Д-р Севда Найденска е специалист-пулмолог в Клиниката по пропедевтика на

Д-р Севда Найденска е специалист-пулмолог в Клиниката по пропедевтика на вътрешните заболявания “Проф. Стоян Киркович ” към УМБАЛ “Александровска ”. Завършва Медицински университет, град София, през 2006 година, а през 2013 година

придобива компетентност по белодробни заболявания. Научните й ползи са свързани с хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), възпаленията на белите дробове и белодробната тромбемболия.

Всяка година в света се диагностицират към 2,2 милиона случая на рак на белия дроб, или 11,4% от всички открити злокачествени новообразувания. В международната статистика ракът на белия дроб е на второ място след рака на гърдата. Основната причина за високата смъртност е, че пациентите отиват на доктор прекомерно късно. Ако болестта се открие в ранните стадии, сполучливо се употребява хирургическа намеса.

  “Аз по този начин си кашлям ” е Национална осведомителна акция за рака на белия дроб. Целта е самодейността да предизвика българите към интензивност във връзка с тяхното лично здраве. Чрез редица интензивности онлайн и в медиите, основателите на акцията ще опитат да дадат отговор на най-често задаваните въпроси, да привлекат вниманието на обществото към рисковите фактори и признаци на заболяването. Доколко настоящ е казусът с рака на белия дроб у нас, какви са тревожните признаци и методите за диагностицирането му, беседваме с доктор Севда Найденска.

- Д-р Найденска, какво обръщение носи надписът на Националната осведомителна акция за рака на белия дроб тази година – „ Аз по този начин си кашлям ”?

- Посланието, което носи, е обвързвано с главния признак при белодробния карцином – кашлицата, която е налице при 80% от пациентите с това заболяване. При кашлица, която продължава повече от 3 седмица, която трансформира своя темперамент – от епизодична стане непрекъсната или се трансформира експекторацията, появява се кръвохрак, пациентите наложително би трябвало да се извърнат към експерт.

Съществуват и други признаци, свързани с карцинома на белия дроб, като липса на вкус, необяснима загуба на тегло, рецидивиращи белодробни инфекции, болежка при кашляне или в гърдите, нескончаем зной и така нататък Много постоянно в нашата процедура чуваме пациентите да споделят: „ Аз по този начин си кашлям ”, което значи подценяване на техните признаци. 

Пациентите чакат да им мине от единствено себе си, по този начин да се каже. Това води до закъснение на диагнозата. Проблемът, по особено при пушачите е, че при тях всекидневно си има утринна кашлица. Но сега, в който тя не се появява единствено заран, а стартира да господства през цялото денонощие и се утежнява, това е признак, на който би трябвало да се обърне внимание и наложително пациентът да бъде ориентиран към експерт.

В ранните стадии за жалост, белодробният карцином няма признаци. Те са свързани с прогресията на болестта, а кашлицата не е от ранните признаци. Кръвохракът да вземем за пример, към този момент приказва за много напреднало заболяване.

- Доколко важен е казусът с рака на белия дроб у нас?

- Според Националния статистически институт, всяка година в България се диагностицират към 4250 нови случая на белодробен карцином, като в последната година ракът на белия дроб е водеща причина за гибел от онкологични болести в България при мъжете. Той е най-честата причина за развиване на злокачествено заболяване при мъжете и на 3-то място при дамите. Данните сочат, че 

5-годишната преживяемост в България е 6.5% – почти 2 пъти по ниска от тази в Европа, която е 12.6%. Като повода за това е късното диагностициране на болестта. Приблизително 70% от пациентите с рак на белия дроб у нас са в напреднал етап – т.е., в 3-ти и 4-ти. В тази връзка статистическите данни са следните: 6% от болните се диагностицират в първи етап, 9% – във втори, 28% – в трети, 38% – в четвърти и 19% – в неизяснен. Тоест, ясно се вижда, че множеството от пациентите се диагностицират в 3-ти и 4-ти етап.

- Кои са главните аргументи да е толкоз висок процентът на пациентите с рак на белия дроб, които се диагностицират в късен етап в България?

- Основната причина е първо, че 25% от пациентите, при които е диагностициран белодробен карцином, нямат никакви признаци. Второ, в България липсва скринингова стратегия за белодробен карцином, която би трябвало да обгръща хората, които са с открит риск от развиване на болестта.

В тази връзка мога да посоча ограниченията, подхванати в Съединени американски щати. През 2018 г излязоха рекомендации на американската онкологична асоциация, съгласно които хора над 50 години, при които няма заболяване или пациенти, които имат по 20 пакетогодини тютюнопушене, което значи 20 години по 1 кутия на ден да са пушили, наложително се прави скрининг с нискодозова компютърна томография.

В България нямаме за жалост, такава стратегия. А и неналичието на профилактични прегледи, изключително при хора, работещи във нездравословна среда, които са измежду рисковите групи, също способства за късното разкриване на рака на белия дроб у нас.