Д-р Стефан Иванов за безпрецедентното си изследване на престъпността в България
Д-р Стефан Иванов описа в „Честно казано“ с Люба Кулезич за своята книга, която е невиждано проучване за престъпността в България от 1944 до 1989г – „От обири до убийства – престъпните закононарушения в България“.
Д-р Иванов показа, че не е имало такова проучване досега и е “започнало на безусловно бял лист ”
„Недостатъчната воля, незадоволителния кураж на нашето общество да направи прочит изобщо – освен на престъпната престъпност. Ние и до ден сегашен се лутаме в демоните на предишното, боязън ни е, полу- сме ги осъдили, полу- не сме ги осъдили. „Ама дали е по този начин, но чакай в този момент да не обидим тоя, но нищо, че ние знаем, че нещата не са били по този начин, но дай въпреки всичко да не си сътворяваме врагове…“
Някак си при нас е тази приказка „да се снишим, до момента в който мине бурята“, към момента е годна, счита историкът.
Това е, бих го нарекъл устойчивият мит на социализма – спокойното време, в което сме живяли. Той се подхранва най-много от груповите или персоналните мемоари на хората, било от техните фамилии, било на по-напреднала възраст от лични, персонални мемоари. Но при всички случаи, всички тези неща са изменени през кривото огледало на персоналното усещане – не дават отговор на действителността. Трябваше да наложа въпреки всичко и универсалният инструментариум на науката и историята върху този интервал. За да може това, което съм написал, да е релативно обективно. За да не могат да ме обвинят, че това е някакво мое скимване, или ентусиазъм.
Неслучайно 90% от източниците са от самите служби. От страната на хората, които са били сякаш да се борят против престъпността, само че доста постоянно са били от нейната страна, споделя още доктор Стефан Иванов.
Д-р Иванов показа, че не е имало такова проучване досега и е “започнало на безусловно бял лист ”
„Недостатъчната воля, незадоволителния кураж на нашето общество да направи прочит изобщо – освен на престъпната престъпност. Ние и до ден сегашен се лутаме в демоните на предишното, боязън ни е, полу- сме ги осъдили, полу- не сме ги осъдили. „Ама дали е по този начин, но чакай в този момент да не обидим тоя, но нищо, че ние знаем, че нещата не са били по този начин, но дай въпреки всичко да не си сътворяваме врагове…“
Някак си при нас е тази приказка „да се снишим, до момента в който мине бурята“, към момента е годна, счита историкът.
Това е, бих го нарекъл устойчивият мит на социализма – спокойното време, в което сме живяли. Той се подхранва най-много от груповите или персоналните мемоари на хората, било от техните фамилии, било на по-напреднала възраст от лични, персонални мемоари. Но при всички случаи, всички тези неща са изменени през кривото огледало на персоналното усещане – не дават отговор на действителността. Трябваше да наложа въпреки всичко и универсалният инструментариум на науката и историята върху този интервал. За да може това, което съм написал, да е релативно обективно. За да не могат да ме обвинят, че това е някакво мое скимване, или ентусиазъм.
Неслучайно 90% от източниците са от самите служби. От страната на хората, които са били сякаш да се борят против престъпността, само че доста постоянно са били от нейната страна, споделя още доктор Стефан Иванов.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ