Високият холестерол не може да се понижи за няколко месеца само със спорт и диета
Д-р Мартина Самарджиева е шеф на поделение по обща кардиология към клиниката по кардиология на високотехнологичната,Сърце и Мозък’. Завършва Медицински университет – София през 2015 година и специализира кардиология в Аджибадем Сити Клиник – Сърдечно-съдов център. През 2021 година придобива компетентност по кардиология. Притежава документи за базово и експертно равнище по ехокардиография. Интересите ѝ включват кардиоонкологията, лекуването на пациенти със сърдечна непълнота и напреднали образни способи – 2D/3D трансторакална и трансезофагеална ехокардиография, както и стрес ехокардиография. Докторант във ВМА – София. Член е на Дружеството на кардиолозите в България, Европейското сдружение по кардиология (ESC), Европейската асоциация по образна диагностика (EACVI), както и на ESC Council of Cardio-Oncology. Автор и съавтор на изявления в български и интернационалните издания и учебници. Участва като преподавател на български и интернационалните конгреси.
– Д-р Самарджиева, какво съставлява холестеролът и каква е ролята му в организма?
– Когато приказваме за холестерол, се има поради неговата транспортна форма. Сам по себе си холестеролът в кръвта наподобява на мазни капки във вода. За да се транспортира в тялото, той се свързва със специфични протеини, които играят ролята на преносители. По този метод се оформят така наречен " липопротеини ", които биват няколко типа според от тяхната компактност. Така нареченият „ неприятен “ холестерол или LDL-холестеролът е липопротеин с ниска компактност. Той транспортира холестерола от черния дроб до останалите елементи на тялото. Когато равнището му се увеличи, той се натрупва по стените на кръвоносните съдове и образува плаки. „ Добрият “ HDL-холестерол е липопротеин с висока компактност и дава отговор за извеждането на непотребния холестерол от тъканите и клетките до черния дроб, където се преобразува в други субстанции. Триглицеридите са значим източник на сила и се набират най-вече посредством храната. Когато равнищата им са високи обаче, те се съхраняват в мастната тъкан и покачват риска от атеросклероза. Липопротеинът, за който в последно време се приказва все по-често, е липопротеин (а), или Lp(a), който е подобен с LDL-холестерола. Интересното при него е, че равнищата му са генетично обусловени и когато са високи, това също е причина за развиване на атеросклероза.
– Какви са главните опасности, свързани с нараснали равнища на холестерол в кръвта?
– Повишените равнища на „ неприятния “ холестерол могат да доведат до атеросклероза. В композиция с фактори като захарен диабет, високо кръвно налягане, затлъстяване, тютюнопушене, затънал метод на живот и фамилна обремененост, това доста покачва риска от сърдечносъдови болести. Сериозни положения като миокарден инфаркт, инсулт и периферна артериална болест са директен разултат от атеросклерозата.
– Има ли признаци или признаци, които да подскажат на човек, че има проблем с холестерола или това е „ спокоен палач “, който не се усеща?
– За страдание, човек не усеща. В множеството случаи това се открива единствено посредством кръвно проучване. Съществуват някои индиректни признаци като така наречен " ксантоми " – дребни отлагания на липиди в папиларния пласт на дермата. Те са безболезнени, жълтеникави на цвят и с мека консистенция, нормално с размер няколко милиметра. Най-често се появяват по горните клепачи, ръцете, лактите и коленете. По-рядко засягат по-големи сектори от кожата. При съществуване на такива формирания е наложително да се направи проучване на липидния профил, защото те са външен белег за нарушен мастен метаболизъм.
– Какви са рекомендациите Ви по отношение на постоянния надзор на равнищата на холестерол – по кое време да стартираме и какъв брой постоянно би трябвало да се наблюдават?
– Изследването на липидния профил е наложителна част от годишния профилактичен обзор. Ако в фамилията има родственици, претърпели инфаркт или инсулт преди 55–60-годишна възраст, може да става дума за наследствено заболяване – фамилна хиперхолестеролемия (ФХ). При тези пациенти рискът за сърдечносъдовите произшествия е 20 пъти по-висок. В такива случаи е належащо скрининг, в това число при деца, с цел да се подхващат навременни ограничения.
– Какво бихте споделили на хора, които подценяват неприятните резултатите от липидния си профил, тъй като „ се усещат добре “?
– Бих ги посъветвала да се осведомят за дълготрайните опасности от натрупването на LDL-холестерола и да подхващат дейности, преди да е станало късно. Могат да стартират с дребни промени – по-здравословно хранене, ограничение на мазни храни, повече придвижване. Ако е належащо – започване на липидопонижаваща терапия и постоянен надзор на равнищата на холестерол.
– До какво могат да доведат високите равнища на „ неприятния “ холестерол?
– Те са съществена причина за развиване на атеросклероза. Това заболяване визира всички съдове в организма и се характеризира с струпване на LDL-плаки, водещи до притеснение на съдовете. Симптомите, които приказват за засягане на сърцето включват отмалялост, стягане, болежка или бодежи в гърдите при физическо изпитание или прочувствено напрежение, при излизане от топло на студено. Болката в краката при вървене може да е симптом за периферна артериална болест. Инфарктът, инсултът и периферната съдова болест са тежките последствия от атеросклерозата.
– Какво е характерно при пациентите, прекарали инсулт или инфаркт?
– Те спадат към високорисковата група и би трябвало прецизно да наблюдават равнищата на LDL-холестерола – целевата стойност е под 1.4 mmol/L. Медикаментозната терапия, най-често със статини, е наложителна. Изследванията на липиден профил се вършат на всеки 4–6 седмици до постигане на таргетните стойности. Ако те не се реализират единствено със статин, се прибавят спомагателни липидопонижаващи лекарства. При втори съдов случай в границите на 2 години, задачата е още по-ниско равнище на LDL – под 1.0 mmol/L. Важно е да се подчертае, че лабораторните референции важат единствено за здрави хора. Ако сте претърпели случай, постоянно обсъждайте резултатите от проучванията с лекуващия си доктор.
– Може ли единствено с диета и придвижване да се реализира нормализиране на холестерола?
– Не. При пациенти с към този момент претърпян сърдечносъдов случай, медикаментозната терапия е наложителна. Само с диета и спорт мъчно се реализират нужните резултати за няколко седмици. Но това не значи, че би трябвало да се откажем от физическата интензивност и здравословния метод на живот – те остават основни.
– Какво бихте споделили на хора, които сами стопират лекуването си откакто реализиран положителни резултати?
– Спирането на лечението е неточност. Важно е да се поддържа дълготраен надзор. Правилното хранене и физическата интензивност би трябвало да подкрепят медикаментозната терапия. Здравословният метод на живот би трябвало да се възпитава от ранна възраст.
– Вашето обръщение към претърпелите инфаркт или инсулт и хората в риск?
– Здравето е във вашите ръце. Ние, лекарите, не можем да помогнем на човек, който не следва рекомендациите. Полагайте старания: яжте здравословно, намалете солта и захарта, избягвайте газирани питиета и алкохол (до 100 мл концентрат седмично), движете се по 150 минути седмично и изминавайте по 10 000 крачки на ден. Откажете цигарите. И не на последно място – правете постоянни профилактични прегледи и спазвайте прецизно медикаментозната си терапия.
С поддръжката на Амджен България
BGR-NP-0525-80001
– Д-р Самарджиева, какво съставлява холестеролът и каква е ролята му в организма?
– Когато приказваме за холестерол, се има поради неговата транспортна форма. Сам по себе си холестеролът в кръвта наподобява на мазни капки във вода. За да се транспортира в тялото, той се свързва със специфични протеини, които играят ролята на преносители. По този метод се оформят така наречен " липопротеини ", които биват няколко типа според от тяхната компактност. Така нареченият „ неприятен “ холестерол или LDL-холестеролът е липопротеин с ниска компактност. Той транспортира холестерола от черния дроб до останалите елементи на тялото. Когато равнището му се увеличи, той се натрупва по стените на кръвоносните съдове и образува плаки. „ Добрият “ HDL-холестерол е липопротеин с висока компактност и дава отговор за извеждането на непотребния холестерол от тъканите и клетките до черния дроб, където се преобразува в други субстанции. Триглицеридите са значим източник на сила и се набират най-вече посредством храната. Когато равнищата им са високи обаче, те се съхраняват в мастната тъкан и покачват риска от атеросклероза. Липопротеинът, за който в последно време се приказва все по-често, е липопротеин (а), или Lp(a), който е подобен с LDL-холестерола. Интересното при него е, че равнищата му са генетично обусловени и когато са високи, това също е причина за развиване на атеросклероза.
– Какви са главните опасности, свързани с нараснали равнища на холестерол в кръвта?
– Повишените равнища на „ неприятния “ холестерол могат да доведат до атеросклероза. В композиция с фактори като захарен диабет, високо кръвно налягане, затлъстяване, тютюнопушене, затънал метод на живот и фамилна обремененост, това доста покачва риска от сърдечносъдови болести. Сериозни положения като миокарден инфаркт, инсулт и периферна артериална болест са директен разултат от атеросклерозата.
– Има ли признаци или признаци, които да подскажат на човек, че има проблем с холестерола или това е „ спокоен палач “, който не се усеща?
– За страдание, човек не усеща. В множеството случаи това се открива единствено посредством кръвно проучване. Съществуват някои индиректни признаци като така наречен " ксантоми " – дребни отлагания на липиди в папиларния пласт на дермата. Те са безболезнени, жълтеникави на цвят и с мека консистенция, нормално с размер няколко милиметра. Най-често се появяват по горните клепачи, ръцете, лактите и коленете. По-рядко засягат по-големи сектори от кожата. При съществуване на такива формирания е наложително да се направи проучване на липидния профил, защото те са външен белег за нарушен мастен метаболизъм.
– Какви са рекомендациите Ви по отношение на постоянния надзор на равнищата на холестерол – по кое време да стартираме и какъв брой постоянно би трябвало да се наблюдават?
– Изследването на липидния профил е наложителна част от годишния профилактичен обзор. Ако в фамилията има родственици, претърпели инфаркт или инсулт преди 55–60-годишна възраст, може да става дума за наследствено заболяване – фамилна хиперхолестеролемия (ФХ). При тези пациенти рискът за сърдечносъдовите произшествия е 20 пъти по-висок. В такива случаи е належащо скрининг, в това число при деца, с цел да се подхващат навременни ограничения.
– Какво бихте споделили на хора, които подценяват неприятните резултатите от липидния си профил, тъй като „ се усещат добре “?
– Бих ги посъветвала да се осведомят за дълготрайните опасности от натрупването на LDL-холестерола и да подхващат дейности, преди да е станало късно. Могат да стартират с дребни промени – по-здравословно хранене, ограничение на мазни храни, повече придвижване. Ако е належащо – започване на липидопонижаваща терапия и постоянен надзор на равнищата на холестерол.
– До какво могат да доведат високите равнища на „ неприятния “ холестерол?
– Те са съществена причина за развиване на атеросклероза. Това заболяване визира всички съдове в организма и се характеризира с струпване на LDL-плаки, водещи до притеснение на съдовете. Симптомите, които приказват за засягане на сърцето включват отмалялост, стягане, болежка или бодежи в гърдите при физическо изпитание или прочувствено напрежение, при излизане от топло на студено. Болката в краката при вървене може да е симптом за периферна артериална болест. Инфарктът, инсултът и периферната съдова болест са тежките последствия от атеросклерозата.
– Какво е характерно при пациентите, прекарали инсулт или инфаркт?
– Те спадат към високорисковата група и би трябвало прецизно да наблюдават равнищата на LDL-холестерола – целевата стойност е под 1.4 mmol/L. Медикаментозната терапия, най-често със статини, е наложителна. Изследванията на липиден профил се вършат на всеки 4–6 седмици до постигане на таргетните стойности. Ако те не се реализират единствено със статин, се прибавят спомагателни липидопонижаващи лекарства. При втори съдов случай в границите на 2 години, задачата е още по-ниско равнище на LDL – под 1.0 mmol/L. Важно е да се подчертае, че лабораторните референции важат единствено за здрави хора. Ако сте претърпели случай, постоянно обсъждайте резултатите от проучванията с лекуващия си доктор.
– Може ли единствено с диета и придвижване да се реализира нормализиране на холестерола?
– Не. При пациенти с към този момент претърпян сърдечносъдов случай, медикаментозната терапия е наложителна. Само с диета и спорт мъчно се реализират нужните резултати за няколко седмици. Но това не значи, че би трябвало да се откажем от физическата интензивност и здравословния метод на живот – те остават основни.
– Какво бихте споделили на хора, които сами стопират лекуването си откакто реализиран положителни резултати?
– Спирането на лечението е неточност. Важно е да се поддържа дълготраен надзор. Правилното хранене и физическата интензивност би трябвало да подкрепят медикаментозната терапия. Здравословният метод на живот би трябвало да се възпитава от ранна възраст.
– Вашето обръщение към претърпелите инфаркт или инсулт и хората в риск?
– Здравето е във вашите ръце. Ние, лекарите, не можем да помогнем на човек, който не следва рекомендациите. Полагайте старания: яжте здравословно, намалете солта и захарта, избягвайте газирани питиета и алкохол (до 100 мл концентрат седмично), движете се по 150 минути седмично и изминавайте по 10 000 крачки на ден. Откажете цигарите. И не на последно място – правете постоянни профилактични прегледи и спазвайте прецизно медикаментозната си терапия.
С поддръжката на Амджен България
BGR-NP-0525-80001
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ