Д-р Норман Лъдуин и светът на филмовата музика
Д-р Норман Лъдуин (Norman Ludwin) е роден в Лос Анджелис. Той стартира музикалното си образование на пиано дружно с татко си и чичо си. В ранните си години опитва с тромпет, кларинет и фагот, само че най-после избира струнния бас като собствен главен инструмент.
Завършва бакалавър в Калифорнийския институт по изкуствата през 1977 година. Интересът на Норман към композицията го кара да продължи да учи и през май 2003 година той получава магистърска степен по комбинация от Калифорнийския държавен университет в Нортридж, Калифорния. През 2007 година взима и докторска степен по комбинация от Университета на Клермонт.
Композициите на Норман са изпълнявани от разнообразни групи по целия свят. Издал е два компактдиска със лична камерна музика, а неговата музикална издателска компания Ludwin Music има най-големият в света азбучник за контрабас музика с над 300 заглавия.
Норман е доста деен и в света на киното, взел участие е в основаването на музиката за над 200 филми и сериали, измежду които " Спайдермен ", " Мисията невъзможна ", " Джурасик свят ", " Стар Трек ", " Феноменалните ", " Зоотрополис ", " Утреландия ", " Колите " и доста други. Свири постоянно и за телевизионните излъчвания.
Той е създател на няколко книги и е професор в разнообразни международни университети. Част е и от преподавателския състав на Европейската академия за оценяване на филми, която се намира в София.
- Представете се накратко.
Аз съм Норман Лъдуин и съм композитор, оркестратор, басист и преподавател, а в този момент съм тук в София.
- За кой път сте в София и какво мислите за нашата страна?
Това е третият ми път тук. Първият път, когато пристигнах, беше през 2019 година, тогава нямаше Covid-19 и доста ми харесва. Моят български не е доста добър, само че се пробвам да го употребявам. Харесват ми хората в България, в действителност доста ми харесват, те са доста благи. Трябва им единствено минута, с цел да се почувстват удобно в твое наличие. Намирам ги за доста благи и спокойни, харесва ми и града.
- А природата?
Харесвам и природата, макар че още не съм видял доста. Ходил съм един път на Витоша, на туризъм, бях и в Пловдив за 1 ден. Но доста неща още не съм направил, а бих желал. Не съм скиор, аз съм калифорнийско момче, тъй че не бих се доверил на себе си за зимни спортове. Но обичам разходките в планината и туризма. Когато съм в България нормално съм много ангажиран, само че ми се желае да видя повече от страната.
- Вие сте тук поради Европейската академия за оценяване на филми. Разкажете ни за програмата?
Мисля, че това е доста вълнуваща стратегия, част от Ирландско-американски университет, който ни дава акредитация. Отвори порти в България, тъй като създателят й Дерек Глийсън, който е и изпълнителен шеф, има история тук. Той постоянно идва тук, може би към този момент от 20-25 години, с цел да дирижира и има чувство за мястото. Академията стартира работа преди няколко години. Не е консерватория в смисъла на свирене, доктрина и музикална история, а е магистърска стратегия. Всички възпитаници първо би трябвало да имат приключен бакалавър. Те идват тук за 1 година, по-скоро за 9 месеца и би трябвало да създадат 17 записа, което е доста.
- Кога стартира активността на тази академия и за какво тъкмо в България?
Започна през 2019 година, относително нова е. Отговорът за какво може би се крие в това какво ни предлага България – тук не е скъпо, по-евтино е от където и да било другаде в Европа, особено в Източна Европа. Освен това имаме страхотна група от музиканти, българските музиканти са страхотни. Всички те свирят в операта или в разнообразни симфонични оркестри. Аз бях сюрпризиран какъв брой доста оркестри имате тук, може би над 5 разнообразни симфонични оркестъра за дребен град. Имате огромен ресурс от музиканти и те всички имат опит със записването на музика. Мисля, че е това – комбинацията от положителни музиканти, място, където можем да свирим и фактът, че не е скъпо.
- А каква е Вашата роля?
Аз преподавам оркестриране. Малко е комплицирано за пояснение, само че в случай че си визиите композиране на музика, оркестраторът е този, който взема решение кои принадлежности ще вземат участие в озвучаването на нотите. Студентите би трябвало да научат всичко за струнните, ударните, клавишните и месинговите принадлежности. Това е доста характерна работа, само че и доста значима в днешно време, тъй като студентите към този момент работят главно на компютър, само че те ще желаят и записи с музиканти онлайн, тъй като това е по-вълнуващо и дава по-добри благоприятни условия. И тук е моята работа, това е, на което ги изучавам аз – оркестриране.
- А какво ще кажете за студентите? Виждате ли капацитет в тях за свело бъдеще?
Да, виждам го. Имаме една българка, останалите са чужденци, само че тя е доста надарена. Повечето студенти са под 30 години и измежду тях несъмнено има гении, само че са комбинирани, като във всяко учебно заведение – някои от тях в никакъв случай не са писали музика за оркестър онлайн, а са правили всичко единствено на компютър, други студенти към този момент работят в личните си страни. Филмовото-музикално учебно заведение е доста добра опция и е много конкурентно, има сходни учебни заведения в Англия, Америка и на други места в Европа, само че има огромен интерес от учениците. Аз мисля, че това място им дава опция за учене в безвредна и добра среда.
- С каква друго се занимавате отвън Академията в София?
Много години бях професионален студиен басист. Аз съм от Лос Анджелис и към момента пребивавам там. Местех се и пътувах, когато бях по-млад, само че се върнах назад. Вече към 35 години пребивавам със фамилията си в Лос Анджелис и съм контрабасист, това е огромният бас. Свирех и работех върху музиката на над 200 кино лентата, телевизионни излъчвания и записи. Бях доста благополучен да върша това на свободна процедура като студиен музикант.
Направих доста студийни записи, свирих и онлайн за разнообразни излъчвания и симфонични оркестри. И след всички тези години се върнах назад в учебно заведение, бях възрастен мъж, който записа докторантура за музика на 50 години. Но го направих, получих моята докторска степен и започнах да преподавам по-често и да пиша книги. Вече имам 11 издадени книги за музика. В момента преподавам в Лос Анджелис, преподавам в UCLA, тук, а също и в Англия, пътувам много и съм доста благополучен. Преди 2 години посетих 10 страни, с цел да приказвам за музика – от Азия, през Бразилия до Европа, и съм доста благополучен, че мога да го върша.
- Нека споменем някои от филмите, с които Вие сте най-горд.
Като басист работих върху доста компании, даже не си припомням всички заглавия, само че като оркестратор е малко по-различно. Като оркестратор ти си включен в екип от композитори. Един от композиторите, с който работех много постоянно, беше Майкъл Джакино , би трябвало да е прочут за хората тук. Той прави доста от филмите на „ Пиксар “, също и игрални филми като „ Междузвездни войни “, „ Стар Трек “ и „ Спайдърмен “. Аз работих дружно с него като оркестратор в „ Джурасик свят “ и „ Мисията Невъзможна “, последно работих с него по “Отвътре на открито ”, филм на „ Пиксар “.
Работихме дружно по 6 или 7 кино лентата. Мисля, че бях най-горд първия път, когато го направих. Първият път, когато моя творба щеше да бъде изсвирена, аз бях доста нервозен, тъй като бях там като басист, всичките ми другари бяха към мен и всички хора, които познавам. Излязоха надписите за музика и пишеше: " композитор: Майкъл Джакино, оркестратор: Норман Лъдуин ".
Записът обаче доста се забави. Трябваше да е сутринта, само че не беше, а аз бях раздразнителен. Един от мъжете, който беше главният оркестратор и мой другар, ме подразни, видя ме след обяда и сподели: „ Майкъл видя твоята част и тя е отпадък, не желае да я прави “. Естествено той се майтапеше, след това пристигна моят ред, аз свирих, мина добре и хората споделиха „ Браво “, това беше прелестен миг.
- Кога беше това? Преди 10 години или по-скоро?
Да, беше преди към 10 години. Филмът се споделяше “Супер 8 ”, дребен филм, само че това беше моят старт. Във всеки идващ филм аз бях част от огромен екип. Смятам, че всяко присъединяване е значимо, само че първият път е най-съществен.
- Как се виждате след 5 или 10 години? Какви са фантазиите Ви?
Надявам се да съм жив. (смее се) И може би да работя по-малко. Опитвам се да понижа темпото, в случай че би трябвало да съм почтен, аз работя прекалено много. Винаги съм работил доста. Надявам се да съм по-често в България. Не мога да се преместя тук за непрекъснато, само че ми се желае да пристигам по-често. В момента звукозаписният бизнес е огромна блъсканица, поради Ковид всичко е доста неразбираемо.
За мен, в този живот и на тези години, към този момент е значимо да предпочитам нещата, които в действителност желая да върша. Това е да имам повече време да пиша музика, харесва ми да композирам музика, не съм направил задоволително за кинофилмите, обичам да пиша и произведения за оркестър, а нямах подобен късмет. Така че желая да върша това, също и да пиша повече книги. Реално всичко е обвързвано с работа, само че това е красивото на музиката, тя е за цялостен живот.
- Нека приключим с няколко български думи. Знаете ли такива?
Знам " благодаря ", " разбирам " и " красива ". Мога да кажа и още нещо: „ Аз одобрявам теб “. Опитвам се да науча и малко от граматиката. Старая се да приказвам по-добре, бих се радвал да мога. Имам си лист в телефона с към 30 къси думи. Знам че, не е елементарно. Първият път, когато пристигнах тук, всички ми се сториха доста недружелюбни. Така се почувствах, тъй като аз не можех да кажа и най-простото нещо, да вземем за пример „ кафе “, не можех да кажа нищо на български. В магазините не говореха британски, а по улиците ме гледаха все едно съм незабележим, тогава аз се научих да споделям „ здравейте “, макар че хората не го споделят доста постоянно. Влизам в супермаркета и споделям: „ Здравей, по какъв начин си “, а те ме гледат с взор вид: „ Защо въобще ме питаш това? “. Тогава осъзнах, че даже у дома, в Лос Анджелис, аз не запитвам хората по какъв начин са, тогава за какво го върша тук.
- В Америка питате ли непознати по какъв начин са?
Би ми се желало. Аз обичам връзката сред хората. Но в супермаркета всичко, което те питат е „ Искаш ли торбичка? “, няма диалог, те и не желаят да разговаряте и това е обикновено. Но аз избирам хората да се забавляват, когато чуват моят български – американец, който се пробва да приказва най-малко малко и това ми се коства готино. Понякога хората ме окуражават и ми споделят нови думи, занимателно е.
Интервю на Габриела Андреева
Завършва бакалавър в Калифорнийския институт по изкуствата през 1977 година. Интересът на Норман към композицията го кара да продължи да учи и през май 2003 година той получава магистърска степен по комбинация от Калифорнийския държавен университет в Нортридж, Калифорния. През 2007 година взима и докторска степен по комбинация от Университета на Клермонт.
Композициите на Норман са изпълнявани от разнообразни групи по целия свят. Издал е два компактдиска със лична камерна музика, а неговата музикална издателска компания Ludwin Music има най-големият в света азбучник за контрабас музика с над 300 заглавия.
Норман е доста деен и в света на киното, взел участие е в основаването на музиката за над 200 филми и сериали, измежду които " Спайдермен ", " Мисията невъзможна ", " Джурасик свят ", " Стар Трек ", " Феноменалните ", " Зоотрополис ", " Утреландия ", " Колите " и доста други. Свири постоянно и за телевизионните излъчвания.
Той е създател на няколко книги и е професор в разнообразни международни университети. Част е и от преподавателския състав на Европейската академия за оценяване на филми, която се намира в София.
- Представете се накратко.
Аз съм Норман Лъдуин и съм композитор, оркестратор, басист и преподавател, а в този момент съм тук в София.
- За кой път сте в София и какво мислите за нашата страна?
Това е третият ми път тук. Първият път, когато пристигнах, беше през 2019 година, тогава нямаше Covid-19 и доста ми харесва. Моят български не е доста добър, само че се пробвам да го употребявам. Харесват ми хората в България, в действителност доста ми харесват, те са доста благи. Трябва им единствено минута, с цел да се почувстват удобно в твое наличие. Намирам ги за доста благи и спокойни, харесва ми и града.
- А природата?
Харесвам и природата, макар че още не съм видял доста. Ходил съм един път на Витоша, на туризъм, бях и в Пловдив за 1 ден. Но доста неща още не съм направил, а бих желал. Не съм скиор, аз съм калифорнийско момче, тъй че не бих се доверил на себе си за зимни спортове. Но обичам разходките в планината и туризма. Когато съм в България нормално съм много ангажиран, само че ми се желае да видя повече от страната.
- Вие сте тук поради Европейската академия за оценяване на филми. Разкажете ни за програмата?
Мисля, че това е доста вълнуваща стратегия, част от Ирландско-американски университет, който ни дава акредитация. Отвори порти в България, тъй като създателят й Дерек Глийсън, който е и изпълнителен шеф, има история тук. Той постоянно идва тук, може би към този момент от 20-25 години, с цел да дирижира и има чувство за мястото. Академията стартира работа преди няколко години. Не е консерватория в смисъла на свирене, доктрина и музикална история, а е магистърска стратегия. Всички възпитаници първо би трябвало да имат приключен бакалавър. Те идват тук за 1 година, по-скоро за 9 месеца и би трябвало да създадат 17 записа, което е доста.
- Кога стартира активността на тази академия и за какво тъкмо в България?
Започна през 2019 година, относително нова е. Отговорът за какво може би се крие в това какво ни предлага България – тук не е скъпо, по-евтино е от където и да било другаде в Европа, особено в Източна Европа. Освен това имаме страхотна група от музиканти, българските музиканти са страхотни. Всички те свирят в операта или в разнообразни симфонични оркестри. Аз бях сюрпризиран какъв брой доста оркестри имате тук, може би над 5 разнообразни симфонични оркестъра за дребен град. Имате огромен ресурс от музиканти и те всички имат опит със записването на музика. Мисля, че е това – комбинацията от положителни музиканти, място, където можем да свирим и фактът, че не е скъпо.
- А каква е Вашата роля?
Аз преподавам оркестриране. Малко е комплицирано за пояснение, само че в случай че си визиите композиране на музика, оркестраторът е този, който взема решение кои принадлежности ще вземат участие в озвучаването на нотите. Студентите би трябвало да научат всичко за струнните, ударните, клавишните и месинговите принадлежности. Това е доста характерна работа, само че и доста значима в днешно време, тъй като студентите към този момент работят главно на компютър, само че те ще желаят и записи с музиканти онлайн, тъй като това е по-вълнуващо и дава по-добри благоприятни условия. И тук е моята работа, това е, на което ги изучавам аз – оркестриране.
- А какво ще кажете за студентите? Виждате ли капацитет в тях за свело бъдеще?
Да, виждам го. Имаме една българка, останалите са чужденци, само че тя е доста надарена. Повечето студенти са под 30 години и измежду тях несъмнено има гении, само че са комбинирани, като във всяко учебно заведение – някои от тях в никакъв случай не са писали музика за оркестър онлайн, а са правили всичко единствено на компютър, други студенти към този момент работят в личните си страни. Филмовото-музикално учебно заведение е доста добра опция и е много конкурентно, има сходни учебни заведения в Англия, Америка и на други места в Европа, само че има огромен интерес от учениците. Аз мисля, че това място им дава опция за учене в безвредна и добра среда.
- С каква друго се занимавате отвън Академията в София?
Много години бях професионален студиен басист. Аз съм от Лос Анджелис и към момента пребивавам там. Местех се и пътувах, когато бях по-млад, само че се върнах назад. Вече към 35 години пребивавам със фамилията си в Лос Анджелис и съм контрабасист, това е огромният бас. Свирех и работех върху музиката на над 200 кино лентата, телевизионни излъчвания и записи. Бях доста благополучен да върша това на свободна процедура като студиен музикант.
Направих доста студийни записи, свирих и онлайн за разнообразни излъчвания и симфонични оркестри. И след всички тези години се върнах назад в учебно заведение, бях възрастен мъж, който записа докторантура за музика на 50 години. Но го направих, получих моята докторска степен и започнах да преподавам по-често и да пиша книги. Вече имам 11 издадени книги за музика. В момента преподавам в Лос Анджелис, преподавам в UCLA, тук, а също и в Англия, пътувам много и съм доста благополучен. Преди 2 години посетих 10 страни, с цел да приказвам за музика – от Азия, през Бразилия до Европа, и съм доста благополучен, че мога да го върша.
- Нека споменем някои от филмите, с които Вие сте най-горд.
Като басист работих върху доста компании, даже не си припомням всички заглавия, само че като оркестратор е малко по-различно. Като оркестратор ти си включен в екип от композитори. Един от композиторите, с който работех много постоянно, беше Майкъл Джакино , би трябвало да е прочут за хората тук. Той прави доста от филмите на „ Пиксар “, също и игрални филми като „ Междузвездни войни “, „ Стар Трек “ и „ Спайдърмен “. Аз работих дружно с него като оркестратор в „ Джурасик свят “ и „ Мисията Невъзможна “, последно работих с него по “Отвътре на открито ”, филм на „ Пиксар “.
Работихме дружно по 6 или 7 кино лентата. Мисля, че бях най-горд първия път, когато го направих. Първият път, когато моя творба щеше да бъде изсвирена, аз бях доста нервозен, тъй като бях там като басист, всичките ми другари бяха към мен и всички хора, които познавам. Излязоха надписите за музика и пишеше: " композитор: Майкъл Джакино, оркестратор: Норман Лъдуин ".
Записът обаче доста се забави. Трябваше да е сутринта, само че не беше, а аз бях раздразнителен. Един от мъжете, който беше главният оркестратор и мой другар, ме подразни, видя ме след обяда и сподели: „ Майкъл видя твоята част и тя е отпадък, не желае да я прави “. Естествено той се майтапеше, след това пристигна моят ред, аз свирих, мина добре и хората споделиха „ Браво “, това беше прелестен миг.
- Кога беше това? Преди 10 години или по-скоро?
Да, беше преди към 10 години. Филмът се споделяше “Супер 8 ”, дребен филм, само че това беше моят старт. Във всеки идващ филм аз бях част от огромен екип. Смятам, че всяко присъединяване е значимо, само че първият път е най-съществен.
- Как се виждате след 5 или 10 години? Какви са фантазиите Ви?
Надявам се да съм жив. (смее се) И може би да работя по-малко. Опитвам се да понижа темпото, в случай че би трябвало да съм почтен, аз работя прекалено много. Винаги съм работил доста. Надявам се да съм по-често в България. Не мога да се преместя тук за непрекъснато, само че ми се желае да пристигам по-често. В момента звукозаписният бизнес е огромна блъсканица, поради Ковид всичко е доста неразбираемо.
За мен, в този живот и на тези години, към този момент е значимо да предпочитам нещата, които в действителност желая да върша. Това е да имам повече време да пиша музика, харесва ми да композирам музика, не съм направил задоволително за кинофилмите, обичам да пиша и произведения за оркестър, а нямах подобен късмет. Така че желая да върша това, също и да пиша повече книги. Реално всичко е обвързвано с работа, само че това е красивото на музиката, тя е за цялостен живот.
- Нека приключим с няколко български думи. Знаете ли такива?
Знам " благодаря ", " разбирам " и " красива ". Мога да кажа и още нещо: „ Аз одобрявам теб “. Опитвам се да науча и малко от граматиката. Старая се да приказвам по-добре, бих се радвал да мога. Имам си лист в телефона с към 30 къси думи. Знам че, не е елементарно. Първият път, когато пристигнах тук, всички ми се сториха доста недружелюбни. Така се почувствах, тъй като аз не можех да кажа и най-простото нещо, да вземем за пример „ кафе “, не можех да кажа нищо на български. В магазините не говореха британски, а по улиците ме гледаха все едно съм незабележим, тогава аз се научих да споделям „ здравейте “, макар че хората не го споделят доста постоянно. Влизам в супермаркета и споделям: „ Здравей, по какъв начин си “, а те ме гледат с взор вид: „ Защо въобще ме питаш това? “. Тогава осъзнах, че даже у дома, в Лос Анджелис, аз не запитвам хората по какъв начин са, тогава за какво го върша тук.
- В Америка питате ли непознати по какъв начин са?
Би ми се желало. Аз обичам връзката сред хората. Но в супермаркета всичко, което те питат е „ Искаш ли торбичка? “, няма диалог, те и не желаят да разговаряте и това е обикновено. Но аз избирам хората да се забавляват, когато чуват моят български – американец, който се пробва да приказва най-малко малко и това ми се коства готино. Понякога хората ме окуражават и ми споделят нови думи, занимателно е.
Интервю на Габриела Андреева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ