Най-скъпоплатени ще бъдат космическите чистачи
Д-р Никола Петров е астроном от Националната астрономическа обсерватория на Рожен. Специалист по Слънцето - хелиофизик. Слънцето е обичаната му звезда.
Д-р Петров е началник на отдел „ Наблюдения ” и шеф на Обсерваторията. Стажът му в нея е 20 години. Обожава Рожен поради величествената гледка и ясните нощи. Дори брачна половинка си харесал от прилежащо село. Преподавател е в Пловдивския университет.
Д-р Никола Петров, шеф на Националната астрономическа обсерватория на Рожен
- Краят на света ще настъпи на 23 април. Това е съгласно следващата тайна доктрина, защото на този ден Слънцето, Луната и Юпитер щели да застанат на една линия. Как Ви звучи сходна опасност?
- Не е смешно, просто е несериозно. Няма никакъв физически смисъл и логичност да търсим прелом или благополучие в небесно събитие, което се е случвало хиляди, даже милиони пъти в историята. Това не съставлява интерес за нито един астроном, с изключение на да бъде регистрирано като факт. Подобно комбиниране от Слънце, Луна и някоя от планетите от Слънчевата система става всяка година. В всекидневието си не трябва да търсим кой знае какви съществени смисли във космополитен мащаби.
- Какви по-зрелищни астрономически феномени ще ни предложи 2018-а?
- Със сигурност няма да се взриви Луната, а и нито комета или метеорит ще се удари в Земята и ще провокира прелом. През лятото обаче сигурно ще се вдигне звук за приближаването на Марс до Земята. От 2003 година планетата ще бъде най-близо - ще бъде доста ярка, ще се следи добре, даже с любителски телескоп ще се виждат полярните шапки от лед. Най-голямото доближаване ще бъде на 27 юли, тогава Марс ще е на 57 млн. километра от Земята. В галактически астрономически мащаби това е напълно близо, най-близкото, което може да се случи след Луната, която е приблизително на 380 000 км от нас.
Ще има две частични слънчеви затъмнения - първото беше на 15 февруари, следват тези на 13 юли и на 11 август, но нито едно няма да може да бъде следено от територията на България.
На 9 май планетата Юпитер ще се намира покрай Земята - на 658 милиона километра. Ще свети доста блестящо на небето, Сатурн ще се вижда през задачите летни нощи. Изобщо през лятото можем да се любуваме на най-ярките планети от Слънчевата система - на Юпитер и Сатурн, тъй като са огромни, а Марс - тъй като ще е прекомерно близо.
Надяваме се, че ще можем да следим през октомври комета, която може би ще бъде видяна на небето и с невъоръжено око. За Северното полукълбо, в това число България, последната ярка, забележима комета Хейл-Боп се появи през 1997 година.
- Защо рухването на китайската станция „ Тянгун ” провокира такава медийна нервност? Имаше ли действителна заплаха?
- Трудно ми е да обясня тази еуфория. Става въпрос за обект с размерите на автобус от градския превоз - дължина 12 метра и тегло към 8 тона. Да, обектът се движи бързо отвън атмосферата. Навлизайки в нея обаче, даже да не изгори, ще падне с 300-400 км в час, скорост, съизмерима с тази на по-екстремните джигити по пътищата.
А триенето в земната атмосфера провокира повишаване на температурата на обекта до над 1400 - 1600 градуса по Целзий. При тази температура металът стартира да се топи, а станцията ще стартира да се разпада. Така че е абсурдно да чакаме, че ще остане гориво, което да е токсично. Опасяваха се, че апаратът може да падне в България. Ако не ми падне на главата, нямах нищо срещу да е в градината ми - по интернационалните спогодби по галактическо право страната, изстреляла апарата, е длъжна да обезщети изцяло пострадалите от останките. При това няма ограничаване за компенсациите.
- Шегата настрани, обаче не е ли прекомерно рисков боклукът към планетата?
- Наистина сътворяваме прекалено много галактически отпадък. В последните 30 години са изстреляни над 8000 апарата, а 70 на 100 от тях са на околоземна орбита. Благодарение на тях обаче в този момент имаме телевизия, интернет, радио, телефони, следим по какъв начин се трансформират въздушните течения, замърсяванията в океаните. Тоест нашето съвремие черпи знания от всички тези сателитни апарати, които ни носят информация и за Земята, и за Космоса. А един най-известните телескопи Хъбъл оказва помощ да забележим най-далечните обекти във Вселената.
- А не сме ли към този момент под самобитна блокада?
- Започваме обаче да пренаселваме тъкмо с боклуци, тъй като всеки обект, изстрелян в галактическото пространство, има краткотраен живот. Голяма част от тези галактически апарати или елементи от тях падат на земната повърхнина, като над 90 % изгарят изцяло в атмосферата.
Над Земята обикалят повече от 50 000 парчета. Ала положителната вест е, че над 70 % от земната повърхнина са океани, елементи от сушата са необитаеми - Северният, Южният полюс, пустините. Така че огромна част от отломките остават безусловно незабелязани от никого. Същата е и обстановката с метеоритите. Всъщност всяка секунда в земната атмосфера навлизат от галактическото пространство сред 600 и 800 тона микрочастици с натурален генезис, микроастериоди. Тъй като са доста дребни, те стоят 20-30 дни в атмосферата, след което падат с водните капки във тип на дъжд или сняг. Така след всеки изобилен дъжд с магнит можем да притеглим микрочастички, които в действителност са железни микроастероиди от Космоса. Постоянно по нас във всеки миг имаме галактически прахуляк - в косата ни, по ръцете ни, по облеклата ни.
Разбира се, случва се тези галактически посетители да са по-големи, някои да падат върху земната повърхнина. Наричаме ги астероиди. Всяка година падат приблизително сред 17 000 и 30 000 астероида със приблизително тегло към 10 тона. От 5 до 8 от тях са с размера на домашна пералня, сходно на Челябинския астероид, който падна на 15 февруари 2013 година. Нанесени бяха вреди, ранени бяха над 1200 души. Медиите го трансфораха в сензация. А всяка година сходни феномени се случват сред 5 до 10 пъти, само че в ненаселени зони и не стават известни.
- Докъде ще стигнат нещата с галактическия отпадък? Измислена ли е система за разчистване, която става належаща?
- Подобна система е и доста сложна, и доста скъпа. И най-вероятно това ще е идната от най-скъпоплатените специалности на Земята. Има стратегии за това и доста скоро, може би в идващите 15-20 години, ще стартираме да изстрелваме апарати, които да събират тези парчета и да ги връщат назад на Земята.
Нека подчертая, че е налудничаво да възхваляваме какъв брой велико дело е сътворил предприемачът милионер Илон Мъск, като е изстрелял автомобила си в галактическото пространство. Недоумявам за какво медиите не споделиха на хората какъв брой неуместно и даже рисково е това. Колкото и да си мислим, че галактическото пространство е голямо, нужно ли е да изстреляме автомобил някъде, с цел да демонстрираме какъв брой сме богати?!
Мъск заслужава възторженостти за финансирането на научни галактически планове.
Не разбирам обаче кой му дава право да прати в Космоса колата си, която един ден може да падне на Земята. И да сътвори риск да удари в случай че не нас, то различен сателит за няколко милиарда $.
Мъск не би трябвало да е възхваляван, а санкциониран, съден, затворен. Случката с колата му в Космоса е равносилна на това някой паралия да си изхвърли отпадъците в реката.
Продължаваме да замърсяваме и планетата, и пространството към нея, а мечтаем да населим други планети.
Хора, това е нашият парадайс! Няма по-добро място в цялата галактика от Земята.
- НАСА възнамерява земна колония на Марс до 2030 година, Мъск ще праща 1 милион души на Марс. Реалност или фантастика са сходни планове?
- Естествено, че е фантастика. Ние не можем да се развиваме като тип на Марс. Няма нито един жив организъм, който незабавно ще стартира да се развива там. За да отидем на която и да е планета с друга гравитация, каквато е и Марс, би трябвало да се видоизменим генетично. Вече няма да бъдем тези хора, които сме в този момент. Генната ни конструкция се е приспособила към гравитацията на Земята. На Марс масата е съвсем на половина тази на Земята, т.е. 70-килограмов човек там ще тежи на половина. Няма неприятно, в случай че е човек с болежки в кръста и дискова херния, горе ще олекне и няма да усеща болежка. Ала да си мислим, че можем да използваме термина тераформиране на Марс, е налудничаво. Това просто не е допустимо в идващите стотици, може би хиляди години. А и когато стане, няма да сме хора, ще бъдем различен тип.
Д-р Петров е началник на отдел „ Наблюдения ” и шеф на Обсерваторията. Стажът му в нея е 20 години. Обожава Рожен поради величествената гледка и ясните нощи. Дори брачна половинка си харесал от прилежащо село. Преподавател е в Пловдивския университет.
Д-р Никола Петров, шеф на Националната астрономическа обсерватория на Рожен
- Краят на света ще настъпи на 23 април. Това е съгласно следващата тайна доктрина, защото на този ден Слънцето, Луната и Юпитер щели да застанат на една линия. Как Ви звучи сходна опасност?
- Не е смешно, просто е несериозно. Няма никакъв физически смисъл и логичност да търсим прелом или благополучие в небесно събитие, което се е случвало хиляди, даже милиони пъти в историята. Това не съставлява интерес за нито един астроном, с изключение на да бъде регистрирано като факт. Подобно комбиниране от Слънце, Луна и някоя от планетите от Слънчевата система става всяка година. В всекидневието си не трябва да търсим кой знае какви съществени смисли във космополитен мащаби.
- Какви по-зрелищни астрономически феномени ще ни предложи 2018-а?
- Със сигурност няма да се взриви Луната, а и нито комета или метеорит ще се удари в Земята и ще провокира прелом. През лятото обаче сигурно ще се вдигне звук за приближаването на Марс до Земята. От 2003 година планетата ще бъде най-близо - ще бъде доста ярка, ще се следи добре, даже с любителски телескоп ще се виждат полярните шапки от лед. Най-голямото доближаване ще бъде на 27 юли, тогава Марс ще е на 57 млн. километра от Земята. В галактически астрономически мащаби това е напълно близо, най-близкото, което може да се случи след Луната, която е приблизително на 380 000 км от нас.
Ще има две частични слънчеви затъмнения - първото беше на 15 февруари, следват тези на 13 юли и на 11 август, но нито едно няма да може да бъде следено от територията на България.
На 9 май планетата Юпитер ще се намира покрай Земята - на 658 милиона километра. Ще свети доста блестящо на небето, Сатурн ще се вижда през задачите летни нощи. Изобщо през лятото можем да се любуваме на най-ярките планети от Слънчевата система - на Юпитер и Сатурн, тъй като са огромни, а Марс - тъй като ще е прекомерно близо.
Надяваме се, че ще можем да следим през октомври комета, която може би ще бъде видяна на небето и с невъоръжено око. За Северното полукълбо, в това число България, последната ярка, забележима комета Хейл-Боп се появи през 1997 година.
- Защо рухването на китайската станция „ Тянгун ” провокира такава медийна нервност? Имаше ли действителна заплаха?
- Трудно ми е да обясня тази еуфория. Става въпрос за обект с размерите на автобус от градския превоз - дължина 12 метра и тегло към 8 тона. Да, обектът се движи бързо отвън атмосферата. Навлизайки в нея обаче, даже да не изгори, ще падне с 300-400 км в час, скорост, съизмерима с тази на по-екстремните джигити по пътищата.
А триенето в земната атмосфера провокира повишаване на температурата на обекта до над 1400 - 1600 градуса по Целзий. При тази температура металът стартира да се топи, а станцията ще стартира да се разпада. Така че е абсурдно да чакаме, че ще остане гориво, което да е токсично. Опасяваха се, че апаратът може да падне в България. Ако не ми падне на главата, нямах нищо срещу да е в градината ми - по интернационалните спогодби по галактическо право страната, изстреляла апарата, е длъжна да обезщети изцяло пострадалите от останките. При това няма ограничаване за компенсациите.
- Шегата настрани, обаче не е ли прекомерно рисков боклукът към планетата?
- Наистина сътворяваме прекалено много галактически отпадък. В последните 30 години са изстреляни над 8000 апарата, а 70 на 100 от тях са на околоземна орбита. Благодарение на тях обаче в този момент имаме телевизия, интернет, радио, телефони, следим по какъв начин се трансформират въздушните течения, замърсяванията в океаните. Тоест нашето съвремие черпи знания от всички тези сателитни апарати, които ни носят информация и за Земята, и за Космоса. А един най-известните телескопи Хъбъл оказва помощ да забележим най-далечните обекти във Вселената.
- А не сме ли към този момент под самобитна блокада?
- Започваме обаче да пренаселваме тъкмо с боклуци, тъй като всеки обект, изстрелян в галактическото пространство, има краткотраен живот. Голяма част от тези галактически апарати или елементи от тях падат на земната повърхнина, като над 90 % изгарят изцяло в атмосферата.
Над Земята обикалят повече от 50 000 парчета. Ала положителната вест е, че над 70 % от земната повърхнина са океани, елементи от сушата са необитаеми - Северният, Южният полюс, пустините. Така че огромна част от отломките остават безусловно незабелязани от никого. Същата е и обстановката с метеоритите. Всъщност всяка секунда в земната атмосфера навлизат от галактическото пространство сред 600 и 800 тона микрочастици с натурален генезис, микроастериоди. Тъй като са доста дребни, те стоят 20-30 дни в атмосферата, след което падат с водните капки във тип на дъжд или сняг. Така след всеки изобилен дъжд с магнит можем да притеглим микрочастички, които в действителност са железни микроастероиди от Космоса. Постоянно по нас във всеки миг имаме галактически прахуляк - в косата ни, по ръцете ни, по облеклата ни.
Разбира се, случва се тези галактически посетители да са по-големи, някои да падат върху земната повърхнина. Наричаме ги астероиди. Всяка година падат приблизително сред 17 000 и 30 000 астероида със приблизително тегло към 10 тона. От 5 до 8 от тях са с размера на домашна пералня, сходно на Челябинския астероид, който падна на 15 февруари 2013 година. Нанесени бяха вреди, ранени бяха над 1200 души. Медиите го трансфораха в сензация. А всяка година сходни феномени се случват сред 5 до 10 пъти, само че в ненаселени зони и не стават известни.
- Докъде ще стигнат нещата с галактическия отпадък? Измислена ли е система за разчистване, която става належаща?
- Подобна система е и доста сложна, и доста скъпа. И най-вероятно това ще е идната от най-скъпоплатените специалности на Земята. Има стратегии за това и доста скоро, може би в идващите 15-20 години, ще стартираме да изстрелваме апарати, които да събират тези парчета и да ги връщат назад на Земята.
Нека подчертая, че е налудничаво да възхваляваме какъв брой велико дело е сътворил предприемачът милионер Илон Мъск, като е изстрелял автомобила си в галактическото пространство. Недоумявам за какво медиите не споделиха на хората какъв брой неуместно и даже рисково е това. Колкото и да си мислим, че галактическото пространство е голямо, нужно ли е да изстреляме автомобил някъде, с цел да демонстрираме какъв брой сме богати?!
Мъск заслужава възторженостти за финансирането на научни галактически планове.
Не разбирам обаче кой му дава право да прати в Космоса колата си, която един ден може да падне на Земята. И да сътвори риск да удари в случай че не нас, то различен сателит за няколко милиарда $.
Мъск не би трябвало да е възхваляван, а санкциониран, съден, затворен. Случката с колата му в Космоса е равносилна на това някой паралия да си изхвърли отпадъците в реката.
Продължаваме да замърсяваме и планетата, и пространството към нея, а мечтаем да населим други планети.
Хора, това е нашият парадайс! Няма по-добро място в цялата галактика от Земята.
- НАСА възнамерява земна колония на Марс до 2030 година, Мъск ще праща 1 милион души на Марс. Реалност или фантастика са сходни планове?
- Естествено, че е фантастика. Ние не можем да се развиваме като тип на Марс. Няма нито един жив организъм, който незабавно ще стартира да се развива там. За да отидем на която и да е планета с друга гравитация, каквато е и Марс, би трябвало да се видоизменим генетично. Вече няма да бъдем тези хора, които сме в този момент. Генната ни конструкция се е приспособила към гравитацията на Земята. На Марс масата е съвсем на половина тази на Земята, т.е. 70-килограмов човек там ще тежи на половина. Няма неприятно, в случай че е човек с болежки в кръста и дискова херния, горе ще олекне и няма да усеща болежка. Ала да си мислим, че можем да използваме термина тераформиране на Марс, е налудничаво. Това просто не е допустимо в идващите стотици, може би хиляди години. А и когато стане, няма да сме хора, ще бъдем различен тип.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ