Д-р Петър Величков е писател, поет, литературен историк, журналист и

Д-р Петър Величков е публицист, стихотворец, книжовен историк, публицист и откривател на писателката Яна Язова. Лауреат е на званието „ Рицар на книгата “.
„ Появата на този том е доста закъсняло, защото в него влизат първите ѝ три стихосбирки „ Язове “, „ Бунт “ и „ Кръстове “. Останалите стихотворения, които е писала, преди да премине интензивно към прозата с романите си „ Ана Дюлгерова “ и „ Капитан “, както и към драмата с „ Последният богохулник “ и към литературата за деца, не са налични. Нейните стихосбирки, заради нейната орис на отхвърлена от режима от 1944 година, са сложни за намиране, няма ги в множеството библиотеки, единствено в няколко от огромните библиотеки. Онова, което е отпечатано в периодическия щемпел е още по-трудно за намиране. Яна Язова усърдно приготвя своите книги, макар че е знаела, че няма никаква вяра те да бъдат отпечатани. През 1960-та година тя показва ръкописа на романа си „ Левски “ в тогавашното издателство „ Народна просвета “ и той е бил утвърден. След интервенция от вестник „ Работническо дело “ с поръчка да напише стихотворение за Георги Димитров, на което тя отхвърля и заради този отвод, издателството ѝ връща ръкописа. “, споделя доктор Петър Величков за събраните в един том всички стихотворения на Яна Язова.

„ Тя вътрешно не приема тази власт след 1944 година Това е развиване в самотност и изолираност и посвещаване единствено на творчеството. Мисля, че през днешния ден доста хора ще се зачудят по какъв начин е допустимо 30 години ти да си по архиви и да си на пишещата машина, да си изолиран от света, да се пазиш от всеки, тъй като тя е била следена, нейното досие го покриха, както и всички други неща от втория интервал са покрити. За злощастие на „ покривачите “ през 1985-та година, пуснах (във вестник „ АБВ “) фрагменти от романа „ Левски “ на Яна Язова, с цел да спрем кражбата на ръкописа от авторитетен тогава, наш „ публицист “, споделя откривателят. „ Просто цяла София се разбуни - нямаше доста такива случаи, когато създател със ориста на Яна Язова да излезе още веднъж и то по подобен мотив - да му е откраднато творбата и други да се пробват да спрат тази кражба. “

„ Помня, че беше един дълъг кулоар, в който нямаше никой, единствено в дъното имаше нещо неподвижно и аз взех решение че това е бюст на Ленин или на някой различен, само че той се оказа, че е жив човек и оттова ме вкараха в една стая, като преди да ме вкарат ми споделиха: „ И деликатно, тъй като няма да излезеш другояче от тука жив. “. При предния случай, когато е заведена Екатерина Томова, вътре е била секретарката на Живков, Ангелина, а в този момент нямаше никой. Те непосредствено ме заведоха при Живков и той беше седнал, имаше маса с нещо приготвено. И той ми сподели: „ Сядай “ и седнах аз, а той: " Почерпи се “, а аз споделих: „ Др. Живков, не мога да преглътна нищо в този момент. “ и аз го помолих, „ Редно е тази жена, каквото е написала, да си излезе с нейно име. “ и той ми сподели: „ Романът на Яна Язова ще излезе с нейното име, само че крадеца Хайтов няма да го закачаме, той няма да те закача и ти няма да го закачаш. Айде в този момент отивай си. ” и излязох аз, горилите отново ме гепиха за ръцете…. “

Целият диалог на Васил Данов с доктор Петър Величков в предаването „ Видимо и невидимо: Абордаж можете да гледате във видеото: