Д-р Марк Луни, победител на първия национален конкурс Лаборатория за

Д-р Марк Луни, победител на първия народен конкурс „ Лаборатория за популярност “ (FameLab) във Англия, е лекар по акустична физика. Участвал е в голям брой излъчвания по радио и телевизия, включително по Radio 4, Би Би Си, Channel 4 и други Работи като патентен експерт в Националното бюро по интелектуална благосъстоятелност на Обединеното кралство. Свири ужасно на електрическа китара от деветгодишен и я употребява обилно в презентациите, в които изяснява тайните на Вселената, криволиците на квантовата физика и струнната доктрина.

***

- Китара и физика. Какво е общото?

- Китарната струна е прелестен математически обект. Когато я дръпнете, тя стартира да вибрира по доста разнообразни способи и на доста разнообразни честоти. Но защото сред тези честоти има една приятна математическа връзка, звукът ни доставя наслаждение и се чува единствено като една нота, въпреки че се състои от доста такива. Идеята, че нещо има по едно и също време доста разнообразни схеми на действие и доста разнообразни честоти, е изключително значима във физиката. Тя изяснява ужасно доста неща – чак до вибрациите на атомите, от които сме направени. Затова, в случай че схванеш всичко за природата на една китарна струна, ще схванеш и основите на самата материя, от която се състоим. Ето какви елементарни и могъщи математически хрумвания има във физиката!

- Можем ли да ги разбираем на елементарен език?

- Във физиката простите пояснения нормално не са най-хубавите! Айнщайн е споделил, че физиката би трябвало да бъде обяснявана колкото се може по-просто, само че не по-просто от това! Така че от време на време би трябвало да й сложиш и малко сос. Идеята обаче да разчлениш една комплицирана система на елементарни съставни елементи е доста добра. Те ни оказват помощ да разберем тази система по-добре. Може да тръгнат в доста разнообразни направления и да разяснят доста разнообразни явления. Точно както простата математика прави комплицираните системи по-прозрачни.

- Как може да се показа струнната доктрина благодарение на една китара?

- В продължение на стотина години физиката на доста дребните неща се пробва да реализира единодушие с физиката на доста огромното. Може да видите това на моята китара. Отдясно ми нарисуваха Айнщайн. Това тук са уравненията, обясняващи Общата доктрина на относителността. Забележете и черната дупка, Луната, Земята, звездите. Ето ви я физиката на доста огромното. Отляво пък е Макс Планк, бащата на квантовата механика. Това е физиката на доста дребното. До Макс е нарисуван конфликт на обикновени частици – същото, което се случва в ускорителите за частици. Та в продължение на десетилетия учените се пробват да сдобрят физиката на голямото с физиката на мъничкото, само че те някак не си пасват. Уравненията все дават глупости и куп разминавания. Това, което ни би трябвало, е парченце за гравитацията. Струнната доктрина е претендент, който може да ни даде такава парченце. Ето защо струните на китарата ми са ситуирани сред Планк и Айнщайн. Вместо да гледа на частиците като на точици, като на безизмерни обекти, струнната доктрина споделя: а какво ще стане, в случай че това са дребни, само че едноизмерни обекти – дребни струни, които са толкоз дребни, че наподобяват на точки? Неочаквано, само че резултатите от математическите инспекции на тази доктрина ни дават парченце за гравитацията. Засега всичко това са единствено хипотези и математика. Още не е просвета. За да бъде просвета, би трябвало да имаме предсказания, които могат да се тестват. Струнната доктрина още не е дала догатки, които да можем да проверим в действителни условия. Би била нужна прекалено много мощност, прекалено много сила. Дори и най-мощните ускорители на частици още не могат даже да се приближат към силите, нужни за тестване на струнната доктрина. Може би в идните 20-ина години струнната доктрина ще предложи някои годни за тестване догатки, които ще могат най-малко да ни дадат увереността, че в нея има истина – е, или да понижат тази убеденост. Така че живеем в забавни времена.