Властта на пристрастяването и пристрастяването към властта - ГАБОР МАТЕ
Д-р Габор Мате е канадски доктор, експерт по неврология, психиатрия и логика на психиката и един от най-задълбочените откриватели на аргументите за зависимостта. Посветил е живота си на лекуването на подвластни в бедните канадски квартали.
Д-р Мате е създател на книги и колумнист, като главният фокус на неговата писателска активност са обширните му проучвания и знания в региона на пристрастяването към разнообразни наркотични субстанции, разстройството с недостиг на вниманието, напрежението, хроничните болести и родителските връзки. Канадският академик има вяра, че съществува неизменима връзка сред здравето на мозъка и здравето на тялото.
В своята лекция „ Властта на пристрастяването и пристрастяването към властта “ (за TED – международна поредност от лекции и конференции) доктор Мате приказва за зависимостите в обществото, за техния генезис и за механизмите за отбрана от тях.
Това е лекцията на доктор Габор Мате с незначителни съкращения:
Работил съм със мощно подвластни хора – хора, употребяващи хероин, кокаин, алкохол, амфетамини и всевъзможни други опиати, познати на индивида. Тези хора страдат.
Ако триумфът на един доктор се мери с това какъв брой дълго живеят пациентите му, то аз съм се провалил, тъй като моите пациенти умират доста млади. Те умират от ХИВ, от хепатит С, от инфекции на мозъка, на гръбначния дирек, на сърцето, на кръвоносната система. Те се самоубиват, умират от свръхдоза, от насилствена гибел или при акцидент.
Наркотиците – като хероин, морфин, кодеин, кокаин, а също и алкохолът – всички те са болкоуспокояващи. По един или различен метод всички те облекчават болката. Ето по тази причина, когато се опитваме да разберем пристрастяването, същинският въпрос не е за какво си подвластен, а за какво те боли.
Скоро прочетох автобиографията на Кийт Ричардс, китаристът на „ Ролинг Стоунс “, и както евентуално знаете, всички се чудят по какъв начин Ричардс е към момента жив, тъй като той бе мощно подвластен към хероина в продължение на доста години. В автобиографията си той написа, че пристрастеността е обвързвана с търсенето на забвение, с търсенето на давност, пристрастеността е „ изкривяването, през което прекосяваме, единствено с цел да не бъдем самите себе си за няколко часа. “
Разбирам доста добре това, тъй като познавам дискомфорта да бъдеш със самия себе си, да си в личната си кожа, познавам желанието да избягаш от личния си разум.
Великият шотландски психиатър Роналд Дейвид Лейнг споделя, че трите неща, от които се опасяват хората, са: гибелта, другите хора и личните си мисли.
Дълго време аз самият се пробвах да избягам от личния си разум, опасявах се да остана уединено с него. Как успявах да го направя ли? Е, в никакъв случай не съм употребявал опиати, само че си осигурявах бягство посредством работата си и като се впусках в разнообразни занимания. Разсейвах се и посредством извършване на покупки, в моя случай на компакт дискове с класическа музика. Аз бях същински наркоман, една седмица похарчих 8 хиляди $ за дискове, не тъй като желаех, а тъй като не можех да се управлявам.
Като доктор съм оказал помощ в раждането на доста бебета (в началото на лекарската си процедура доктор Мате е акушер-гинеколог), един път оставих една жена, която раждаше в болничното заведение, с цел да си купя следващия диск с класическа музика. Можех да се върна в точния момент, само че един път като влезеш в магазина, не можеш просто да си тръгнеш, тъй като има едни такива зли дилъри на класическа музика, които са до всеки рафт и ти подвикват: „ Хей другар, слуша ли последния цикъл симфонии на Моцарт? Не си? “.
И по този начин, аз пропуснах раждането на това бебе, а откакто се прибрах у дома, излъгах брачната половинка си – тъкмо както би направил всеки подвластен, аз излъгах. Игнорирах личните си деца поради манията си към работата и към музиката. Така че аз знам какво е да бягаш от себе си.
Моето определение за пристрастяване е: всяко държание, което ви носи краткотрайно облекчение, краткотрайно наслаждение, само че в дълготраен проект предизвиква вреди, носи отрицателни последствия, само че макар тях не можете да се откажете от него.
И от тази позиция можете да разберете, че има доста зависимости. Да, има взаимозависимост към опиатите, само че има и взаимозависимост към консуматорството, взаимозависимост към секса, интернет, извършването на покупки, храната.
Будистите имат вярване за Гладните духове – същества с големи празни кореми, слаби и изкривени вратове и дребни усти, които нямат насищане, които просто не могат да запълнят празнотата в себе си. Всички ние в това общество сме гладни духове, всички ние носим в себе си тази празнина и толкоз доста от нас се пробват да я запълнят с външни средства – пристрастяването е обвързвано точно с опитите да запълним тази пустош извън.
Ако желаете да разберете за какво хората страдат, би трябвало да погледнете не тяхното генетично завещание, би трябвало да погледнете живота им. Що се отнася до моите пациенти, моите мощно подвластни пациенти, е повече от ясно за какво страдат.
Защото през целия си живот те са били измъчвани, освен това, те са почнали живота си като измъчвани деца.
Всички дами, с които съм работил през последните 12 години, стотици, са били ceкcyално измъчвани като деца. Мъжете също са били травмирани, били са cекcyално насилвани, подценявани, физически измъчвани, изоставяни, прочувствено наранени още веднъж и още веднъж. Ето по тази причина ги боли.
Има и различен фактор (за пристрастяването) – човешкият мозък, който е организиран по този начин, че да си взаимодейства с околната среда, т.е., не е единствено генетично програмиран. Това значи, че заобикалящата среда, в която пораства едно дете, на процедура дефинира развиването на неговия мозък.
Ще ви опиша за два опита с мишки. В първия вземаме мишка и слагаме в устата й храна. Тя ще я изяде – ще й се наслаждения и ще я погълне. Ако обаче сложим храната на няколко сантиметра от носа й, тя няма даже да се приближи до нея, по-скоро би умряла от апетит, в сравнение с да я изяде. Защо? Защото рецепторите на мишката за хормон, отделян в мозъка, наименуван допамин, са генетично притъпени.
Допаминът е подтикващ и мотивиращ химикал, който се създава, когато сме разчувствани, въодушевени, цялостни с сила, когато откриваме или опитваме нещо ново, без значение дали става въпрос за храна или полов сътрудник. Без допамин ние нямаме мотивация.
Какво мислите, че получава пристрастеният? Когато взема кокаин, амфетамини или различен опиат, той си набира ударна доза допамин и въпросът е какво се случва в реалност с неговия мозък? Защото е мит, че опиатите са пристрастяващи. Сами по себе си опиатите не провокират пристрастяване, тъй като по-голямата част от хората, опитващи опиати, в никакъв случай не се пристрастяват.
Така че въпросът е: за какво някои хора са склонни към пристрастяване? Точно както храната не е пристрастяваща, само че за някои хора е, извършването на покупки не е пристрастяващо, само че за някои хора е, малкия екран не е пристрастяваща, само че за някои хора е. Въпросът е: на какво се дължи тази накърнимост?
Има още един опит с мишки, при който новородените са отделени от своите майки, само че не плачат за тях. Какво би означавало това в тяхната естествена среда, в дивата природа? Това значи, че те ще умрат. Защото единствено майката пази живота на детето си и го храни. Но за какво се случва това? Защото рецепторите в мозъка на мишките, които се свързват с ендорфина, са притъпени.
Ендорфинът е характерно морфиноподобно вещество. Той е естествено болкоуспокояващо, създавано от личния ни организъм. Именно с помощта на него ние можем да изпитаме любовта, родителите могат да изпитат обвързаност към своите деца и децата – към своите родители. Така че тези дребни мишки без рецептори за ендорфин в мозъка си естествено няма да потърсят своите майки.
С други думи, зависимостта към опиатите – несъмнено, в това число към хероина и морфина, се дължи на метода, по който те влияят върху ендорфинна система.
И по този начин, въпросът е: какво се случва с хората, че да имат потребност да си набират тези химикали по неестествен метод? Е, това, което се е случило, е следното: защото с тях е било злоупотребявано като деца, въпросните невронни мрежи не са се развили.
Когато в човешкия живот още от напълно ранна възраст липсва обич, липсва възприятието за обвързаност, тогава тези значими невронни мрежи просто не се развиват вярно. Когато децата порастват в среда на принуждение, те не се развиват вярно и мозъкът им става предразположен – тук се намесват опиатите.
Благодарение на тях те се усещат естествени, те им носят облекчение на болката, те им оказват помощ да усещат обич. И както една пациентка ми сподели: „ Когато пробвах хероин за първи път, се почувствах като в топла, мека прегръдка, тъкмо като в прегръдката на майка, която прегръща бебето си “.
Аз също съм страдал от празнотата, за която приказвам, макар че не и в същата степен като моите пациенти.
Роден съм в Будапеща, Унгария, в еврейско семейство през 1944 година – тъкмо преди немската окупация на Унгария. Всички знаят какво се е случило с евреите в Източна Европа по това време.
Когато немската войска влиза в Будапеща, аз съм бил на 2 месеца. На идващия ден майка ми се обадила на педиатъра и го попитала: „ Можете ли да дойдете да прегледате Габор, тъй като не стопира да плаче? “, педиатърът дал отговор: „ Разбира се, че ще дойда, само че дано въпреки всичко ви кажа, че всички бебета в еврейските фамилии, за които се грижа, плачат “.
Но за какво? Какво схващат бебетата от Хитлер, геноцид и война? Нищо. Просто сме долавяли страховете и напрежението на своите майки. Точно това е механизмът, по който се образува детският мозък.
В сходна отрицателна, стресираща среда детето получава ясното обръщение, че светът не го желае – щом майка му не е щастлива към него, значи не го желае. Защо по-късно в живота си аз станах работохолик? Отговорът: в случай че не ме желаят, дано най-малко да се нуждаят от мен.
Ако съм добър, в случай че съм значим доктор, хората ще имат потребност от мен и по този начин аз ще мога да обезщетявам възприятието, че не съм бил мечтан – още през цялото време на живота си. Това значи, че ще работя непрестанно, а когато не работя, ще запълвам вътрешната си празнина, като си закупувам музика.
А какво обръщение получават моите деца в този случай? Че не са мечтани. И по този начин, ние предаваме това обръщение нататък, предаваме болката, контузията, несъзнаваното от потомство на потомство.
Има безчет способи за запълване на празнотата, за която приказвам. За всеки човек методът е друг, само че празнотата е обвързвана с миг от живота ни, в който сме били лишени от нещо, още когато сме били напълно, напълно дребни.
Питаме наркозависимите по какъв начин могат да си предизвикват това, по какъв начин могат да инжектират в тялото си това извънредно вещество, което може да ги убие. Но замислете се какво предизвикваме на Земята. Ние вкарваме всевъзможни субстанции в атмосферата, океаните и въобще в околната среда. Те ни убиват. Убиват и Земята.
Коя взаимозависимост е по-голяма? Зависимостта към петрола? Или към несъразмерната консумация. Кое предизвиква повече вреди? Дали не съдим наркозависимите, тъй като осъзнаваме, че те са като нас, само че това не ни харесва и избираме да споделяме: „ Вие не сте като нас, вие сте по-лоши от нас “.
На самолета за Сао Паоло и Рио де Жанейро четох вестник „ Ню Йорк Таймс “. В него имаше публикация за мъж на име Нисио Гомес, лидер на коренното племе гуарани в Амазония. Той беше погубен, тъй като защитаваше локалните от крупните земеделци, които владеят и унищожават дъждовните гори, унищожават естествената среда на коренното население на Бразилия. Тъй като съм от Канада, мога да потвърдя, че това се случва и там.
Голяма част от пациентите ми в действителност са от първото потомство асимилирани индианци в Канада и те са мощно подвластни. Да, те са дребен % от популацията, само че съставляват огромен % от лишените от независимост, от подвластните, от хората с психологични болести, от хората, които се самоубиват. Защо? Защото земите им са били отнети, тъй като са били насилвани, убивани потомство след потомство.
Въпросът, който желая да задам, е в случай че можете да си обясните страданието на тези хора и по какъв начин това страдалчество ги кара да търсят облекчение от болката в своите зависимости, какво ще кажете за хората, които им го предизвикват? Към какво са пристрастени те? Пристрастени са към властта, пристрастени са към благосъстоянието, пристрастени са към това да имат. Те желаят да станат още по-велики.
Когато се пробвах да схвана пристрастяването към властта, насочих вниманието си към най-могъщите хора в историята – Александър Велики, Наполеон, Хитлер, Чингис хан, Сталин. Защо властта им е била толкоз нужна? При всички тях се следят няколко доста забавни детайлности – физически те са били много ниски мъже и не са били част от главното локално население.
Сталин е бил грузинец, а не руснак, Наполеон е бил корсиканец, а не французин, Александър Велики е бил македонец, а не грък, Хитлер е бил австриец, а не немец.
Всичко това е обвързвано с действително възприятие на неустановеност и непълноценност. Те са се нуждаели от властта, с цел да се почувстват по-добре със самите себе си, с цел да станат още по-големи, още по-могъщи. За да получат тази власт, те са били склонни да водят война и да убиват, единствено с цел да задържат своето господство. Разбира се, аз не настоявам, че единствено ниските хора са жадни за власт, само че си коства да помислим върху тези образци.
Властта, пристрастяването към нея, някак постоянно е обвързвано с празнотата, която се опитваме да запълним извън. Наполеон, даже в заточение на остров Света Елена, откакто губи властта си, споделя: „ Обичам властта, обичам силата “. Той не може да си показа себе си без власт, не намира смисъл да съществува, в случай че не разполага с власт.
Всъщност това е доста забавно, изключително в случай че съпоставим тези хора с персони като Буда или Исус. И двамата са били изкушени от дявола, а едно от нещата, които дяволът им предлага, е власт, власт над света – и двамата отхвърлят.
Но за какво те споделят „ не “? Те споделят „ не “, тъй като имат силата вътре в себе си, те нямат потребност от мощ и власт извън. И двамата споделят не, тъй като не желаят да управляват хората, желаят да учат хората. Те желаят да учат хората посредством образец, с меки думи, с мъдрост, а не посредством мощ. По тази причина те отхвърлят властта и е доста забавно какво споделят за това.
Според Христос силата и действителността не са отвън нас, а вътре в нас. Той споделя, че Царството Божие е в нас.
Буда, преди гибелта си, когато учениците му плачат, когато всички скърбят, споделя: „ Не ме жалете и не ми се кланяйте, а намерете светлината вътре в себе си, бъдете светлината в самите вас “.
Когато гледаме този цялостен с толкоз компликации свят, тази загиваща природа, световното стопляне, разрушението на океаните, е разумно да се обърнем към хората с власт, с цел да трансформират нещата. Но хората с власт, скърбя, че би трябвало да го кажа, доста постоянно са едни от най-празните хора в света и те не биха трансформирали нищо за нас.
Ние би трябвало да открием светлината в себе си, би трябвало да открием светлината, която живее във всяко едно общество, да открием светлината в личната си мъдрост, в личната си съзидателност. Не можем да чакаме хората с власт да създадат нещата по-добри за нас, тъй като те в никакъв случай няма да го създадат, ние би трябвало да го създадем.
Казват, че човешката природа е по този начин устроена – да е спортна, да е нападателна, егоистична – само че е тъкмо противоположното, човешката природа в действителност постоянно се стреми към съдействие, тя е великодушна и обществена.
Това, което виждаме тук, на тази конференция – хора, които споделят информация, хора, които получават информация, хора, които са отдадени на концепцията за един по-добър свят, това е в реалност човешката природа.
Само в случай че открием своята вътрешна светлина, своята лична същина, ние ще бъдем по-добри към себе си, по-добри един с различен и по-добри към природата.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
