Емоционалните конфликти и ракът
Д-р Рике Герд Хамер, някогашен учител в университетите на Мюнхен и Тюбинген в Германия, слага началото на по този начин наречената Германска нова медицина след пространни проучвания и лечебна процедура, почнала в края на 70-те години. Тя безапелационно базира природата на заболяването върху универсални биологични правила и взаимоотношението сред трите равнища, които съставляват организма – душeвността, мозъка и органите. В тази Нова медицина болесттите имат биологичен смисъл, а не са неточности на природата.
Всъщност доктор Хамер стартира своите проучвания върху рака, откакто развива рак на тестисите малко след трагичната гибел на 17-годишния си наследник Дирк, прострелян по време на почивка в Средиземноморието (по това време доктор Хамер има своя процедура в Рим). Тогава той си задава въпроса дали гибелта на сина му е била повода за заболяването. Впоследствие изследва и документира над 15 хиляди случая на рак и при всичките намира следните характерности, които кръщава
Железните правила на рака:
Първо. Всеки рак и обвързвано с него заболяване стартира като СДХ или Синдром на Дирк Хамер – тежко, мощно трагично и изолиращо „ конфликтно-шоково “ преживяване. То се демонстрира по едно и също време на трите равнища – душeвност, мозък и органи.
С други думи доктор Хамер стига до извода, че едно физическо събитие може да породи биологически „ конфликт-шок “, който се демонстрира във забележима физическа промяна в мозъка и води до измерими промени в нервно-физическите параметри и до развиване на ракови формирания, язви, некрози и функционални нарушавания в избрани органи в тялото. Ако спорът бъде позволен, на раковия или некротичния развой се дава заден ход за поправяне вредите и връщане здравето на пациента .
Д-р Хамер счита, че заболяването се провокира само от потрес, за който сме изцяло неподготвени. Това значи, че в случай че по някакъв метод можем да се подготвим за шокиращото събитие, няма да се разболеем. Всъщност той самият не обича да употребява думата „ рак “ – съгласно него той по-скоро е специфична биологична реакция на необикновена обстановка.
Второ. Естеството на психическия спор дефинира мястото на фокуса или Огнището на Хамер в мозъка и това на рака в органа.
Трето. Протичането на спора дефинира развиването на Огнището на Хамер в мозъка и това на рака в органа.
В момента на конфликт-шока поражда късо съединяване, фокус на интензивност в несъмнено място в мозъка. То може да бъде снимано благодарение на компютърна томография (КТ) и наподобява като серия от концентрични кръгове. Това е Огнището на Хамер. Ако спорът по-късно бъде позволен, този облик се трансформира, развива се оток и най-после белег.
Тези мозъчни лезии са толкоз характерни и точно ситуирани, че доктор Хамер с удивителна акуратност диагностира заболяванията единствено по КТ на мозъка на пациента. Освен това той показва, че сега на пораждане на концентричните кръгове в мозъка и КТ на засегнатия орган може да покаже такава концентрична лезия. Щом възникне Огнището на Хамер, органът, който се управлява от съответния мозъчен център, записва функционална промяна.
Тя може да се показва в новообразувание, загуба на тъкан или загуба на функционалност. Според доктор Хамер това се случва в мига, в който психическият потрес доближи подсъзнанието, и в същата секунда се инициира ракът или друго заболяване. Тежестта на заболяванията може да зависи и от други психически, енергийни и хранителни фактори, само че природата и местоположението им се дефинират от наличието на конфликт-шока.
Хамер счита, че връзката сред основните прочувствени шокови събития, засяганите мозъчни зони и обвързваните с тях органи се е развила като акомодация в еволюцията на индивида от сходни стратегии в животинския свят. Когато ненадейно изпитаме прочувствено страдалчество, се пуска в ход спешна коригираща стратегия – биологична стратегия за спор, имаща за цел да върне индивида към естественото му положение. Такива стратегии могат дори да обгръщат цели фамилии или други групи.
Хамер дава следния образец: майка вижда детето си да претърпява неприятна акцидент. От позиция на еволюцията дребните деца по-бързо се възвръщат, когато получават в допълнение мляко. Затова биологичната стратегия за спор се стреми да подтиква производството на мляко посредством увеличение броя на гръдните кафези. Ако майката е десничарка, това ще провокира незабавна поява на Огнище на Хамер в съответна част от дясното й мозъчно полукълбо, която е обвързвана с лявата гърда. Щом детето се оправи, стартира разрешаването на спора и към този момент не е нужно в допълнение мляко. Майката развива доброкачествена форма на туберкулоза във въпросната гърда, която унищожава непотребните гръдни кафези. Но в случай че микобактериите, нужни за това, липсват, тогава мястото може просто да се калцира и да остане като инертен израстък.
Същият развой е в действие и при животните. Овца, чието агънце е било изядено от вълк, е склонна към развиване на рак на вимето. Обикновено обаче тя позволява спора, като ражда друго агне.
Следният образец би могъл да илюстрира първичната изгода за оцеляването от този механизъм. Представете си, че лъв преследва антилопа. Тя би трябвало неотложно да активизира всичките си средства за оцеляване. Симпатиковата нервна система поема командването и в допълнение се задейства характерен център в мозъка, който подтиква белодробната активност. След като е отървало кожата, животното си отпочива и парасимпатиковата нервна система поема ръководството за известно време, до момента в който телесните функционалности се възстановяват.
Ако вместо това един човек получи диагноза рак, даже и тя да е неправилна, същата биологична стратегия се задейства от същия боязън от гибелта, който в тази ситуация с животното му е помогнало да избяга. Нивото на напрежението скача и връзката мозък-бял дроб се задейства, само че в тази обстановка няма къде да се бяга. Докато спорът бъде позволен, което може да отнеме години, ще съществува непрекъснат стрес, както и мозъчно стимулиране на белодробната интензивност, която тук приема формата на повишаващ се потенциал на белия дроб чрез непрестанното разделяне на кафези.
Този развой може само да бъде спрян с изключване на пусковия механизъм в мозъка посредством обезвреждането на първичния конфликт-шок. Това се случва, когато пациентът след това се подлага на интервенция или естествена терапия, за които има вяра безусловно, че ще го излекуват. Но същата тази процедура при човек, който има подозрения по отношение на ефикасността й, ще???
Конфликти, заболявания и органи
Изборът на фокус на спора става с подсъзнателна асоциация. Така да вземем за пример биологичните спорове, които са свързани с вода и други течности (олио, мляко…), водят до рак на бъбреците, страхът от гибелта – до белодробен рак, а „ глътването на по-голяма хапка, в сравнение с сме в положение да храносмелим “ в психически проект – до рак на стомаха или червата.
Първоначално в животинския свят в действителност е ставало дума за огромна хапка храна, само че за нас това може да бъде прекалено задлъжняване или всевъзможен различен ангажимент, който сме поели и не можем да осъществим. Фокусът обаче не се дефинира от самото събитие, а по-скоро от психическото му значение за нас сега на настъпването му.
Хамер илюстрира това с различен образец – за жена, която заварва брачна половинка си в леглото с друга. Като полово разстройващ спор той провокира рак на матката. Ако вместо това се изживее като спор с колегата, тогава при жена десничарка той води до рак на дясната гърда. Ако чувството от спора е боязън и омерзение, той предизвиква хипогликемия, а при загуба на самоуважение може да се развие рак на срамната кост.
Ако неналичието на самоуважение беше зародила във връзка на състезателен неуспех, а не във връзка със секса, то тогава казусът щеше да се прояви в крайник или ръка, а може би в пръстите или рамото.
Други типични събития, които биха могли да доведат до биологични спорове, са разнообразни обстановки на загуба – на обичан човек, на работа, на скъпо владеене или територия.
Д-р Хамер има вяра, че множеството метастази или вторични тумори се провокират от страха от рака или страха от гибелта вследствие на получената ракова диагноза или негативна прогноза. И в този случай обаче подбуденият конфликт-шок може да не е боязън, а по-скоро яд, възмущение или спор на обособяване от колегата или децата, и тогава туморите ще се появят на разнообразни места. Също по този начин диагностирането на рак на дебелото черво нормално води до второстепенен чернодробен рак поради подсъзнателния боязън от недояждане.
По принцип отчаянието, загубата на вяра и смисъл основават продължителен стрес, който попречва лекуването на рака и другите заболявания, само че не е повода за тях. Според Хамер същинският им извършител е непредвиденият травматичен потрес, за който човек е прочувствено неопитен.
Следният лист изброява някои от връзките сред конфликтните страсти и съответните органи, които те визира т:
Надбъбречна кора: Грешна посока, отклонение от правия път
Пикочен мехур: Грозен спор, мръсни номера
Кости: Липса на самоуважение, комплекс за непълноценност
Млечна жлеза: Конфликт, обвързван с грижи или какофония
Млечен канал в гърдата: Конфликт, породен от разлъка
Лява гърда (при дами десничарки): Конфликт по отношение на дете, майка, дом
Дясна гърда (при дами десничарки): Конфликт с колегата или други хора
Бронхи: Териториален спор
Шийка на матката: Тежка невъзможност, осуетяване, незадоволеност
Дебело черво : Грозен „ несмилаем “ спор
Хранопровод : Нещо, което не може да бъде признато или преглътнато
Жлъчка: Конфликт, обвързван със съревнование
Сърце: Постоянен спор
Черва: Невъзможен за преглъщане яд
Бъбреци: Нежелание за живот, обвързван с вода или течност спор
Ларинкс: Страх или уплах
Черен дроб: Страх от недояждане
Бял дроб: Страх от гибел или задушаване, в това число и боязън за някой различен
Лимфни жлези: Загуба на самоуважение, обвързвана с мястото
Меланом: Чувство на омърсеност, опетненост, оскверненост
Средно ухо: Невъзможност да бъде получена жизненоважна информация
Уста: Нещо, което не може да бъде преглътнато или арестувано
Панкреас: Предизвикващ паника и кахъри спор с хора от фамилията или във връзка завещание
Простата: Грозен спор със полов темперамент или подтекст
Ректум: Страх, че човек е ненужен
Кожа: Нарушена душевна или прочувствена целокупност
Далак: Шок от физическа или прочувствена рана
Стомах: Несмилаем яд, който е преглъщан прекомерно дълго
Тестиси и яйчници: Свързан със загуба спор
Щитовидна жлеза : Чувство на беззащитност
Матка: Сексуален спор
А ето и връзката сред споровете и някои заболявания:
• Диабет и хипогликемия : Жена десничарка развива намалена кръвна захар в резултат на безпокойствие и отвратеност, а в случай че е левичарка, заболява от инсулинозависим диабет. Мъж, който си служи с дясната ръка, развива инсулинозависим диабет от спор на опозиция и битка против нещо, а в случай че е левичар, получава хипогликемия.
• Сърдечен инфаркт: битка за територия.
• Хемороиди: и дамите десничарки с рецесия на идентичността, и мъжете левичари с яд, подбуден от териториални проблеми, в оздравителната фаза ще развият хемороиди.
• Множествена склероза и парализа: некадърност да се избяга, да се продължи напред или да не се отстъпи, или пък неведение какво да се прави.
• Лицева парализа : боязън, че човек ще загуби достолепието си, откакто е станал за смях или се е трансформирал в обект на насмешки.
• Псориазис: обвързван е с спор на обособяване от майка, татко, семейство, дом, другари или домашни любимци.
• Психозите от всевъзможен вид са свързани с едно или повече дейни Огнища на Хамер във всяко мозъчно полукълбо.
• Витилиго, левкодерма: жесток или противен спор на разлъка.
По отношение на СПИН доктор Хамер следи, че никой в никакъв случай не е умирал от него, без преди този момент да са му споделили, че е ХИВ-позитивен, и без да има вяра в това. Заключението е, че тъкмо както и при рака, негативното усещане, обвързвано със СПИН, става причина за опустошителния му резултат.
Левичарите развиват проблеми в страната, противоположна на тази при същинските десничари. Коя ръка е водещата, можете да ревизирате, като наблюдавате коя от двете е от горната страна, когато пляскате. При десничарите всички мускули от дясната страна на тялото са свързани с сътрудниците и вероятно други хора, а от лявата – с децата или личната майка. Промени могат да настъпят в резултат на хормонални промени, да вземем за пример вследствие на използването на противозачатъчни таблетки или менопаузата.
Оздравителната фаза
Началото на СДХ или конфликт-шока е друго от това на други спорове, които претърпяваме в всекидневието си. То провокира непрекъснат стрес, който води до студени ръце и крайници, загуба на вкус и намаляване, бодърствуване и непрестанно връщане на мислите към наличието на спора. Ако той не бъде позволен скоро, продължителният стрес ще докара до характерни признаци и развиване на рак или друга болест.
Щом спорът бъде позволен, пациентът към този момент не е зает с неговото наличие, апетитът му се връща, ръцете му се стоплят още веднъж и сънят му се възстановява, само че може да усеща уязвимост, отмалялост и потребност от отмора. Тези резултати демонстрират, че контролът е стихотворец от парасимпатиковата нервна система. Това е началото на оздравителната фаза, която може да бъде продължителна и сложна.
През първата част от тази фаза следим задържане на вода и възпаления, само че туморът стопира да пораства. Това в последна сметка води до рецесия на оздравяването, която Хамер назовава епилептична или епилептоидна рецесия, защото се провокира от оток в Огнището на Хамер в мозъка. Тя се демонстрира с неповторими признаци за всяка болест.
След това тялото стартира да изхвърля насъбраната вода, силата на пациента последователно се възстановява и телесните функционалности се възстановяват. Тогава съединителната тъкан в мозъка, невроглията, стартира да поправя Огнището на Хамер. Това може да бъде изтълкувано от стандартните рентгенолози като бързо възходящ мозъчен израстък и да се стартира надлежно лекуване. Хамер написа, че същински мозъчни тумори не съществуват, защото невроните в мозъка не могат да се разделят.
Той пресмята, че 99% от мозъчните произшествия като удари, кръвоизливи, кисти и тумори се дължат на оздравителни събития в Огнищата на Хамер и затова са краткотрайни и самозатихващи, в случай че не бъде извършена несъответстваща здравна намеса. Най-важната помощ в такива обстановки е намаляването на отока в мозъка.
По време на оздравителната рецесия е допустимо пациентът за малко да изпита отначало първичния психически спор, съпроводен със студени ръце и студена пот. Това служи за потискането и премахването на отока в мозъчната лезия, което по-късно разрешава и на другите условия в тялото да се възстановяват. Критичният миг е тъкмо преди края на оздравителната рецесия, когато става явно дали организмът е задоволително мощен, с цел да отстрани заболяването. В сложни случаи с дълга или интензивна дълготрайност на спора може да се появи масиран мозъчен оток, за който Хамер употребява инжекции с кортизон. В природолечението вместо това се ползват определени лечения с урея и противовъзпалителни средства.
Уреята има мощни диуретични свойства и отличен резултат при рисково високо налягане на течностите в мозъка. Обикновено се употребяват 20 мл урея 2 до 5 пъти на ден. В литературата да вземем за пример е разказан животозастрашаващ случай на масиран израстък в мозъка, който изцяло липсващ след използване на 256 мл урея 30%. Този отчет демонстрира ясно, че хипотетичният мозъчен израстък в реалност е представлявал масиран оток, както позволява Новата медицина.
Така наречената епилептична рецесия може да бъде изживяна във тип на сърдечна офанзива, белодробен емболизъм, хепатит или белодробна зараза. Като цяло по време на рецесията на оздравяването пациентът изпитва по-силен дискомфорт, в сравнение с през интервала на дейния напредък на тумора. През първата част от оздравителната фаза проблемите главно се дължат на задържането на вода, възпаленията и отока на тъканите, които биха могли да причинят огромни болки. Хамер възприема отока, без значение дали в мозъка или в различен орган, като позитивен знак за излекуване.
Възстановяване на тъканите
След оздравителната рецесия аденокарциномите се отстраняват от гъбички и микобактерии, а вирусът на хепатита в допълнение може да спомогне за възобновяване на черния дроб. През този етап бактерии, вируси и гъбички, които способстват за разграждане на туморите и регенериране на повредените тъкани, също провокират инфектиране, болки и температура.
Ако намирате за необичайно, че Хамер гледа на микробите като на жизненоважни другари и помощници в лекуването на рака, то би трябвало да знаете, че той е направил и още по-изненадващо изобретение. В своята онтогенетична система от тумори и еквивалентни на рака болести той разграничава два противоположни процеса през етапа на дейния спор. В взаимозависимост от местоположението на Огнището на Хамер в мозъка може да има умножаване или разрушение на клетките.
В първия случай има клетъчно възпроизводство и туморен напредък през конфликтната фаза, а през оздравителната непотребните кафези се отстраняват благодарение на микроби. Във втория се следи разрушение на клетките по време на спора, което води до язви, некрози и дупки в тъканите, засягащи да вземем за пример костите (остеопороза), бъбреците, далака или яйчниците.
През оздравителната фаза в този втори случай съществува блян за запълване на дупките посредством клетъчно възпроизводство. Некрозите и остеолизите (разтваряне на костна тъкан) се отстраняват от бактерии, които първо образуват циреи, първоначално запълвани с ръбцова, а по-късно с гранулираща тъкан, до момента в който се образуват остеосаркоми, лимфоми, фиброми и оздравителни кисти. Често срещана през етапа на оздравяването е и левкемията, да вземем за пример след увреждане на костната тъкан вследствие на радиация, химикали или рак на костите.
Според Хамер тези положения са самоограничаващи се и излизат от надзор единствено при пораждане на спомагателни конфликт-шокове или в случай че тялото е прекомерно остаряло или едва, както и вследствие намесата на стандартната медицина. За разлика от нея, естествените лечения укрепват тялото и мозъка през този непосилен интервал.
Излекуване на душевния спор
Главната задача при всеки раков случай е да се открие началното прочувствено шоково преживяване и да се подсигурява неговото изцеление. Много постоянно то към този момент се е коригирало и пациентът страда от резултатите на оздравителната фаза.
Например някой е изгубил бизнеса си, само че в този момент се е отдал на ново, удовлетворяващо го начинание. Като пост-ефект той може да има израстък, който последователно се трансформира в инертен или в последна сметка се разгражда. Около 40% от туморите, които се откриват при рутинни медицински прегледи, се дефинират като остарели и безвредни, т.е. латентни и калцирани. При все това обаче могат да зародят затруднения, в случай че здравна интервенция вдъхне боязън от гибелта – конфликт-шок, който води до активизиране на същия или развиване на нов израстък.
В други случаи първичният спор към момента може да е деен или да е зародил втори деен спор. Трябва да се върнем обратно, евентуално 1-2 години преди началото на нашия проблем, и да проучваме страстите си през този интервал, както и преди и след него. Медитацията и регресионната терапия също могат да оказват помощ за откриването на конфликт-шока.
Ако продължаваме да имаме мощна прочувствена реакция, когато разкрием наличието на спора, можем да сме сигурни, че той към момента не е позволен. Ако е допустимо, най-добре е да го разгадаем по натурален път. Например в случай че той е породен от загубата на сътрудник, тогава намерете нов; в случай че сте изгубили дете, забременейте още веднъж, осиновете си дете или си вземете домакински любим. Ракът стопира да пораства след третия месец, защото бременността е с преимущество.
Ако естественото позволение е невероятно, тогава използвайте техники за визуализация независимо или благодарение на сътрудник или експерт. В спокойна и предразполагаща към медитация конюнктура пресъздайте и наново изживейте спора, само че като го подмените с мечтан или допустим излаз. Сътворете и преживейте този нов излаз допустимо най-живо и детайлно, вижте го, почувствайте го, дори го чуйте и помиришете. Опитайте да превъзмогнете спора благодарение на умствените облици.
Ако никой от тези способи не е вероятен, защото чувствате, че заради някаква причина би трябвало да продължите актуалното си тестване, тогава само увеличеното духовно схващане и приемане би могло да ви помогне. При всички случаи си дайте сметка за уязвимите си точки и избягвайте всевъзможни по-нататъшни конфликт-шокове. Ако въпреки всичко се случи да изпитате подобен, освободете се от него допустимо най-бързо. Можете да улесните в допълнение етапа на оздравяването, в случай че имате вътрешната увереност, че тя ще е къса и лека, и ще докара до цялостното ви изцеление.
Инфо: bradva.bg
