Д-р Иво Мильотев: Януари е месецът на инсултите
Д-р Иво Мильотев е шеф на поделение по неврология в МБАЛ " Централ Хоспитал " в Пловдив.
Има дълготраен опит в лечението на разнообразни неврологични болести и е първият доктор в България, приложил тромболиза за лекуване на исхемичен инсулт. Разговаряме с него във връзка ниските температури през последните дни, които предизвикат появяването на мозъчен удар, водещ до трайна инвалидизация и гибел на пациентите. В момента в отделението по неврология в МБАЛ „ Централ Хоспитал “ се регистрира повишаване на признатите пациенти след мозъчни произшествия поради студа.
- Д-р Мильотев, правилно ли е, че захлаждането предизвика нарастване на инсултите, и може ли да се каже, че зимата е сезонът на инсултите?
- Известно е, че през зимните месеци заболеваемостта от мозъчносъдови произшествия нараства. Статистическите данни се разминават единствено по това, че съгласно едни януари е месецът на най-големия пик, а съгласно други е февруари. Установено е също по този начин, че увеличението на случаите на мозъчни инсулти през зимните месеци спрямо летните е по-значимо в страните с топъл и сдържан климат, каквато е България, в съпоставяне със северните страни. Това прави обществената значителност на тези болести у нас още по-голяма. Нашата страна се подрежда на 4-то място в Европа по смъртност от мозъчни инсулти.
- Защо?
- Има разнообразни хипотези за въздействието на ниските температури: студеното време свива кръвоносните съдове и покачва артериалното налягане, има смяна в метода на живот и тя е обвързвана с двигателната интензивност и храненето през зимните месеци, развиване на респираторни инфекции с следваща смяна в реологията на кръвта и основаване на условия за формиране на тромби.
Годишно в Съединени американски щати от инсулт се разболяват 500 000 души, от които 400 000 са с исхемичен инсулт, а останалите са с мозъчен кръвоизлив и субарахноидна хеморагия. От тях 175 000 умират, а 200 000 остават инвалидизирани. От претърпелите 1/3 са над 65 година, което е важен институционален проблем. При пациентите до 60 година съотношението сред мъже и дами е 3:2, след което настава равнене. Рисковите фактори за развиване на исхемичния инсулт се разделят в 2 групи - неизменяемите са: раса, пол и възраст. Изменяеми са тези, върху които медицината може да влияе - артериална хипертония, застойна сърдечна непълнота, предсърдно мъждене, тютюнопушене, хиперлипидемия, захарен диабет, други по-рядко срещани болести.
Разпознаването на инсулта може да стане от самия пациент или негови близки. Най-честите признаци, които могат да бъдат съмнителни във висока степен за настъпване на мозъчен инсулт, са деформиране на устата, смяна в говора, изтръпване и/или понижаване на мускулната мощ на ръка и крайник, двойно виждане, световъртеж и клатушкане. В този случай е належащо незабавно да бъде извикан екип на Спешна помощ, който да оцени, медикира и транспортира болния до най-близкото болнично заведение, което може да окаже съответна помощ на пациент с изострен мозъчносъдов случай.
- Разкажете някой от по-фрапиращите случаи във Вашата процедура.
- За мен като невролог с дълготраен опит, работил в най-натоварените неврологични отделения, фрапиращите случаи са доста. Никога няма да не помни първата си тромболиза освен тъй като беше първата в България, само че и тъй като пациентът беше почитан от мен сътрудник с тежка неврологична симптоматика, която разви на работното си място. Щастлив съм, че резултатът от лекуването му даде опция да продължи да работи до навършване на пенсионна възраст.
- Кога е удачно да се направи фибринолиза?
- Понастоящем тромболитичната терапия се прави с рекомбинантен тъканен плазминогенен активатор - актилизе. Медикаментът е регистриран в Съединени американски щати през 1996 година, а в Европа стартира да се ползва през 2002 г.-2003 година Има строги критерии за тромболиза при изострен исхемичен инсулт - да се направи до 4,5 часа след началото на симптоматиката, неврологичен недостиг до 22 точки по специфична оценъчна канара, скениграфските белезите на исхемията би трябвало да засягат по-малко от 1/3 от хемисферата, възрастта на болния би трябвало да е над 18 година
Успоредно с отчитане осъществяването на тези критерии би трябвало да се оценят и противопоказанията, които всъщност са съображение за изключване на опцията за осъществяване на тромболиза: мозъчен кръвоизлив, кръвно налягане над 185/110, кръвна захар под 2,7 милимола на литър, миокарден инфаркт през последните 3 месеца, черепно-мозъчна контузия и други.
В международен мащаб тромболизата се прави при 2-12% от исхемичните инсулти. Приблизително 30% от болните остават с дребен или без никакъв неврологичен недостиг при следене на 3-тия месец и на първата година.
Ако не се пристъпи към тромболиза, лекуването на исхемичния инсулт се организира както преди въвеждането. То бива характерно с аспирин и неспецифично, което повлиява болесттите, изиграли роля за развиването на инсулта.
Има дълготраен опит в лечението на разнообразни неврологични болести и е първият доктор в България, приложил тромболиза за лекуване на исхемичен инсулт. Разговаряме с него във връзка ниските температури през последните дни, които предизвикат появяването на мозъчен удар, водещ до трайна инвалидизация и гибел на пациентите. В момента в отделението по неврология в МБАЛ „ Централ Хоспитал “ се регистрира повишаване на признатите пациенти след мозъчни произшествия поради студа.
- Д-р Мильотев, правилно ли е, че захлаждането предизвика нарастване на инсултите, и може ли да се каже, че зимата е сезонът на инсултите?
- Известно е, че през зимните месеци заболеваемостта от мозъчносъдови произшествия нараства. Статистическите данни се разминават единствено по това, че съгласно едни януари е месецът на най-големия пик, а съгласно други е февруари. Установено е също по този начин, че увеличението на случаите на мозъчни инсулти през зимните месеци спрямо летните е по-значимо в страните с топъл и сдържан климат, каквато е България, в съпоставяне със северните страни. Това прави обществената значителност на тези болести у нас още по-голяма. Нашата страна се подрежда на 4-то място в Европа по смъртност от мозъчни инсулти.
- Защо?
- Има разнообразни хипотези за въздействието на ниските температури: студеното време свива кръвоносните съдове и покачва артериалното налягане, има смяна в метода на живот и тя е обвързвана с двигателната интензивност и храненето през зимните месеци, развиване на респираторни инфекции с следваща смяна в реологията на кръвта и основаване на условия за формиране на тромби.
Годишно в Съединени американски щати от инсулт се разболяват 500 000 души, от които 400 000 са с исхемичен инсулт, а останалите са с мозъчен кръвоизлив и субарахноидна хеморагия. От тях 175 000 умират, а 200 000 остават инвалидизирани. От претърпелите 1/3 са над 65 година, което е важен институционален проблем. При пациентите до 60 година съотношението сред мъже и дами е 3:2, след което настава равнене. Рисковите фактори за развиване на исхемичния инсулт се разделят в 2 групи - неизменяемите са: раса, пол и възраст. Изменяеми са тези, върху които медицината може да влияе - артериална хипертония, застойна сърдечна непълнота, предсърдно мъждене, тютюнопушене, хиперлипидемия, захарен диабет, други по-рядко срещани болести.
Разпознаването на инсулта може да стане от самия пациент или негови близки. Най-честите признаци, които могат да бъдат съмнителни във висока степен за настъпване на мозъчен инсулт, са деформиране на устата, смяна в говора, изтръпване и/или понижаване на мускулната мощ на ръка и крайник, двойно виждане, световъртеж и клатушкане. В този случай е належащо незабавно да бъде извикан екип на Спешна помощ, който да оцени, медикира и транспортира болния до най-близкото болнично заведение, което може да окаже съответна помощ на пациент с изострен мозъчносъдов случай.
- Разкажете някой от по-фрапиращите случаи във Вашата процедура.
- За мен като невролог с дълготраен опит, работил в най-натоварените неврологични отделения, фрапиращите случаи са доста. Никога няма да не помни първата си тромболиза освен тъй като беше първата в България, само че и тъй като пациентът беше почитан от мен сътрудник с тежка неврологична симптоматика, която разви на работното си място. Щастлив съм, че резултатът от лекуването му даде опция да продължи да работи до навършване на пенсионна възраст.
- Кога е удачно да се направи фибринолиза?
- Понастоящем тромболитичната терапия се прави с рекомбинантен тъканен плазминогенен активатор - актилизе. Медикаментът е регистриран в Съединени американски щати през 1996 година, а в Европа стартира да се ползва през 2002 г.-2003 година Има строги критерии за тромболиза при изострен исхемичен инсулт - да се направи до 4,5 часа след началото на симптоматиката, неврологичен недостиг до 22 точки по специфична оценъчна канара, скениграфските белезите на исхемията би трябвало да засягат по-малко от 1/3 от хемисферата, възрастта на болния би трябвало да е над 18 година
Успоредно с отчитане осъществяването на тези критерии би трябвало да се оценят и противопоказанията, които всъщност са съображение за изключване на опцията за осъществяване на тромболиза: мозъчен кръвоизлив, кръвно налягане над 185/110, кръвна захар под 2,7 милимола на литър, миокарден инфаркт през последните 3 месеца, черепно-мозъчна контузия и други.
В международен мащаб тромболизата се прави при 2-12% от исхемичните инсулти. Приблизително 30% от болните остават с дребен или без никакъв неврологичен недостиг при следене на 3-тия месец и на първата година.
Ако не се пристъпи към тромболиза, лекуването на исхемичния инсулт се организира както преди въвеждането. То бива характерно с аспирин и неспецифично, което повлиява болесттите, изиграли роля за развиването на инсулта.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ