Д-р Мариана Ардалиева: Храненето е от съществено значение за протичането и изхода от вирусните инфекции при децата
Д-р Мариана Ардалиева e педиатър в УМБАЛ и ДКЦ „ Софиямед “. Завършва медицина през 2004 година в МУ - София. От 2007 година до 2019 година работи в интензивното поделение на Университетската профилирана болница за лекуване на детски заболявания „ Проф. доктор Иван Митев “ в София.
През 2010 година придобива компетентност детски заболявания, а от 2018 година и втора компетентност - детска неврология. От 2012 до 2016 година е помощник педиатър към Катедра по педиатрия на МУ София. Работи като педиатър и детски невролог в Първа детска консултативна клиника - София. Част е от екипа на Детско поделение на УМБАЛ „ Софиямед “ от септември 2020 година От 2021 година е краткотрайно изпълняващ длъжността шеф на отделението.
Д-р Ардалиева, усилва ли се броят на децата, които идват за консултация в неотложния кабинет на ДКЦ Софиямед – Люлин, със започването на учебно заведение и тръгването на детска градина и ясла?
Определено доста се увеличи броят на децата, посещаващи детския наложителен кабинет на ДКЦ „ Софиямед “ - Люлин. Като водеща причина за това са остри респираторни вирусни инфекции, които общоприетоо заемат забележителна част от всички детски инфекции – към 80-90%.
При каква част от тях се постанова хоспитализация?
Процентът на приетите в болница деца е друг за другите възрасти, като максимален е делът на децата в кърмаческа възраст, до 1 година, както и в ранна детска възраст, от 1 до 3 години. Средно при към 20% от общия брой на деца с остри респираторни вирусни инфекции се постанова хоспитализация.
Кои са най-често срещаните вируси, които предизвикват инфекции при децата сега?
Най-чести са острите респираторни вирусни инфекции, надлежно, на горни и долни дихателни пътища. Те са с ясно изразена сезонност, с пикова периодичност точно през есенно-зимния сезон и ранна пролет. Най-честите причинители на тези инфекции са риновирусите, респираторно-синцитиален вирус, аденовируси, парагрипните и грипни вируси и други.
Споделете усещане, опасяват ли се родителите от имунизациите, склонни ли са да преодолеят страховете си след диалог с доктор?
Въпреки възходящите антиваксърски настройки, по-голямата част от родителите демонстрират разсъдък и имунизират децата си със наложителните ваксини от имунизационния календар на Република България. Нямам усещане да има оттегляне, превалират родителите, които се грижат децата им да са ваксинирани и това беше особено и за самия интервал на пандемията.
По-често страхове съм следила във връзка с Коронавирус имунизациите. Въпреки това, след диалог с доктор, те одобряват рекомендациите и се вслушват в препоръките ни.
Кои са най-подходящите ограничения за предварителна защита при деца, в чието семейство има боледувал от Коронавирус?
Преди всичко ще отбележа, че ограниченията за предварителна защита не се отличават от ограниченията при другите остри вирусни болести. На първо място съблюдаване на добра хигиена и постоянно миене на ръцете, също така съблюдаване на отдалеченост. Точно дистанцията е доста значима и не трябва да се не помни и подценява. Физическата отдалеченост стана известна като термин по време на Ковид пандемията, само че в реалност, дружно със спазването на добра хигиена, е съществена мярка за предотвратяване от заразяване. Важно е да се припомня на фамилията, че колкото по-близък е контактът с болно дете (прегръщане, целувки и т.н.), толкоз по-голяма е вероятността за предаването на инфекцията вътре в фамилията.
Друга страна на предварителната защита от остри респираторни вирусни инфекции е имунизацията. Понастоящем разполагаме с противогрипна ваксина, позволена за приложение над 6-месечна възраст, както и ваксина против Коронавирус, прилагаща се след навършване на 5-годишна възраст. Особено значима е ваксинопрофилактиката при деца със съпътстващи хронични болести (сърдечносъдови, белодробни, диабет, имунодефицитни положения и др.)
Не би трябвало да забравяме и рутинните имунизации, включени в имунизационния календар, които понижават честотата на бактериалните суперинфекции в хода на остро вирусно заболяване.
Какъв е методът, в случай че в фамилията няма имунизирани и заплахата от инфекцията е по-голяма?
Въпреки че учените към момента не знаят задоволително за COVID-19, едно е ясно – това е вирус, шокиращ най-често горните дихателни пътища и белия дроб и протича тежко при хора, които имат съпътстващи болести, отслабен имунитет и като цяло не са в положително общо здравословно положение.
Аз предлагам имунизация! Ваксините не защищават от заразяване, само че защищават от по-тежко и не на последно място, по-продължително боледуване.
Какъв хигиенно-диетичен режим бихте предложили на прага на зимата за деца, които боледуват постоянно от типичните за възрастта УНГ и белодробни инфекции?
Според разбор на Европейското общество по клинично хранене и метаболизъм (ESPEN), храненето е от значително значение за протичането на вирусните инфекции и за изхода от тях.
На този стадий няма доказателства, че избрана храна или хранителна добавка може да предотврати заразяването на човек с ковид (COVID-19). Здравословното хранене посредством разнороден и уравновесен хранителен банкет може да помогне за обезпечаване на естественото действие на имунната система.
Специално внимание се обръща на обезпечаване потребностите на организма от витамин D. Витамин D взаимно с съответният банкет на калций и фосфор, като се изключи че способства за здрави кости, мускули и зъби, е значим и за естествената функционалност на имунната система и други При естествени условия слънцето обезпечава синтеза на витамин D в кожата. Количествата, одобрявани с храната, са дребни. Така че даже здравословният, добре уравновесен хранителен банкет, който обезпечава всички останали витамини и хранителни субстанции, е малко евентуално да обезпечи нужния витамин D, в случай че детето не е изложено на задоволително слънце. През есенните и зимните месеци, когато престоят навън е по-кратък и слънцето е по-слабо, на възрастните и децата над една година се предлага да одобряват дневна добавка витамин D.
Всички кърмачета под една година получават ежедневно витамин D по рекомендация на педиатър. Препоръчва се също и изразходване на храни, богати на витамин D, като да вземем за пример мазни типове риба – сьомга, сардини, херинга, скумрия, риба звук, пъстърва, змиорка; яйчен жълтък, месо, черен дроб и субпродукти, мляко, които съдържат дребни количества; обогатени с витамин D масла, естерифицирани маргарини, зърнени закуски, млека за кърмачета. Маслото от черен дроб на тресчица съдържа доста високо количество витамин D, само че не се предлага при дребни деца и бременни дами.
През 2010 година придобива компетентност детски заболявания, а от 2018 година и втора компетентност - детска неврология. От 2012 до 2016 година е помощник педиатър към Катедра по педиатрия на МУ София. Работи като педиатър и детски невролог в Първа детска консултативна клиника - София. Част е от екипа на Детско поделение на УМБАЛ „ Софиямед “ от септември 2020 година От 2021 година е краткотрайно изпълняващ длъжността шеф на отделението.
Д-р Ардалиева, усилва ли се броят на децата, които идват за консултация в неотложния кабинет на ДКЦ Софиямед – Люлин, със започването на учебно заведение и тръгването на детска градина и ясла?
Определено доста се увеличи броят на децата, посещаващи детския наложителен кабинет на ДКЦ „ Софиямед “ - Люлин. Като водеща причина за това са остри респираторни вирусни инфекции, които общоприетоо заемат забележителна част от всички детски инфекции – към 80-90%.
При каква част от тях се постанова хоспитализация?
Процентът на приетите в болница деца е друг за другите възрасти, като максимален е делът на децата в кърмаческа възраст, до 1 година, както и в ранна детска възраст, от 1 до 3 години. Средно при към 20% от общия брой на деца с остри респираторни вирусни инфекции се постанова хоспитализация.
Кои са най-често срещаните вируси, които предизвикват инфекции при децата сега?
Най-чести са острите респираторни вирусни инфекции, надлежно, на горни и долни дихателни пътища. Те са с ясно изразена сезонност, с пикова периодичност точно през есенно-зимния сезон и ранна пролет. Най-честите причинители на тези инфекции са риновирусите, респираторно-синцитиален вирус, аденовируси, парагрипните и грипни вируси и други.
Споделете усещане, опасяват ли се родителите от имунизациите, склонни ли са да преодолеят страховете си след диалог с доктор?
Въпреки възходящите антиваксърски настройки, по-голямата част от родителите демонстрират разсъдък и имунизират децата си със наложителните ваксини от имунизационния календар на Република България. Нямам усещане да има оттегляне, превалират родителите, които се грижат децата им да са ваксинирани и това беше особено и за самия интервал на пандемията.
По-често страхове съм следила във връзка с Коронавирус имунизациите. Въпреки това, след диалог с доктор, те одобряват рекомендациите и се вслушват в препоръките ни.
Кои са най-подходящите ограничения за предварителна защита при деца, в чието семейство има боледувал от Коронавирус?
Преди всичко ще отбележа, че ограниченията за предварителна защита не се отличават от ограниченията при другите остри вирусни болести. На първо място съблюдаване на добра хигиена и постоянно миене на ръцете, също така съблюдаване на отдалеченост. Точно дистанцията е доста значима и не трябва да се не помни и подценява. Физическата отдалеченост стана известна като термин по време на Ковид пандемията, само че в реалност, дружно със спазването на добра хигиена, е съществена мярка за предотвратяване от заразяване. Важно е да се припомня на фамилията, че колкото по-близък е контактът с болно дете (прегръщане, целувки и т.н.), толкоз по-голяма е вероятността за предаването на инфекцията вътре в фамилията.
Друга страна на предварителната защита от остри респираторни вирусни инфекции е имунизацията. Понастоящем разполагаме с противогрипна ваксина, позволена за приложение над 6-месечна възраст, както и ваксина против Коронавирус, прилагаща се след навършване на 5-годишна възраст. Особено значима е ваксинопрофилактиката при деца със съпътстващи хронични болести (сърдечносъдови, белодробни, диабет, имунодефицитни положения и др.)
Не би трябвало да забравяме и рутинните имунизации, включени в имунизационния календар, които понижават честотата на бактериалните суперинфекции в хода на остро вирусно заболяване.
Какъв е методът, в случай че в фамилията няма имунизирани и заплахата от инфекцията е по-голяма?
Въпреки че учените към момента не знаят задоволително за COVID-19, едно е ясно – това е вирус, шокиращ най-често горните дихателни пътища и белия дроб и протича тежко при хора, които имат съпътстващи болести, отслабен имунитет и като цяло не са в положително общо здравословно положение.
Аз предлагам имунизация! Ваксините не защищават от заразяване, само че защищават от по-тежко и не на последно място, по-продължително боледуване.
Какъв хигиенно-диетичен режим бихте предложили на прага на зимата за деца, които боледуват постоянно от типичните за възрастта УНГ и белодробни инфекции?
Според разбор на Европейското общество по клинично хранене и метаболизъм (ESPEN), храненето е от значително значение за протичането на вирусните инфекции и за изхода от тях.
На този стадий няма доказателства, че избрана храна или хранителна добавка може да предотврати заразяването на човек с ковид (COVID-19). Здравословното хранене посредством разнороден и уравновесен хранителен банкет може да помогне за обезпечаване на естественото действие на имунната система.
Специално внимание се обръща на обезпечаване потребностите на организма от витамин D. Витамин D взаимно с съответният банкет на калций и фосфор, като се изключи че способства за здрави кости, мускули и зъби, е значим и за естествената функционалност на имунната система и други При естествени условия слънцето обезпечава синтеза на витамин D в кожата. Количествата, одобрявани с храната, са дребни. Така че даже здравословният, добре уравновесен хранителен банкет, който обезпечава всички останали витамини и хранителни субстанции, е малко евентуално да обезпечи нужния витамин D, в случай че детето не е изложено на задоволително слънце. През есенните и зимните месеци, когато престоят навън е по-кратък и слънцето е по-слабо, на възрастните и децата над една година се предлага да одобряват дневна добавка витамин D.
Всички кърмачета под една година получават ежедневно витамин D по рекомендация на педиатър. Препоръчва се също и изразходване на храни, богати на витамин D, като да вземем за пример мазни типове риба – сьомга, сардини, херинга, скумрия, риба звук, пъстърва, змиорка; яйчен жълтък, месо, черен дроб и субпродукти, мляко, които съдържат дребни количества; обогатени с витамин D масла, естерифицирани маргарини, зърнени закуски, млека за кърмачета. Маслото от черен дроб на тресчица съдържа доста високо количество витамин D, само че не се предлага при дребни деца и бременни дами.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ