Съветите на д-р Миндов за коронавируса: Много важно е да не забравяме най-простото - да бъдем хидратирани
Д-р Георги Миндов е добре познато лице - общопрактикуващ доктор и ръководител на Организацията на общопрактикуващите в София. Той е чест посетител на редица медии, изключително откогато избухна пандемията с COVID-19.
Сега обаче доктор Миндов приказва съответно за лекуването на рисковата болест и за имунизациите против нея. И показва кое е най-важното в началния стадий на заболяването, с какво може страната да помогне на персоналните лекари чисто на експертно равнище като познание за лекуването на COVID-19. Категоричен е, че преимущество при имунизирането в сегашния миг би трябвало да имат възрастните и хората с разнообразни болести, които са измежду най-уязвимите и при които COVID-19 протича извънредно тежко и най-често има съдбовен край. Д-р Миндов споделя и, че всеобщата имунизация е трябвало да бъде главно ангажимент на персоналните лекари.
Д-р Миндов, каква е ролята на общопрактикуващите лекари в борбата с COVID-19 сега?
Ролята на общопрактикуващите лекари е обвързвана с грижите за хората, останали на домашно лекуване, под наблюдаване и тези за първична диагностика. Много хора идват на прегледи, а още повече се лекуват у дома, назначава им се терапия, следи се положението им. Поддържаме непрекъснато връзка с тези пациенти, тъй като даже и телефонната консултация изисква подготовка. Не може да вземем един общоприет чиновник от прът център, който да свърши нашата работа. Пациентът би трябвало да мине през доктор. При това най-добре да е лекарят, осведомен с неговото положение, болесттите му, рисковите фактори, изискванията на живот и даже с икономическото му положение, с цел да знае какви медикаменти може да си разреши. А ние най-добре познаваме пациента. В този смисъл общопрактикуващите имат съществена роля в борбата, тъй като 95% от заболелите с COVID-19 с леко, приблизително и не доста тежко протичане на заболяването остават в домовете си. Ние носим отговорност, лекуваме ги и главната ни цел е да не влизат в болница. Това е и ролята ни – да спрем потока към лечебните заведения. Има и нещо друго и то е психическата поддръжка, която оказваме на болните. Едно е като приказват с някой прочут, а напълно друго, когато приказват с доктор, който е лекувал към този момент доста хора с ковид.
Кои са най-честите признаци на Вашите пациенти, инфектирани с вируса SARS-CoV-2?
Различни са. От нормално мощно главоболие до лека кашлица, зной, непрекъсната висока температура, обезводняване, разстройство, мощна изнемощялост. Това са най-честите, само че като цяло е доста самостоятелно. Има и, да ги назовем, неприятно прогностични признаци – като температурата, поддържана няколко дни, която се смъква с антипиретици, само че по-късно още веднъж се подвига и това значи, че най-вероятно се развива пневмония. В тези случаи, които не са толкоз чести, се постанова и болнично лекуване. И до този миг нямаме управление за лекуване на COVID-19 в домашни условия. Експертните препоръки можеха да го приготвят. Аз давам едно американско управление, само че не е нашенско. Говорим за елементарна терапия, рехидратираща, витамини, хранителни добавки без фирмените наименования. Нищо не пречеше специалистите да го приготвят и разпространят и да го актуализират. Все отново, става дума за непозната болест, която в нашите учебници не съществува и е малко по-специфично. И епидемиологията, и протичането, и заразността са по-специфични. С доста неща се сблъскваме за първи път. Не може да упрекват персоналните лекари, че не си правят работата, а да не са им споделили какво да вършат. Кой е отговорен в тази ситуация? Не си дал никакви инструкции и разчиташ на самоорганизация. Един лекува по един метод, втори по различен, трети по трети. В последна сметка се получава несъответстващо.
Какво препоръчвате на хората, които се лекуват у дома? Какво би трябвало да знаят?
Първо би трябвало да преценим общото положение на организма. Най-простото е да погледнат езика. Той би трябвало да е влажен, все едно е бил във вода. Ако е изсъхнал, напукан, бял, това значи, че имаме дефицит на течности. Причината може да е друга, само че постанова рехидратираща терапия. Много са медикаментите на пазара, само че най-много е нужно да се пият течности под всякаква форма в това число и подготвени, като да вземем за пример, " Стоперол Хидра " или електролитен разтвор, който може да си създадат сами, тъй като тези хора постоянно не могат да излязат от вкъщи си. Хидратацията оказва помощ и поддържа физиологичните равнища на всички електролити и цялостната обмяна на организма. Набляга се на антибиотиците, само че не трябва, тъй като в някои случаи те имат назад влияние. Когато има фебрилно положение, а то е при 100% в случаите на пневмония, с изключение на всички неща, които се дават, би трябвало да се натъртва и на рехидратиращата терапия. Не бива да се изпуска. Даваме антибиотик и пробиотик, а при фебрилно положение с изключение на антипиретик би трябвало да се даде и електролитен артикул като „ Стоперол Хидра “, да вземем за пример.
Както демонстрират разнообразни проучвания, при доста от болните от COVID-19 е нарушен електролитният баланс. Наблюдавате ли това при Вашите пациенти?
Реално ние нямаме директен контакт с пациента, до момента в който той е болен, защото е под карантина. Когато е с температура, би трябвало да се погрижим, а това постоянно се неглижира. Фебрилното положение води до обезводняване, а то пък до температура, приказваме за циничен кръг. Рехидратацията е един от основните моменти за събаряне на температурата, тя е опция да се повлияе чисто физиологично, с цел да не се утежни положението, да не се развие пневмония и върху всички патогенетични процеси, които водят до затрудненията. Често се пропуща, а тази терапия е извънредно значима, както е значимо освен да се одобряват избраните медикаменти, само че и верните дози. Аз мога да обуча моите пациенти по какъв начин да наблюдават това положение в домашни условия.
Д-р Миндов, по какъв начин хората, които са на домашно лекуване, могат да поддържат електролитния си баланс? Какво би трябвало да вършат?
Да го наблюдават. В организма се натрупват много отрови и с една по-обилна рехидратираща терапия нездравословните съставки ще бъдат изхвърлени посредством урината. Ако диурезата е незадоволителна, се покачва токсичният риск, несъответствието може да докара до утежняване на положението отвън инфекциозния сътрудник. Поддържането на електролитния баланс би трябвало да бъде включено в главната терапия. Рехидратиращата терапия би трябвало наложително да бъде включена като трети главен дирек. Навлязоха задоволително сходни препарати, които са налични и евтини. Просто се изпускат. Затова би трябвало да се приказва.
На финала, дано да поговорим малко за тематиката с имунизациите - за какво у нас продължава да е висок процентът на хората, които отхвърлят да се имунизират против COVID-19?
Ситуацията е динамична и се трансформира. Защо са такива настройките, не мога да кажа. Всеки има лично мнение. Действително нито една ваксина не е минала цялостни клинични изследвания на този стадий и всеки има право на запаси. От тази позиция аз предлагам, изключително на възрастни със съпътстващи болести и най-много диабет, да се имунизират, тъй като при тях заболяването протича тежко и рискът е голям. Имам сходен случай сега. Едно семейство, в което се разболя детето, то е възпитаник, майката и бащата са малко над 30-годишни и карат леко инфекцията, само че бабата, която е с диабет, и дядото доста по-тежко, настанени са в болница, а прабабата е интубирана. В тази посока са страховете ми, че нищо не се прави за тези хора. Затова споделям, че възрастните би трябвало да бъдат имунизирани. Някои споделят: какъв брой ни е останало... Така де, само че това ли е методът? Трябва да се мисли в тази посока и да се имунизират най-уязвимите. Ето, още един образец да ви дам. Разговарях с мой съученик, който живее в Италия от дълги години. Смята да пристигна в България, тъй като няма достъп до ваксина, а е със съпътстващи болести, работи в огромна компания. Казали са му, че чак следващата година може да се имунизира. Подобна е обстановката и в Испания.
Кажете ми Вашите причини " за " имунизацията?
Преди всичко, с цел да спрем пандемията и да добием имунитет. Имунитетът ще придобием по два метода – посредством боледуване и посредством имунизиране. Дори и да е малотраен, имунитетът, добит посредством ваксина, е решение в сегашния миг. И още един значим мотив е, че когато имунитетът се придобива посредством преболедуване, това води до разновидности на вируса и до нови разновидности, а когато имунитетът е ваксинален не се позволява развиването вируса и той да мутира, недай Боже към. Поставянето на ваксина ще спре развиването на вируса. Така стопанската система ще стартира да се възвръща, а хората ще се върнат към естествения си метод на живот. Всички желаеме това и няма различен метод да го реализираме. Има една мисъл на Чърчил, която ми се желае да напомня: " Който не желае, когато може, няма да може, когато изиска ". Та, в този дух, да се имунизираме в този момент, когато можем, тъй като когато желаяме, няма да можем или изобщо няма да има смисъл, тъй като сме заболели.
Сега обаче доктор Миндов приказва съответно за лекуването на рисковата болест и за имунизациите против нея. И показва кое е най-важното в началния стадий на заболяването, с какво може страната да помогне на персоналните лекари чисто на експертно равнище като познание за лекуването на COVID-19. Категоричен е, че преимущество при имунизирането в сегашния миг би трябвало да имат възрастните и хората с разнообразни болести, които са измежду най-уязвимите и при които COVID-19 протича извънредно тежко и най-често има съдбовен край. Д-р Миндов споделя и, че всеобщата имунизация е трябвало да бъде главно ангажимент на персоналните лекари.
Д-р Миндов, каква е ролята на общопрактикуващите лекари в борбата с COVID-19 сега?
Ролята на общопрактикуващите лекари е обвързвана с грижите за хората, останали на домашно лекуване, под наблюдаване и тези за първична диагностика. Много хора идват на прегледи, а още повече се лекуват у дома, назначава им се терапия, следи се положението им. Поддържаме непрекъснато връзка с тези пациенти, тъй като даже и телефонната консултация изисква подготовка. Не може да вземем един общоприет чиновник от прът център, който да свърши нашата работа. Пациентът би трябвало да мине през доктор. При това най-добре да е лекарят, осведомен с неговото положение, болесттите му, рисковите фактори, изискванията на живот и даже с икономическото му положение, с цел да знае какви медикаменти може да си разреши. А ние най-добре познаваме пациента. В този смисъл общопрактикуващите имат съществена роля в борбата, тъй като 95% от заболелите с COVID-19 с леко, приблизително и не доста тежко протичане на заболяването остават в домовете си. Ние носим отговорност, лекуваме ги и главната ни цел е да не влизат в болница. Това е и ролята ни – да спрем потока към лечебните заведения. Има и нещо друго и то е психическата поддръжка, която оказваме на болните. Едно е като приказват с някой прочут, а напълно друго, когато приказват с доктор, който е лекувал към този момент доста хора с ковид.
Кои са най-честите признаци на Вашите пациенти, инфектирани с вируса SARS-CoV-2?
Различни са. От нормално мощно главоболие до лека кашлица, зной, непрекъсната висока температура, обезводняване, разстройство, мощна изнемощялост. Това са най-честите, само че като цяло е доста самостоятелно. Има и, да ги назовем, неприятно прогностични признаци – като температурата, поддържана няколко дни, която се смъква с антипиретици, само че по-късно още веднъж се подвига и това значи, че най-вероятно се развива пневмония. В тези случаи, които не са толкоз чести, се постанова и болнично лекуване. И до този миг нямаме управление за лекуване на COVID-19 в домашни условия. Експертните препоръки можеха да го приготвят. Аз давам едно американско управление, само че не е нашенско. Говорим за елементарна терапия, рехидратираща, витамини, хранителни добавки без фирмените наименования. Нищо не пречеше специалистите да го приготвят и разпространят и да го актуализират. Все отново, става дума за непозната болест, която в нашите учебници не съществува и е малко по-специфично. И епидемиологията, и протичането, и заразността са по-специфични. С доста неща се сблъскваме за първи път. Не може да упрекват персоналните лекари, че не си правят работата, а да не са им споделили какво да вършат. Кой е отговорен в тази ситуация? Не си дал никакви инструкции и разчиташ на самоорганизация. Един лекува по един метод, втори по различен, трети по трети. В последна сметка се получава несъответстващо.
Какво препоръчвате на хората, които се лекуват у дома? Какво би трябвало да знаят?
Първо би трябвало да преценим общото положение на организма. Най-простото е да погледнат езика. Той би трябвало да е влажен, все едно е бил във вода. Ако е изсъхнал, напукан, бял, това значи, че имаме дефицит на течности. Причината може да е друга, само че постанова рехидратираща терапия. Много са медикаментите на пазара, само че най-много е нужно да се пият течности под всякаква форма в това число и подготвени, като да вземем за пример, " Стоперол Хидра " или електролитен разтвор, който може да си създадат сами, тъй като тези хора постоянно не могат да излязат от вкъщи си. Хидратацията оказва помощ и поддържа физиологичните равнища на всички електролити и цялостната обмяна на организма. Набляга се на антибиотиците, само че не трябва, тъй като в някои случаи те имат назад влияние. Когато има фебрилно положение, а то е при 100% в случаите на пневмония, с изключение на всички неща, които се дават, би трябвало да се натъртва и на рехидратиращата терапия. Не бива да се изпуска. Даваме антибиотик и пробиотик, а при фебрилно положение с изключение на антипиретик би трябвало да се даде и електролитен артикул като „ Стоперол Хидра “, да вземем за пример.
Както демонстрират разнообразни проучвания, при доста от болните от COVID-19 е нарушен електролитният баланс. Наблюдавате ли това при Вашите пациенти?
Реално ние нямаме директен контакт с пациента, до момента в който той е болен, защото е под карантина. Когато е с температура, би трябвало да се погрижим, а това постоянно се неглижира. Фебрилното положение води до обезводняване, а то пък до температура, приказваме за циничен кръг. Рехидратацията е един от основните моменти за събаряне на температурата, тя е опция да се повлияе чисто физиологично, с цел да не се утежни положението, да не се развие пневмония и върху всички патогенетични процеси, които водят до затрудненията. Често се пропуща, а тази терапия е извънредно значима, както е значимо освен да се одобряват избраните медикаменти, само че и верните дози. Аз мога да обуча моите пациенти по какъв начин да наблюдават това положение в домашни условия.
Д-р Миндов, по какъв начин хората, които са на домашно лекуване, могат да поддържат електролитния си баланс? Какво би трябвало да вършат?
Да го наблюдават. В организма се натрупват много отрови и с една по-обилна рехидратираща терапия нездравословните съставки ще бъдат изхвърлени посредством урината. Ако диурезата е незадоволителна, се покачва токсичният риск, несъответствието може да докара до утежняване на положението отвън инфекциозния сътрудник. Поддържането на електролитния баланс би трябвало да бъде включено в главната терапия. Рехидратиращата терапия би трябвало наложително да бъде включена като трети главен дирек. Навлязоха задоволително сходни препарати, които са налични и евтини. Просто се изпускат. Затова би трябвало да се приказва.
На финала, дано да поговорим малко за тематиката с имунизациите - за какво у нас продължава да е висок процентът на хората, които отхвърлят да се имунизират против COVID-19?
Ситуацията е динамична и се трансформира. Защо са такива настройките, не мога да кажа. Всеки има лично мнение. Действително нито една ваксина не е минала цялостни клинични изследвания на този стадий и всеки има право на запаси. От тази позиция аз предлагам, изключително на възрастни със съпътстващи болести и най-много диабет, да се имунизират, тъй като при тях заболяването протича тежко и рискът е голям. Имам сходен случай сега. Едно семейство, в което се разболя детето, то е възпитаник, майката и бащата са малко над 30-годишни и карат леко инфекцията, само че бабата, която е с диабет, и дядото доста по-тежко, настанени са в болница, а прабабата е интубирана. В тази посока са страховете ми, че нищо не се прави за тези хора. Затова споделям, че възрастните би трябвало да бъдат имунизирани. Някои споделят: какъв брой ни е останало... Така де, само че това ли е методът? Трябва да се мисли в тази посока и да се имунизират най-уязвимите. Ето, още един образец да ви дам. Разговарях с мой съученик, който живее в Италия от дълги години. Смята да пристигна в България, тъй като няма достъп до ваксина, а е със съпътстващи болести, работи в огромна компания. Казали са му, че чак следващата година може да се имунизира. Подобна е обстановката и в Испания.
Кажете ми Вашите причини " за " имунизацията?
Преди всичко, с цел да спрем пандемията и да добием имунитет. Имунитетът ще придобием по два метода – посредством боледуване и посредством имунизиране. Дори и да е малотраен, имунитетът, добит посредством ваксина, е решение в сегашния миг. И още един значим мотив е, че когато имунитетът се придобива посредством преболедуване, това води до разновидности на вируса и до нови разновидности, а когато имунитетът е ваксинален не се позволява развиването вируса и той да мутира, недай Боже към. Поставянето на ваксина ще спре развиването на вируса. Така стопанската система ще стартира да се възвръща, а хората ще се върнат към естествения си метод на живот. Всички желаеме това и няма различен метод да го реализираме. Има една мисъл на Чърчил, която ми се желае да напомня: " Който не желае, когато може, няма да може, когато изиска ". Та, в този дух, да се имунизираме в този момент, когато можем, тъй като когато желаяме, няма да можем или изобщо няма да има смисъл, тъй като сме заболели.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ