За потомците на злото
Д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа, " Труд NEWS "
Френската изследователка Таня Краснянски е създател на може би най-задълбоченото изследване на орисите на потомството на някои от опорните хора на Третия райх на Хитлер. Използвайки богат документален материал от нюрнбергските и други правосъдни процеси, персонални изявленията и свидетелства, в своята книга " Деца на нацисти " тя разкрива многопластовите и комплицирани ориси на потомството на основни фигури от държавния, репресивния и партийно-идеологически уред на нацистка Германия: партийния заместител на фюрера - Рудолф Хес; персоналния секретар на фюрера - Мартин Борман; вътрешния министър, началник на SS и един от най-пряко виновните за Холокоста - Хайнрих Химлер; " касапина от Полша ", както е прочут нацисткият генерал-губернатор на окупирана Полша - Ханс Франк; коменданта на лагера на гибелта в Аушвиц - Рудолф Хьос; " архитекта на дявола ", както е именуван арх. Алберт Шпеер - министър на военната индустрия и поддръжник на Хитлер, който е отговарял за префасонирането на Берлин по нацистки пример с архитектурния проект " Germania " и за строителството за летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г.; злокобния доктор Менгеле; вицеканцлера Херман Гьоринг.
Изследването наблюдава детски мемоари на техните деца, част от които са израстнали в идиличната естетика на баварските Алпи, в региона на Оберзалцберг, където се е намирала резиденцията на Хитлер, Бергхов, и къщите на най-приближените му. Докато родителите им са създавали чудовищния политически режим в Германия, а след това са са правили брутални закононарушения против човечеството, тези деца са живели в благоденствие и обич. Други, като да вземем за пример децата на Ханс Франк и Рудолф Хьос, са живели с родителите си в окупирана Полша - също в благоденствие и обрадени от грижи и прислуга с жълти шестолъчни звезди.
В " Деца на нацисти " са записани съответни истории от това време. Като да вземем за пример: " Мамо, виж какъв брой огромни ягоди има в градината. Може ли към този момент да ги ядем? ", радостно пита майка си невръстната дъщеричка на Рудолф Хьос, Бригите. Майката дала отговор, че не може, тъй като първо би трябвало добре да ги измият. Бригите с изненада попитала: " В Бавария постоянно ги ядем напряко от градината, за какво тук не може, мръсни ли са? - " Да, мръсни са, не виждаш ли, че са покрити с черен прахуляк ", отвърнала майката. Този прахуляк, написа в " Деца на нацисти ", е бил пепелта, бълвана от комините на крематориума в близкия лагер на гибелта Аушвиц, управителен от бащата на Бригите.
В спомените на Никлас Франк, наследник на " касапина от Полша " Ханс Франк, се е запечатал следният спомен. Когато е бил на 4 годинки, майка му постоянно го взимала със себе си " на пазар " в еврейското гето в Краков. С бляскав черен " Мерцедес " те напускали двореца, където живеели и отивали в гетото, където детето попадало в различен и непонятен за него свят - на мършави и дрипави еврейски деца по улиците, трупове край тротоарите...Според майка му в гетото правели най-хубавите корсети, а постоянно въодушевено разказвала какъв брой преференциално успявала да си купи бижута...
След войната децата научават за закононарушенията на родителите. Без да носят виновност за стореното от родителите им, те имат схващане за тежкото морално задължение, което им е завещано. Затова водят живот, надалеч от политиката и властта. Някои, като да вземем за пример дъщерята на Химлер, Гюдрюн, боготвори татко си и не го счита за отговорен. Често се среща скрито в глухи баварски села с някогашни функционери на режима и с неонацисти от Германия и Европа, които гледат на нея като на " принцеса ". Същият житейски модус към своя генезис имат и синът на Рудолф Хес, Волф Рюдигер, умрял през 2001 година, както и внукът - Волф Андреас, който през днешния ден е компютърен експерт.
На другия полюс е синът на Ханс Франк, Никлас, който е публицист и разобличава активността на татко си. Трети, избират мьлчанието и укриването на произхода си. Като дъщерята на коменданта на Аушвиц Рудолф Хьос - същата Бригите с ягодите. Тя напуща Германия и през 1950 година става фотомодел на " Валенсиага " в Испания. После се омъжва за американец и най-после се откриват във Вашингтон, където тя работи в именития фешън бутик Saks Jandel. Веднъж, под въздействие на алкохола, тя споделя на собствен сътрудник истината за татко си. Колегата оповестява на притежателите - немски евреи, които емигрират в Съединени американски щати след " кристалната нощ ". Те вземат решение да запазят безмълвие и да не уволняват Бригите...
Въпреки тези разнообразни реакции към предишното и действията на родителите им, знаете ли кое общото сред всички тях? Те водят своя живот, без да дръзват да протягат ръка към политиката и да претендират за власт в демократичното общество. Не тъй като са били обект на нормирана лустрация - те не носят отговорност за закононарушенията на предците си. А тъй като са имали възприятие за възпитание и осъзнаване на отрицателния знак, който би представлявало едно тяхно политическо присъединяване - самобитна легитимация на едно минало, което е отречено. Никога не заемат намерено политически позиции, не се кандидатират в избори, не претендират за власт. Прочее, по този начин е по предписание в демократичните общества, които са излезли от властнически и тоталитарни режими. Така е с наследниците на опорните хора на Франко в Испания, на Салазар в Португалия и прочие Изключение прави единствено внучката на Мусолини, Александра, която сходно на внучката на Тодор Живков, Евгения, се втурна в политиката.
Тъкмо за тази мяра за възпитание - потомците на Злото да не претендират за власт при демокрацията, явно би трябвало да се напомни, когато своята рекламация за власт разгласи Васил Терзиев - внук и наследник на основни опорни хора на режима на Българска комунистическа партия и Тодор Живков. Тук не става дума просто за някакви хора " с картонче от Държавна сигурност ", за редови доносници или фрагменти от междинен диаметър. Иде тирада за извънредно доверени хора на режима и персонално предани на диктатора, които крепят властта му като дългогодишни ръководители на две ръководства на Държавна сигурност. Единият е партиен секретар на Министерство на вътрешните работи " биещото сърце на Партията ". Другият в ЦКРК на Българска комунистическа партия. В чии жилища са живели в центъра на София дядовците на Васил Терзиев - в извоювани с труд или в иззети от класовия зложелател, който безмилостно са унищожавали? Яли ли специфична храна, до момента в който режимът лъжеше народа, че няма повреда в Чернобил, а поради радиацията нашите близки години наред страдаха и умираха от рак?
А синовете на дядовците - единият, резидент на Държавна сигурност в сърцето на " империалистическия зложелател " - Вашингтон. Другият - вербовчик и кадровик на Юридическия факултет. А " стартъпът ", заченат от синчета и внучета на Държавна сигурност благодарение на компания, цялостна с ДС-ари - с техните запаси, контакти, мрежи на въздействие. Да, Васил Терзиев не носи виновност за произхода си. Затова и никой не е приказвал отрицателно, когато е правил кариера в бизнеса. Но през днешния ден той протяга ръка към властта, а това е нещо напълно друго. Преди години, когато потомци на дейни борци и номенклатурчици нахлуха в " антикомунистическите " партии и взеха да ни учат на народна власт, градската десница стана " джендър-флуидна ". С издигането на отрочето на Държавна сигурност Терзиев, ПП-ДБ се трансформира в политически трансджендър.
Отказът от властови искания на потомците на Злото е въпрос на възпитание. Приличие, от което Терзиев явно е лишен.
Френската изследователка Таня Краснянски е създател на може би най-задълбоченото изследване на орисите на потомството на някои от опорните хора на Третия райх на Хитлер. Използвайки богат документален материал от нюрнбергските и други правосъдни процеси, персонални изявленията и свидетелства, в своята книга " Деца на нацисти " тя разкрива многопластовите и комплицирани ориси на потомството на основни фигури от държавния, репресивния и партийно-идеологически уред на нацистка Германия: партийния заместител на фюрера - Рудолф Хес; персоналния секретар на фюрера - Мартин Борман; вътрешния министър, началник на SS и един от най-пряко виновните за Холокоста - Хайнрих Химлер; " касапина от Полша ", както е прочут нацисткият генерал-губернатор на окупирана Полша - Ханс Франк; коменданта на лагера на гибелта в Аушвиц - Рудолф Хьос; " архитекта на дявола ", както е именуван арх. Алберт Шпеер - министър на военната индустрия и поддръжник на Хитлер, който е отговарял за префасонирането на Берлин по нацистки пример с архитектурния проект " Germania " и за строителството за летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г.; злокобния доктор Менгеле; вицеканцлера Херман Гьоринг.
Изследването наблюдава детски мемоари на техните деца, част от които са израстнали в идиличната естетика на баварските Алпи, в региона на Оберзалцберг, където се е намирала резиденцията на Хитлер, Бергхов, и къщите на най-приближените му. Докато родителите им са създавали чудовищния политически режим в Германия, а след това са са правили брутални закононарушения против човечеството, тези деца са живели в благоденствие и обич. Други, като да вземем за пример децата на Ханс Франк и Рудолф Хьос, са живели с родителите си в окупирана Полша - също в благоденствие и обрадени от грижи и прислуга с жълти шестолъчни звезди.
В " Деца на нацисти " са записани съответни истории от това време. Като да вземем за пример: " Мамо, виж какъв брой огромни ягоди има в градината. Може ли към този момент да ги ядем? ", радостно пита майка си невръстната дъщеричка на Рудолф Хьос, Бригите. Майката дала отговор, че не може, тъй като първо би трябвало добре да ги измият. Бригите с изненада попитала: " В Бавария постоянно ги ядем напряко от градината, за какво тук не може, мръсни ли са? - " Да, мръсни са, не виждаш ли, че са покрити с черен прахуляк ", отвърнала майката. Този прахуляк, написа в " Деца на нацисти ", е бил пепелта, бълвана от комините на крематориума в близкия лагер на гибелта Аушвиц, управителен от бащата на Бригите.
В спомените на Никлас Франк, наследник на " касапина от Полша " Ханс Франк, се е запечатал следният спомен. Когато е бил на 4 годинки, майка му постоянно го взимала със себе си " на пазар " в еврейското гето в Краков. С бляскав черен " Мерцедес " те напускали двореца, където живеели и отивали в гетото, където детето попадало в различен и непонятен за него свят - на мършави и дрипави еврейски деца по улиците, трупове край тротоарите...Според майка му в гетото правели най-хубавите корсети, а постоянно въодушевено разказвала какъв брой преференциално успявала да си купи бижута...
След войната децата научават за закононарушенията на родителите. Без да носят виновност за стореното от родителите им, те имат схващане за тежкото морално задължение, което им е завещано. Затова водят живот, надалеч от политиката и властта. Някои, като да вземем за пример дъщерята на Химлер, Гюдрюн, боготвори татко си и не го счита за отговорен. Често се среща скрито в глухи баварски села с някогашни функционери на режима и с неонацисти от Германия и Европа, които гледат на нея като на " принцеса ". Същият житейски модус към своя генезис имат и синът на Рудолф Хес, Волф Рюдигер, умрял през 2001 година, както и внукът - Волф Андреас, който през днешния ден е компютърен експерт.
На другия полюс е синът на Ханс Франк, Никлас, който е публицист и разобличава активността на татко си. Трети, избират мьлчанието и укриването на произхода си. Като дъщерята на коменданта на Аушвиц Рудолф Хьос - същата Бригите с ягодите. Тя напуща Германия и през 1950 година става фотомодел на " Валенсиага " в Испания. После се омъжва за американец и най-после се откриват във Вашингтон, където тя работи в именития фешън бутик Saks Jandel. Веднъж, под въздействие на алкохола, тя споделя на собствен сътрудник истината за татко си. Колегата оповестява на притежателите - немски евреи, които емигрират в Съединени американски щати след " кристалната нощ ". Те вземат решение да запазят безмълвие и да не уволняват Бригите...
Въпреки тези разнообразни реакции към предишното и действията на родителите им, знаете ли кое общото сред всички тях? Те водят своя живот, без да дръзват да протягат ръка към политиката и да претендират за власт в демократичното общество. Не тъй като са били обект на нормирана лустрация - те не носят отговорност за закононарушенията на предците си. А тъй като са имали възприятие за възпитание и осъзнаване на отрицателния знак, който би представлявало едно тяхно политическо присъединяване - самобитна легитимация на едно минало, което е отречено. Никога не заемат намерено политически позиции, не се кандидатират в избори, не претендират за власт. Прочее, по този начин е по предписание в демократичните общества, които са излезли от властнически и тоталитарни режими. Така е с наследниците на опорните хора на Франко в Испания, на Салазар в Португалия и прочие Изключение прави единствено внучката на Мусолини, Александра, която сходно на внучката на Тодор Живков, Евгения, се втурна в политиката.
Тъкмо за тази мяра за възпитание - потомците на Злото да не претендират за власт при демокрацията, явно би трябвало да се напомни, когато своята рекламация за власт разгласи Васил Терзиев - внук и наследник на основни опорни хора на режима на Българска комунистическа партия и Тодор Живков. Тук не става дума просто за някакви хора " с картонче от Държавна сигурност ", за редови доносници или фрагменти от междинен диаметър. Иде тирада за извънредно доверени хора на режима и персонално предани на диктатора, които крепят властта му като дългогодишни ръководители на две ръководства на Държавна сигурност. Единият е партиен секретар на Министерство на вътрешните работи " биещото сърце на Партията ". Другият в ЦКРК на Българска комунистическа партия. В чии жилища са живели в центъра на София дядовците на Васил Терзиев - в извоювани с труд или в иззети от класовия зложелател, който безмилостно са унищожавали? Яли ли специфична храна, до момента в който режимът лъжеше народа, че няма повреда в Чернобил, а поради радиацията нашите близки години наред страдаха и умираха от рак?
А синовете на дядовците - единият, резидент на Държавна сигурност в сърцето на " империалистическия зложелател " - Вашингтон. Другият - вербовчик и кадровик на Юридическия факултет. А " стартъпът ", заченат от синчета и внучета на Държавна сигурност благодарение на компания, цялостна с ДС-ари - с техните запаси, контакти, мрежи на въздействие. Да, Васил Терзиев не носи виновност за произхода си. Затова и никой не е приказвал отрицателно, когато е правил кариера в бизнеса. Но през днешния ден той протяга ръка към властта, а това е нещо напълно друго. Преди години, когато потомци на дейни борци и номенклатурчици нахлуха в " антикомунистическите " партии и взеха да ни учат на народна власт, градската десница стана " джендър-флуидна ". С издигането на отрочето на Държавна сигурност Терзиев, ПП-ДБ се трансформира в политически трансджендър.
Отказът от властови искания на потомците на Злото е въпрос на възпитание. Приличие, от което Терзиев явно е лишен.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ