Д-р Светослав НахумКак се преодолява митът Русия“? Как се описва

Д-р Светослав Нахум

Как се преодолява митът „ Русия “? Как се разказва детайлно и в детайли историята на съветския империализъм във всички столетия? Новата книга на известния български публицист Кънчо Кожухаров, озаглавена „ Империя на пошлостта “, съставлява едно значимо духовно и културно събитие в актуалната ни литература. Авторът наблюдава цялата технология на операция и замяна, довели до изфабрикуването на съветската държавност: хроника на присвояване на непознати земи, култури, асимилация, кражба на език, история и вяра, заличаване на цивилизовани модели и замяната им със самодържавие, робия, примитивизъм и държавно безчинство, изведено в геополитика.
Кънчо Кожухаров в детайли преглежда митологията към основаването на съветската страна – скриването на истините за етническия състав, вековната традиция на васалство и разглеждане на елементарния човек като робска единица, върху която посредством тоягата на деспотизма се кове един безпардонен имперски модел, който се самообявява за надали не възвишен, отричащ западната цивилизация, отричащ целия останал свят и самодостатъчен в своя исторически атавизъм.
„ За Московското царство, Руската империя, Съюз на съветските социалистически републики и Руската федерация за изписани толкоз неистини и полуистини, че за актуалния човек, и в частност за западния политик и жител, е мъчно, в случай че не и невероятно да подбере оскъдните бисери на истината “ – написа създателят. Затова той е постигнал нещо извънредно значимо, нещо, от което българския четец се нуждае като от жива вода – напълно обективно, неемоционално и аналитично да обрисува системата на съветската държавност, издигната върху исторически фалшификации. Като се стартира от племенно-номадския интервал, през варварската епоха, през кръвожадността на Иван Грозни, през изфабрикуването от страна на Петър I на понятието „ Россия “, с цел да се открадне наследството на Киевска Рус (днешна Украйна), та чак до днешния ден на путинския режим и неговата военна експанзия. 

Авторът детайлно е описал

по какъв начин съветската православна черква е употребена през вековете за втълпяване на цезаро-папизъм,

етно-филитизъм, имперски ползи, ксенофобия, расизъм и обществена девиация за недопускане основаването на зрели човеци, оттова невъзможността за гражданско общество в Русия. Изобщо, един от най-ценните блага на тази книга е дълбокият социално-философски разбор на същността на „ съветския човек “ – трансфорат във безконечен плебей, занулен, непотребен, отритнат, нужен единствено като маса, върху която да се упражнява властовото безчинство на следващия съветски деспот, без значение дали ще се назовава цар, император, общоприет секретар или президент. И постоянно тази човешка маса бива хвърлена в завоевателни войни, като плява, без да се държи никаква сметка за човешкия живот и броя на жертвите. Неслучайно преди време Булат Окуджава споделя: „ Ние не сме просто плебеи, които страдат от тегоби, ние сме професионални плебеи, които се гордеят със своето робство… “
Кожухаров майсторски извежда една съществена теза – историята и същността на съветското общество са прегледен образец за това какъв брой вярна в действителност е формулировката на Ерих Фром за „ бягство от свободата “. Руската страна съставлява редовно поругаване и потъпкване на свободата; освен това, основана е верижна нужда за индивида непринудено да се откаже от свободата си, с цел да оцелее, просто вегетирайки в един вкиснал компот, наименуван съветска битова и обществена реалност. Истинска находка на Кожухаров е неговото превръщане към спомените на великия Адам Мицкевич – описа на Мицкевич за странната трансформация на Пушкин след персонална визита при царя, след която Пушкин се отказал от концепциите си за гражданска война. Пушкин споделил след това с задграничните си другари, че „ след диалога с царя за него било просто невероятно да остане негов съперник “. Разтърсващ факт, който добре портретува склонността на съветския интелектуалец да раболепничи, обаян от силата на властта. И тук не мога да не направя една прилика, тъй като всичко, разказано от Кънчо Кожухаров в неговата знакова книга е за жалост изцяло съотносимо към обстановката в България. Скрити зад креативен съюзи и клубове, университетски общности, медии и центрове за въздействие, редица наши „ интелектуалци “, „ съдействали “ доста за разрастването на доносническата система на комунистическите секрети служби в България, клели се във честност към Съюз на съветските социалистически републики и Комунистическа партия на Съветския съюз, накичили се с трофеи на „ бестселър създатели “, учени, член-кореспонденти, професори, инфлуенсъри и архонти през днешния ден безочливо манипулират българската общност в интерес на Кремъл. А с оглушително безмълвие им оказва помощ цяла кохорта от новоназначени за „ известни интелектуалци “, „ нова вълна “ български конформисти и нагаждачи, които заемат неутрална или морално обтекаема позиция – можем да бъдем на интелектуални конгреси и в Брюксел и Ню Йорк, само че също и в Москва, и в Китай, и в Иран, и в Никарагуа, и в Сирия, може да ни издават и популяризират властнически и дори терористични режими, значимото е ние да държим „ исото “ на сякаш публичния контракт, подпечатан от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и съветската олигархия; значимото е България да не вземе в действителност да стане западна; и по този начин интелигенцията способства изключително доста за това преходът в България да бъде про-руски и по съветски модел.

Не на последно място, в своята книга-постижение „ Империя на пошлостта “ писателят Кънчо Кожухаров прави професионална и

прецизна семиотична, семантична, структурално-лингвистична дисекция на съветския език

Той в детайли потвърждава, че така наречен „ църковно-славянски език “ е български, че точно старобългарският език е основата на писмеността и духовността на Киевска Рус, а оттова те биват присвоени от Московското княжество. Това е нещо, което украинците признават и учат, само че руснаците – в никакъв случай. Този детайл от книгата на Кожухаров е същностен за превъзмогване на безконечните несъстоятелни български комплекси, за създаване най-сетне на същинско национално съзнание, учредено на личните ни вековни обичаи, а не върху подправените исторически опорки на Кремъл.

 Книгата е написана на високо философско, лингвистично, художествено и аналитично ниво. Тя е плод на твърдоглав дълготраен проучвателен труд, майсторски изпълнен посредством метода на художествено-философската дедукция. „ Империя на пошлостта “ е належащо настолно четиво за всеки, който желае да се запознае с природата на съветското завоевателско и месианско мислене. Тя е ключ към разгадаването на сегашната съветска експанзия против Украйна и демонстрира образно за какво сегашен Кремъл се стреми към изтребване на украинския народ, за какво прави териториално етническо пречистване, военни закононарушения и геноцид, изтриване на всичко украинско, заличаване на украинската просвета, разрушение на храмове, университети, библиотеки и научни центрове. Книгата дава отговор на въпроса за какво Русия отхвърля всички други нации на планетата, за какво се стреми към заличаване на всичко неруско, и за какво по този начин диво се противи на всеки опит Русия да се трансформира в част от международната цивилизация и ценностна система, построена върху независимост, права, отговорност и нравственост.

 Авторът демонстрира смелост. Защото не е елементарно да се възправиш против четири века Кремълска агитация в България. Не е елементарно да се заявиш и да оповестиш прославенобългарската духовна история. Ако имаме най-малко малко здрав разсъдък, ще осъзнаем, че нашата нематериалност е мощно оръжие, което не лее кръв, а дава прояснение.
Книгата на Кънчо Кожухаров потвърждава това.