Българите, които са скочили доброволно с двата крака в пост-съветския миазъм, са достойни за съжаление
Д-р Любомир Канов
Горбачов беше характерен болшевик на междинна възраст с умерено телосложение, без тежкото затлъстяване вид Политбюро, с не доста красива хемангиома на оплешивяващото си чело и обикновено, дори симпатично изглеждаща жена Раиса. Цял живот, лазейки от Ставропол нагоре по номенклатурната стълбица, с помощта на своя наставник и настойник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Андропов доближи на относително млада възраст до безспорната власт над цялата Съветска Империя. Опита се да я трансформира в някаква по-човечна версия. Позволи за известно време да се приказва намерено за чудовищните закононарушения на комунизма. Нарекоха това Гласност.
Не е нужно да се напомнят перипетиите на Перестройката, нито методът по който падна и изкривено се заклещи чудовищната тоталитарна постройка, погубила безброй животи по пътя си към някакво очовечаване. Важното е, че целокупният съветски народ, с дребни и трагични изключения, се оказа доста по-комунистически и назадничав дори от най-висш партиен кадър, напълно учтив в школите на комунизма. Това обезпечи триумфа и установяването на нео-тоталитариста Путин трайно на власт в пост-съветска Русия към този момент 23 години.
Народът, популацията, новият пост-съветски човек, пожела Путин на власт, хареса го и го поддържа през днешния ден в безумната му война против Украйна и света. Едва ли е имало по-пълна недъгавост на един цялостен народ под въздействието на столетен и може би многовековен терор, с евентуално деформиране на целият му генофонд, с цел да стигне до това, което съставлява днешна Русия.
Разбира се, тези българи, които са скочили непринудено и солидарно с двата крайници в този пост-съветски миазъм против някакви мизерни копейки, са почтени освен за пренебрежение, само че и за жалост, тъй като са имали цивилизационен късмет да бъдат почти естествени хора. Поне колкото Горбачов, в случай че не като същински европейци. Искат още веднъж Гулаг, приказват пискливо с твърди зеленикави лица, с хищна безочливост, наподобяват на злокобни трупове, подготвени още веднъж напълно да живеят в неистина.
Защо бе, хора? Имахте повече късмет от руснаците да станете естествени поданици на Европа и на Света! Колко още живота желаете да профукате, с изключение на вашият толкоз некадърен и неправилен живот? Искате власт? Защо? А малоумните, които гласоподават за вас при свободни избори? Те какво чакат? Да възкръсне Сталин и да ви поведе?
Няма да ви се получи, да знаете!
Няма да стане.
Воювате против нормалността и против истината.
Горбачов беше характерен болшевик на междинна възраст с умерено телосложение, без тежкото затлъстяване вид Политбюро, с не доста красива хемангиома на оплешивяващото си чело и обикновено, дори симпатично изглеждаща жена Раиса. Цял живот, лазейки от Ставропол нагоре по номенклатурната стълбица, с помощта на своя наставник и настойник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Андропов доближи на относително млада възраст до безспорната власт над цялата Съветска Империя. Опита се да я трансформира в някаква по-човечна версия. Позволи за известно време да се приказва намерено за чудовищните закононарушения на комунизма. Нарекоха това Гласност.
Не е нужно да се напомнят перипетиите на Перестройката, нито методът по който падна и изкривено се заклещи чудовищната тоталитарна постройка, погубила безброй животи по пътя си към някакво очовечаване. Важното е, че целокупният съветски народ, с дребни и трагични изключения, се оказа доста по-комунистически и назадничав дори от най-висш партиен кадър, напълно учтив в школите на комунизма. Това обезпечи триумфа и установяването на нео-тоталитариста Путин трайно на власт в пост-съветска Русия към този момент 23 години.
Народът, популацията, новият пост-съветски човек, пожела Путин на власт, хареса го и го поддържа през днешния ден в безумната му война против Украйна и света. Едва ли е имало по-пълна недъгавост на един цялостен народ под въздействието на столетен и може би многовековен терор, с евентуално деформиране на целият му генофонд, с цел да стигне до това, което съставлява днешна Русия.
Разбира се, тези българи, които са скочили непринудено и солидарно с двата крайници в този пост-съветски миазъм против някакви мизерни копейки, са почтени освен за пренебрежение, само че и за жалост, тъй като са имали цивилизационен късмет да бъдат почти естествени хора. Поне колкото Горбачов, в случай че не като същински европейци. Искат още веднъж Гулаг, приказват пискливо с твърди зеленикави лица, с хищна безочливост, наподобяват на злокобни трупове, подготвени още веднъж напълно да живеят в неистина.
Защо бе, хора? Имахте повече късмет от руснаците да станете естествени поданици на Европа и на Света! Колко още живота желаете да профукате, с изключение на вашият толкоз некадърен и неправилен живот? Искате власт? Защо? А малоумните, които гласоподават за вас при свободни избори? Те какво чакат? Да възкръсне Сталин и да ви поведе?
Няма да ви се получи, да знаете!
Няма да стане.
Воювате против нормалността и против истината.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ