Д-р Петя Георгиева пред ДЕБАТИ: Бюджетът за 2024 г. е голям, това показва, че икономиката расте
Д-р Петя Георгиева е икономист във фондация „ Институт за пазарна стопанска система “ от 2018 година Има ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика.
Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народно събрание и държавен специалист в дирекция „ Бюджет “ на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година
Г-жо Петрова, какво ви прави усещане при прочита на бюджета за следващата година? Има ли параметри, които са притеснителни в него?
Бюджетът е плануван да се осъществя на недостиг. Това е за поредна година. Както до момента, по този начин и за идващите години отсега нататък. Това е много стеснителен феномен, тъй като условия за недостиг няма.
Има граница, която е сложена в Закона за обществените финанси и надлежно тя е съобразена с Маастрихтските критерии и тази граница демонстрира до каква степен дефицитът може да стигне. А не, че би трябвало да стигне до там.
Това е 3-процентовият недостиг, който сме длъжни да не прехвърляме…
Това е 3-процентовият недостиг на касова основа, да. Министерството на финансите, когато възнамерява бюджета, може да заложи какъвто си желае недостиг, какъвто счита, че може да реализира. Въпросът е, че този недостиг е реализация, от една страна на приходите, които министерството възнамерява да събере, и въпреки това – на разноските.
От позиция на приходите се вършат допускания кои стопански детайли ще повлияят на тази събираемост – дали ще покачваме налозите, или не, какъв брой чакаме да съберем от тези налози, осигуровките по какъв начин ще вървят и така нататък
Това всичко зависи от макроикономическото развиване.
Например събираемостта от Данък добавена стойност, което е най-големият доходоизточник – 18.5 милиарда лева се чака да се съберат единствено от този налог следващата година или най-малко подобен е проектът, мощно зависи от това какво е потреблението, защото той полза потреблението на популацията.
Други налози зависят от общо-икономическия напредък – по какъв начин компаниите ще осъществят своя бизнес, каква облага ще могат да осъществят, надлежно и страната да може да си събере избран доход.
Това обаче са допускания. Ние в никакъв случай не сме сигурни тези допускания до каква степен са реалистични. Но можем да разберем като съпоставим какво възнамеряват други институции, които се занимават с планирането на икономическото развиване.
Моите наблюдения са, че по отношение на прогнозите на министерството – тя не се отличава значително от тези на интернационалните институции.
По-голям проблем е какво ще стане с инфлацията. В бюджета тя е заложена като 4.8 % и да понижава в средносрочен проект. За мен това ненапълно е реалистично, можем да чакаме нещо сходно да се случва. Виждаме сходно изстудяване на инфлацията в Европейски Съюз. Предполагам, че и у нас ще се случат тези събития. Въпросът е да се остави ли на такова равнище инфлацията, по-ниска ли ще бъде, по-висока ли – тук към този момент може да има друго вариране.
Като цяло макропрогнозата е относително реалистична и можем да чакаме тя да се сбъдне.
Очаквате ли събираемостта, по този начин както е разказана в бюджета, да бъде изпълнена? Ваши сътрудници са песимисти по този въпрос, макар че Национална агенция за приходите към този момент се похвали с по-висока събираемост в съпоставяне със същия интервал предходната година.
Що се отнася до същинската събираемост на приходите, или по-точно това, което Национална агенция за приходите като организация чисто като старания може да направи, с цел да реализира плануваните в бюджета доходи – тук към този момент доста зависи политиката на министерството каква е. Дали ще гонят огромните данъкоплатци, дали ще има някакви други типове налози – доста е значимо в чисто действен порядък по какъв начин ще се случват нещата.
Като цяло, това, което нас ни тормози, е малко по малко увеличаващата се данъчна тежест. Има нови налози, които в този момент се вкарват, има корекции в остарели налози, които ще се вкарат с повишение на налога. Това, като цяло не е добра бизнес среда.
Другото, което е значимо – в този момент се вкарва световен налог върху мултинационалните компании. Това е по европейска инструкция, тъй че ние не можем да го избегнем. Проблемът е обаче, че той ще попречи на това, което постоянно сме считали, че България има като преимущество – ниските налози. Така вложителите, които би трябвало да притеглим в България, би трябвало към този момент да ги притеглим по различен метод. А ние нямаме кой знае какъв брой съперници преимущества за привличане на задгранични вложители, тъй че това е доста сериозен проблем за бизнеса.
По отношение на разноските – виждаме, че има заложено съществено нарастване на заплатите в бюджетния бранш и пенсиите. Какъв ще е предстоящият резултат от това?
Министерството на финансите е възнамерявало нарастване на разноските за хонорари с към 10-11 %. По принцип това трябваше да се случи, защото възнагражденията, особено в обществения бранш, като се изключи някои обособени браншове като образованието и ненапълно опазването на здравето, много от дълго време не бяха повишавани.
По-големият проблем е обаче, че като стигнем до нарастването, то, единствено по себе си, не е политика – да догонваме високата инфлация от предходната година и това, че тези хора в действителност са изгубили покупателна мощ. Тук въпросът е, че би трябвало да се слагат други условия за тяхната работа, както и да се направи разбор дали не са малко повече, в сравнение с би трябвало да бъдат, какво тъкмо те създават, какво тъкмо се случва в целия обществен бранш.
Така че страната действително е възнамерявала да усили заплатите, по-точно – да изравни заплати, които са на хора на една и съща позиция в разнообразни администрации, което единствено по себе си е добре, с цел да няма огромни разлики. Но въпреки това това не е същинска политика, това не е промяна и не е нещо, което се чака да докара до резултат, от позиция на успеваемост.
За всички останали браншове, с доста дребни изключения, на никое място не се вижда никаква промяна в разноските. МФ в своята прогноза не демонстрира какво счита да трансформира или да поправя, а има потребност какво да се трансформира на доста места и за доста неща.
Така че това е доста сериозен минус на бюджета.
Капиталовите разноски в действителност ли са рекордни, спрямо други години и какъв е казусът при тях, в случай че не бъдат усвоени?
Със сигурност са най-големи до момента, само че това е обикновено, защото те се актуализират постоянно нагоре. Няма по какъв начин цените да спаднат или най-малко е малко евентуално.
Проблемът с финансовите разноски не е в техния размер, а в това, че първо, те са мощно подвластни от плановете, от конюнктурата, от това кой какъв план иск да предложи. Не е казусът, че няма пари за вложения, а по-скоро е какви да са тези вложения. Все още не е обществен описът с планове, ние не знаем защо ще се харчат тези пари.
Процесът не е напълно явен по какъв начин се случват нещата, или най-малко не е явен на публиката. И приказваме освен за националните, огромните планове, които Министерство на регионалното развитие финансира – за автомагистрали и така нататък, само че и за дребни общински планове. Доколкото видях в прогнозата се възнамерява един фонд за общините, в който ще има към 1 милиарда лева за финансови разноски. Това отлично, само че тази концепция не е нова и постоянно до момента се е проваляла.
Каква е повода?
Причината е в това, че се отделят едни пари за общински планове, само че е толкоз мъчно на общините да напишат плана, да аплайват, да бъдат утвърдени, с цел да се осъществя планът. Повечето от тях заради тази причина се отхвърлят, други пък нямат хрумвания. Има един подобен абсурд в стопанската система, че този, който най-вече има потребност от средства, мъчно стига до финансирането.
Но тези, които нямат чак такава потребност – примерно Столична община, плановете там могат да се финансират елементарно, въпреки че евентуално и там има недоволства, че не им доближават средства. Но като цяло при тях не е мъчно да стигнат до реализация на плана.
Докато една дребна община, отдалечена от централната власт, на нея ѝ е доста мъчно да откри потенциал – от концепцията, до написването на плана и намирането на компании, които да го осъществят. Много е комплициран при тях този развой и това ненапълно е разбираемо, само че въпреки това, тъкмо тези, които имат потребност, действително те са най-затруднени.
И вторият проблем с финансовите разноски – с изключение на съществуването на планове и тяхното качество, е – това го следим от доста години – планува се един фонд за финансови разноски, нормално доста огромен, само че в края на годината той не се осъществя и тези средства, които са планувани или се преразпределят, или се употребяват за някакъв буфер и това е контрапродуктивно, тъй като в последна сметка вложенията са основни за развиването на една стопанска система.
Не можем просто да разчитаме на ползване и това, че то ще ни дърпа напред и ще ни подсигурява стопански напредък. Това просто няма по какъв начин да стане.
Това е процедура, която съвсем всички министри на финансите ползват. Това не е в този момент измислено. Министрите постоянно се надяват да не стане по този начин – тези средства за финансови разноски да се осъществят.
Друг огромен проблем е, че, защото планирането у нас е годишно, няма какво да се лъжем – тригодишната прогноза е просто едно „ замазване на очи “. Винаги се възнамерява идната година, тази, за която се приготвя Законът за държавния бюджет, а идващите две след нея са по-скоро като някакъв придатък. Така че това относително краткосрочно обмисляне е доста проблематично за капиталовото обмисляне, което е дълготрайно по своя темперамент. Там би трябвало да имаш добра визия за няколко години напред, какъв ще е планът, по кое време той ще се осъществя, какви финансови средства ще са обезпечени и заложени и така нататък
Все отново има ли нещо, което е положително в този бюджет и което може да бъде посочено?
Има доста положителни неща в него. Първо бюджетът е плануван и съгласуван напълно с фискалните правила, няма в него непотребни неща и странни прогнози, които да не са разбираеми. Дори всичките нараствания, които виждаме в него, не са фрапиращи. Нещата са относително уравновесени. Те постоянно може и да са по-добри, само че като цяло с този бюджет не ни чака апокалипсис.
Още повече, че той не е гласуван и не е окончателен…
Да, по-големият проблем е какво ще гласоподава Народното събрание. Това че бюджетът е огромен не е проблем, тъй като въпреки всичко демонстрира, че стопанската система ни пораства, само че за мен, както споделих, като икономист, най-ключово са промените в разходните браншове – приказваме за безусловно всички, от обществения бранш, обучение, опазване на здравето, даже и разноските за защита и сигурност.
Всичко това има потребност от промяна и то не толкоз като размер на средствата, колкото като това по какъв начин те се разпределят, какъв е резултатът от тях, какви резултати чакаме да се получат, какви цели си слагаме и така нататък Това е най-важното.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народно събрание и държавен специалист в дирекция „ Бюджет “ на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година
Г-жо Петрова, какво ви прави усещане при прочита на бюджета за следващата година? Има ли параметри, които са притеснителни в него?
Бюджетът е плануван да се осъществя на недостиг. Това е за поредна година. Както до момента, по този начин и за идващите години отсега нататък. Това е много стеснителен феномен, тъй като условия за недостиг няма.
Има граница, която е сложена в Закона за обществените финанси и надлежно тя е съобразена с Маастрихтските критерии и тази граница демонстрира до каква степен дефицитът може да стигне. А не, че би трябвало да стигне до там.
Това е 3-процентовият недостиг, който сме длъжни да не прехвърляме…
Това е 3-процентовият недостиг на касова основа, да. Министерството на финансите, когато възнамерява бюджета, може да заложи какъвто си желае недостиг, какъвто счита, че може да реализира. Въпросът е, че този недостиг е реализация, от една страна на приходите, които министерството възнамерява да събере, и въпреки това – на разноските.
От позиция на приходите се вършат допускания кои стопански детайли ще повлияят на тази събираемост – дали ще покачваме налозите, или не, какъв брой чакаме да съберем от тези налози, осигуровките по какъв начин ще вървят и така нататък
Това всичко зависи от макроикономическото развиване.
Например събираемостта от Данък добавена стойност, което е най-големият доходоизточник – 18.5 милиарда лева се чака да се съберат единствено от този налог следващата година или най-малко подобен е проектът, мощно зависи от това какво е потреблението, защото той полза потреблението на популацията.
Други налози зависят от общо-икономическия напредък – по какъв начин компаниите ще осъществят своя бизнес, каква облага ще могат да осъществят, надлежно и страната да може да си събере избран доход.
Това обаче са допускания. Ние в никакъв случай не сме сигурни тези допускания до каква степен са реалистични. Но можем да разберем като съпоставим какво възнамеряват други институции, които се занимават с планирането на икономическото развиване.
Моите наблюдения са, че по отношение на прогнозите на министерството – тя не се отличава значително от тези на интернационалните институции.
По-голям проблем е какво ще стане с инфлацията. В бюджета тя е заложена като 4.8 % и да понижава в средносрочен проект. За мен това ненапълно е реалистично, можем да чакаме нещо сходно да се случва. Виждаме сходно изстудяване на инфлацията в Европейски Съюз. Предполагам, че и у нас ще се случат тези събития. Въпросът е да се остави ли на такова равнище инфлацията, по-ниска ли ще бъде, по-висока ли – тук към този момент може да има друго вариране.
Като цяло макропрогнозата е относително реалистична и можем да чакаме тя да се сбъдне.
Очаквате ли събираемостта, по този начин както е разказана в бюджета, да бъде изпълнена? Ваши сътрудници са песимисти по този въпрос, макар че Национална агенция за приходите към този момент се похвали с по-висока събираемост в съпоставяне със същия интервал предходната година.
Що се отнася до същинската събираемост на приходите, или по-точно това, което Национална агенция за приходите като организация чисто като старания може да направи, с цел да реализира плануваните в бюджета доходи – тук към този момент доста зависи политиката на министерството каква е. Дали ще гонят огромните данъкоплатци, дали ще има някакви други типове налози – доста е значимо в чисто действен порядък по какъв начин ще се случват нещата.
Като цяло, това, което нас ни тормози, е малко по малко увеличаващата се данъчна тежест. Има нови налози, които в този момент се вкарват, има корекции в остарели налози, които ще се вкарат с повишение на налога. Това, като цяло не е добра бизнес среда.
Другото, което е значимо – в този момент се вкарва световен налог върху мултинационалните компании. Това е по европейска инструкция, тъй че ние не можем да го избегнем. Проблемът е обаче, че той ще попречи на това, което постоянно сме считали, че България има като преимущество – ниските налози. Така вложителите, които би трябвало да притеглим в България, би трябвало към този момент да ги притеглим по различен метод. А ние нямаме кой знае какъв брой съперници преимущества за привличане на задгранични вложители, тъй че това е доста сериозен проблем за бизнеса.
По отношение на разноските – виждаме, че има заложено съществено нарастване на заплатите в бюджетния бранш и пенсиите. Какъв ще е предстоящият резултат от това?
Министерството на финансите е възнамерявало нарастване на разноските за хонорари с към 10-11 %. По принцип това трябваше да се случи, защото възнагражденията, особено в обществения бранш, като се изключи някои обособени браншове като образованието и ненапълно опазването на здравето, много от дълго време не бяха повишавани.
По-големият проблем е обаче, че като стигнем до нарастването, то, единствено по себе си, не е политика – да догонваме високата инфлация от предходната година и това, че тези хора в действителност са изгубили покупателна мощ. Тук въпросът е, че би трябвало да се слагат други условия за тяхната работа, както и да се направи разбор дали не са малко повече, в сравнение с би трябвало да бъдат, какво тъкмо те създават, какво тъкмо се случва в целия обществен бранш.
Така че страната действително е възнамерявала да усили заплатите, по-точно – да изравни заплати, които са на хора на една и съща позиция в разнообразни администрации, което единствено по себе си е добре, с цел да няма огромни разлики. Но въпреки това това не е същинска политика, това не е промяна и не е нещо, което се чака да докара до резултат, от позиция на успеваемост.
За всички останали браншове, с доста дребни изключения, на никое място не се вижда никаква промяна в разноските. МФ в своята прогноза не демонстрира какво счита да трансформира или да поправя, а има потребност какво да се трансформира на доста места и за доста неща.
Така че това е доста сериозен минус на бюджета.
Капиталовите разноски в действителност ли са рекордни, спрямо други години и какъв е казусът при тях, в случай че не бъдат усвоени?
Със сигурност са най-големи до момента, само че това е обикновено, защото те се актуализират постоянно нагоре. Няма по какъв начин цените да спаднат или най-малко е малко евентуално.
Проблемът с финансовите разноски не е в техния размер, а в това, че първо, те са мощно подвластни от плановете, от конюнктурата, от това кой какъв план иск да предложи. Не е казусът, че няма пари за вложения, а по-скоро е какви да са тези вложения. Все още не е обществен описът с планове, ние не знаем защо ще се харчат тези пари.
Процесът не е напълно явен по какъв начин се случват нещата, или най-малко не е явен на публиката. И приказваме освен за националните, огромните планове, които Министерство на регионалното развитие финансира – за автомагистрали и така нататък, само че и за дребни общински планове. Доколкото видях в прогнозата се възнамерява един фонд за общините, в който ще има към 1 милиарда лева за финансови разноски. Това отлично, само че тази концепция не е нова и постоянно до момента се е проваляла.
Каква е повода?
Причината е в това, че се отделят едни пари за общински планове, само че е толкоз мъчно на общините да напишат плана, да аплайват, да бъдат утвърдени, с цел да се осъществя планът. Повечето от тях заради тази причина се отхвърлят, други пък нямат хрумвания. Има един подобен абсурд в стопанската система, че този, който най-вече има потребност от средства, мъчно стига до финансирането.
Но тези, които нямат чак такава потребност – примерно Столична община, плановете там могат да се финансират елементарно, въпреки че евентуално и там има недоволства, че не им доближават средства. Но като цяло при тях не е мъчно да стигнат до реализация на плана.
Докато една дребна община, отдалечена от централната власт, на нея ѝ е доста мъчно да откри потенциал – от концепцията, до написването на плана и намирането на компании, които да го осъществят. Много е комплициран при тях този развой и това ненапълно е разбираемо, само че въпреки това, тъкмо тези, които имат потребност, действително те са най-затруднени.
И вторият проблем с финансовите разноски – с изключение на съществуването на планове и тяхното качество, е – това го следим от доста години – планува се един фонд за финансови разноски, нормално доста огромен, само че в края на годината той не се осъществя и тези средства, които са планувани или се преразпределят, или се употребяват за някакъв буфер и това е контрапродуктивно, тъй като в последна сметка вложенията са основни за развиването на една стопанска система.
Не можем просто да разчитаме на ползване и това, че то ще ни дърпа напред и ще ни подсигурява стопански напредък. Това просто няма по какъв начин да стане.
Това е процедура, която съвсем всички министри на финансите ползват. Това не е в този момент измислено. Министрите постоянно се надяват да не стане по този начин – тези средства за финансови разноски да се осъществят.
Друг огромен проблем е, че, защото планирането у нас е годишно, няма какво да се лъжем – тригодишната прогноза е просто едно „ замазване на очи “. Винаги се възнамерява идната година, тази, за която се приготвя Законът за държавния бюджет, а идващите две след нея са по-скоро като някакъв придатък. Така че това относително краткосрочно обмисляне е доста проблематично за капиталовото обмисляне, което е дълготрайно по своя темперамент. Там би трябвало да имаш добра визия за няколко години напред, какъв ще е планът, по кое време той ще се осъществя, какви финансови средства ще са обезпечени и заложени и така нататък
Все отново има ли нещо, което е положително в този бюджет и което може да бъде посочено?
Има доста положителни неща в него. Първо бюджетът е плануван и съгласуван напълно с фискалните правила, няма в него непотребни неща и странни прогнози, които да не са разбираеми. Дори всичките нараствания, които виждаме в него, не са фрапиращи. Нещата са относително уравновесени. Те постоянно може и да са по-добри, само че като цяло с този бюджет не ни чака апокалипсис.
Още повече, че той не е гласуван и не е окончателен…
Да, по-големият проблем е какво ще гласоподава Народното събрание. Това че бюджетът е огромен не е проблем, тъй като въпреки всичко демонстрира, че стопанската система ни пораства, само че за мен, както споделих, като икономист, най-ключово са промените в разходните браншове – приказваме за безусловно всички, от обществения бранш, обучение, опазване на здравето, даже и разноските за защита и сигурност.
Всичко това има потребност от промяна и то не толкоз като размер на средствата, колкото като това по какъв начин те се разпределят, какъв е резултатът от тях, какви резултати чакаме да се получат, какви цели си слагаме и така нататък Това е най-важното.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ