Д-р Ана Николова: Липсата на комуникация е много сериозна пробойна в цялата здравна система
Д-р Ана Николова е шеф на Спешното поделение на УМБАЛ „ Св. Анна “ – София от 2011 година Шест години преди този момент е била доктор в отделението, а от 2000 година до 2007 година е била доктор в ЦСМП-София. Има добита компетентност „ Спешна медицина “. Магистър по Обществено здраве и здравен мениджмънт. Има и приключена неклинична компетентност „ Правно контролиране в опазването на здравето “. Член е на Експертния съвет по Спешна медицина към министъра на опазването на здравето.
Zdrave.net беседва с доктор Николова за организацията на незабавната болнична помощ, за проблемите в бранша и опциите за решението им.
Д-р Николова, Спешното поделение на УМБАЛ „ Св. Анна “ беше изцяло реновирано преди няколко години, само че смяната в него като че ли не е единствено външна. Каква е разликата по отношение на останалите незабавни отделения в страната?
Разликата е, че Спешното поделение на УМБАЛ „ Св. Анна “ е мултипрофилно и е ориентирано към пациента. Той влиза тук и става център. Около него се случват всички вероятни нужни процеси – анамнеза, обзор, проучвания – лабораторни, образни, съвещания. След това с сложена диагноза и с концепция за лечебен проект се взема решение накъде ще продължи пациентът. Той може да бъде оставен за дълготрайно лекуване в самата болница, изписан с терапия или ориентиран към друго лечебно заведение за продължение на лекуването предвид на това, че или все още няма свободни кревати по профила на болестта на пациента, или въобще в болничното заведение няма подобен профил (токсикология и изгаряния например).
Големият план за Спешната помощ у нас залага на многопрофилността на отделенията, само че към момента доста от незабавните отделения в България работят на кабинетен принцип. Там пациентът минава от кабинет в кабинет, с цел да бъде съветван, преглеждан и проучен. Нашето незабавно поделение е разположено по този начин, че да има елементарен достъп до транспортни средства – коли за спешна помощ, частни коли, градски превоз и авиомедицински превоз. Вече в самото поделение задачата е оптимално сложно обгрижване на пациента, който е потърсил помощ. За да бъде изпълнена тази цел и да бъде осъществена оптимално качествено и срочно, на територията на незабавното поделение с изключение на екипите и апаратурата има незабавна клинична лаборатория, незабавна образна диагностика с рентген, скенер и ехограф и обезпечената леглова база – 22 поста. Това не са кревати, тъй като при нас болните са на лежащи носилки, с които могат елементарно да доближават до образната диагностика или до клиниките и отделенията, в които се настаняват. Т.е. на една хоризонтала се правят всички диагностични процеси. Вертикалата подсигурява консултативната активност и към този момент при нужда – настаняване в профилирана клиника или поделение.
Средно какъв брой е времето, в което се постанова пациентите да чакат в отделението?
Има известно комплициране, когато се споделя „ очакване за обзор “. Всеки пациент, който постъпва в незабавно поделение, се поема от дежурен сътрудник, който се намира на входа на отделението. Той разпитва пациента, прави ориентирана анамнеза за мотива, по който пациентът идва, прави бърза клинична оценка на статуса му и според от нея той се насочва към съответен доктор в отделението. Времето за очакване на входа на незабавно поделение е сведено до безспорен най-малко. Вече вътре в отделението времето за осъществяване на диагнозата и лечебен проект е друго. То зависи от равнището на неотложност на пациента и от това какви тъкмо проучвания се вършат, тъй като огромна част от тях изискват софтуерно време, с цел да бъдат направени, оценени и разисквани. По нормативен документ престоят в незабавно поделение е до 24 часа, само че ние имаме вътрешни правила, съгласно които един пациент е възможно да престои в поделение най-много до 4 часа. Приема се, че това е времето, в което една цялостна кръвна картина, разширена биохимия, образни проучвания с или без контрастно вещество би трябвало да са изцяло приключени, оценени и разчетени.
Какво се случва, когато има тежка злополука и множеството пациенти са с политравми?
Вие питате за нещо, което е необикновен пропуск в системата на Спешна помощ в България. Когато някъде се случи събитие с повече потърпевши с друга тежест на тяхното положение, би следвало да ни осведомят по телефона. Тогава ще имаме времето за подготовка, с цел да поемем всички потърпевши, които имат потребност от незабавна помощ.
А действително какво става?
Когато дойдат повече потърпевши от разнообразни произшествия, по най-бързия вероятен метод се уведомяват всички сътрудници, които са дежурни по клиники и отделения, триажират се пациентите и се разпределят за интервенция, за незабавна хоспитализация, за реанимация или за амбулаторно лекуване. Обаче постоянно по-добрият вид е да сме готови авансово.
Увеличава ли се броят на колите за спешна помощ, които карат пациенти в УМБАЛ „ Св. Анна “?
Броят освен е повишен, само че е и много сериозен на фона на останалите лечебни заведения в София. За предходната година 7816 коли за спешна помощ са ни докарали пациенти с друга по тежест неотложност. Ние одобряваме безотказно всички, само че има проблем с лечебните заведения, които отхвърлят банкет на пациенти по системата на Спешна здравна помощ. Тук идват пациенти от всички краища на града. Когато аз съм работила в кола за спешна помощ, София беше доста строго разграничена на региони и пациентите се караха съгласно болестта си в съответна болница по местоживеене. Постепенно този принцип на работа отпадна и завърши изцяло към 2010 година Сега като брой докарани пациенти през ЦСМП сме преди всичко, само че като сбор минали пациенти сме на трето или четвърто място. Причината за разликата е в това, че комплексното обгрижване на пациента се брои за една активност, до момента в който там, където са на кабинетен принцип, всяка активност се брои поотделно. Това има и финансово измерение и отделения от този вид като нашето остават съществено недофинансирани. Предложение за смяна е направено доста от дълго време, само че то не бе харесано. По методиката за незабавна помощ тази активност се заплаща единствено за пациентите, които не се хоспитализират. А в калкулацията на цената на клиничните пътеки въобще не е планувано дали една пътека ще се извърши по неотложност или се извършва планово, тъй като в случай че е планово пациентът ще пристигна в болничното заведение с всички направени проучвания. Същевременно, в случай че пациентите не са приети в болница, значи те действително не са незабавни. За 2023 година през нашето Спешно поделение са минали 31 472 пациенти по 46 лева Това са средствата, направени от отделението. Допълнително ни заплащат по 2000 лева за доктор и 1500 лева за сестра, само че в това Спешно поделение единствено лекари и сестри ли работят? Кой ще прави хигиената на болните, кой ще носи носилките, кой ще записва пациентите? Не единствено това, само че сме натоварени и с несвойствени отговорности като взимане на кръв за проучване съществуването на алкохол или наркотични субстанции у водачите на МПС при инспекции на пътя. Това значи, че това контролно проучване, което се прави за тъкмо несъмнено време, би трябвало да е с приоритет пред незабавните пациенти.
Какво се случва с приетите в болница по неотложност здравнонеосигурени пациенти?
Болницата води каузи. За една част от тях сумите за лекуването им се възвръщат, само че други остават за наша сметка. Това е различен огромен проблем на незабавните отделения – обществената активност. Много огромна част от популацията ни е в мизерия – бездомници, безделници, без близки, които нямат индикации за банкет, само че стоят пред отделението. Същевременно, с цел да можеш да настаниш подобен човек в структури като лечебните заведения за дълготрайно лекуване в Ботунец или Бухово, той би трябвало да е бил приет в болница най-малко за три дни и да има епикриза. Много пробойни има в системата.
Не по-малък проблем е, когато при нас постъпи пациент в незабавно положение, само че нашият потенциал е напълнен и нямаме свободни кревати за банкет. Тогава този болен би трябвало да го пренасочим в друго лечебно заведение със съответния профил за лекуване. Оказва се, че нямаме информация за съществуването на свободни кревати в действително време. Започва се позвъняване от болница в болница и молби да бъде признат болният, а това губи време и доста натоварва. Липсата на единна осведомителна система за придвижването на пациентите в действително време е доста огромен пропуск в опазването на здравето ни.
По време на COVID епидемията се говореше за основаването на такава система, с която да бъдат свързани и колите за спешна помощ. Какво се случи с тази концепция?
Най-вероятно нещата останаха единствено на приказки. Липсата на връзка е доста сериозна пробойна в цялата здравна система.
А какво се случва, в случай че за незабавен пациент не се откри свободно място на никое място в София? Например, когато става въпрос за пациент с отравяне.
В такава обстановка се ползват базисните правила за животоспасяване и се търси консултативната помощ по телефона на съответния експерт с ангажимента в първия вероятен миг пациентът да бъде преведен в лечебното заведение. Когато обаче има подозрение за някаква интоксикация, диагнозата не може да остане подозрение, а би трябвало да се вземат материали, които да се изпратят в профилираната лаборатория за разбор и да стане ясно за какъв тип натравяне става въпрос. След това към този момент се търси характерното лекуване и вероятно антидот.
Как се действа в случаите, когато има потърпевшо дете?
Болница „ Св. Анна “ е профилирана главно към възрастните пациенти. При травматични и хирургични положения у деца оказваме първа помощ, след което ги пренасочваме с екип на ЦСМП към УМБАЛСМ „ Пирогов “. Затова имаме подписан контракт с УМБАЛСМ „ Пирогов “. Съвсем скоро имахме дете на 11 години, доведено с частна кола от София област във очевидно тежко общо положение – с дихателна непълнота и тахикардия. Направихме ехография, където се видяха плеврални изливи и хипокинезия на миокарда, от кръвните проучвания се откри бъбречна непълнота. Организира се незабавен превоз посредством ЦСМП до детска противошокова зала на „ Пирогов “. След два дни сътрудниците потвърдиха, че се касае за тежка форма на скарлатина.
Успявате ли да видите резултата от лекуването на пациентите, постъпили в Спешно поделение?
При нас е огромен броят пациенти с инсулти в „ златния час “, при които по време на диалога с пациента или околните му се схваща, че има смяна в три индикатора: смяна в конфигурацията на лицето - изкривен вербален ъгъл; усложнение в говора; уязвимост в крайниците, и в границите на последните два часа се работи мигновено. Веднага след преценка се прави тромболиза и тогава, когато видиш същия пациент след шестия час, при него няма и помен от инсулта. Резултатът се демонстрира безусловно пред очите ни.
При травматизма крайният резултат се вижда по-бавно. Обикновено, когато има политравма, изолирана черепно-мозъчна контузия, изолирани контузии на крака или открити фрактури, се извършват няколко стъпки по логаритъм на равнище Спешно поделение и по-късно пациентът попада в реанимация, където главно се прави подготовка за интервенция или консервативно лекуване. След това е нужна намесата на рехабилитаторите, с цел да се види крайният резултат.
Но най-голямото задоволство е, когато след кардиопулмонална ресусцитация видиш още веднъж появилия се сърдечен темп и шанса за живот.
Zdrave.net беседва с доктор Николова за организацията на незабавната болнична помощ, за проблемите в бранша и опциите за решението им.
Д-р Николова, Спешното поделение на УМБАЛ „ Св. Анна “ беше изцяло реновирано преди няколко години, само че смяната в него като че ли не е единствено външна. Каква е разликата по отношение на останалите незабавни отделения в страната?
Разликата е, че Спешното поделение на УМБАЛ „ Св. Анна “ е мултипрофилно и е ориентирано към пациента. Той влиза тук и става център. Около него се случват всички вероятни нужни процеси – анамнеза, обзор, проучвания – лабораторни, образни, съвещания. След това с сложена диагноза и с концепция за лечебен проект се взема решение накъде ще продължи пациентът. Той може да бъде оставен за дълготрайно лекуване в самата болница, изписан с терапия или ориентиран към друго лечебно заведение за продължение на лекуването предвид на това, че или все още няма свободни кревати по профила на болестта на пациента, или въобще в болничното заведение няма подобен профил (токсикология и изгаряния например).
Големият план за Спешната помощ у нас залага на многопрофилността на отделенията, само че към момента доста от незабавните отделения в България работят на кабинетен принцип. Там пациентът минава от кабинет в кабинет, с цел да бъде съветван, преглеждан и проучен. Нашето незабавно поделение е разположено по този начин, че да има елементарен достъп до транспортни средства – коли за спешна помощ, частни коли, градски превоз и авиомедицински превоз. Вече в самото поделение задачата е оптимално сложно обгрижване на пациента, който е потърсил помощ. За да бъде изпълнена тази цел и да бъде осъществена оптимално качествено и срочно, на територията на незабавното поделение с изключение на екипите и апаратурата има незабавна клинична лаборатория, незабавна образна диагностика с рентген, скенер и ехограф и обезпечената леглова база – 22 поста. Това не са кревати, тъй като при нас болните са на лежащи носилки, с които могат елементарно да доближават до образната диагностика или до клиниките и отделенията, в които се настаняват. Т.е. на една хоризонтала се правят всички диагностични процеси. Вертикалата подсигурява консултативната активност и към този момент при нужда – настаняване в профилирана клиника или поделение.
Средно какъв брой е времето, в което се постанова пациентите да чакат в отделението?
Има известно комплициране, когато се споделя „ очакване за обзор “. Всеки пациент, който постъпва в незабавно поделение, се поема от дежурен сътрудник, който се намира на входа на отделението. Той разпитва пациента, прави ориентирана анамнеза за мотива, по който пациентът идва, прави бърза клинична оценка на статуса му и според от нея той се насочва към съответен доктор в отделението. Времето за очакване на входа на незабавно поделение е сведено до безспорен най-малко. Вече вътре в отделението времето за осъществяване на диагнозата и лечебен проект е друго. То зависи от равнището на неотложност на пациента и от това какви тъкмо проучвания се вършат, тъй като огромна част от тях изискват софтуерно време, с цел да бъдат направени, оценени и разисквани. По нормативен документ престоят в незабавно поделение е до 24 часа, само че ние имаме вътрешни правила, съгласно които един пациент е възможно да престои в поделение най-много до 4 часа. Приема се, че това е времето, в което една цялостна кръвна картина, разширена биохимия, образни проучвания с или без контрастно вещество би трябвало да са изцяло приключени, оценени и разчетени.
Какво се случва, когато има тежка злополука и множеството пациенти са с политравми?
Вие питате за нещо, което е необикновен пропуск в системата на Спешна помощ в България. Когато някъде се случи събитие с повече потърпевши с друга тежест на тяхното положение, би следвало да ни осведомят по телефона. Тогава ще имаме времето за подготовка, с цел да поемем всички потърпевши, които имат потребност от незабавна помощ.
А действително какво става?
Когато дойдат повече потърпевши от разнообразни произшествия, по най-бързия вероятен метод се уведомяват всички сътрудници, които са дежурни по клиники и отделения, триажират се пациентите и се разпределят за интервенция, за незабавна хоспитализация, за реанимация или за амбулаторно лекуване. Обаче постоянно по-добрият вид е да сме готови авансово.
Увеличава ли се броят на колите за спешна помощ, които карат пациенти в УМБАЛ „ Св. Анна “?
Броят освен е повишен, само че е и много сериозен на фона на останалите лечебни заведения в София. За предходната година 7816 коли за спешна помощ са ни докарали пациенти с друга по тежест неотложност. Ние одобряваме безотказно всички, само че има проблем с лечебните заведения, които отхвърлят банкет на пациенти по системата на Спешна здравна помощ. Тук идват пациенти от всички краища на града. Когато аз съм работила в кола за спешна помощ, София беше доста строго разграничена на региони и пациентите се караха съгласно болестта си в съответна болница по местоживеене. Постепенно този принцип на работа отпадна и завърши изцяло към 2010 година Сега като брой докарани пациенти през ЦСМП сме преди всичко, само че като сбор минали пациенти сме на трето или четвърто място. Причината за разликата е в това, че комплексното обгрижване на пациента се брои за една активност, до момента в който там, където са на кабинетен принцип, всяка активност се брои поотделно. Това има и финансово измерение и отделения от този вид като нашето остават съществено недофинансирани. Предложение за смяна е направено доста от дълго време, само че то не бе харесано. По методиката за незабавна помощ тази активност се заплаща единствено за пациентите, които не се хоспитализират. А в калкулацията на цената на клиничните пътеки въобще не е планувано дали една пътека ще се извърши по неотложност или се извършва планово, тъй като в случай че е планово пациентът ще пристигна в болничното заведение с всички направени проучвания. Същевременно, в случай че пациентите не са приети в болница, значи те действително не са незабавни. За 2023 година през нашето Спешно поделение са минали 31 472 пациенти по 46 лева Това са средствата, направени от отделението. Допълнително ни заплащат по 2000 лева за доктор и 1500 лева за сестра, само че в това Спешно поделение единствено лекари и сестри ли работят? Кой ще прави хигиената на болните, кой ще носи носилките, кой ще записва пациентите? Не единствено това, само че сме натоварени и с несвойствени отговорности като взимане на кръв за проучване съществуването на алкохол или наркотични субстанции у водачите на МПС при инспекции на пътя. Това значи, че това контролно проучване, което се прави за тъкмо несъмнено време, би трябвало да е с приоритет пред незабавните пациенти.
Какво се случва с приетите в болница по неотложност здравнонеосигурени пациенти?
Болницата води каузи. За една част от тях сумите за лекуването им се възвръщат, само че други остават за наша сметка. Това е различен огромен проблем на незабавните отделения – обществената активност. Много огромна част от популацията ни е в мизерия – бездомници, безделници, без близки, които нямат индикации за банкет, само че стоят пред отделението. Същевременно, с цел да можеш да настаниш подобен човек в структури като лечебните заведения за дълготрайно лекуване в Ботунец или Бухово, той би трябвало да е бил приет в болница най-малко за три дни и да има епикриза. Много пробойни има в системата.
Не по-малък проблем е, когато при нас постъпи пациент в незабавно положение, само че нашият потенциал е напълнен и нямаме свободни кревати за банкет. Тогава този болен би трябвало да го пренасочим в друго лечебно заведение със съответния профил за лекуване. Оказва се, че нямаме информация за съществуването на свободни кревати в действително време. Започва се позвъняване от болница в болница и молби да бъде признат болният, а това губи време и доста натоварва. Липсата на единна осведомителна система за придвижването на пациентите в действително време е доста огромен пропуск в опазването на здравето ни.
По време на COVID епидемията се говореше за основаването на такава система, с която да бъдат свързани и колите за спешна помощ. Какво се случи с тази концепция?
Най-вероятно нещата останаха единствено на приказки. Липсата на връзка е доста сериозна пробойна в цялата здравна система.
А какво се случва, в случай че за незабавен пациент не се откри свободно място на никое място в София? Например, когато става въпрос за пациент с отравяне.
В такава обстановка се ползват базисните правила за животоспасяване и се търси консултативната помощ по телефона на съответния експерт с ангажимента в първия вероятен миг пациентът да бъде преведен в лечебното заведение. Когато обаче има подозрение за някаква интоксикация, диагнозата не може да остане подозрение, а би трябвало да се вземат материали, които да се изпратят в профилираната лаборатория за разбор и да стане ясно за какъв тип натравяне става въпрос. След това към този момент се търси характерното лекуване и вероятно антидот.
Как се действа в случаите, когато има потърпевшо дете?
Болница „ Св. Анна “ е профилирана главно към възрастните пациенти. При травматични и хирургични положения у деца оказваме първа помощ, след което ги пренасочваме с екип на ЦСМП към УМБАЛСМ „ Пирогов “. Затова имаме подписан контракт с УМБАЛСМ „ Пирогов “. Съвсем скоро имахме дете на 11 години, доведено с частна кола от София област във очевидно тежко общо положение – с дихателна непълнота и тахикардия. Направихме ехография, където се видяха плеврални изливи и хипокинезия на миокарда, от кръвните проучвания се откри бъбречна непълнота. Организира се незабавен превоз посредством ЦСМП до детска противошокова зала на „ Пирогов “. След два дни сътрудниците потвърдиха, че се касае за тежка форма на скарлатина.
Успявате ли да видите резултата от лекуването на пациентите, постъпили в Спешно поделение?
При нас е огромен броят пациенти с инсулти в „ златния час “, при които по време на диалога с пациента или околните му се схваща, че има смяна в три индикатора: смяна в конфигурацията на лицето - изкривен вербален ъгъл; усложнение в говора; уязвимост в крайниците, и в границите на последните два часа се работи мигновено. Веднага след преценка се прави тромболиза и тогава, когато видиш същия пациент след шестия час, при него няма и помен от инсулта. Резултатът се демонстрира безусловно пред очите ни.
При травматизма крайният резултат се вижда по-бавно. Обикновено, когато има политравма, изолирана черепно-мозъчна контузия, изолирани контузии на крака или открити фрактури, се извършват няколко стъпки по логаритъм на равнище Спешно поделение и по-късно пациентът попада в реанимация, където главно се прави подготовка за интервенция или консервативно лекуване. След това е нужна намесата на рехабилитаторите, с цел да се види крайният резултат.
Но най-голямото задоволство е, когато след кардиопулмонална ресусцитация видиш още веднъж появилия се сърдечен темп и шанса за живот.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ