Д-р Мохамед Алибрахим е роден на 1 август 1973 година

Д-р Мохамед Алибрахим е роден на 1 август 1973 година в Алепо, който беше измежду най-пострадалите градове по време на войната в Сирия. Специалист по педиатрия, неонатология, пулмология, алергология и незабавна медицина.  Завършил е медицина във Варна с цялостно отличие. Специализира и здравен мениджмънт. Дълги години практикува като доктор във Върна, след което се мести в столицата. В момента работи като редови доктор в Спешна помощ на първа линия с битката с Ковид-19. 

Разговаря ОЛЯ АЛ-АХМЕД

– Д-р Ибрахим, какво ви докара от Сирия в България?

– Дойдох през 1987 година. Много мои другари бяха приключили в България медицина и МЕИ и бяха удовлетворени от образованието и живота в страната. Мой непосредствен работеше в посолството на Сирия в София и непрекъснато ми разказваше какъв брой красива е тази страна, какъв брой са положителни и приветливи хората. Пристигах и започнах да изучавам езика в Института за задгранични студенти „ Гамал Абдел Насър “ по систематизиране в Пловдив. Там освен научих българския, само че и открих доста другари. Прекрасен град! После ме разпределиха да изучавам медицина във Варна.

– Имате пет специалности, които умерено може да упражнявате и да печелите, само че сте избрали най-трудното тестване посред пандемията от ковид – доктор в „ Бърза помощ “ в столицата. Защо?

– Най-много съм задоволен, когато оказвам помощ на хората в най-трудния миг. В Спешна помощ всекидневно виждаме хора, които са на ръба сред гибелта и живота, и ние сме там, с цел да ги спасим. Работата е тежка, само че в нея се крие адреналинът и предизвикването на специалността. Тръгваме на адрес и не знаем какво ни чака въобще. Да ви призная, в Спешна помощ съм лекарят за всичко! Разчитат на мен и за незабавните случаи при деца, и като реаниматор, и като педиатър, и като пулмолог. Мултифункционален съм, тъй че нямам никакво време да усетя неналичието на другите ми специалности, действително те са в всекидневието ми.

– Когато хората схващат по акцента ви, че не сте българин, по какъв начин реагират?

– Да, сега хората не виждат лицето ми и по какъв начин наподобявам, само че акцента постоянно ще го има. Не укривам произхода си, в противен случай. Когато пациентите ме попитам, им споделям, че съм арабин от Сирия и се гордея с това. Хората ме одобряват доста добре, радват ми се и споделят, че подобен доктор до момента не ги е посещавал – общителен, майтапи се с тях, само че най-важното за мен е, че 95% от поставените от мен диагнози са правилни. Другото нещо, което също има значение за мен, е, че откогато съм почнал работа в Спешна помощ преди 7 години, наново викана кола за спешна помощ след мен няма! Ако пациентът е за стационар, обикалям с колата за спешна помощ, до момента в който не му намеря място. Ако е за амбулаторно лекуване, изписвам му такова и го наблюдавам. Насочвам го към съответните експерти. Решавам всеки един проблем на пациента си изрично и до дъно.

 

Пациенти звънят на тел. 112 и поръчват аз да отида при тях

– Имате неповторимо възприятие за комизъм! То оказва помощ ли ви в контакта с пациентите?

– Да, несъмнено доста ми оказва помощ. Един доктор би трябвало да е доста добър психолог на първо място. Когато видя тъгата и болката в очите на пациента, стартирам да му повдигам духа с положителни, положителни думи и да се майтапя с него. Чувството за комизъм е доста значимо в подобен миг. Пациентите, като се обаждат на 112, даже непосредствено желаят доктор Алибрахим да пристигна. Но това естествено, че не зависи от мен и няма по какъв начин да се случва постоянно.

При домашно лекуване на коронавирус зараза най-важно е да се следи сатурацията

– Казахте ми в предварителния диалог, че не знаете кой ден сме, дали е нощ, или ден, само помните датите поради дежурствата. Поне един път съжалихте ли, че напуснахте спокойната работа във Варна и дойдохте на първа линия в София?

– В интерес на истината доста ми липсва морето. Все отново над двадесет години живях във Варна. Но нито за минута не скърбя, че напуснах по-спокойната работа там и пристигнах в София в „ Спешна помощ “. Това го желая от сърце ​- да оказвам помощ в най-трудните и тежки моменти. Приех това предизвикателство с цялото си сърце!

– Имате ли близки в Сирия и поддържате връзка ли с тях? 

– Разбира се, че имам близки и огромна рода в Сирия. За голямо страдание, доста от моите родственици починаха във войната. С други пък съм изгубил връзка. Но имам няколко сестри там, доста братовчеди, чичовци и лели. Поддържаме връзка, чуваме се понякога, когато имаме опция. По отношение на пандемията в Сирия и в другите арабски страни не се вършат PCR проби. COVID-19 се диагностицира единствено по признаците. Което ще рече, че има ужасно доста заболели, просто няма кой да води статистиката. А и в страните на Близкия изток хората умират от какво ли не с изключение на от COVID-19, тъй като опазването на здравето куца по принцип.

– Кои са най-тежките случаи от работата ви в Спешна помощ?

–  Имам два случаи, които няма да ги не помни в никакъв случай. И двата случая излязоха в медиите, просто в този момент ви разгадавам, че докторът в колата за спешна помощ бях аз. Веднъж тръгнахме на повикване на 10 километра от София поради токов удар в едни халета. При идването виждам четирима мъже, проснати на една железна платформа във всичките четири направления. В желанието си да оказа помощ се допрях до единия от тях и токът удари и мен. Изчакахме от Енергото да дойдат, с цел да спрат тока, само че трима от мъжете бяха умряли на място. Четвъртия, на към 30 година, успяхме да го закареме до „ Пирогов “ и го спасихме.

Другият случай е след злополука на Околовръстното. При идването ни виждам кола, паднала в яма, паралелно на автомагистралата, и още три автомобила, един върху различен. Спасихме мъж и жена от един джип, само че най-отдолу в първата кола имаше 30-годишен юноша. Разрязаха ламарините и го извадиха. Когато го видях, разбрах, че е мой прочут. Любо беше занаятчия и ми е ремонтирал колата. Беше обезобразен, уви, не успяхме да го спасим. Оказа се, че родителите му катастрофират там по-рано денем. Падат в ямата, само че нищо им няма. Тогава майката звъннала на сина си, да върви да прибере колата им, тъй като е занаятчия и схваща. При идването му вали проливен дъжд, тогава той стопира с цел да изчака да спре. В това време голям джип го удря откъм гърба и го опустошава и той пада върху колата на майка му в същата яма. Тази жестока история ме порази.

– Какво бихте посъветвали инфектираните с COVID-19 и тези, които към този момент са го прекарали? 

– Първото нещо, което бих желал да кажа на хората, е да имат мощна душeвност. Да не се плашат. Страхът е най-големият зложелател. Паниката срутва нервната система и имунитета. Абсолютно съм последовател на „ трите „ Д “ – дисциплинираност, отдалеченост, стерилизация.

При домашно лекуване най-важно е инфектираните да наблюдават кислорода в кръвта с уред за сатурация, който се продава във всяка аптека. Ако сатурацията падне под 90, неотложно би трябвало да се вика кола за спешна помощ.

Съветвам всички да пият сок от нар и да ядат алено цвекло. Това не съм го измислил аз, а бащата на медицината Авицена, или както той се споделя в реалност – Ибн Сина.

В Пловдив научих българския и си открих страхотни другари

– А какво бихте предложили като профилактика?

– Една доста обикновена рецепта, която аз персонално я върша девет месеца. Жабуркайте си устата преди излизане на открито и незабавно като се приберете у дома с ябълков оцет в чаша за кафе, където добавяте 1 чаена лъжица сол. Това го върша от началото на пандемията и ме е предпазило, поради, че всеки ден поддържам връзка с заболели от ковид.

 – Какъв е животът ви отвън защитния скафандър? Остава ли ви време за вас самия, за околните ви?

– Винаги имам време за всичко. Не се окайвам. Малко изоставих приятелите си, само че това е обикновено в тези времена. Чуваме се постоянно, само че не се виждаме. Преди ходехме на излети, на пикник, в този момент всички живеем по нови правила. Трябва да контактуваме от разстояние. Много обичам да чета, най-вече здравна литература, по-рядко художествена.

Вдигам си постоянно телефона и в почивните дни, непрекъснато давам препоръки. Никого не съм изоставил. Така минават дните ми – с напрежение, само че в обичаната работа. Не се окайвам!

– Щастлив човек ли сте?

– Определено да! Доволен съм от живота си, от ориста си и съм признателен на Бог за всичко!

– Знам, че имате занимание. Обичате да вършиме туршии, компоти, да варите сладка, да отглеждате домати. В България ли се научихте?

– Да, България ме научи на тези домашен привички. Бившата ми жена, която е българка, имаше село, където ходихме постоянно, и там се научих да копая и да сея. Земеделската работа се трансформира в мое занимание. Голям почитател съм на туршиите и зимнината в буркани, мисля, че единствено тук в България ги вършат.

– И най-после какво ще пожелаете за Новата година?

– Желая на всички най-много здраве. Бъдете мощни и не отстъпвайте на заболяванията! Ковид пандемията е тестване, през което би трябвало да преминем. Рано или късно това ще отшуми. Нека да бъдем мощни и да се борим до дъно с доста религия в Бога. Бог ще помогне!