Д-р Нели Колева: Прибързани промени в образованието са лепен...
- Д-р Колева, събраха се 2000 страници с 869 мнения за измененията в закона за образованието. Да се бърза с прокарването им при липса на единодушие не е ли толкоз рисково, колкото и дългото буксуване в планове за промени?
- Абсолютно. В мненията чувствам у хората предпочитание да схванат повече. Има огромна потребност от две неща, с цел да не извадим очи, вместо да изпишем вежди.
Ще стартира с това, към което са повече рецензиите - хората не знаят какво се крие зад тези постановки. Като кажем, че ще се учи Х предмет или ще има Y наказване, по какъв начин ще се случи.
Втория проблем го показва и Министерския съвет - при огромни промени, а това е първият ремонт на закона от 2016 година, би трябвало да има оценка на въздействието. В момента текстовете не дават отговор на най-базовите условия на страната за подобен законопроект.
- Не е ли стъпка напред ремонтът на образователните стратегии?
- Не сме видели образователни стратегии досега. Но се приказва за нов образователен предмет - по вяра и добродетели. И там няма стратегия, в този момент се готви. Системата е изтощена от промени на парче.
В момента имаме сериозни проблеми - висока функционална неначетеност, доста отпадащи, ниски резултати на стандартизираните проби, които страната сама си написа.
- И доста огромни разлики сред успяващите и изоставащите.
- Огромна бездна, която се дължи на обезщетителните механизми на фамилията. На фона на тези проблеми това ли е нещото, което ще ги реши? Как тези съответни промени дават отговор на тези потребности? Твърди се, че има работни групи. Кой е в тях? Притеснително е едни и същи хора да са създатели и на политиките, заради които в този момент сме на това състояние, и на корекциите.
- Училището е все по-иновативно, а резултатите и дисциплината все по-лоши? Защо?
- Училището е натоварено с несвойствени функционалности. Държавата страда от безотговорност. Всеки прави каквото желае - кара с 200 км/час, бие, не заплаща налози. И ние чакаме учебното заведение да компенсира. То е такова, каквото е обществото. За да стигнем до неналичието на дисциплинираност, експанзията и незаинтересоваността от ученето, зад децата има ред възрастни, които не са си свършили работата.
Има и друго. Училището би трябвало да бъде новаторско, тъй като светът се трансформира. Но постоянно виждаме преподаване и качество на образователен развой от ХIХ век. Все още сме очевидци на фронтални беседи - с мултимедия или не, все едно. И още чакаме учителите да имат престиж като преди.
Не стига, че сме закъснели. Не стига, че сме обратно от страни, които от дълго време са се захванали с промени не на парче, а осмислени и с висок консенсус. А на всичкото отгоре сега вършим и напълно други неща, за които въобще не е ясно по какъв начин ще ни решат проблемите.
Системата е изтощена от промени на парче
Учителите имат потребност от смислена подготовка. Не отхвърлям потребността от СПА, само че страната харчи грамаден запас за образования. И не е ясно нито на какви потребности е дала отговор тази спомагателна подготовка, нито по какъв начин се е провела и най-много какъв е резултатът върху децата. Много хора бяха квалифицирани за работа в електронна среда. Дойде коронавирус и видяхме, че преподават през Месинджър и Вайбър, въпреки че похарчиха големи пари.
- Не се ли повтаря това със STEM центровете? Училища, в които децата не са видели едно листо от двора под микроскоп, купуват роботи и дронове.
- Вълни на възобновяване на техниката има, откогато аз бях ученичка. Както седяха заключени компютърните зали, по този начин ще стоят и някои STEM центрове, в случай че няма смислена подготовка на учители. Разбирам ги и тях. Бързите темпове на развиване мъчно се догонват от педагогиката. Иска се нов метод. Учителите още не могат да свикнат с мисълта, че към този момент не са единствен притежател на познание, че учениците имат достъп до доста източници и не е нужно да влязат в час по география, с цел да знаят кои са страните в Африка. С тях би трябвало да се прави друго, да се ангажират по нов метод и да се развиват умения, които ще им трябват. Да знаят към този момент не стига.
- Какво мислите за въвеждането на изпити с интегриран тест в 7. клас?
- Да се фокусираме единствено върху български език и математика не е потребно. Добре е да се вкара друг метод на изпитване. Но казусът е по-дълбок от съответното наличие на теста.
НВО трябваше да дава ориентир в 4., 7., 10. и 12. клас по какъв начин се оправя системата със задачата да образова децата. На базата на резултатите трябваше да има смислена поддръжка и някакви последици за учебните заведения. Какво обаче стана? По тях класираме в „ елитни “ гимназии. И на кой въпрос отговаряме? Как се оправят учителите, по какъв начин се оправя учебното заведение, по какъв начин се оправя системата или по какъв начин се оправят частните учители?
Въпросът за механиката и изработването на теста също е комплициран.
- Ако се вкара следващата година, няма ли децата да се изпитват по метод, по който още не им се преподава?
- Всяка година чуваме от МОН, че децата се справили на същото равнище. Това не е неподплатено с фактология. Не сме в позиция да съпоставяме теста от предходната година със настоящия. Те не са валидирани. Има просвета, която се занимава с валидация и психометрично валидиране на тестванията. Ако отново подходим по този начин - учители и специалисти се съберат и напишат някакъв тест, могат да го вкарат още следващата година, само че няма да има изгода. Важно е обществеността да поддържа, учителите да са готови и да се приспособява преподаването към подобен модел.
Каквато и промяна да се прави - нов формат на НВО или повече математика, или нови предмети - в случай че не променим метода на учителите и настройките на хората, нищо няма да даде резултат. Както не е давало до момента.
- А ще променим ли държанието с санкции, забрани на телефоните, санкции за родители?
- И в този момент има благоприятни условия за санкции. Как се употребяват, с какъв резултат? За подобен вид оценка на въздействието приказваме. Изведнъж ни споделят, че би трябвало нещо ново.
Добрите учители постоянно са и положителни възпитатели. Това не се е трансформирало от времето на килийните учебни заведения. И на тях не им би трябвало обособен предмет. Това е въпрос на учебна просвета. Вижда се във всяко учебно заведение. Единият преподавател споделя, че 5. Б клас е нетърпим, за другия е с прелестни деца. Един и същи клас. Разликата е в метода, упованията и методите на учителя. Не приказваме за санкции. А има ли правила в класната стая, съблюдават ли се те? Има ли диалог?
Не е елементарно. Аз обикалям непрекъснато и се сюрпризирам - има доста учители, които макар рестриктивните мерки в учебни заведения с непривилегировани общности, се оправят добре.
- Но го има и другото - сложното дете се изключва, с цел да не петни училището…
- Това е безспорна стигма. Най-непедагогичното нещо, което може да се направи.
- Смятате ли, че има действителна помощ за децата в учебно заведение, или поддръжката от педагогическите съветници е единствено официална?
- От мненията за измененията голяма част са за член 107, който ограбва родителите на децата със СОП от опцията да вземат участие в определянето на програмата. Това е не просто дискриминационно, а нечовешко. Тези общности се усещат застрашени, нямат доверие. Значи тази поддръжка куца.
Има учебни психолози, само че не толкоз, колкото има потребност. Един дава отговор за 300, 500, 700 деца. Това е отблъскване на номера. Вместо да се харчат пари за учебници по вяра, дали не е по-необходимо да се влага в по-смислена поддръжка, човешка и навременна?
От нея имат потребност и учителите. Те са в риск от прегаряне, тъй като би трябвало да отговорят на високи публични упования и са оставени сами.
- Може ли да помогне образователен предмет, даже да не е вяра, в случай че в фамилията не са сложени основи на полезности и граници на държанието?
- Задължителният предмет вяра няма да избави дете, за което домашният модел се сблъсква с учебния. И без да е наложителна религията, никой не е лимитирал родителите децата им да я учат. Но ние работим с учебни заведения, където учителите безусловно прекатурват житейската траектория на децата. Взимат ги от места без ток и течаща вода, нямат обувки и грижа. И отиват в университет. Виждала съм го с очите си. Не е всеобщо, защото изисква повече усилия от това просто да отпишеш едно дете и да кажеш, че фамилията не го е възпитало.
Добрите учители са и положителни възпитатели, по тази причина не би трябвало обособен предмет
Нека помислим каква е била ролята на българското учебно заведение през годините. То е виждало себе си като място, което трансформира ориста на нацията, тъй като дава отговор на потребности, които фамилията не може да посрещне. Помислете за стотиците деца, които учителите са взели от необразовани родители и са ги върнали инженери, архитекти и лекари. Това не е непривична на учебното заведение функционалност, само че желае повече самоотверженост, отдаденост, характерен метод и не се връзва с това да си измием ръцете.
- Уместни ли са политиките по отношение на уязвими групи - повторение на първи клас, шефовете вместо общините да събират санкции от фамилии, които не пращат децата в час?
- Пак ограничения от вида „ всички се издънихме, в този момент учебното заведение да свърши цялата работа “. Как учителят ще събира санкции? Нали би трябвало да приобщава, учебното заведение да е оазис. Вместо това има напрежение сред деца, учители, родители и шефове. Това насъскване отвлича вниманието от действителни проблеми. Учителите и родителите не са съперници. Децата имат потребност от възрастни, които работят отговорно и дружно за тях.
Каква е изгодата от повторение? Ако има подкрепяща стратегия, която ще даде резултат, разбирам. Но може да се трансформира и в мярка, която ще лепне етикет на детето и още повече ще го обезкуражи.
Не са нужни забрани и санкции, а просвета на класната стая
Има толкоз методики и интернационален опит за приобщаване. Виждала съм в европейски страни ромски възпитаници, които идват от Пловдив и до 5. клас са били необразовани. В Барселона същото дете е интегриран седмокласник, който приказва и написа на локалния език. Същото е в Германия.
Защо там не са го оставили да повтаря? Големият проблем е, че доста по-лесно е да санкционираш, да обвиняваш и да сочиш с пръст, да гледаш в паницата на другия - заплатите на учителите, вместо да се запиташ по какъв начин аз мога да съм най-полезен на това дете, на това учебно заведение, на тази система. Второто е по-трудно. Но то отличава положителните учители.
Искам да видя по какъв начин ще сработи и възбраната за телефоните. Защо е нужна, в случай че има просвета на класната стая? Ако децата оставят при започване на часа телефоните и ги взимат в края, както е на множеството места. Когато образоваме учители, първо им споделяме: седнете с класа и създайте дружно правила, след това ги следвайте. За какво са тези нови забрани, това бързане?
- Защото неприятните резултати ни притискат, сподели министърът.
- Аз се занимавам с обучение от 2011 година и те все са неприятни. И все ни притискат. Точно от такива кръпки и от лепенки, които слагаме върху гангрена, сме на този хал. И всяка година нещата стават все по-зле, а ние вършим бързи промени, на които ще гледаме неуспеха след време. Призовавам всички, които основават политики, да видят положителните образци в страната. И да си зададат въпроса по какъв начин все пак там се оправят. И тези хора да оказват помощ за правенето на стратегиите.
- Матура по математика ще увеличи ли интереса към този предмет?
- Колкото матурата по български език увеличи грамотността.
- Какво Ви липсва в измененията?
- Преди всичко сме срещу промяна на парче. Липсва цялостна управническа визия - нова посока, която е призната с експертен и цивилен консенсус. На второ място, напълно отсъства стандартът за качество.
- Тогава по какъв начин мерим кое работи?
- Затова стандартът за качество беше рекомендация в отчета на Сметната палата. И е основен пропуск на МОН. Имаше работна група, в която участвах със 70 представители на бизнеса, жителите, учителите, МОН. Това, което изработихме, се приемаше с консенсус, само че не знам какво стана след това.
Липсва също диалогът каква ще е смислената инвестиция в човешкия запас, тъй че хора, които не могат да включат компютър, да не ръководят роботите и дроновете, които са си купили.
Четвърто – липсва диалогът за прозрачността и проследимостта на политиките. Да знаем какво се случва и по какъв начин. Няма обществена информация, с изключение на осреднен триумф от НВО. Но къде се харчи ресурсът, защо и какъв е резултатът. Какви цели си слагаме, по какъв начин ги изпълняваме и какво се случва, когато не се реализират, кой носи отговорност в системата при неуспех. А неуспех има на всички равнища.
За подобен вид прибързани, непремерени и неподкрепени с необятен консенсус промени цената ще платят децата, родителите и учителите. Докато ние си вършим политики и законотворческа активност.
Визитка
Д-р Нели Колева ръководи екип „ Стратегически партньорства “ във фондация „ Заедно в час “ от 2019 година Била е отпред на отдел „ Публични партньорства “ и в екипа за образование на учители от 2011 година Преди това е преподавала британска и американска литература, относително литературознание, доктрина и процедура на превода, британски, френски и немски език в Universite de Haute Bretagne в Рен, Франция, и Rice University в Хюстън, Съединени американски щати. Бакалавър по американска литература и френски език от Middlebury College, Съединени американски щати, лекар по относително литературознание от Rice University, Съединени американски щати.
- Абсолютно. В мненията чувствам у хората предпочитание да схванат повече. Има огромна потребност от две неща, с цел да не извадим очи, вместо да изпишем вежди.
Ще стартира с това, към което са повече рецензиите - хората не знаят какво се крие зад тези постановки. Като кажем, че ще се учи Х предмет или ще има Y наказване, по какъв начин ще се случи.
Втория проблем го показва и Министерския съвет - при огромни промени, а това е първият ремонт на закона от 2016 година, би трябвало да има оценка на въздействието. В момента текстовете не дават отговор на най-базовите условия на страната за подобен законопроект.
- Не е ли стъпка напред ремонтът на образователните стратегии?
- Не сме видели образователни стратегии досега. Но се приказва за нов образователен предмет - по вяра и добродетели. И там няма стратегия, в този момент се готви. Системата е изтощена от промени на парче.
В момента имаме сериозни проблеми - висока функционална неначетеност, доста отпадащи, ниски резултати на стандартизираните проби, които страната сама си написа.
- И доста огромни разлики сред успяващите и изоставащите.
- Огромна бездна, която се дължи на обезщетителните механизми на фамилията. На фона на тези проблеми това ли е нещото, което ще ги реши? Как тези съответни промени дават отговор на тези потребности? Твърди се, че има работни групи. Кой е в тях? Притеснително е едни и същи хора да са създатели и на политиките, заради които в този момент сме на това състояние, и на корекциите.
- Училището е все по-иновативно, а резултатите и дисциплината все по-лоши? Защо?
- Училището е натоварено с несвойствени функционалности. Държавата страда от безотговорност. Всеки прави каквото желае - кара с 200 км/час, бие, не заплаща налози. И ние чакаме учебното заведение да компенсира. То е такова, каквото е обществото. За да стигнем до неналичието на дисциплинираност, експанзията и незаинтересоваността от ученето, зад децата има ред възрастни, които не са си свършили работата.
Има и друго. Училището би трябвало да бъде новаторско, тъй като светът се трансформира. Но постоянно виждаме преподаване и качество на образователен развой от ХIХ век. Все още сме очевидци на фронтални беседи - с мултимедия или не, все едно. И още чакаме учителите да имат престиж като преди.
Не стига, че сме закъснели. Не стига, че сме обратно от страни, които от дълго време са се захванали с промени не на парче, а осмислени и с висок консенсус. А на всичкото отгоре сега вършим и напълно други неща, за които въобще не е ясно по какъв начин ще ни решат проблемите.
Системата е изтощена от промени на парче
Учителите имат потребност от смислена подготовка. Не отхвърлям потребността от СПА, само че страната харчи грамаден запас за образования. И не е ясно нито на какви потребности е дала отговор тази спомагателна подготовка, нито по какъв начин се е провела и най-много какъв е резултатът върху децата. Много хора бяха квалифицирани за работа в електронна среда. Дойде коронавирус и видяхме, че преподават през Месинджър и Вайбър, въпреки че похарчиха големи пари.
- Не се ли повтаря това със STEM центровете? Училища, в които децата не са видели едно листо от двора под микроскоп, купуват роботи и дронове.
- Вълни на възобновяване на техниката има, откогато аз бях ученичка. Както седяха заключени компютърните зали, по този начин ще стоят и някои STEM центрове, в случай че няма смислена подготовка на учители. Разбирам ги и тях. Бързите темпове на развиване мъчно се догонват от педагогиката. Иска се нов метод. Учителите още не могат да свикнат с мисълта, че към този момент не са единствен притежател на познание, че учениците имат достъп до доста източници и не е нужно да влязат в час по география, с цел да знаят кои са страните в Африка. С тях би трябвало да се прави друго, да се ангажират по нов метод и да се развиват умения, които ще им трябват. Да знаят към този момент не стига.
- Какво мислите за въвеждането на изпити с интегриран тест в 7. клас?
- Да се фокусираме единствено върху български език и математика не е потребно. Добре е да се вкара друг метод на изпитване. Но казусът е по-дълбок от съответното наличие на теста.
НВО трябваше да дава ориентир в 4., 7., 10. и 12. клас по какъв начин се оправя системата със задачата да образова децата. На базата на резултатите трябваше да има смислена поддръжка и някакви последици за учебните заведения. Какво обаче стана? По тях класираме в „ елитни “ гимназии. И на кой въпрос отговаряме? Как се оправят учителите, по какъв начин се оправя учебното заведение, по какъв начин се оправя системата или по какъв начин се оправят частните учители?
Въпросът за механиката и изработването на теста също е комплициран.
- Ако се вкара следващата година, няма ли децата да се изпитват по метод, по който още не им се преподава?
- Всяка година чуваме от МОН, че децата се справили на същото равнище. Това не е неподплатено с фактология. Не сме в позиция да съпоставяме теста от предходната година със настоящия. Те не са валидирани. Има просвета, която се занимава с валидация и психометрично валидиране на тестванията. Ако отново подходим по този начин - учители и специалисти се съберат и напишат някакъв тест, могат да го вкарат още следващата година, само че няма да има изгода. Важно е обществеността да поддържа, учителите да са готови и да се приспособява преподаването към подобен модел.
Каквато и промяна да се прави - нов формат на НВО или повече математика, или нови предмети - в случай че не променим метода на учителите и настройките на хората, нищо няма да даде резултат. Както не е давало до момента.
- А ще променим ли държанието с санкции, забрани на телефоните, санкции за родители?
- И в този момент има благоприятни условия за санкции. Как се употребяват, с какъв резултат? За подобен вид оценка на въздействието приказваме. Изведнъж ни споделят, че би трябвало нещо ново.
Добрите учители постоянно са и положителни възпитатели. Това не се е трансформирало от времето на килийните учебни заведения. И на тях не им би трябвало обособен предмет. Това е въпрос на учебна просвета. Вижда се във всяко учебно заведение. Единият преподавател споделя, че 5. Б клас е нетърпим, за другия е с прелестни деца. Един и същи клас. Разликата е в метода, упованията и методите на учителя. Не приказваме за санкции. А има ли правила в класната стая, съблюдават ли се те? Има ли диалог?
Не е елементарно. Аз обикалям непрекъснато и се сюрпризирам - има доста учители, които макар рестриктивните мерки в учебни заведения с непривилегировани общности, се оправят добре.
- Но го има и другото - сложното дете се изключва, с цел да не петни училището…
- Това е безспорна стигма. Най-непедагогичното нещо, което може да се направи.
- Смятате ли, че има действителна помощ за децата в учебно заведение, или поддръжката от педагогическите съветници е единствено официална?
- От мненията за измененията голяма част са за член 107, който ограбва родителите на децата със СОП от опцията да вземат участие в определянето на програмата. Това е не просто дискриминационно, а нечовешко. Тези общности се усещат застрашени, нямат доверие. Значи тази поддръжка куца.
Има учебни психолози, само че не толкоз, колкото има потребност. Един дава отговор за 300, 500, 700 деца. Това е отблъскване на номера. Вместо да се харчат пари за учебници по вяра, дали не е по-необходимо да се влага в по-смислена поддръжка, човешка и навременна?
От нея имат потребност и учителите. Те са в риск от прегаряне, тъй като би трябвало да отговорят на високи публични упования и са оставени сами.
- Може ли да помогне образователен предмет, даже да не е вяра, в случай че в фамилията не са сложени основи на полезности и граници на държанието?
- Задължителният предмет вяра няма да избави дете, за което домашният модел се сблъсква с учебния. И без да е наложителна религията, никой не е лимитирал родителите децата им да я учат. Но ние работим с учебни заведения, където учителите безусловно прекатурват житейската траектория на децата. Взимат ги от места без ток и течаща вода, нямат обувки и грижа. И отиват в университет. Виждала съм го с очите си. Не е всеобщо, защото изисква повече усилия от това просто да отпишеш едно дете и да кажеш, че фамилията не го е възпитало.
Добрите учители са и положителни възпитатели, по тази причина не би трябвало обособен предмет
Нека помислим каква е била ролята на българското учебно заведение през годините. То е виждало себе си като място, което трансформира ориста на нацията, тъй като дава отговор на потребности, които фамилията не може да посрещне. Помислете за стотиците деца, които учителите са взели от необразовани родители и са ги върнали инженери, архитекти и лекари. Това не е непривична на учебното заведение функционалност, само че желае повече самоотверженост, отдаденост, характерен метод и не се връзва с това да си измием ръцете.
- Уместни ли са политиките по отношение на уязвими групи - повторение на първи клас, шефовете вместо общините да събират санкции от фамилии, които не пращат децата в час?
- Пак ограничения от вида „ всички се издънихме, в този момент учебното заведение да свърши цялата работа “. Как учителят ще събира санкции? Нали би трябвало да приобщава, учебното заведение да е оазис. Вместо това има напрежение сред деца, учители, родители и шефове. Това насъскване отвлича вниманието от действителни проблеми. Учителите и родителите не са съперници. Децата имат потребност от възрастни, които работят отговорно и дружно за тях.
Каква е изгодата от повторение? Ако има подкрепяща стратегия, която ще даде резултат, разбирам. Но може да се трансформира и в мярка, която ще лепне етикет на детето и още повече ще го обезкуражи.
Не са нужни забрани и санкции, а просвета на класната стая
Има толкоз методики и интернационален опит за приобщаване. Виждала съм в европейски страни ромски възпитаници, които идват от Пловдив и до 5. клас са били необразовани. В Барселона същото дете е интегриран седмокласник, който приказва и написа на локалния език. Същото е в Германия.
Защо там не са го оставили да повтаря? Големият проблем е, че доста по-лесно е да санкционираш, да обвиняваш и да сочиш с пръст, да гледаш в паницата на другия - заплатите на учителите, вместо да се запиташ по какъв начин аз мога да съм най-полезен на това дете, на това учебно заведение, на тази система. Второто е по-трудно. Но то отличава положителните учители.
Искам да видя по какъв начин ще сработи и възбраната за телефоните. Защо е нужна, в случай че има просвета на класната стая? Ако децата оставят при започване на часа телефоните и ги взимат в края, както е на множеството места. Когато образоваме учители, първо им споделяме: седнете с класа и създайте дружно правила, след това ги следвайте. За какво са тези нови забрани, това бързане?
- Защото неприятните резултати ни притискат, сподели министърът.
- Аз се занимавам с обучение от 2011 година и те все са неприятни. И все ни притискат. Точно от такива кръпки и от лепенки, които слагаме върху гангрена, сме на този хал. И всяка година нещата стават все по-зле, а ние вършим бързи промени, на които ще гледаме неуспеха след време. Призовавам всички, които основават политики, да видят положителните образци в страната. И да си зададат въпроса по какъв начин все пак там се оправят. И тези хора да оказват помощ за правенето на стратегиите.
- Матура по математика ще увеличи ли интереса към този предмет?
- Колкото матурата по български език увеличи грамотността.
- Какво Ви липсва в измененията?
- Преди всичко сме срещу промяна на парче. Липсва цялостна управническа визия - нова посока, която е призната с експертен и цивилен консенсус. На второ място, напълно отсъства стандартът за качество.
- Тогава по какъв начин мерим кое работи?
- Затова стандартът за качество беше рекомендация в отчета на Сметната палата. И е основен пропуск на МОН. Имаше работна група, в която участвах със 70 представители на бизнеса, жителите, учителите, МОН. Това, което изработихме, се приемаше с консенсус, само че не знам какво стана след това.
Липсва също диалогът каква ще е смислената инвестиция в човешкия запас, тъй че хора, които не могат да включат компютър, да не ръководят роботите и дроновете, които са си купили.
Четвърто – липсва диалогът за прозрачността и проследимостта на политиките. Да знаем какво се случва и по какъв начин. Няма обществена информация, с изключение на осреднен триумф от НВО. Но къде се харчи ресурсът, защо и какъв е резултатът. Какви цели си слагаме, по какъв начин ги изпълняваме и какво се случва, когато не се реализират, кой носи отговорност в системата при неуспех. А неуспех има на всички равнища.
За подобен вид прибързани, непремерени и неподкрепени с необятен консенсус промени цената ще платят децата, родителите и учителите. Докато ние си вършим политики и законотворческа активност.
Визитка
Д-р Нели Колева ръководи екип „ Стратегически партньорства “ във фондация „ Заедно в час “ от 2019 година Била е отпред на отдел „ Публични партньорства “ и в екипа за образование на учители от 2011 година Преди това е преподавала британска и американска литература, относително литературознание, доктрина и процедура на превода, британски, френски и немски език в Universite de Haute Bretagne в Рен, Франция, и Rice University в Хюстън, Съединени американски щати. Бакалавър по американска литература и френски език от Middlebury College, Съединени американски щати, лекар по относително литературознание от Rice University, Съединени американски щати.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ