10 години не успяваше да забременее и Бог й я даде
Д-р Неделя Щонова раздруса обществената мрежа с описа си. Тя още веднъж въодушеви хиляди почитатели с добротата, която излъчва. Ето какво описа тя: Трудностите не са бариера. Те са пътят ти. Продължавай. Днес една жена ми зададе въпрос:
“Неделя. Аз одобрявам, даже се удивлявам на това,което пишете, доста ви е обещано, добър и образован човек сте, само че една мисъл, едно нещо,всеки път,когато вие,или някой различен като вас- прекрасен, здрав, постигнал всичко в живота, известен…та една мисъл- въпрос ми минава и ще я напиша!
Дали всеки,човек, в случай че не е живял по този начин,както би трябвало, в случай че още като бебе е минал през рахит, изтърпял две интервенции от луксация, опитвал е с всички сили да догони тези, с които не е имал еднакъв старт…?
Дали този човек би могъл да остане толкоз положителен, прояснен и удовлетворен,от всичко,което му е останало, дали би могъл да приема нещата както вие, примерно?
И до в този момент, когато животът ми е в залеза си, не съумях да си отговоря на това…
Милка Иванова ”
Изпитвам мощно предпочитание да отговоря на този въпрос.
Мила Милка.
Благодаря Ви за тези думи, които носят не просто въпрос, а горест, мъдрост и надълбоко разсъждение. Разбирам Ви … не от мястото на някой, който е минал по Вашия път, а от мястото на човек, който има вяра, че цената на живота се мери не с равния старт, а с метода, по който вървим напред … по какъв начин се изправяме след всяко рухване, по какъв начин трансформираме раните в път, а трудностите … в криле.
Истината е, че не всички хора, които наподобяват „ мощни, здрави, сполучливи и постигнали всичко “, са имали елементарен път. Често това, което виждаме, е единствено върхът на айсберга. Битките остават невидими, само че те оформят духа по-силно от всяка победа.
Мога ли да Ви дам гаранция, че всеки човек на Ваше място би могъл да остане положителен, прояснен и удовлетворен? Не. Но мога да Ви дам образци за хора, които … без значение от предели, заболявания или „ неравномерен старт “ … са се издигнали … не макар, а с помощта на тестванията:
1. Стивън Хокинг – диагностициран с амиотрофична латерална склероза (АЛС) в ранна възраст, с предстояща дълготрайност на живота от няколко години, той освен живя десетилетия, само че промени физиката и разбирането ни за Вселената.
2. Хелън Келър – глуха и незряща от ранно детство, тя освен се научи да комуникира, само че и стана публицист, оратор и деятел, докосвайки милиони животи.
3. Ник Вуйчич – роден без ръце и крайници, само че той е един от най-вдъхновяващите лектори в света, доказвайки, че човешкият дух няма граници.
4. Бетани Хамилтън – тя сърфистката, която изгуби ръката си след офанзива на акула … само че се върна към спорта и завоюва надпревари на международно равнище.
5. Франклин Делано Рузвелт – неподвижен от полиомиелит, само че все пак стана един от най-великите президенти на Съединени американски щати и води страната през Втората международна война.
Тези истории не омаловажават болката или компликациите. Те единствено припомнят, че от време на време най-големите ограничавания не са ни в телата … а в мозъците.
Мила Милка.
Вашето пътешестване е неповторимо. Въпросът не е дали сте постигнали същото като някой различен. Въпросът е … какво открихте по своя път?
Залезът на живота не е край. Това е оня златен час … когато всичко се вижда по-ясно. И в този час … Вашата история – с всичките ѝ битки и победи … може да освети нечий непознат мрак.
Милка.
Благодаря Ви, че споделихте това. Вие самата сте доказателство, че духът не се мери в „ равни стартове “, а в метода, по който отхвърляме да се предадем.
Самата аз 10 години не успявах да забременея. А Господи.. по какъв начин желаех. Тялото ми беше храм, в който ехтяха единствено молебствия. Гледах лицата на майки по улиците … гледах ръцете им, в които се преплитаха дребни пръстчета … и сърцето ми се свиваше като корен в суха земя. Тъгувах. Плаках. Но нито за момент не изгубих религия. Нито за момент! Плачех и имах вяра!
И един ден … След 10 години … Бог ми я даде. Дъщеря. Съвсем ненадейно. Без инвитро, без асистирана репродукция. По старомодния метод … по метода, по който светът съществува от сътворението си.
Но още преди този момент да се случи, аз си споделих:
– Бог не ми дава да родя дете. Но ще раждам изобилие оттатък двете чертички на теста за бременност …
И започнах да се държа като плодородна земя. Започнах да раждам излъчвания, които осветяваха човешката болежка. Книги, които променяха животи. Семинари, в които хората напускаха залата не просто с информация, а с ново сърце. Излекувани пациенти, чиито очи още веднъж виждаха света без боязън. Раждах музика. Поезия. Красиви връзки.
Раждах нови светове. Или най-малко пробвах …
Плодородието не е единствено в утробата. Плодородието е в духа. В ръцете, които дават. В устните, които целуват абсолютно … и изричат думи, които разпукват земята и карат тревичките, въпреки и смазвани, да се надига още веднъж към слънцето.
Винаги можем, блага. Винаги.
Щом сме тук, значи има живот, който чака да се роди през нас.
