За дясното политическо късогледство
Д-р Иван Анчев, съпредседател на Атлантически съвет на България
Анализи на изборните резултати валят отвред. Знайни и незнайни политолози и социолози броят и регистрират кой какво е изгубил, кой какво е прибавил, считат на пръсти този + този + този дали ще съумеят да създадат държавно управление.
Но никой не приказва за разпарчетосаното ляво и напълно
изчезналото дясно
За средносрочното и дълготрайното бъдеще на България, на българската политическа система и парламентаризма. Всички са вгледани в резултатите „ тук и в този момент “, без да означават големите неналичия в българското политическо пространство, които се случват през последните години.
За лявото – други да му берат грижата. В момента то е сгромолясано и победено. Мен лявото не ме интересува. Стига да не е русофилско и промосковско – не ми пречи. Всяка страна има потребност от две ръце (лява и дясна) и два крайници (ляв и десен), с цел да върви решително по пътя си.
Аз съм десен човек, със мощно проевропейска и проатлантическа позиция. Срам ме е да кажа, че съм „ евроатлантик “, не тъй като НЕполковника Марков ще ме жигосах, а тъй като тази дума, това политическо определение, беше девалвирано през последните години от Борисов, от Пеевски, от Кирил Петков и Асен Василев. Същото се случва и с думата „ родолюбец “ – в случай че през днешния ден кажеш, че си родолюбец 9 от 10 българи ще помислят, че си последовател на „ Възраждане “ (друга доста красива българска дума, тотално опропастена от свързването й с тази формация), на „ Величие “ (о, Боже!), на „ Меч “, на Вътрешна македонска революционна организация или още ред други сходни обединения.
Да поговорим за дясното в българската политика. Къде е то? Срамежливо прикрито под шапката на ДСБ в по-големия формат Демократична България, сами по себе си скрити в още по-широката абревиатура Политическа партия – Демократична България. Да, в ДСБ има десни хора, само че те са в съответствие 1:3 със своите политически сиамски близнаци. Защото и „ Да, България “ и „ Продължаваме промяната “ най-много са леви демократични партии от прогресистки вид, които, още по-лошо, се изживяват като самодостатъчна градска фракция. Отидете в Карлово, Казанлък, Мездра или Мадан и попитайте за симпатизантите (не членове, симпатизанти) на тези две обединения. Ще ги търсите със свещ, като Диоген. И изгубените 320 хиляди гласа на последните избори единствено удостоверяват тази теза.
Да се върнем обаче на дясното. На тези избори се появи „ Синя България “ – общ брой от партии, имащи за цел да възобновят достоверното дясно. Мнозина провидяха в това предпочитание, приветлив опит да се възвърне „ остарялото Съюз на демократичните сили “. Защото това, което е съдружен сътрудник на ГЕРБ е останало единствено едната абревиатура и водача му. Аз най-малко, през последните 10 години, настоящ (реален) член на Съюз на демократичните сили не съм виждал. Какво се получи обаче със „ Синя България “ още през цялото време. Започнаха да събират механично някакви партии от близкото минало – партията на Кунева, някогашната партия на Валери Симеонов, несъстоятелното Национална движение „Симеон Втори", та даже и Вътрешна македонска революционна организация бяха тръгнали да присламчват (поне за тях се отхвърлиха в последния момент). Абсолютен турлюгювеч. На правилото – дай да има. До толкоз се увлякоха по тази рецепта, че включиха даже обособени персони, които единствено с фамилните си имена, караха мнозина десни хора да повдигат недоумяващо вежди.
Резултатът го видяхме на 9 юни. 33 хиляди гласа за „ Синя България “ – двойно по-малко от МЕЧ и три пъти по-малко от „ Величие “. На идващите избори, ще са на половината на тези 33 хиляди, тъй като хората към този момент ще знаят, че тук няма вероятност. Тук гласът ми се губи и отива при „ другите “, тези които не одобрявам.
Именно заради тези политически турлюгючвечи броят на „ Не поддържам никого “ на тези парламентарни избори е близо 64 хиляди души (63 991). От тях – голямата си част са
десни хора, които не намират „ своята “ политическа партия
Аз съм един от тях. За Европейски парламент гласувах за съответен претендент с преференция. Защото, заради професионалният ми път, познавам персонално или съм работил взаимно, с някои от претендентите. И мога да направя осведомен и прецизен избор. При политическите партии за народен парламент – нула. Няма никой. За това – не поддържам никого.
И да си дойдем на думата. Крайно време е в България да се появи нова, същинска дясна партия, ясно отстояваща три съответни дела:
- Ясна и безапелационна позиция и политики, твърдо отстояващи европейската и атлантическа ориентировка на България. Партия, която ясно да демонстрира, и да споделя, за зловредното въздействие на Руската империя, Съюз на съветските социалистически републики и през днешния ден Руската федерация във връзка с България.
- Просветен национализъм – национализъм, който да учи децата ни, че България е страна със славно минало, само че единствено в предишното и с потурите не може да се живее. Патриотизъм, който да демонстрира вероятността пред България – с развито гражданско общество, оптимално уплътняваща геостратегическата локация на която се намираме към този момент повече от 13 века.
- Тотална война с корупцията, започваща от инспекция за интегритет в службите за сигурност и правоохрана – интегритет към гражданското общество, а не към непознати страни и режими, не към корпоративни структури и не към партийно-политически кланове.
Има и съответни хора, които могат да се оправят с тази, на пръв взор, сизифовска задача. Това е всеки един от тези 64 хиляди жители неподкрепящи никого. Те имат разнообразни имена, разнообразни специалности и са на друга възраст. Но са обединени от желанието им да видят демократична и просперираща България, която не е затънала
в корупционното тресавище от съветски олигархичен вид
Това е галеристът от Велико Търново, с който се оказа, че сме на едни и същи позиции, само че това е и младият строителен бизнесмен от Самоков, който желае децата му (на 5 и 2 годинки) да живеят в европейска България.
Атлантическият съвет на България е непартийна конструкция. Ние сме група жители, обединени от общата концепция, изказана в горепосочените три пункта. Силно имаме вяра, че в дясното политическо пространство има политически водачи, които могат да се захванат с тази задача. Като политическия влъхва доктор Любомир Канов, минал през пъкъла на Държавна сигурност, само че не изменил на устрема си към независимост и народна власт. Като Радан Кънев, събрал впечатляваща преференция, с цел да попадне още веднъж в Европейския парламент. Като Мартин Димитров, съхранил достолепие и доверие, изстрелян към Народното събрание още веднъж с висока преференция от София. Защо „ Синя България “ не даде водачеството на листата за Европейски парламент на третия – доцент Христо Костов, впечатляващ учител по история и политология в Мадридския университет?
Много въпроси, които чакат закъснели отговори.
Вместо умозаключение, ще споделя за един несполучлив опит на Атлантическия съвет на България (АСБ) от преди две години, да направи ново политическо обединяване, с характерностите, за които приказвам нагоре. Работното му название беше „ Десен Алианс “. Но можеше и да го назовем „ Синя България “, да вземем за пример. Тогава АСБ предложи на няколко дребни десни партии, имащи по 10-15 хиляди гласа най-много, да се обединят в „ Десен Алианс “, с цел да могат десните евроатлантически настроени гласоподаватели, да имат собствен различен избор. Единственото изискване беше, водачите на тези партии да се оттеглен обратно и да дадат път на нови лица. Резултатът очевидно го допускате, щом през днешния ден още веднъж приказваме за това…
Анализи на изборните резултати валят отвред. Знайни и незнайни политолози и социолози броят и регистрират кой какво е изгубил, кой какво е прибавил, считат на пръсти този + този + този дали ще съумеят да създадат държавно управление.
Но никой не приказва за разпарчетосаното ляво и напълно
изчезналото дясно
За средносрочното и дълготрайното бъдеще на България, на българската политическа система и парламентаризма. Всички са вгледани в резултатите „ тук и в този момент “, без да означават големите неналичия в българското политическо пространство, които се случват през последните години.
За лявото – други да му берат грижата. В момента то е сгромолясано и победено. Мен лявото не ме интересува. Стига да не е русофилско и промосковско – не ми пречи. Всяка страна има потребност от две ръце (лява и дясна) и два крайници (ляв и десен), с цел да върви решително по пътя си.
Аз съм десен човек, със мощно проевропейска и проатлантическа позиция. Срам ме е да кажа, че съм „ евроатлантик “, не тъй като НЕполковника Марков ще ме жигосах, а тъй като тази дума, това политическо определение, беше девалвирано през последните години от Борисов, от Пеевски, от Кирил Петков и Асен Василев. Същото се случва и с думата „ родолюбец “ – в случай че през днешния ден кажеш, че си родолюбец 9 от 10 българи ще помислят, че си последовател на „ Възраждане “ (друга доста красива българска дума, тотално опропастена от свързването й с тази формация), на „ Величие “ (о, Боже!), на „ Меч “, на Вътрешна македонска революционна организация или още ред други сходни обединения.
Да поговорим за дясното в българската политика. Къде е то? Срамежливо прикрито под шапката на ДСБ в по-големия формат Демократична България, сами по себе си скрити в още по-широката абревиатура Политическа партия – Демократична България. Да, в ДСБ има десни хора, само че те са в съответствие 1:3 със своите политически сиамски близнаци. Защото и „ Да, България “ и „ Продължаваме промяната “ най-много са леви демократични партии от прогресистки вид, които, още по-лошо, се изживяват като самодостатъчна градска фракция. Отидете в Карлово, Казанлък, Мездра или Мадан и попитайте за симпатизантите (не членове, симпатизанти) на тези две обединения. Ще ги търсите със свещ, като Диоген. И изгубените 320 хиляди гласа на последните избори единствено удостоверяват тази теза.
Да се върнем обаче на дясното. На тези избори се появи „ Синя България “ – общ брой от партии, имащи за цел да възобновят достоверното дясно. Мнозина провидяха в това предпочитание, приветлив опит да се възвърне „ остарялото Съюз на демократичните сили “. Защото това, което е съдружен сътрудник на ГЕРБ е останало единствено едната абревиатура и водача му. Аз най-малко, през последните 10 години, настоящ (реален) член на Съюз на демократичните сили не съм виждал. Какво се получи обаче със „ Синя България “ още през цялото време. Започнаха да събират механично някакви партии от близкото минало – партията на Кунева, някогашната партия на Валери Симеонов, несъстоятелното Национална движение „Симеон Втори", та даже и Вътрешна македонска революционна организация бяха тръгнали да присламчват (поне за тях се отхвърлиха в последния момент). Абсолютен турлюгювеч. На правилото – дай да има. До толкоз се увлякоха по тази рецепта, че включиха даже обособени персони, които единствено с фамилните си имена, караха мнозина десни хора да повдигат недоумяващо вежди.
Резултатът го видяхме на 9 юни. 33 хиляди гласа за „ Синя България “ – двойно по-малко от МЕЧ и три пъти по-малко от „ Величие “. На идващите избори, ще са на половината на тези 33 хиляди, тъй като хората към този момент ще знаят, че тук няма вероятност. Тук гласът ми се губи и отива при „ другите “, тези които не одобрявам.
Именно заради тези политически турлюгючвечи броят на „ Не поддържам никого “ на тези парламентарни избори е близо 64 хиляди души (63 991). От тях – голямата си част са
десни хора, които не намират „ своята “ политическа партия
Аз съм един от тях. За Европейски парламент гласувах за съответен претендент с преференция. Защото, заради професионалният ми път, познавам персонално или съм работил взаимно, с някои от претендентите. И мога да направя осведомен и прецизен избор. При политическите партии за народен парламент – нула. Няма никой. За това – не поддържам никого.
И да си дойдем на думата. Крайно време е в България да се появи нова, същинска дясна партия, ясно отстояваща три съответни дела:
- Ясна и безапелационна позиция и политики, твърдо отстояващи европейската и атлантическа ориентировка на България. Партия, която ясно да демонстрира, и да споделя, за зловредното въздействие на Руската империя, Съюз на съветските социалистически републики и през днешния ден Руската федерация във връзка с България.
- Просветен национализъм – национализъм, който да учи децата ни, че България е страна със славно минало, само че единствено в предишното и с потурите не може да се живее. Патриотизъм, който да демонстрира вероятността пред България – с развито гражданско общество, оптимално уплътняваща геостратегическата локация на която се намираме към този момент повече от 13 века.
- Тотална война с корупцията, започваща от инспекция за интегритет в службите за сигурност и правоохрана – интегритет към гражданското общество, а не към непознати страни и режими, не към корпоративни структури и не към партийно-политически кланове.
Има и съответни хора, които могат да се оправят с тази, на пръв взор, сизифовска задача. Това е всеки един от тези 64 хиляди жители неподкрепящи никого. Те имат разнообразни имена, разнообразни специалности и са на друга възраст. Но са обединени от желанието им да видят демократична и просперираща България, която не е затънала
в корупционното тресавище от съветски олигархичен вид
Това е галеристът от Велико Търново, с който се оказа, че сме на едни и същи позиции, само че това е и младият строителен бизнесмен от Самоков, който желае децата му (на 5 и 2 годинки) да живеят в европейска България.
Атлантическият съвет на България е непартийна конструкция. Ние сме група жители, обединени от общата концепция, изказана в горепосочените три пункта. Силно имаме вяра, че в дясното политическо пространство има политически водачи, които могат да се захванат с тази задача. Като политическия влъхва доктор Любомир Канов, минал през пъкъла на Държавна сигурност, само че не изменил на устрема си към независимост и народна власт. Като Радан Кънев, събрал впечатляваща преференция, с цел да попадне още веднъж в Европейския парламент. Като Мартин Димитров, съхранил достолепие и доверие, изстрелян към Народното събрание още веднъж с висока преференция от София. Защо „ Синя България “ не даде водачеството на листата за Европейски парламент на третия – доцент Христо Костов, впечатляващ учител по история и политология в Мадридския университет?
Много въпроси, които чакат закъснели отговори.
Вместо умозаключение, ще споделя за един несполучлив опит на Атлантическия съвет на България (АСБ) от преди две години, да направи ново политическо обединяване, с характерностите, за които приказвам нагоре. Работното му название беше „ Десен Алианс “. Но можеше и да го назовем „ Синя България “, да вземем за пример. Тогава АСБ предложи на няколко дребни десни партии, имащи по 10-15 хиляди гласа най-много, да се обединят в „ Десен Алианс “, с цел да могат десните евроатлантически настроени гласоподаватели, да имат собствен различен избор. Единственото изискване беше, водачите на тези партии да се оттеглен обратно и да дадат път на нови лица. Резултатът очевидно го допускате, щом през днешния ден още веднъж приказваме за това…
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ