Лекар от Пловдив описа симптомите на бърнаут
Д-р Петър-Преслав Петров е роден Пловдив. Израства в Пловдив. Завършва приключва „ Медицина “ в Медицински университет - Пловдив. През февруари 2022 година става хоноруван помощник в катедра Анатомия, Хистология и Ембриология на Университета, а през януари 2023 година печели конкурс и заема постоянно асистентско място в катедрата. Ето какво споделя той в изявление за GlasNews.bg:
-Какви са главните аргументи за бърнаут измежду здравните служащи?
-Бърнаут е положение на,,прегаряне,, което свързваме с извънредно прочувствено безсилие, изразяващо се най-много във връзка с нашата работа. Състоянието става все по-нашумяло измежду здравните служащи заради особената динамичност на работното им всекидневие, изключително след пандемията с КОВИД-19. Лекарите и медицинските експерти (особено от хирургичните звена) ежедневно надвишават своя 8-часов работен ден и даже в интервалите на отмора, мислейки за пациентите си, техните диагнози и възможни лекувания доближават до състоянияq които водят до пораждане на синдрома. Лекарската специалност е предопределение и в случай че ние я възприемаме като такава, настъпването на бърнаут е съвсем неизбежно в даден стадий от професионалния ни път. Стресът, забързаното болнично всекидневие и комбинативната лекарска мисъл са измежду главните аргументи за развиване на положението.
-Кои признаци са присъщи за бърнаут?
-Характерни са апатичните усеща, неналичието на каквато и да е професионална мотивация и блян, както и пристъпите на яд, пасивна експанзия и непрекъснатото възприятие за незадоволеност от нашата активност. Често сътрудниците работят с голямо предпочитание определената от тях компетентност, поставят всички нужни старания за пациентите си и тяхното възобновяване от дадена патология и даже загърбват персоналните си задължения и все пак възприятието на незадоволеност от свършената работа ги преследва много дълго време, а не трябва да да бъде по този начин.
-Какво е въздействието на бърнаута върху качеството на здравната грижа, което дават здравните служащи?
-Не мисля, че въздействието на бърнаута върху съответната качествена здравна грижа за пациентите в болничните заведения е толкоз повлияна от настъпването на положението при някои сътрудници. Лекарят е човек, който умее да лишава болката на пациента, да го накара да повярва, че животът му ще продължи, даже по по-добър метод след неговото изцеление и да му даде тласък и искра за ново начало. Не отхвърлям, че синдромът на бърнаут би повлиял и отрицателно върху някои пациенти, като е допустимо в забързаното всекидневие да не получат задоволително добра информация за положението си и ежедневно положително и благо отношение от страна на лекаря, само че това са единични случаи.
-Кои тактики за предварителна защита и ръководство на бърнаута се предлагат за здравните служащи?
-Стратегия за попречване или ръководство на бърнаута не мисля, че са нужни. Спортът, изкуството, медитацията за мен персонално са задоволителни и много ефикасни за всички нас медицинските фрагменти.
-Влияе ли бърнаут синдрома и в медицинско-академичната научна сфера, в която работите?
-Определено, да. Аз съм магистър-лекар по медицина, само че моята компетентност е Анатомия на индивида и тя не е обвързвана с пациенти, а напълно със студенти и научна активност, само че все пак бърнаута участва и при нас. Работата със студенти е динамична, само че и много виновна. Изготвянето на упражненията, писането на научни изявления, както и дейната извънаудиторна активност със студенти води до чести ментални разстройства, свързани с,,прегаряне,, и възприятие за недоизпълненост на дилемите, които си слагаме, само че дръзвам да настоявам, че това положение е преходно, изключително когато си в първите години от своята кариера.
-Какви са последствията от бърнаута върху физическото и психическото здраве на здравните служащи?
Последиците са много самостоятелни. За страдание, не е изключено и отключването на някои болести разследване на големия срес. Автоимунните болести са доста тясно обвързани с тези физически и душевен положения на свърхактивност.
-Каква е ролята на учебните заведения по отношение на бърнаута?
-Моето персонално мнение във връзка с учебните заведения е, че би трябвало да се вкарат извънкласни действия свързани с тема, друга от ежедневните отговорности, която още в ученическите години да сътвори един модел за балансиране сред работа, персонален живот и всекидневие.
-Какви са главните аргументи за бърнаут измежду здравните служащи?
-Бърнаут е положение на,,прегаряне,, което свързваме с извънредно прочувствено безсилие, изразяващо се най-много във връзка с нашата работа. Състоянието става все по-нашумяло измежду здравните служащи заради особената динамичност на работното им всекидневие, изключително след пандемията с КОВИД-19. Лекарите и медицинските експерти (особено от хирургичните звена) ежедневно надвишават своя 8-часов работен ден и даже в интервалите на отмора, мислейки за пациентите си, техните диагнози и възможни лекувания доближават до състоянияq които водят до пораждане на синдрома. Лекарската специалност е предопределение и в случай че ние я възприемаме като такава, настъпването на бърнаут е съвсем неизбежно в даден стадий от професионалния ни път. Стресът, забързаното болнично всекидневие и комбинативната лекарска мисъл са измежду главните аргументи за развиване на положението.
-Кои признаци са присъщи за бърнаут?
-Характерни са апатичните усеща, неналичието на каквато и да е професионална мотивация и блян, както и пристъпите на яд, пасивна експанзия и непрекъснатото възприятие за незадоволеност от нашата активност. Често сътрудниците работят с голямо предпочитание определената от тях компетентност, поставят всички нужни старания за пациентите си и тяхното възобновяване от дадена патология и даже загърбват персоналните си задължения и все пак възприятието на незадоволеност от свършената работа ги преследва много дълго време, а не трябва да да бъде по този начин.
-Какво е въздействието на бърнаута върху качеството на здравната грижа, което дават здравните служащи?
-Не мисля, че въздействието на бърнаута върху съответната качествена здравна грижа за пациентите в болничните заведения е толкоз повлияна от настъпването на положението при някои сътрудници. Лекарят е човек, който умее да лишава болката на пациента, да го накара да повярва, че животът му ще продължи, даже по по-добър метод след неговото изцеление и да му даде тласък и искра за ново начало. Не отхвърлям, че синдромът на бърнаут би повлиял и отрицателно върху някои пациенти, като е допустимо в забързаното всекидневие да не получат задоволително добра информация за положението си и ежедневно положително и благо отношение от страна на лекаря, само че това са единични случаи.
-Кои тактики за предварителна защита и ръководство на бърнаута се предлагат за здравните служащи?
-Стратегия за попречване или ръководство на бърнаута не мисля, че са нужни. Спортът, изкуството, медитацията за мен персонално са задоволителни и много ефикасни за всички нас медицинските фрагменти.
-Влияе ли бърнаут синдрома и в медицинско-академичната научна сфера, в която работите?
-Определено, да. Аз съм магистър-лекар по медицина, само че моята компетентност е Анатомия на индивида и тя не е обвързвана с пациенти, а напълно със студенти и научна активност, само че все пак бърнаута участва и при нас. Работата със студенти е динамична, само че и много виновна. Изготвянето на упражненията, писането на научни изявления, както и дейната извънаудиторна активност със студенти води до чести ментални разстройства, свързани с,,прегаряне,, и възприятие за недоизпълненост на дилемите, които си слагаме, само че дръзвам да настоявам, че това положение е преходно, изключително когато си в първите години от своята кариера.
-Какви са последствията от бърнаута върху физическото и психическото здраве на здравните служащи?
Последиците са много самостоятелни. За страдание, не е изключено и отключването на някои болести разследване на големия срес. Автоимунните болести са доста тясно обвързани с тези физически и душевен положения на свърхактивност.
-Каква е ролята на учебните заведения по отношение на бърнаута?
-Моето персонално мнение във връзка с учебните заведения е, че би трябвало да се вкарат извънкласни действия свързани с тема, друга от ежедневните отговорности, която още в ученическите години да сътвори един модел за балансиране сред работа, персонален живот и всекидневие.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ