме. Към момента имаме към този момент към 2000 помагащи експерти в просветителните институции. Всяка година ние в действителност следим тяхното развиване като бройка, опитваме се да ги въведем в цялата просветителна система, в детските градини, в учебните заведения. И несъмнено, насърчаваме шефовете на просветителните институции да назначават тези експерти.
Надяваме се обстановката да върви в добра посока и всички тези ограничения, които са подхванати, да дадат резултат. И ви благодаря за отделеното време.
И аз ви благодаря.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ