За смисъла на думата консерватор и нуждата от просветителска намеса
Д-р Любомир Канов
Две-три думи за политическата терминология:
Наблюдавам с изненада по какъв начин в България, а и в Европа ненапълно, се водят разногласия и идеологически борби сред ляво и дясно, сред демократично и консервативно, без да са ясно дефинирани тези понятия. Естествено, при липса на схващане кое какво е, разногласията са безплодни, а изказванията, ограничаващите линии на спорящите и в последна сметка политическите противодействия се трансформират във фантомни борби против неуловими призраци и идеологически привидения.
Да вземем примерно понятието реакционер, закостенял, по този начин както мнозина го схващат в България. Преди всичко, интелектуалците и образованите люде афишират българина за “консервативен ”по народопсихология, което съвсем постоянно съдържа един слой от отрицателни конотации. Подразбира се, че той не е в крайник с времето си, изповядва архаични и патриархални възгледи, не приема елементарно новото, съпротивлява се на “прогресивното ”, а това го прави назадничав и непокорен на смяна. Да си закостенял в очите на по-издигнатите в умствено отношение прослойки е белег на един тип умствена назадничавост, въпреки и не до степен на същинска дебилност. От тази позиция,
консервативният българин се нуждае от просветителска интервенция,
от изуване на опинците благодарение на някаква културална процедура и възлизане от глината на неговото минало върху асфалта на напредничавато и демократичното.
Либералното въпреки това е новото, цивилизованото, бъдещето, то е свободата. Самото име подсказва, че става дума за Libertas, за освобождение от нещо остаряло и отживяло. Естествено, че благосклонностите автоматизирано клонят към демократичното и изключително за млад и мислещ човек, просветен в духа на европейските и международни полезности, граничи с неприличното да се разгласи за закостенял. И ето тук навлиза един различен термин, който на пръв взор е подобен с “консервативен ”, само че в същото време е друг и се използва в България по друг метод. Терминът е
“консерватор ” в смисъл на принадлежащ към избрана политическа философия,
партия или наклонност в мисленето, държанието и система от полезности, разнообразни и в доста връзки противоположни на тези от демократичния набор. Консерваторът е политическият противовес на Либерала. В този най-общ смисъл той се схваща като идеологически съперник и там се прокарва разликата в понятията в англосаксонската традиция, като несъмнено в английската версия се приказва за Тори и Labour, а в Щатите за Републиканци и Демократи. В частност, американските понятия, както прочее и английските, съответстват общо взето с класическите избрания за ляво и дясно, като има едно уточняване, че в Америка под демократично се схваща крайното крило на Демократическата Партия, което обаче в своята много нападателна изразителност и лява ориентировка граничи със своебразен маркузиански неотроцкизъм и разчита на терминология от арсенала на класовата, расовата и междуполовата война. ( В последните десетилетия Демократическата Партия на Съединени американски щати беше на практика завладяна от нейното ляво извънредно крило). Но да приемем, че в англосаксонските избрания, било то в смисъла на ляво и дясно или демократично и консервативно, съществуват ясно определими разлики. И те са идеологически, включват главните настройки за връзките сред субект и страна, за обичайните полезности, в това число фамилните, просветителните и религиозните, икономическата система, данъчната политика, базовите правила на правораздаването и прочие Без да влизам в детайлности, когато персонално употребявам термина реакционер, закостенял, което съгласно мен е едно и също, аз имам предвид в общи линии това, което представляваха в предишното
политическите възгледи на Роналд Рейган и Маргарет Татчър,
към които в прочут смисъл бих добавил и Кардинал Войтила, след това Папа Йоан Павел Втори и Хелмут Кол. Към тази най-общо казано политическа линия на мислене и държание, без да влизам в непотребни детайлности, аз бих определил политически и себе си. С други думи, републиканец в духа на Рейган, не на Буш 1 и 2, реакционер в стила на Татчър, а в български смисъл десен антикомунист, проевропеец и прокапиталист и последовател на свободата на мисълта, на словото и на съвестта. Ценности за които съм бил преследван и лежал в комунистически затвор.
Проблемът, който поражда на терминологическа основа тук, в България е, че консерватизмът и либерализмът се схващат по метод, който не съответствува с това разграничаване, което се прави сред тях в англосаксонският свят, а допускам, че има доста замъгляване и припокриване на двата термина в границите на европейското схващане, в това число и на равнище европейски партии, по този начин както са показани в Европейски Съюз. Това обърква мисленето на необятни групи от хора и респективно тяхното гласоподаване за една или друга партия в диапазона на съществуващите партии или да кажем смущава яснотата на техния избор, когато тръгнат да търсят своето посланичество из пазара на хрумвания и политики. Тук огромна роля играе и семантиката на наименованията, която толкоз постоянно може да бъде подвеждаща и объркваща, изключително в случай че бъде подсилена от вербални обвинявания и викове от постоянно причакващите в крайните ъгли провокатори, евфемисти и професионални манипулатори на публичното мнение, с госпдстващи позиции в масмедиите. Така да вземем за пример, един реакционер в политическо отношение, по този начин както го описах малко по-нагоре, тук в България, а допускам и другаде в Европа, би могъл да бъде елементарно осмян в всеобщото схващане и показан като назадничав, като извънредно десен ектремист, съперник на напредъка и на свободата, бранител на експлоататорската класа, неонацист, хомофоб, пещерен антикомунист, затоплист (тоест последовател и извършител на световното затопляне), замърсител на океаните и атмосферата, расист и мъчител на всички хора, които са родени с малко повече меланин в кожата, разгонен от тестостерона угнетител на дамите, покровител на обскурантизма и на Инквизицията на религиозна основа и така нататък Това е улеснено от самата етимологична основа на думата, която внушава концепция за застиналост, за консервираност, застой, липса на напредък, на свободна мисъл и на небосвод към бъдещето. Изцяло вероятно разбиране, несъмнено, само че елементарно за налагане в всеобщото схващане. Защото, в същинския си смисъл, консервативно значи опазване, предотвратяване на ценностното, на глъбинно значимото, на обичайното и сърцевинната за една просвета, запазване на устоите на индивида в континуума на неговата културна и историческа еднаквост. В диаметралност, демократичното в неговата агресия и отричане на историческото, обичайното, националното и локалното, постоянно е било движено от нагон към надличностното, наднационалното, всеобщото, към “вечната истина и любов над света ” и в последна сметка към глобалистичният надзор над индивида. Парадоксът е, че всичко това постоянно е ставало и става
под егидата на “грижата за индивида ”,
за неговите права и свободи, за освобождението му “от оковите ” на капитализма, колониализма, употребата, неравенството, несправедливостта, в името на Libertas, на Свободата. “Либерален ”семантично звучи доста по-примамливо от “Консервативен ” и в дългата история на използването и разнопосочното пояснение в друг подтекст на тези термини, те смислово стартират да се разграничават доста от действителното им потребление в политиките на днешния ден. Нещо повече, те получават друго пояснение и приложение в обособените страни, които имат свои лични и разнообразни политически обичаи. От това произтича доста комплициране и доста старания биват хвърляни в самото подножие на публичния диалог и преди началото на всеки логичен спор всъщност. Дали не е време тези термини или точно да се уточнят какво значат, изключително в България, или да бъдат сменени с други, доста по-ясни за едно общество, което все мъчно се ориентира в актуалните идеологически доктрини? Умората от старите термини, похабени от дълголетни демагогии е налице. Не че е невероятно да зародят нови, само че въпреки всичко?
Две-три думи за политическата терминология:
Наблюдавам с изненада по какъв начин в България, а и в Европа ненапълно, се водят разногласия и идеологически борби сред ляво и дясно, сред демократично и консервативно, без да са ясно дефинирани тези понятия. Естествено, при липса на схващане кое какво е, разногласията са безплодни, а изказванията, ограничаващите линии на спорящите и в последна сметка политическите противодействия се трансформират във фантомни борби против неуловими призраци и идеологически привидения.
Да вземем примерно понятието реакционер, закостенял, по този начин както мнозина го схващат в България. Преди всичко, интелектуалците и образованите люде афишират българина за “консервативен ”по народопсихология, което съвсем постоянно съдържа един слой от отрицателни конотации. Подразбира се, че той не е в крайник с времето си, изповядва архаични и патриархални възгледи, не приема елементарно новото, съпротивлява се на “прогресивното ”, а това го прави назадничав и непокорен на смяна. Да си закостенял в очите на по-издигнатите в умствено отношение прослойки е белег на един тип умствена назадничавост, въпреки и не до степен на същинска дебилност. От тази позиция,
консервативният българин се нуждае от просветителска интервенция,
от изуване на опинците благодарение на някаква културална процедура и възлизане от глината на неговото минало върху асфалта на напредничавато и демократичното.
Либералното въпреки това е новото, цивилизованото, бъдещето, то е свободата. Самото име подсказва, че става дума за Libertas, за освобождение от нещо остаряло и отживяло. Естествено, че благосклонностите автоматизирано клонят към демократичното и изключително за млад и мислещ човек, просветен в духа на европейските и международни полезности, граничи с неприличното да се разгласи за закостенял. И ето тук навлиза един различен термин, който на пръв взор е подобен с “консервативен ”, само че в същото време е друг и се използва в България по друг метод. Терминът е
“консерватор ” в смисъл на принадлежащ към избрана политическа философия,
партия или наклонност в мисленето, държанието и система от полезности, разнообразни и в доста връзки противоположни на тези от демократичния набор. Консерваторът е политическият противовес на Либерала. В този най-общ смисъл той се схваща като идеологически съперник и там се прокарва разликата в понятията в англосаксонската традиция, като несъмнено в английската версия се приказва за Тори и Labour, а в Щатите за Републиканци и Демократи. В частност, американските понятия, както прочее и английските, съответстват общо взето с класическите избрания за ляво и дясно, като има едно уточняване, че в Америка под демократично се схваща крайното крило на Демократическата Партия, което обаче в своята много нападателна изразителност и лява ориентировка граничи със своебразен маркузиански неотроцкизъм и разчита на терминология от арсенала на класовата, расовата и междуполовата война. ( В последните десетилетия Демократическата Партия на Съединени американски щати беше на практика завладяна от нейното ляво извънредно крило). Но да приемем, че в англосаксонските избрания, било то в смисъла на ляво и дясно или демократично и консервативно, съществуват ясно определими разлики. И те са идеологически, включват главните настройки за връзките сред субект и страна, за обичайните полезности, в това число фамилните, просветителните и религиозните, икономическата система, данъчната политика, базовите правила на правораздаването и прочие Без да влизам в детайлности, когато персонално употребявам термина реакционер, закостенял, което съгласно мен е едно и също, аз имам предвид в общи линии това, което представляваха в предишното
политическите възгледи на Роналд Рейган и Маргарет Татчър,
към които в прочут смисъл бих добавил и Кардинал Войтила, след това Папа Йоан Павел Втори и Хелмут Кол. Към тази най-общо казано политическа линия на мислене и държание, без да влизам в непотребни детайлности, аз бих определил политически и себе си. С други думи, републиканец в духа на Рейган, не на Буш 1 и 2, реакционер в стила на Татчър, а в български смисъл десен антикомунист, проевропеец и прокапиталист и последовател на свободата на мисълта, на словото и на съвестта. Ценности за които съм бил преследван и лежал в комунистически затвор.
Проблемът, който поражда на терминологическа основа тук, в България е, че консерватизмът и либерализмът се схващат по метод, който не съответствува с това разграничаване, което се прави сред тях в англосаксонският свят, а допускам, че има доста замъгляване и припокриване на двата термина в границите на европейското схващане, в това число и на равнище европейски партии, по този начин както са показани в Европейски Съюз. Това обърква мисленето на необятни групи от хора и респективно тяхното гласоподаване за една или друга партия в диапазона на съществуващите партии или да кажем смущава яснотата на техния избор, когато тръгнат да търсят своето посланичество из пазара на хрумвания и политики. Тук огромна роля играе и семантиката на наименованията, която толкоз постоянно може да бъде подвеждаща и объркваща, изключително в случай че бъде подсилена от вербални обвинявания и викове от постоянно причакващите в крайните ъгли провокатори, евфемисти и професионални манипулатори на публичното мнение, с госпдстващи позиции в масмедиите. Така да вземем за пример, един реакционер в политическо отношение, по този начин както го описах малко по-нагоре, тук в България, а допускам и другаде в Европа, би могъл да бъде елементарно осмян в всеобщото схващане и показан като назадничав, като извънредно десен ектремист, съперник на напредъка и на свободата, бранител на експлоататорската класа, неонацист, хомофоб, пещерен антикомунист, затоплист (тоест последовател и извършител на световното затопляне), замърсител на океаните и атмосферата, расист и мъчител на всички хора, които са родени с малко повече меланин в кожата, разгонен от тестостерона угнетител на дамите, покровител на обскурантизма и на Инквизицията на религиозна основа и така нататък Това е улеснено от самата етимологична основа на думата, която внушава концепция за застиналост, за консервираност, застой, липса на напредък, на свободна мисъл и на небосвод към бъдещето. Изцяло вероятно разбиране, несъмнено, само че елементарно за налагане в всеобщото схващане. Защото, в същинския си смисъл, консервативно значи опазване, предотвратяване на ценностното, на глъбинно значимото, на обичайното и сърцевинната за една просвета, запазване на устоите на индивида в континуума на неговата културна и историческа еднаквост. В диаметралност, демократичното в неговата агресия и отричане на историческото, обичайното, националното и локалното, постоянно е било движено от нагон към надличностното, наднационалното, всеобщото, към “вечната истина и любов над света ” и в последна сметка към глобалистичният надзор над индивида. Парадоксът е, че всичко това постоянно е ставало и става
под егидата на “грижата за индивида ”,
за неговите права и свободи, за освобождението му “от оковите ” на капитализма, колониализма, употребата, неравенството, несправедливостта, в името на Libertas, на Свободата. “Либерален ”семантично звучи доста по-примамливо от “Консервативен ” и в дългата история на използването и разнопосочното пояснение в друг подтекст на тези термини, те смислово стартират да се разграничават доста от действителното им потребление в политиките на днешния ден. Нещо повече, те получават друго пояснение и приложение в обособените страни, които имат свои лични и разнообразни политически обичаи. От това произтича доста комплициране и доста старания биват хвърляни в самото подножие на публичния диалог и преди началото на всеки логичен спор всъщност. Дали не е време тези термини или точно да се уточнят какво значат, изключително в България, или да бъдат сменени с други, доста по-ясни за едно общество, което все мъчно се ориентира в актуалните идеологически доктрини? Умората от старите термини, похабени от дълголетни демагогии е налице. Не че е невероятно да зародят нови, само че въпреки всичко?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ