Хиляда дни мъченичество. Хиляда дни героизъм
Д-р Евлоги Станчев
Едва ли някой е очаквал в нощта на 23 против 24 февруари 2022 година, че през идващите хиляда дни Украйна ще бъде обект на пълномащабна военна инвазия, невиждана по своите мащаби и свирепост от годините на Втората международна война. Със сигурност и най-черногледите измежду нас не са предполагали, че украинският народ ще бъде заставен да заживее в продължение на близо три години в серпантина от ежедневно принуждение и боязън, непрекъснати звуци на сирени и бомбардировки, ограничения от всякакво естество. Не просто да заживее, а да свикне с тях. Убеден съм, че тази война е евентуално най-значимото световно събитие, на което ще бъдем очевидци през живота си (освен в случай че актуалното геополитическото опълчване не ескалира до още по-кървав и огромен конфликт).
Какво видя Украйна, нейният народ и светът през миналите най-тежки хиляда дни от една 10-годишна война?
Първият отговор, който незабавно изниква в съзнанието ми (а, уверен съм, и в това на доста от вас), съдържа една-единствена дума:
ГЕНОЦИД
През този хилядодневен интервал Украйна и нейният народ бяха подложени на безчовечен, намерено деклариран от кремълските пропагандатори геноцид, чиито мащаби към този момент даже надвишават ужасяващите кланета от Босна и Косово през 90-те години на предишния век. Места като Буча, Ирпин, Мариупол, Изюм бяха напоени с кръвта на незнайно какъв брой хиляди цивилни жители. Майки, татковци, деца, възрастни хора – хиляди светове, угасени без време от съветските терористи. русия отвлече и депортира десетки хиляди украински деца, чиято орис и до през днешния ден остава незнайна и чието връщане в тяхната татковина съставлява въпрос от първостепенна значимост за Украйна и редица интернационалните институции. Бяха измъчвани, екзекутирани, кастрирани, поругавани незнайно какъв брой украински военнопленници и други хванати. съветската страна, без значение от нейните исторически превъплъщения (царска, руска или постсъветска), постоянно е издигала в фетиш сходен тип всеобщо принуждение. Достатъчна е историческата отпратка към всеобщите убийства по време на Опричнината на Иван Грозни, избиването на близо 22000 полски офицери от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Катинската гора, опустошената Чечения и геноцида над чеченския народ и още доста други. Желаното от всички обикновено мислещи хора деокупиране на завзетите от русия украински територии би разкрило даже още по-ужасяващите мащаби на тези закононарушения против човечеството.
Изминалите хиляда дни бяха очевидец също на нещо, което, сигурен съм, един ден ще се учи в учебниците по история – несломимият дух на украинския народ, неговата безпределна жертвоготовност и устойчивост. Украинската войска съумява да удържи хиляда километра фронтова линия и даже към този момент съумя да реализира няколко контраофанзиви, освобождавайки обилни елементи от Херсонска и съвсем цяла Харкивска област. Нещо повече, огромна част от цивилното население продължава да взе участие в разнообразни доброволчески начинания, насочени към битка против нашественика, макар непрекъснатата заплаха, отмалялост и ограничения. Тази трагична военновременна обстановка на процедура сътвори една
нова украинска нация
Нация, построена върху фундаментите на достолепието, героизма, смелостта и непреклонната опозиция против злото. Нация, чийто нов народен мавзолей се ражда през днешния ден, пред очите ни. Едва ли може да има по-ясно удостоверение за това от отхвърли на преобладаващата част от украинските жители тяхната страна да договаря за мир при неизгодни за нея условия, което би довело до възможна трайна загуба на окупираните територии.
През тези хиляда дни видяхме също най-различни реакции от страна на главните представители на интернационалната общественост. Украйна стана най-масово циркулиращата дума в политическия дневен ред. Уви, въпреки и център на внимание, украинската страна на процедура беше значително
пожертвана от западния свят
пред необяснимия и към момента неотслабващ боязън от путин и неговата войска под налягане, търсеща нови попълнения от… Северна Корея. Украйна не получи нужното оръжие, с което да успее елементарно да реализира огромна контраатака и да принуди кремълските сатрапи да седнат на масата за договаряния преди личната им империя на глинени крайници да се разпадне в един злокобен римейк на съветската Гражданска война отпреди век. Освен това Украйна не получи мечтаното още при започване на пълномащабната инвазия затваряне на своето небе – решение, което щеше да избави живота на десетки хиляди, щеше да предотврати необратими провали върху цивилната инфраструктура, културното завещание и естественото благосъстояние на тази страна. Тези и други изменничества над Украйна не просто ще тежат на съвестта на няколко „ международни водачи “, чиито имена историята надали ще запомни с нещо значимо. Изоставянето на Украйна ще нанесе неизлечимо леке върху историческата еднаквост на онази част от света, която претендираше, че въплъщава и отстоява върховенството на правото, справедливостта в интернационалните връзки, решителността за интервенция против всяка експанзия.
Кога ще свърши тази война?
Едва ли някой може да даде съответен отговор на този интересуващ всички ни въпрос. Няма подозрение, че Доналд Тръмп не е кадърен да „ спре войната за един ден “, както гласяха неговите популистки послания по време на предизборната му акция. Нито предстоящото от неговата администрация фрапантно понижаване на военната поддръжка за Украйна ще накара този страдалчески, само че храбър народ да постави оръжие и да допусне московския окупатор да реализира мечтания си „ церемониал на успеха “ в центъра на Киив.
Едно е несъмнено. Без значение по какъв начин и по кое време ще приключи тази война, рано или късно украинското знаме още веднъж ще се развее над постройката на Върховната Рада (парламента на Автономна република Крим) в Симферопол, над руините на Драматичния спектакъл в Мариупол (където съветски бомбардировки убиха към 600 души, доста от които деца), при Преображенския събор в Донецк, над хотел „ Украйна “ в Луганск. А причинителите на хилядите военни закононарушения ще носят отговорност за делата си. Дори съветската империя краткотрайно да спечелва в елементи от Украйна, нейният предстоящ край е неминуем. Такава е историческата присъда над всяка робия. Така гласи логиката на историята.
Слава на Украйна! Слава на Героите!
Едва ли някой е очаквал в нощта на 23 против 24 февруари 2022 година, че през идващите хиляда дни Украйна ще бъде обект на пълномащабна военна инвазия, невиждана по своите мащаби и свирепост от годините на Втората международна война. Със сигурност и най-черногледите измежду нас не са предполагали, че украинският народ ще бъде заставен да заживее в продължение на близо три години в серпантина от ежедневно принуждение и боязън, непрекъснати звуци на сирени и бомбардировки, ограничения от всякакво естество. Не просто да заживее, а да свикне с тях. Убеден съм, че тази война е евентуално най-значимото световно събитие, на което ще бъдем очевидци през живота си (освен в случай че актуалното геополитическото опълчване не ескалира до още по-кървав и огромен конфликт).
Какво видя Украйна, нейният народ и светът през миналите най-тежки хиляда дни от една 10-годишна война?
Първият отговор, който незабавно изниква в съзнанието ми (а, уверен съм, и в това на доста от вас), съдържа една-единствена дума:
ГЕНОЦИД
През този хилядодневен интервал Украйна и нейният народ бяха подложени на безчовечен, намерено деклариран от кремълските пропагандатори геноцид, чиито мащаби към този момент даже надвишават ужасяващите кланета от Босна и Косово през 90-те години на предишния век. Места като Буча, Ирпин, Мариупол, Изюм бяха напоени с кръвта на незнайно какъв брой хиляди цивилни жители. Майки, татковци, деца, възрастни хора – хиляди светове, угасени без време от съветските терористи. русия отвлече и депортира десетки хиляди украински деца, чиято орис и до през днешния ден остава незнайна и чието връщане в тяхната татковина съставлява въпрос от първостепенна значимост за Украйна и редица интернационалните институции. Бяха измъчвани, екзекутирани, кастрирани, поругавани незнайно какъв брой украински военнопленници и други хванати. съветската страна, без значение от нейните исторически превъплъщения (царска, руска или постсъветска), постоянно е издигала в фетиш сходен тип всеобщо принуждение. Достатъчна е историческата отпратка към всеобщите убийства по време на Опричнината на Иван Грозни, избиването на близо 22000 полски офицери от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Катинската гора, опустошената Чечения и геноцида над чеченския народ и още доста други. Желаното от всички обикновено мислещи хора деокупиране на завзетите от русия украински територии би разкрило даже още по-ужасяващите мащаби на тези закононарушения против човечеството.
Изминалите хиляда дни бяха очевидец също на нещо, което, сигурен съм, един ден ще се учи в учебниците по история – несломимият дух на украинския народ, неговата безпределна жертвоготовност и устойчивост. Украинската войска съумява да удържи хиляда километра фронтова линия и даже към този момент съумя да реализира няколко контраофанзиви, освобождавайки обилни елементи от Херсонска и съвсем цяла Харкивска област. Нещо повече, огромна част от цивилното население продължава да взе участие в разнообразни доброволчески начинания, насочени към битка против нашественика, макар непрекъснатата заплаха, отмалялост и ограничения. Тази трагична военновременна обстановка на процедура сътвори една
нова украинска нация
Нация, построена върху фундаментите на достолепието, героизма, смелостта и непреклонната опозиция против злото. Нация, чийто нов народен мавзолей се ражда през днешния ден, пред очите ни. Едва ли може да има по-ясно удостоверение за това от отхвърли на преобладаващата част от украинските жители тяхната страна да договаря за мир при неизгодни за нея условия, което би довело до възможна трайна загуба на окупираните територии.
През тези хиляда дни видяхме също най-различни реакции от страна на главните представители на интернационалната общественост. Украйна стана най-масово циркулиращата дума в политическия дневен ред. Уви, въпреки и център на внимание, украинската страна на процедура беше значително
пожертвана от западния свят
пред необяснимия и към момента неотслабващ боязън от путин и неговата войска под налягане, търсеща нови попълнения от… Северна Корея. Украйна не получи нужното оръжие, с което да успее елементарно да реализира огромна контраатака и да принуди кремълските сатрапи да седнат на масата за договаряния преди личната им империя на глинени крайници да се разпадне в един злокобен римейк на съветската Гражданска война отпреди век. Освен това Украйна не получи мечтаното още при започване на пълномащабната инвазия затваряне на своето небе – решение, което щеше да избави живота на десетки хиляди, щеше да предотврати необратими провали върху цивилната инфраструктура, културното завещание и естественото благосъстояние на тази страна. Тези и други изменничества над Украйна не просто ще тежат на съвестта на няколко „ международни водачи “, чиито имена историята надали ще запомни с нещо значимо. Изоставянето на Украйна ще нанесе неизлечимо леке върху историческата еднаквост на онази част от света, която претендираше, че въплъщава и отстоява върховенството на правото, справедливостта в интернационалните връзки, решителността за интервенция против всяка експанзия.
Кога ще свърши тази война?
Едва ли някой може да даде съответен отговор на този интересуващ всички ни въпрос. Няма подозрение, че Доналд Тръмп не е кадърен да „ спре войната за един ден “, както гласяха неговите популистки послания по време на предизборната му акция. Нито предстоящото от неговата администрация фрапантно понижаване на военната поддръжка за Украйна ще накара този страдалчески, само че храбър народ да постави оръжие и да допусне московския окупатор да реализира мечтания си „ церемониал на успеха “ в центъра на Киив.
Едно е несъмнено. Без значение по какъв начин и по кое време ще приключи тази война, рано или късно украинското знаме още веднъж ще се развее над постройката на Върховната Рада (парламента на Автономна република Крим) в Симферопол, над руините на Драматичния спектакъл в Мариупол (където съветски бомбардировки убиха към 600 души, доста от които деца), при Преображенския събор в Донецк, над хотел „ Украйна “ в Луганск. А причинителите на хилядите военни закононарушения ще носят отговорност за делата си. Дори съветската империя краткотрайно да спечелва в елементи от Украйна, нейният предстоящ край е неминуем. Такава е историческата присъда над всяка робия. Така гласи логиката на историята.
Слава на Украйна! Слава на Героите!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ