Д-р Милева: Добре е, когато кардиолозите и специалистите по образна диагностика можем да работим като екип в полза на пациента
Д-р Ния Милева е първият и единствен български кардиолог със документ за специалист по компютърна томография на сърце, предпазен пред Европейската асоциация по сърдечно-съдова образна диагностика (EACVI – The European Association of Cardiovascular Imaging). Д-р Милева работи в русенската кардиологична болница МЕДИКА КОР и е специализирала две години в Сърдечносъдовия център на OLV, Аалст, Белгия – одобрено лечебно заведение, водещо в региона на новаторската сърдечно-съдова медицина.
За да получи документа, доктор Милева е потвърдила високото си равнище на професионална подготвеност, преминавайки комплициран научен изпит. Освен това е било належащо да показа изискуемия брой клинични случаи от практиката си, както и да премине профилирано образование в одобрен европейски център.
През 2023 година доктор Милева стана и първият български кардиолог с тапия от EACVI за уменията си в използването на трансезофагеална ехокардиография.
Пред Zdrave.net доктор Милева описа какви благоприятни условия й дават документите и по какъв начин се трансформира кардиологията в България.
Д-р Милева, какво съставлява експертната тапия по компютърна томография на сърце?
Трябва да имаме конкретизиране, че публично с компютърната томография, без значение на кой орган, се занимават сътрудниците със компетентност по образна диагностика. Но от ден на ден се усилва ползата на кардиолозите към образните проучвания на сърдечносъдовата система с концепцията да може да се сътвори един мултидисциплинарен екип, с който да подобрим диагностиката и лекуването на тези заболели.
Считаме, че присъединяване на един клиницист в този развой, единствено би оказал помощ на пациента и това е наклонност в международен мащаб. Все повече експерти по кардиология навлизат в проучването на тези способи, в провеждането им, в диагностиката на пациентите и по-късно имплементацията на тези способи (скенер, магнитен резонанс на сърце) в лекуването на сърдечно болните. Т.е. тази тапия е част от този развой на основаване на мултидисциплинарен метод в провеждането на сърдечносъдова образна диагностика.
Европейското сдружение по кардиология обезпечава в допълнение узаконяване на кардиолозите, с цел да може по някакъв метод да потвърди, че и те са опитни и имат експертиза в осъществяването и разчитането на образните проучвания, които се правят от експертите по образна диагностика.
Дипломата служи в увещание на това, че лекарят има едно одобрено, защитимо равнище, което е еднообразно за всички сътрудници в Европа, без значение от центъра, в който работи.
Вие сте сертифицирана и за използване в използването на трансезофагеална ехокардиография. Какво съставлява това проучване?
Това е ехокардиография (ултразвуково проучване на сърце), което обаче в съответни, по-специализирани обстановки се организира през хранопровода за по-детайлна оценка на сърдечните структури. Все по-важна роля играе метода и за управление на разнообразни структурни сърдечни интервенции, като тази за оклузия на лево-предсърдното ухо.
Всичко стартира от това, че организирах близо двегодишна специализация в един европейски център, която беше в посока неинвазивна образна диагностика в кардиологията. Т.е. всички тези способи - трансезофагеална ехокардиография, скенер на сърце, магнитен резонанс на сърце. Именно там видях образеца по какъв начин кардиолозите са тясно внедрени в сърдечно-съдовата образна диагностика на пациента. Този метод на оценка и лекуване на пациентите доста ми хареса. Връщайки се в България продължих да се занимавам със профилирана неинвазивна образна диагностика на сърце. В болница Медика Кор в Русе създадохме мощен мултидисциплинарен екип дружно с сътрудниците експерти по образна диагностика и сътрудниците по интервенционална кардиология. По този метод съумяваме да използваме методите на ехокардиография, компютърна томография и магнитен резонанс освен за диагностика на пациентите, само че и в планирането на самия лечебен метод. Именно по тази причина желаех да получа тези образования и дипломи една по една, с цел да мога да спомагам за построяването на работа на високо профилирано равнище.
Какво съставлява метода за минимално инвазивна оклузия на левопредсърдно ухо?
„ Ухото “ е „ апендиксът “ на лявото предсърдие на сърцето. Това е една дребна празнина, в която се основават условия за формиране на тромби. Те от своя страна носят риск от инсулт, най-много при пациентите, които са с аритмия и предсърдно мъждене. За да предотвратим появяването на инсулт, съвсем всички пациенти с тази аритмия одобряват антикоагулант, лекарство за разреждане на кръвта. Само че това лекарство носи и риск от кървене, необикновен при все по-възрастни пациенти, които имат и други съпътстващи болести - язви, гастрити, злокачествени болести, бъбречна непълнота. Има някои пациенти, при които това лекарство е витално значимо от една страна, с цел да ги защищити от инсулт, а въпреки това е животозастрашаващо, носейки риск от кървене. И при тези по този начин комплицирани за лекуване пациенти е показана процедурата за затваряне на левопредсърдното ухо. Едно устройство, което се назовава оклудер, през минимално инвазивен достъп се вкарва в тази празнина в лявото предсърдие и при добре протекла процедура това на практика отстранява трайната потребността от банкет на антикоагуланти и мощно понижава риска от инсулт.
Какво е нужно, с цел да можем да кажем, че медицината в България е изцяло равностойна на тази в Европа?
Според мен, би трябвало да се акцентира на следдипломната специализация на лекарите и това е нещо, което към момента не е добре уеднаквено като условия. Още по-добре би било, в случай че приказваме за следдипломна специализация, която е одобрена на по-глобално интернационално равнище като европейската.
Има ли разлика в патологията при българските пациенти и тези в останалите европейски страни?
Определено има разлика. На първо място, неналичието на профилактика при българските пациенти, както и рисковият метод на живот с тютюнопушене, постоянен банкет на алкохол и висока периодичност на обезитет. Интересното е, че се вижда разлика даже и в обособените райони на България, да вземем за пример сред пациентите в София и тези в Русе. Дори и прилагайки най-модерни, най-специализирани способи на проучване и лекуване, ние оставаме безсилни, в случай че пациентът не спомага с придържане към лечението, осъществяване на постоянни прегледи и надзор на рисковите фактори.
За да получи документа, доктор Милева е потвърдила високото си равнище на професионална подготвеност, преминавайки комплициран научен изпит. Освен това е било належащо да показа изискуемия брой клинични случаи от практиката си, както и да премине профилирано образование в одобрен европейски център.
През 2023 година доктор Милева стана и първият български кардиолог с тапия от EACVI за уменията си в използването на трансезофагеална ехокардиография.
Пред Zdrave.net доктор Милева описа какви благоприятни условия й дават документите и по какъв начин се трансформира кардиологията в България.
Д-р Милева, какво съставлява експертната тапия по компютърна томография на сърце?
Трябва да имаме конкретизиране, че публично с компютърната томография, без значение на кой орган, се занимават сътрудниците със компетентност по образна диагностика. Но от ден на ден се усилва ползата на кардиолозите към образните проучвания на сърдечносъдовата система с концепцията да може да се сътвори един мултидисциплинарен екип, с който да подобрим диагностиката и лекуването на тези заболели.
Считаме, че присъединяване на един клиницист в този развой, единствено би оказал помощ на пациента и това е наклонност в международен мащаб. Все повече експерти по кардиология навлизат в проучването на тези способи, в провеждането им, в диагностиката на пациентите и по-късно имплементацията на тези способи (скенер, магнитен резонанс на сърце) в лекуването на сърдечно болните. Т.е. тази тапия е част от този развой на основаване на мултидисциплинарен метод в провеждането на сърдечносъдова образна диагностика.
Европейското сдружение по кардиология обезпечава в допълнение узаконяване на кардиолозите, с цел да може по някакъв метод да потвърди, че и те са опитни и имат експертиза в осъществяването и разчитането на образните проучвания, които се правят от експертите по образна диагностика.
Дипломата служи в увещание на това, че лекарят има едно одобрено, защитимо равнище, което е еднообразно за всички сътрудници в Европа, без значение от центъра, в който работи.
Вие сте сертифицирана и за използване в използването на трансезофагеална ехокардиография. Какво съставлява това проучване?
Това е ехокардиография (ултразвуково проучване на сърце), което обаче в съответни, по-специализирани обстановки се организира през хранопровода за по-детайлна оценка на сърдечните структури. Все по-важна роля играе метода и за управление на разнообразни структурни сърдечни интервенции, като тази за оклузия на лево-предсърдното ухо.
Всичко стартира от това, че организирах близо двегодишна специализация в един европейски център, която беше в посока неинвазивна образна диагностика в кардиологията. Т.е. всички тези способи - трансезофагеална ехокардиография, скенер на сърце, магнитен резонанс на сърце. Именно там видях образеца по какъв начин кардиолозите са тясно внедрени в сърдечно-съдовата образна диагностика на пациента. Този метод на оценка и лекуване на пациентите доста ми хареса. Връщайки се в България продължих да се занимавам със профилирана неинвазивна образна диагностика на сърце. В болница Медика Кор в Русе създадохме мощен мултидисциплинарен екип дружно с сътрудниците експерти по образна диагностика и сътрудниците по интервенционална кардиология. По този метод съумяваме да използваме методите на ехокардиография, компютърна томография и магнитен резонанс освен за диагностика на пациентите, само че и в планирането на самия лечебен метод. Именно по тази причина желаех да получа тези образования и дипломи една по една, с цел да мога да спомагам за построяването на работа на високо профилирано равнище.
Какво съставлява метода за минимално инвазивна оклузия на левопредсърдно ухо?
„ Ухото “ е „ апендиксът “ на лявото предсърдие на сърцето. Това е една дребна празнина, в която се основават условия за формиране на тромби. Те от своя страна носят риск от инсулт, най-много при пациентите, които са с аритмия и предсърдно мъждене. За да предотвратим появяването на инсулт, съвсем всички пациенти с тази аритмия одобряват антикоагулант, лекарство за разреждане на кръвта. Само че това лекарство носи и риск от кървене, необикновен при все по-възрастни пациенти, които имат и други съпътстващи болести - язви, гастрити, злокачествени болести, бъбречна непълнота. Има някои пациенти, при които това лекарство е витално значимо от една страна, с цел да ги защищити от инсулт, а въпреки това е животозастрашаващо, носейки риск от кървене. И при тези по този начин комплицирани за лекуване пациенти е показана процедурата за затваряне на левопредсърдното ухо. Едно устройство, което се назовава оклудер, през минимално инвазивен достъп се вкарва в тази празнина в лявото предсърдие и при добре протекла процедура това на практика отстранява трайната потребността от банкет на антикоагуланти и мощно понижава риска от инсулт.
Какво е нужно, с цел да можем да кажем, че медицината в България е изцяло равностойна на тази в Европа?
Според мен, би трябвало да се акцентира на следдипломната специализация на лекарите и това е нещо, което към момента не е добре уеднаквено като условия. Още по-добре би било, в случай че приказваме за следдипломна специализация, която е одобрена на по-глобално интернационално равнище като европейската.
Има ли разлика в патологията при българските пациенти и тези в останалите европейски страни?
Определено има разлика. На първо място, неналичието на профилактика при българските пациенти, както и рисковият метод на живот с тютюнопушене, постоянен банкет на алкохол и висока периодичност на обезитет. Интересното е, че се вижда разлика даже и в обособените райони на България, да вземем за пример сред пациентите в София и тези в Русе. Дори и прилагайки най-модерни, най-специализирани способи на проучване и лекуване, ние оставаме безсилни, в случай че пациентът не спомага с придържане към лечението, осъществяване на постоянни прегледи и надзор на рисковите фактори.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ