Д-р Борислав Боев, енергиен експерт и член на Българския комитет

Д-р Борислав Боев, енергиен специалист и член на Българския комитет към Световния енергиен съвет

Публичните и експертните диспути по отношение на бъдещето на дребните модулни реактори (ММР) не престават да са спорни. Докато една част от експертните среди е въодушевена по отношение на евентуалните преимущества на ММР, други показват песимизъм по отношение на техните стопански изгоди. Затова дебатът за ММР би трябвало да бъде съсредоточен не върху тяхната идеализация и натоварването им със свръхочаквания, а по-скоро те да бъдат възприети като част от портфолиото от идващото потомство нуклеарни технологии.

1.    Институционалната рамка като основа за работеща национална нуклеарна инфраструктура

Общ белег в развиването на нуклеарните технологии е основаването на съответна и работеща институционална рамка, без значение дали приказваме за реактори с огромна мощ или ММР. По отношение на институционалната рамка може да се употребява дефиницията на Международната организация по атомна енергетика (МААЕ), изразена в така наречен „ Milestones approach “. Тя дефинира рамката за националната нуклеарна инфраструктура (от която институционалната рамка е част) и включва освен закони, а цяла екосистема от взаимосвързани и взаимодействащи институции, запаси, процеси и пълномощия.

На базата на това може да считаме, че институционалната рамка отразява способността на дадена страна да сътвори и да поддържа ясно систематизиране на отговорностите сред държавно управление, нуклеарен регулатор, притежател, вложители, оператори на ядреноенергийни уреди, университети, неправителствени организации, медии и други заинтригувани страни. Институционалната рамка включва и основаването и поддържането на солидна правна база (закони и подзаконови актове), съществуването на самостоятелен регулатор, съществуването на устойчиви политики за стратегическо ръководство и кадрово застраховане и други Ролята на държавното управление и органите към него е основна, тъй като с изключение на задаването на стратегическата посока за развиване на нуклеарната енергетика, то би трябвало да подсигурява независимостта на нуклеарния регулатор и да обезпечи нужните запаси за реализирането на неговата самостоятелна активност.

В този смисъл може да се твърди, че страната дефинира стратегическата политика и координира дейностите, свързани с нея, а регулаторът взема самостоятелни регулаторни решения. По отношение внедряването на новаторски нуклеарни технологии от най-ново потомство, държавното управление и законодателят, посредством институционалната рамка, която основават, дефинират рамката за разрешителните и лицензионни режими, съгласуването им сред другите ведомства и организации, обезпечаването на съответни принадлежности и механизми за финансиране посредством обществени принадлежности и условия за частно финансиране и не на последно място - поддържането на дълготрайна политика за кадрово обезпечаване и научно-изследователска активност. В този ред на мисли построяването на съответна институционална рамка за развиване на ММР е още по-важно, поради техния капацитет за серийно произвеждане и стандартизация, потреблението им за неелектрически приложения от индустриални предприятия и опциите за създаване на нови индустриални вериги на доставка.

1.1. Конкретни законодателни начинания и индустриални обединявания като част от институционалната рамка

Проучването на интернационалния опит е извънредно значимо за разбирането на процеса по създаване на институционалната рамка за ММР, тъй като дава потребни насоки за страните, които занапред демонстрират интерес към този вид нуклеарни реактори. В Съединени американски щати да вземем за пример, е подхваната основна законодателна самодейност, имаща директно отношение към развиването на ММР - ADVANCE Act от 2024 година Този пакет е ориентиран към ускорение на лицензирането освен на ММР, само че и на усъвършенстваните реактори и нуклеарни горива.  Освен това законът вкарва промени в часовите ставки на нуклеарния регулатор в Съединени американски щати за разработчици на усъвършенствани реактори (вкл. ММР), като планува понижена почасова ставка за претендентите и участниците в предварителния лицензионен стадий, с което се понижават разноските по лицензирането още в ранната фаза на плановете. Паралелно, законът изисква ограничения за по-ефикасен, своевременен и предвидим лицензионен обзор, в това число ускорена процедура за избрани нови заявки за лиценз, за да се ограничи рискът от забавяния и да се форсира осъществяването на първи по рода си нуклеарни планове (First-of-a-kind - FOAK).

По отношение на институционалните и индустриалните платформи, изразяващи координацията сред държавното управление и частните компании могат да се упоменат стратегиите ARDP (Advanced Reactor Demonstration Program) и GAIN (Gateway for Accelerated Innovation in Nuclear), които са инструмент за понижаване на риска за FOAK планове, разширено научно съдействие сред фирмите и националните лаборатории и други В този смисъл може да се направи заключението, че Съединени американски щати е мощен образец за взаимовръзката сред институционална политика и основаването на съответни принадлежности в поддръжка развиването на ММР.

В Европейския съюз, макар политическите несъгласия за развиването на нуклеарната енергетика, бе основан Европейски промишлен алианс за дребни модулни реактори, чиято цел е съществуването на институционализирана платформа за ускорение на развиването на ММР, построяването на локални вериги на доставка и развиване на кадровото обезпечаване. В по-стратегическа тенденция може да се спомене Законодателния акт за Net-Zero Industry (Net-Zero Industry Act - NZIA), който обезпечава рамката за ускорение на индустриалното развиване, посредством картографиране на нискоемисионните индустриални технологии. В този подтекст нуклеарната енергетика също се преглежда като част от решенията.

В страни като Русия и Китай институционалната рамка е обвързвана с държавно-доминираната конструкция и експортните тактики на двете страни. Редно е да се спомене, че при тях плановете се осъществят в изискванията на отвесна интеграция и по-малко фрагментиран развой на взимане на решения. Пример за това са прелюдия в употреба през 2023 година в Китай високотемпературен реактор с газово изстудяване HTR-PM, употребата на плаващата АЕЦ „ Академик Ломоносов “, строителството на реактора с оловен топлоносител БРЕСТ-ОД-300 и плана за ММР вид леководен РИТМ-200 в Русия. Ключов стадий в построяването на институционалната рамка за ММР бе реализиран в Южна Корея, където бе признат Специален закон за ММР, чиято цел е да сътвори институционална, административна и финансова поддръжка за развиване и внедряване на ММР посредством интензивно присъединяване на частните компании в страната.

В умозаключение може да се заключи, че показаните нагоре действия не са обособени начинания, а интегрирани детайли на институционален механизъм за ръководство на рисковете и основаване на устойчива институционална рамка за сполучливото внедряване на ММР.

2. Възможни модели за институционално взаимоотношение

Съществуват няколко благоприятни условия за сполучливо институционално взаимоотношение при реализацията на планове за ММР, като те са свързани с използването на моделите на публично-частното партньорство, основаването на индустриални обединявания и даже отвесно интегрираните държавни модели за структуриране на плановите компании в региона. В Съединени американски щати да вземем за пример се ползва методът на публично-частно съфинансиране на разноските (т.нар. „ Public-Private Cost Share “) за първи по рода си планове за ММР, който по своята същност цели основаването на механизъм за шерване на разноските сред страната и фирмите, разработващи ММР. Този модел е присъщ за така наречен „ демонстрационни стратегии “, а посредством програмата GAIN фирмите получават достъп до към този момент построената държавна инфраструктура и наличната експертиза в националните лаборатории, с отчасти съфинансиране от страна на фирмите. Целта на модела на публично-частно съфинансиране е да се понижи риска от първите по рода си планове, да се форсира процесът по основаване и поддържане на познания, свързани с ръководството на плановете, като по този метод се сътвори устойчива институционална рамка за понататъшното внедряване на ММР. Разбира се, не трябва да се пропущат и рисковете, свързани с този метод. Те включват опция за прекомерна централизация от страна на страната единствено върху избран вид планове за ММР и евентуалната ескалация на разноските.

Друг вероятен метод за институционално взаимоотношение е основаването на съответна законодателна и нормативна рамка, пригодена за софтуерните и стопански специфики на плановете за ММР. Дейностите тук включват приемането на специфични закони за внедряването на ММР, административни и регулаторни промени, свързани с процеса на лицензиране и взаимоотношение с националния регулатор, финансови и данъчни облекчения и така нататък Както към този момент споменахме, такива начинания са Законът ADVANCE Act в Съединени американски щати и Законът за ММР в Южна Корея.

Създаването на индустриални алианси внася колорит в институционалното взаимоотношение, тъй като главната цел на промишлеността е да се решат общи софтуерни и стопански проблеми, свързани с проектирането, построяването на верига на доставки, социално-икономическите модели и така нататък Най-ярък образец за подобен алианс е Европейският промишлен алианс за ММР, чиято цел е точно да сплоти напъните на разработчиците на ММР, тъй че първите планове да се осъществят след 2030 г.

Една от обичайните форми на институционална рамка пък е държавния вертикално-интегриран модел за структуриране на плановите компании. Той е необятно употребен в Русия и Китай, където отвесно интегрираната корпоративна конструкция участва съвсем в целия витален и стопански цикъл на плановете, а страната задава стратегическата посока и посредством съответни политики поддържа отвесно интегрираните компании, концентрирайки дейностите и процесите в целия витален цикъл.

3. Рискове и предпоставки за триумф

Основните опасности за сполучливото внедряване на ММР са свързани с няколко фактора: Регулаторна и административна непредвидимост, изразена в дълги или неразбираеми периоди за основни регулаторни процедури, несъгласувани дейности сред другите ведомства, чести промени в законодателството и поднормативните документи и други Кадрово обезпечаване, обвързвано с липса на експертиза и пълномощия в цялата верига на добавената стойност както в самите компании (проектанти, екипи по ръководство на плановете, подготовка на доставчиците), по този начин и в националната просветителна инфраструктура и трудов пазар; Политически опасности, свързани с непредсказуемост в дейностите на държавните управления, чести смени на целите, липса на стратегическа визия и въплъщението ѝ в закони и др.; Рискове, свързани с корпоративното ръководство, изразени в незадоволителна подготовка и подготвеност на екипа на фирмите, разработващи ММР планове, слаба отчетност, липса на съответен надзор върху разноските и други

Наред с рисковете обаче, предпоставките за триумф са налице, в случай че се изпълнят следните условия:

Първо, основаването на предвидим лицензионен и регулаторен развой, с ясно написани стадии и периоди и тясна съгласуваност сред другите ведомства.

Второ, построяването на потенциал от познания и пълномощия, посредством вложения в системата на междинното и висше обучение по предпочитаните за ММР специалности (вкл. освен инженерни, а и управнически такива), интензивно взаимоотношение сред фирмите и системата на образованието и съществуването на съответна стратегическа политика от страна на страната в образованието и науката.

Трето, дълготраен политически небосвод, със постоянни цели за развиването на ММР, даже и при промяна на държавните управления.

Четвърто, основаване на съответна пазарна архитектура (или регистриране в съществуваща такава), отчитаща спецификата на района (в това число и електроенергийната инфраструктура), в който ММР се разполагат, посредством ясни механизми за финансово структуриране на плановете и сключването на контракти за продажба на електрическата и/или топлинната сила.

Пето, създаване на ефикасна верига на доставки, обвързвана с ясни и високи критерии за подготовка на основни снабдители, висока степен на локализация и вложение в основаването на индустриални познания.

В умозаключение можем да обобщим, че дребните модулни реактори не са универсално решение, а се явяват детайл от портфолиото на идващото потомство нуклеарни технологии. Тяхната сполучлива реализация зависи първо от институционалната рамка, а интернационалният опит демонстрира, че комбинацията от съответно законодателство, сполучлив развой на регулации, въвеждането на разнообразни форми на съдействие сред страната и частните компании и съществуването на ефикасна система за подготовка на фрагменти и ръководство на знанията, е водещата причина за подобен триумф. Успехът на ММР изисква съществуването на предвидим развой по лицензиране, готови фрагменти, съответно построена индустриална верига, резистентен небосвод и ефикасна архитектура на енергийните пазари. В противоположен случай те ще си останат на равнище кабинетни разработки или презентации.