На тези избори силно изгря един тлеещ и латентен, но много гласовит български типаж
д-р Любомир Канов*
За изборите няма какво да се каже. Всичко беше предизвестено, всичко бе известно. Старите хартиени шмекерии също си заеха полагаемото място, което за малко беше частично сменено от по-смислен и съвременен метод на гласоподаване, а закононарушението пазаруване и пласиране на гласове остана все по този начин нереално недоказуемо и ненаказано, макар своята нагледност. Силно изгря на хоризонта един тленен и инертен, само че в действителност много многочислен и звучен български типаж. Това е хлевоустият национал-путинист. Каква му е генезата - ще кажат антрополозите и социолозите, само че той е по неизяснени аргументи мощно показан във варненска губерния, сред философите таксиметрови водачи, сред гледащите към момента неспряната съветска телевизия и това, което Маркс назовава гамен.
Може би би трябвало също да се означи и наличието не толкоз на биологично залязващият червен електорат, а на неговите към този момент дори не деца, а внуци. Внучета, които “червеното знаме роди ги ”, само че не спря до такава степен, а ги разпрати във “вражеските ” западни страни да учат и работят. Солидно покровителствани от родителите си политици и деятели на междинното потомство комунисти, произхождащи от фамилии на АБПФК, Държавна сигурност и Централен комитет, преквалифицирани от Прехода в богаташи и буржоазен изедници, с родители като Нинова, с вуйчовци и лелинчовци от вида на Жаблянов, Гуцанов, Свиленски, Василев и пр, внучетата проходиха в бизнеса и политиката, в медиите и в проруските пропагандни мрежи. Паралелно на национал-путинистите, те работят за същия исторически шеф, който връчи властта на техните необразовани дядовци на Девети Септември, 45 години ласкаво се грижеше за техните родители, а в този момент води война в Украйна, с цел да им “върне страната ”, която “демокрацията им лиши ”.
Този шеф и спонсор се назовава Кремъл. А внучетата са толкоз повратливи и безпринципни, че могат да членуват във всяка партия и да изговарят всевъзможни изречения, стига да останат правилни на своята потомствена благодарност и загадка греховна обич към своя московски заповедник. Към него, без значение кой е той, те остават правилни до гроб. Дори в случай че живеят в Лондон или във Ванкувър. Понеже въпреки всичко се водят номинално за българи и дори патриоти, те имат потребност да услаждат душата си с балканска чалга, изпълнявана от гороломен застрашителен реализатор, който от време на време дори дръзва да им бъде временен политически байрактар. Нямат нищо срещу. Стига да не ревне против Червеното знаме, МОЧА или Московията и да се отнася задоволително присмехулно по отношение на “краварите ” от позицията на “патриотично ” предимство.
Това е ситуацията.
С избори или без.
* Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
За изборите няма какво да се каже. Всичко беше предизвестено, всичко бе известно. Старите хартиени шмекерии също си заеха полагаемото място, което за малко беше частично сменено от по-смислен и съвременен метод на гласоподаване, а закононарушението пазаруване и пласиране на гласове остана все по този начин нереално недоказуемо и ненаказано, макар своята нагледност. Силно изгря на хоризонта един тленен и инертен, само че в действителност много многочислен и звучен български типаж. Това е хлевоустият национал-путинист. Каква му е генезата - ще кажат антрополозите и социолозите, само че той е по неизяснени аргументи мощно показан във варненска губерния, сред философите таксиметрови водачи, сред гледащите към момента неспряната съветска телевизия и това, което Маркс назовава гамен.
Може би би трябвало също да се означи и наличието не толкоз на биологично залязващият червен електорат, а на неговите към този момент дори не деца, а внуци. Внучета, които “червеното знаме роди ги ”, само че не спря до такава степен, а ги разпрати във “вражеските ” западни страни да учат и работят. Солидно покровителствани от родителите си политици и деятели на междинното потомство комунисти, произхождащи от фамилии на АБПФК, Държавна сигурност и Централен комитет, преквалифицирани от Прехода в богаташи и буржоазен изедници, с родители като Нинова, с вуйчовци и лелинчовци от вида на Жаблянов, Гуцанов, Свиленски, Василев и пр, внучетата проходиха в бизнеса и политиката, в медиите и в проруските пропагандни мрежи. Паралелно на национал-путинистите, те работят за същия исторически шеф, който връчи властта на техните необразовани дядовци на Девети Септември, 45 години ласкаво се грижеше за техните родители, а в този момент води война в Украйна, с цел да им “върне страната ”, която “демокрацията им лиши ”.
Този шеф и спонсор се назовава Кремъл. А внучетата са толкоз повратливи и безпринципни, че могат да членуват във всяка партия и да изговарят всевъзможни изречения, стига да останат правилни на своята потомствена благодарност и загадка греховна обич към своя московски заповедник. Към него, без значение кой е той, те остават правилни до гроб. Дори в случай че живеят в Лондон или във Ванкувър. Понеже въпреки всичко се водят номинално за българи и дори патриоти, те имат потребност да услаждат душата си с балканска чалга, изпълнявана от гороломен застрашителен реализатор, който от време на време дори дръзва да им бъде временен политически байрактар. Нямат нищо срещу. Стига да не ревне против Червеното знаме, МОЧА или Московията и да се отнася задоволително присмехулно по отношение на “краварите ” от позицията на “патриотично ” предимство.
Това е ситуацията.
С избори или без.
* Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ