Д-р Николай Даков: 50% от пациентите с глаукома са недиагностицирани
Д-р Николай Даков, Клиника по очни заболявания в Александровска болница, в изявление за предаването " Здравето на фокус “ на Радио " Фокус “
Д-р Даков, за какво глаукомата е обществено значимо заболяване, постоянно срещано заболяване ли е?
За страдание, да. Основните аргументи за обществената значителност на глаукомата са няколко.
Преди всичко глаукомата води до необратима загуба на зрението. Това е първият значим фактор. След това глаукомата е хронично прогресиращо заболяване, което поврежда трайно зрителния нерв и нервните кафези в ретината.
Т.е. това е заболяване за цялостен живот, което значи, че то би трябвало дълготрайно да бъде проследявано, както множеството хронични болести, както диабетът или артериалната хипертония, които изискват постоянно следене. Това изисква доста огромен запас, дори и финансов, както от страна на пациентите, по този начин и на здравноосигурителните системи. Това са главните фактори, които вършат глаукомата обществено значимо заболяване.
Може би тук е мястото да кажем какви са признаците на глаукомата?
Преди всичко желая да кажа, че съгласно актуалните трендове е по-правилно да се приказва за глаукоми, тъй като има доста разнообразни форми на самото заболяване. Това, което ги сплотява, е трайното увреждане на зрителния нерв и на нервните кафези в ретината. Тъй като, за жалост, множеството форми на глаукомата, изключително в началните, даже средноразвитите стадии на болестта, нямат забележима, ясна симптоматика, нямат субективна симптоматика пациентите не усещат нещо несъмнено, което да ги накара да дойдат при нас, те доста късно се обръщат към очен доктор за помощ.
Много постоянно глаукомата може да бъде открита, диагностицирана при инцидентен обзор, при обзор за промяна на диоптрите, а не тъй като пациентите имат съответни недоволства. Разбира се, при някои форми на глаукома, когато има внезапно повишаване на вътреочното налягане, там нещата са малко по-различни. Заради внезапното повишаване на вътреочното налягане може да има болкова симптоматика, внезапно понижение на зрението, сълзене, нещо, което въпреки всичко може да накара пациентите да дойдат при нас в точния момент.
Има ли медицината отговор на въпроса какви са аргументите за появяването на този тип заболяване?
Има доста, в действителност доста теории. Основното е повишението на стойностите на вътреочното налягане. Механизмите са доста и разнообразни, по които тази стойност на вътреочното налягане може да повреди зрителния нерв. Счита се обаче, и тук е моментът да го кажа, че не би трябвало да се остава с усещането, че стойностите на вътреочното налягане са единственият значим фактор. Напротив, има също по този начин съдови фактори, има и генетична съставния елемент. Да не забравяме, че болестта има в това число вродени форми. Глаукома може да следим в първите месеци от раждането до 90-годишна възраст. Така че теориите са в действителност доста.
Тук също е моментът да отбележа, че има така наречен глаукома и с ниско или обикновено вътреочно налягане. Това демонстрира, че единствено измерването на стойностите на вътреочното налягане единствено по себе си не е показателно дали имаме или нямаме глаукома. За страдание типичните за глаукома структурни и функционални промени могат да се развият даже при стойности на вътреочното налягане, които са в границите на референтните, които са сред 10 и 21 мм живачен дирек.
Ако сме генетично обременени, какъв е процентът риск да развием това заболяване?
Ако имаме кръвен родственик, който е с потвърдена глаукома, това е една от главните таргетни за скрининг групи, рискът да се развие едно такова заболяване е 6 до 8 пъти по-висок.
В съпоставяне с човек, който няма генетична обремененост?
Точно по този начин. Затова са толкоз значими тези непрекъснати прегледи, които вършим. Това, което обясняваме на нашите пациенти, е да кажат на техните родственици, на техните деца също да бъдат прегледани, с цел да може в точния момент да диагностицираме това заболяване.
Понеже говорите и за деца, коя е възрастовата категория, която най-често е наранена от този тип заболяване? Възрастовата категория – имате преди при децата или по принцип?
По принцип.
По принцип най-рискова група са нормално пациентите след 60-годишна възраст, а след 70-годишна доста внезапно се повишава честотата на болестта. Разбира се, при другите форми на глаукома е друго. По нашите географски ширини, по този начин да се каже, най-честата форма на болестта е първичната откритоъгълна глаукома. Тя е една от най-коварните форми, тъй като както към този момент загатнах, няма изразена симптоматика. Обикновено в началните стадии може да има напълно дискретно понижаване на периферното зрение, което пациентите не осъзнават, а към този момент в по-късните, напреднали стадии стартира да понижава и централното зрение, което към този момент прави усещане на самите пациенти.
Ваши сътрудници сигнализират, че честото застояване пред електронните устройства води до понижаване на зрението. Това може ли да се смята също като един от факторите за развиване на глуакома?
Този въпрос ми го задават доста постоянно, в това число главно млади пациенти, така наречен IT експерти, даже родители на деца. По-дългото престояване пред компютър, зрителното натоварване няма директна връзка с глаукомата.
Разбира се, продължителната работа пред електронни устройства, екрани, изключително с мобилни телефони, има опасности за други очни болести и положения. При децата, да вземем за пример, сега, изключително по време на Коронавирус и след Коронавирус пандемията, когато беше дългото онлайн образование от у дома, фрапантно се усили процентът на децата с късогледство. Така че в международен мащаб към този момент приказваме безусловно за пандемия от деца с късогледство. Но от позиция на самата глаукома, това не е от рисковите фактори.
Много постоянно, когато приказваме за други типове болести, се загатва като рисков фактор некачествената храна. Може би звучи неуместен въпросът, когато приказваме за здравето на очите, да намесваме и качеството на храната, само че все пак тя има ли отношение?
От позиция на глаукомата, правени са доста изследвания – няма някакъв тип съответна храна или да кажем хранителни добавки, или метод на хранене, който би трябвало да следвате, по този начин, че да се профилактирате от глаукома. От позиция на очното здраве са годни разпоредбите и нещата, които знаем за цялостното здраве, по отношение на храненето, т.е. приемането на по-богата на витамини, минерали и фибри храна. Много е значимо витамина А, витамин B – това са все витамини, които са значими за естественото действие като цяло на организма, включително и на ретината, и изобщо на очите. Но нещо съответно, примерно да посъветваме нашите пациенти яжте избрана храна, с цел да се профилактирате за глаукомата, по-скоро няма.
Боровинките имат славата, че въздействат добре на очното зрение.
Абсолютно, безусловно. Особено алените боровинки, склонен съм. Така също морковите, богатите на каротини храни. Техните съставки се употребяват за база в хранителни добавки, изключително за профилактика на някои болести на ретината, примерно, както е при макулната недъгавост. В този случай могат да бъдат извънредно значими. Счита са, че в някаква степен усъвършенстват метаболизма на ретината и имат някакъв протективен резултат по отношение на макулната недъгавост.
Чувала съм, че в случай че всяка заран най-малко 20 пъти измиваме очите със студена вода, това оказва помощ да поддържаме добре зрение. Това фолклор ли е?
По-скоро бих споделил, че е фолклор. Наистина има доста такива легенди и митове. Може би при някои пациенти има, както ние го назоваваме, плацебо резултат. т.е. смятат, че правейки това, оказват помощ на очите си и по този начин си усещат по-добре, само че персонално аз не поучавам моите пациенти, без значение какво заболяване имат или чисто профилактично, да вършат такова нещо.
Слънцето по какъв начин въздейства на зрението ни, в случай че сме без очила със специфична отбрана?
Моят съвет към вашите слушатели е на първо място да се закупуват очила от профилираните магазини, тъй като там в най-голяма степен е обезпечено качеството на самата направа на очилата. Независимо дали приказваме за слънчеви, за диоптрични, за комбинирани очила, това е моят съвет. Другото нещо, което бих желал да кажа от позиция на слънцето – несъмнено, има хора, които са по-чувствителни към слънцето. Много постоянно това са хората с по-светла кожа, по-светли очи. Те са по-чувствителни към слънцето и даже зимата, когато е студено времето, само че има слънце, даже тогава светлината може да ги нервира и би трябвало да вървят със слънчеви очила. Аз бих посъветвал хората през лятото – ще видят, че ще усещат по-комфортно, в случай че употребяват в действителност качествени слънчеви очила с съответна UV защита.
Как се лекуват глаукомите, когато по този начин или другояче те към този момент са факт? Какви са главните способи? Има ли повсеместен стандарт, който следват медиците?
Има доста създадени така наречен управления или наръчници, само че главно лекуването може да бъде консервативно, чрез използването на очни капки, може да бъде лазерно и може да бъде хирургично.
Изключително значимо е при диагностицирането или сега, в който за първи път виждаме този пациент, съответно и сигурно да определим, че става дума за глаукома, по-късно да определим стадия, на което е болестта, и според от това да преценим кое е най-правилното лекуване. Обикновено към хирургично лекуване се прибягва при по-напреднали глаукоми, когато към този момент другите способи на лекуване не дават резултат. Но в случай че имаме пациенти с напреднала, даже с по-ранен етап на глаукома, който обаче не може да направляваме чрез капки или с лазерно лекуване, естествено хирургично лекуване може да използван и по-рано, в самия лечебен логаритъм при пациентите с глаукома.
Колко дълго е възобновяване след хирургична интервенция?
Зависи от типа на хирургичната интервенция. Изключително доста се разви хирургията на глаукомата, тъй като бяха въведени в последните 10-15 години доста импланти, които са за лекуване на глаукома, чиято съществена роля е да понижат постоперативните опасности от затруднения по отношение на класическата антиглаукомна хирургия, така наречен трабеколектомия.
Но макар този голям прогрес, най-основната намеса за понижаване на вътрешното налягане към момента си остава класическата глаукомна хирургия.
Естествено, при нея е малко по-дълъг възстановителният интервал. Разбира се, това е строго самостоятелно при всеки пациент, само че нормално към месец, месец и половина, до момента в който се стабилизира положението. След това пациентите ползват специфични капки постоперативно, които е доста значимо в този интервал, постоянно да се поставят. Т.е. може да приемем, че към месец, месец и половина е един естествен оздравителен интервал, след една обикновено протекла антиглаукомна хирургия.
Казахте, че е доста значимо да се сложи вярно диагноза. Това значи ли, че в действителност не е толкоз елементарно за диагностициране?
Действително не е елементарно, макар че с развиването на актуалните методики това доста способства за по-адекватното диагностициране.
Има една доста притеснителна статистика, и това е в международен мащаб, 50% от пациентите, които имат глаукома, остават недиагностицирани.
Около 50% от пациентите, които ползват капки за глаукома, в действителност нямат такова заболяване – забележете. И още по-тревожно, което е съгласно мен – че един значителен % от пациентите, които имат глаукома, не се придържат към изписаната лечебна скица и не се наблюдават постоянно.
Това е една от аргументите, заради която ние толкоз доста настояваме за скринингови акции, с цел да може да разпространяваме този проблем, обвързван с глаукомите, и да схванат хората какъв брой значителен е той.
Ако сме минали през хирургична намеса за лекуване на глаукома, забравяме ли за този проблем?
Не, не, не забравяме за този проблем. Както и преди споделих, това е едно хронично заболяване. За страдание хирургията също не взема решение казуса финално. Това е заболяване за цялостен живот. Т.е. даже след една чудесно протекла сполучлива хирургична намеса, когато успеем да понижим вътреочното налягане, в следствие пациентът би трябвало да бъде доста прецизно проследяван, тъй като на някакъв стадий по-късно може още веднъж да се забележи повишение на вътреочното налягане.
Също по този начин може самата оперативна намеса, тези нови пътища за отток, които са основани, да спрат да действат както би трябвало. Тогава може да се направи нова оперативна намеса, да се огледа за различен хирургичен метод. Понякога даже при пациенти, които към този момент са оперирани сполучливо, спрели сме капките, само че на някакъв стадий, в случай че още веднъж се качва налягането, връщаме още веднъж медикаментозното лекуване, тъй като главната ни цел е да спрем прогресията или най-малко да понижим нейния ритъм. Това е нашата всекидневна битка с глаукомата.
При една съвършено протекла намеса и добър отговор от страна на организма какво би трябвало да прави пациентът? Колко постоянно да върви на обзор?
Зависи от това какъв брой е напреднало самото заболяване. По принцип е хубаво в границите на всеки три месеца постоянно да се наблюдава пациентът. Естествено, ние го предизвестяваме, че в случай че забележи някакъв проблем с оперираното око, в случай че нещо го разтревожи, постоянно може още веднъж да се обърне към нас.
Какъв е финалният ви съвет към пациентите?
Финално – да бъдат виновни към личното си здраве, да не подценяват проблемите с очите, да не подценяват глаукомата. Особено пациентите от рисковите групи, които към този момент загатнах, както и пациентите след 55-60-годишна възраст. Поне един път в годината да минават на очен доктор, без значение дали имат или не някакви недоволства от своите очи.
Росица АНГЕЛОВА
Д-р Даков, за какво глаукомата е обществено значимо заболяване, постоянно срещано заболяване ли е?
За страдание, да. Основните аргументи за обществената значителност на глаукомата са няколко.
Преди всичко глаукомата води до необратима загуба на зрението. Това е първият значим фактор. След това глаукомата е хронично прогресиращо заболяване, което поврежда трайно зрителния нерв и нервните кафези в ретината.
Т.е. това е заболяване за цялостен живот, което значи, че то би трябвало дълготрайно да бъде проследявано, както множеството хронични болести, както диабетът или артериалната хипертония, които изискват постоянно следене. Това изисква доста огромен запас, дори и финансов, както от страна на пациентите, по този начин и на здравноосигурителните системи. Това са главните фактори, които вършат глаукомата обществено значимо заболяване.
Може би тук е мястото да кажем какви са признаците на глаукомата?
Преди всичко желая да кажа, че съгласно актуалните трендове е по-правилно да се приказва за глаукоми, тъй като има доста разнообразни форми на самото заболяване. Това, което ги сплотява, е трайното увреждане на зрителния нерв и на нервните кафези в ретината. Тъй като, за жалост, множеството форми на глаукомата, изключително в началните, даже средноразвитите стадии на болестта, нямат забележима, ясна симптоматика, нямат субективна симптоматика пациентите не усещат нещо несъмнено, което да ги накара да дойдат при нас, те доста късно се обръщат към очен доктор за помощ.
Много постоянно глаукомата може да бъде открита, диагностицирана при инцидентен обзор, при обзор за промяна на диоптрите, а не тъй като пациентите имат съответни недоволства. Разбира се, при някои форми на глаукома, когато има внезапно повишаване на вътреочното налягане, там нещата са малко по-различни. Заради внезапното повишаване на вътреочното налягане може да има болкова симптоматика, внезапно понижение на зрението, сълзене, нещо, което въпреки всичко може да накара пациентите да дойдат при нас в точния момент.
Има ли медицината отговор на въпроса какви са аргументите за появяването на този тип заболяване?
Има доста, в действителност доста теории. Основното е повишението на стойностите на вътреочното налягане. Механизмите са доста и разнообразни, по които тази стойност на вътреочното налягане може да повреди зрителния нерв. Счита се обаче, и тук е моментът да го кажа, че не би трябвало да се остава с усещането, че стойностите на вътреочното налягане са единственият значим фактор. Напротив, има също по този начин съдови фактори, има и генетична съставния елемент. Да не забравяме, че болестта има в това число вродени форми. Глаукома може да следим в първите месеци от раждането до 90-годишна възраст. Така че теориите са в действителност доста.
Тук също е моментът да отбележа, че има така наречен глаукома и с ниско или обикновено вътреочно налягане. Това демонстрира, че единствено измерването на стойностите на вътреочното налягане единствено по себе си не е показателно дали имаме или нямаме глаукома. За страдание типичните за глаукома структурни и функционални промени могат да се развият даже при стойности на вътреочното налягане, които са в границите на референтните, които са сред 10 и 21 мм живачен дирек.
Ако сме генетично обременени, какъв е процентът риск да развием това заболяване?
Ако имаме кръвен родственик, който е с потвърдена глаукома, това е една от главните таргетни за скрининг групи, рискът да се развие едно такова заболяване е 6 до 8 пъти по-висок.
В съпоставяне с човек, който няма генетична обремененост?
Точно по този начин. Затова са толкоз значими тези непрекъснати прегледи, които вършим. Това, което обясняваме на нашите пациенти, е да кажат на техните родственици, на техните деца също да бъдат прегледани, с цел да може в точния момент да диагностицираме това заболяване.
Понеже говорите и за деца, коя е възрастовата категория, която най-често е наранена от този тип заболяване? Възрастовата категория – имате преди при децата или по принцип?
По принцип.
По принцип най-рискова група са нормално пациентите след 60-годишна възраст, а след 70-годишна доста внезапно се повишава честотата на болестта. Разбира се, при другите форми на глаукома е друго. По нашите географски ширини, по този начин да се каже, най-честата форма на болестта е първичната откритоъгълна глаукома. Тя е една от най-коварните форми, тъй като както към този момент загатнах, няма изразена симптоматика. Обикновено в началните стадии може да има напълно дискретно понижаване на периферното зрение, което пациентите не осъзнават, а към този момент в по-късните, напреднали стадии стартира да понижава и централното зрение, което към този момент прави усещане на самите пациенти.
Ваши сътрудници сигнализират, че честото застояване пред електронните устройства води до понижаване на зрението. Това може ли да се смята също като един от факторите за развиване на глуакома?
Този въпрос ми го задават доста постоянно, в това число главно млади пациенти, така наречен IT експерти, даже родители на деца. По-дългото престояване пред компютър, зрителното натоварване няма директна връзка с глаукомата.
Разбира се, продължителната работа пред електронни устройства, екрани, изключително с мобилни телефони, има опасности за други очни болести и положения. При децата, да вземем за пример, сега, изключително по време на Коронавирус и след Коронавирус пандемията, когато беше дългото онлайн образование от у дома, фрапантно се усили процентът на децата с късогледство. Така че в международен мащаб към този момент приказваме безусловно за пандемия от деца с късогледство. Но от позиция на самата глаукома, това не е от рисковите фактори.
Много постоянно, когато приказваме за други типове болести, се загатва като рисков фактор некачествената храна. Може би звучи неуместен въпросът, когато приказваме за здравето на очите, да намесваме и качеството на храната, само че все пак тя има ли отношение?
От позиция на глаукомата, правени са доста изследвания – няма някакъв тип съответна храна или да кажем хранителни добавки, или метод на хранене, който би трябвало да следвате, по този начин, че да се профилактирате от глаукома. От позиция на очното здраве са годни разпоредбите и нещата, които знаем за цялостното здраве, по отношение на храненето, т.е. приемането на по-богата на витамини, минерали и фибри храна. Много е значимо витамина А, витамин B – това са все витамини, които са значими за естественото действие като цяло на организма, включително и на ретината, и изобщо на очите. Но нещо съответно, примерно да посъветваме нашите пациенти яжте избрана храна, с цел да се профилактирате за глаукомата, по-скоро няма.
Боровинките имат славата, че въздействат добре на очното зрение.
Абсолютно, безусловно. Особено алените боровинки, склонен съм. Така също морковите, богатите на каротини храни. Техните съставки се употребяват за база в хранителни добавки, изключително за профилактика на някои болести на ретината, примерно, както е при макулната недъгавост. В този случай могат да бъдат извънредно значими. Счита са, че в някаква степен усъвършенстват метаболизма на ретината и имат някакъв протективен резултат по отношение на макулната недъгавост.
Чувала съм, че в случай че всяка заран най-малко 20 пъти измиваме очите със студена вода, това оказва помощ да поддържаме добре зрение. Това фолклор ли е?
По-скоро бих споделил, че е фолклор. Наистина има доста такива легенди и митове. Може би при някои пациенти има, както ние го назоваваме, плацебо резултат. т.е. смятат, че правейки това, оказват помощ на очите си и по този начин си усещат по-добре, само че персонално аз не поучавам моите пациенти, без значение какво заболяване имат или чисто профилактично, да вършат такова нещо.
Слънцето по какъв начин въздейства на зрението ни, в случай че сме без очила със специфична отбрана?
Моят съвет към вашите слушатели е на първо място да се закупуват очила от профилираните магазини, тъй като там в най-голяма степен е обезпечено качеството на самата направа на очилата. Независимо дали приказваме за слънчеви, за диоптрични, за комбинирани очила, това е моят съвет. Другото нещо, което бих желал да кажа от позиция на слънцето – несъмнено, има хора, които са по-чувствителни към слънцето. Много постоянно това са хората с по-светла кожа, по-светли очи. Те са по-чувствителни към слънцето и даже зимата, когато е студено времето, само че има слънце, даже тогава светлината може да ги нервира и би трябвало да вървят със слънчеви очила. Аз бих посъветвал хората през лятото – ще видят, че ще усещат по-комфортно, в случай че употребяват в действителност качествени слънчеви очила с съответна UV защита.
Как се лекуват глаукомите, когато по този начин или другояче те към този момент са факт? Какви са главните способи? Има ли повсеместен стандарт, който следват медиците?
Има доста създадени така наречен управления или наръчници, само че главно лекуването може да бъде консервативно, чрез използването на очни капки, може да бъде лазерно и може да бъде хирургично.
Изключително значимо е при диагностицирането или сега, в който за първи път виждаме този пациент, съответно и сигурно да определим, че става дума за глаукома, по-късно да определим стадия, на което е болестта, и според от това да преценим кое е най-правилното лекуване. Обикновено към хирургично лекуване се прибягва при по-напреднали глаукоми, когато към този момент другите способи на лекуване не дават резултат. Но в случай че имаме пациенти с напреднала, даже с по-ранен етап на глаукома, който обаче не може да направляваме чрез капки или с лазерно лекуване, естествено хирургично лекуване може да използван и по-рано, в самия лечебен логаритъм при пациентите с глаукома.
Колко дълго е възобновяване след хирургична интервенция?
Зависи от типа на хирургичната интервенция. Изключително доста се разви хирургията на глаукомата, тъй като бяха въведени в последните 10-15 години доста импланти, които са за лекуване на глаукома, чиято съществена роля е да понижат постоперативните опасности от затруднения по отношение на класическата антиглаукомна хирургия, така наречен трабеколектомия.
Но макар този голям прогрес, най-основната намеса за понижаване на вътрешното налягане към момента си остава класическата глаукомна хирургия.
Естествено, при нея е малко по-дълъг възстановителният интервал. Разбира се, това е строго самостоятелно при всеки пациент, само че нормално към месец, месец и половина, до момента в който се стабилизира положението. След това пациентите ползват специфични капки постоперативно, които е доста значимо в този интервал, постоянно да се поставят. Т.е. може да приемем, че към месец, месец и половина е един естествен оздравителен интервал, след една обикновено протекла антиглаукомна хирургия.
Казахте, че е доста значимо да се сложи вярно диагноза. Това значи ли, че в действителност не е толкоз елементарно за диагностициране?
Действително не е елементарно, макар че с развиването на актуалните методики това доста способства за по-адекватното диагностициране.
Има една доста притеснителна статистика, и това е в международен мащаб, 50% от пациентите, които имат глаукома, остават недиагностицирани.
Около 50% от пациентите, които ползват капки за глаукома, в действителност нямат такова заболяване – забележете. И още по-тревожно, което е съгласно мен – че един значителен % от пациентите, които имат глаукома, не се придържат към изписаната лечебна скица и не се наблюдават постоянно.
Това е една от аргументите, заради която ние толкоз доста настояваме за скринингови акции, с цел да може да разпространяваме този проблем, обвързван с глаукомите, и да схванат хората какъв брой значителен е той.
Ако сме минали през хирургична намеса за лекуване на глаукома, забравяме ли за този проблем?
Не, не, не забравяме за този проблем. Както и преди споделих, това е едно хронично заболяване. За страдание хирургията също не взема решение казуса финално. Това е заболяване за цялостен живот. Т.е. даже след една чудесно протекла сполучлива хирургична намеса, когато успеем да понижим вътреочното налягане, в следствие пациентът би трябвало да бъде доста прецизно проследяван, тъй като на някакъв стадий по-късно може още веднъж да се забележи повишение на вътреочното налягане.
Също по този начин може самата оперативна намеса, тези нови пътища за отток, които са основани, да спрат да действат както би трябвало. Тогава може да се направи нова оперативна намеса, да се огледа за различен хирургичен метод. Понякога даже при пациенти, които към този момент са оперирани сполучливо, спрели сме капките, само че на някакъв стадий, в случай че още веднъж се качва налягането, връщаме още веднъж медикаментозното лекуване, тъй като главната ни цел е да спрем прогресията или най-малко да понижим нейния ритъм. Това е нашата всекидневна битка с глаукомата.
При една съвършено протекла намеса и добър отговор от страна на организма какво би трябвало да прави пациентът? Колко постоянно да върви на обзор?
Зависи от това какъв брой е напреднало самото заболяване. По принцип е хубаво в границите на всеки три месеца постоянно да се наблюдава пациентът. Естествено, ние го предизвестяваме, че в случай че забележи някакъв проблем с оперираното око, в случай че нещо го разтревожи, постоянно може още веднъж да се обърне към нас.
Какъв е финалният ви съвет към пациентите?
Финално – да бъдат виновни към личното си здраве, да не подценяват проблемите с очите, да не подценяват глаукомата. Особено пациентите от рисковите групи, които към този момент загатнах, както и пациентите след 55-60-годишна възраст. Поне един път в годината да минават на очен доктор, без значение дали имат или не някакви недоволства от своите очи.
Росица АНГЕЛОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ