Мнения Daily - Кога падат олигархиите
© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Стремежът властта да се свие в още по-малко ръце води до гражданска война. Още по тематиката
Мнения Daily - Раждането на бутикови народи води до мултикултурен безпорядък
И още: Следващата политическа злополука чука на вратата; Европа на мъжкарите е занимателна като другарски мач сред Люксембург и Литва
2 окт 2017
Мнения Daily: Минималните осигурителни приходи стават още по-безсмислени
И още: Маршът на лъжата
1 окт 2017 По Аристотел
Кога падат олигархиите
От коментар на политолога Евгений Дайнов в неговия фейсбук профил
Очевидно в олигархията стават някакви разтърсвания. Предлагам да си напомним какво написа по този мотив Аристотел. По-долу преведох (от британски, нямам сега достъп до българския вариант) 10-те аргументи, изредени от Аристотел, за рухването на олигархиите.
Интересно действието на коя/кои от тези аргументи виждаме сега?
Ето ви Аристотел:
1) Има няколко неща, които най-много създават революции при олигархиите; едното е – когато към народа се отнасят лошо; в такава обстановка всеки субект е подготвен на опозиция...
2)...понякога революцията потегля от тези богаташи, които нямат своя дял от ръководството, което се намира в прекомерно малко ръце... тези, които не са включени в ръководството, не престават да подвигат разногласия, до момента в който не бъдат включени в него...
3) В Книдус олигархията беше унищожена от свадите на олигарсите един с друг; и ръководството внезапно отслабна, тъй като беше концентрирано в прекомерно малко ръце...
4) Или в Еритрия, където, въпреки страната да просперираше под ръководството на олигархията, въпреки всичко народът беше неудовлетворен от това, че властта е събрана в прекомерно малко ръце и по този начин смени властта.
5) Олигархиите също стават жертви на гражданска война... поради кавгите сред демагозите. Тия демагози са два типа: едните, които ласкаят властта; другите са тези, които, въпреки да са част от олигархията, ласкаят народа... И тогава, когато правосъдната власт не е в ръцете на висшата власт, демагозите, които са на страната на народа, смъкват държавното управление, както стана в Хераклеа...
6)...и също (става революция), когато се появява стремежът да се свие властта на олигархията в още по-малко ръце; тогава тези, които желаят по-голямо тъждество, намират за удачно да потърсят народа за помощ.
7) Олигархията е също жертва на безредици тогава, когато олигарсите харчат благосъстоянието си за разкош.
8) Една олигархия също по този начин ще бъде унищожена, в случай че под нея се създаде друга олигархия, т.е. когато не всички олигарси имат достъп до висшата власт.
9) Размирици стават в олигархиите също тогава, когато една група показва надменно или обидно отношение към друга...
10) Много революции също по този начин са били предизвикани в олигархиите от тези, които просто не са понасяли деспотизма на облечените във властта...
-----------
Когато Борисов нахълта при Висш съдебен съвет, болшинството му стана на крайници.
Правосъдие
Новият Висш съдебен съвет ще е по-добър, даже и нищо да не прави
От коментар на Красен Николов за mediapool.bg
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Чугунено болшинство, глухо за причините на разсъдъка, безобразно кадруване, ясна за всички връзка с политическата власт и никакви угризения. С това ще бъде запомнен отиващият си Висш правосъден съвет. " Не скърбя за нищо ", сподели основният прокурор Сотир Цацаров преди ден за завършилия мандат на Висш съдебен съвет. Той и ръководителят на Върховния административен съд Георги Колев бяха двамата " флагмани " на болшинството във Висш съдебен съвет, което ръководи правосъдната власт пет години. И двамата бяха определени след напън от ръководещата партия ГЕРБ, а сянката на Движение за права и свободи върху тях по този начин и не съумя да се разсее.
Заради рецензиите към предшественицитe им кадровиците избраха нова тактичност – избори с фасадна конкуренция. Сотир Цацаров бе определен всред трима, а Бойко Борисов и Цветан Цветанов на няколко пъти подсказаха на Висш съдебен съвет, че точно той е техният човек. После от аферата " Банкя " чухме по какъв начин градският прокурор на София Николай Кокинов споделя на Борисов: " Не ми се подсмихвай. Ти си го избира ".
Отиващият си в този момент правосъден съвет създаде " Яневагейт ", аферата " Банкя ", лобисткия скандал с Камен Ситнилски, разкритията на следователя Бойко Атанасов за " шпицкомандата на Цацаров " в столичното разследване. В съвещанието, в което Висш съдебен съвет трябваше да вземе дефинитивно решение по " Яневагейт ", министър председателят Бойко Борисов нахълта в залата. Тогава болшинството във Висш съдебен съвет направи най-знаковия си жест – стана му на крайници. А Борисов си беше разрешил да изпрати есемес до Лозан Панов, с който да му покаже, че има къртица във Висш съдебен съвет и знае всеки негов ход. Висш съдебен съвет си затвори очите и за това.
Скандалът " Яневагейт " дефинитивно смъкна завесата, която покриваше връзките сред правосъдната и политическата власт. От диалозите сред съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова се разбра, че министър председателят може да подреди на основния прокурор да " опраска " магистрат, че основният прокурор не може да откаже. Разбра се, че членът на Висш съдебен съвет Димитър Узунов е " индивидът на Бойко " в кадровия орган. Вместо да проверява тази връзка, Висш съдебен съвет създаде Узунов в собствен формален представляващ.
После пристигна " ЦУМ-гейт ". Висш съдебен съвет по този начин и не ревизира за какво основният прокурор се е срещал с хора, чиито компании имат връзка с следствия. Мнозинството във Висш съдебен съвет освен не инициира инспекция, ами се втурна да пази Цацаров. Пред постройката на съвета се появиха маскирани момчета, държащи кървави агнешки главички в ръце. Те трябваше да сплашат опозицията, която се опитваше да повдигне тематиката.
На фона на всичко това всяка седмица Висш съдебен съвет произвеждаше грозни кавги сред чугуненото болшинство и малцинството. Използвани бяха грозни думи, неистини, викове От всичко това на редовите магистрати им се догади. Без значение дали харесват Калин Калпакчиев или Димитър Узунов. Това е наследството на отиващия си Висш съдебен съвет. Новият съвет може да се оправи доста по-добре, даже и нищо да не прави.
------------
Хасковската " политическа " драма е отражение на динамичността в разпределянето на порциите.
Местна власт
" Но суджукът е малко. Но суджукът не стига, деца "
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Зад цялата тази сякаш политическа история в Хасково се крие в действителност най-обикновен конфликт на стопански ползи. Всичко е концентрирано към " усвояването " на обществените и европейските средства по публичните поръчки на общината. В това " асимилиране " постоянно и на всички места като скачени съдове вземат участие всички съществени локални партийно-икономически лобита. А сегашната " политическа " драма е просто отражение на моментната динамичност в разпределянето на съответните порции. Тези дни участник в интернет конгрес изобретателно разказа обстановката посредством асоциация с различен локален скандал и тавтология на класическо стихотворение: " Но суджукът е малко. Но суджукът не стига, деца ".
Както забелязвате, устремявам се да не изтъквам съответни имена. Не тъй като имената нямат значение, а тъй като става дума за всеобщо публикувана процедура. Хасково е единствено един (макар и ярък) образец за локалния български политически модел. Който, несъмнено, е отражение на модела на централно ниво. Първо, тъй като не би могъл да съществува без разпореждане " от горе " - нещо като феодално систематизиране на поземлени сектори (със съответното население) за стопанисване и ръководство. И второ, тъй като сходно асимилиране на обществени средства посредством шуробаджанашки назначения, търгове, състезания, публични поръчки е необятно следено и в централната администрация. Спомнете си да вземем за пример по какъв начин преди известно време бяха закупени суперлуксозни джипове за горските стопанства посредством търг, чиито условия водеха безпогрешно освен към един-единствен модел коли, само че и към един-единствен участник, който за шанс се оказа съученик на съответния министър. Тогава обяснението бе като при Хасково - България е дребна, все някой е нечий съученик.
На централно равнище обаче българският политически модел се развива, усъвършенства и надалеч надвишава обичайна шуробаджанащина. Вече не е нужно лицата, конфигурирани на основни позиции, да бъдат нечии родственици. А под маската на политическа активност те и завладените от тях държавни институции извършват много по-широк набор поръчки и задания с търговско-икономическа цел.
Стремежът властта да се свие в още по-малко ръце води до гражданска война. Още по тематиката
Мнения Daily - Раждането на бутикови народи води до мултикултурен безпорядък
И още: Следващата политическа злополука чука на вратата; Европа на мъжкарите е занимателна като другарски мач сред Люксембург и Литва
2 окт 2017
Мнения Daily: Минималните осигурителни приходи стават още по-безсмислени
И още: Маршът на лъжата
1 окт 2017 По Аристотел
Кога падат олигархиите
От коментар на политолога Евгений Дайнов в неговия фейсбук профил
Очевидно в олигархията стават някакви разтърсвания. Предлагам да си напомним какво написа по този мотив Аристотел. По-долу преведох (от британски, нямам сега достъп до българския вариант) 10-те аргументи, изредени от Аристотел, за рухването на олигархиите.
Интересно действието на коя/кои от тези аргументи виждаме сега?
Ето ви Аристотел:
1) Има няколко неща, които най-много създават революции при олигархиите; едното е – когато към народа се отнасят лошо; в такава обстановка всеки субект е подготвен на опозиция...
2)...понякога революцията потегля от тези богаташи, които нямат своя дял от ръководството, което се намира в прекомерно малко ръце... тези, които не са включени в ръководството, не престават да подвигат разногласия, до момента в който не бъдат включени в него...
3) В Книдус олигархията беше унищожена от свадите на олигарсите един с друг; и ръководството внезапно отслабна, тъй като беше концентрирано в прекомерно малко ръце...
4) Или в Еритрия, където, въпреки страната да просперираше под ръководството на олигархията, въпреки всичко народът беше неудовлетворен от това, че властта е събрана в прекомерно малко ръце и по този начин смени властта.
5) Олигархиите също стават жертви на гражданска война... поради кавгите сред демагозите. Тия демагози са два типа: едните, които ласкаят властта; другите са тези, които, въпреки да са част от олигархията, ласкаят народа... И тогава, когато правосъдната власт не е в ръцете на висшата власт, демагозите, които са на страната на народа, смъкват държавното управление, както стана в Хераклеа...
6)...и също (става революция), когато се появява стремежът да се свие властта на олигархията в още по-малко ръце; тогава тези, които желаят по-голямо тъждество, намират за удачно да потърсят народа за помощ.
7) Олигархията е също жертва на безредици тогава, когато олигарсите харчат благосъстоянието си за разкош.
8) Една олигархия също по този начин ще бъде унищожена, в случай че под нея се създаде друга олигархия, т.е. когато не всички олигарси имат достъп до висшата власт.
9) Размирици стават в олигархиите също тогава, когато една група показва надменно или обидно отношение към друга...
10) Много революции също по този начин са били предизвикани в олигархиите от тези, които просто не са понасяли деспотизма на облечените във властта...
-----------
Когато Борисов нахълта при Висш съдебен съвет, болшинството му стана на крайници.
Правосъдие
Новият Висш съдебен съвет ще е по-добър, даже и нищо да не прави
От коментар на Красен Николов за mediapool.bg
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Чугунено болшинство, глухо за причините на разсъдъка, безобразно кадруване, ясна за всички връзка с политическата власт и никакви угризения. С това ще бъде запомнен отиващият си Висш правосъден съвет. " Не скърбя за нищо ", сподели основният прокурор Сотир Цацаров преди ден за завършилия мандат на Висш съдебен съвет. Той и ръководителят на Върховния административен съд Георги Колев бяха двамата " флагмани " на болшинството във Висш съдебен съвет, което ръководи правосъдната власт пет години. И двамата бяха определени след напън от ръководещата партия ГЕРБ, а сянката на Движение за права и свободи върху тях по този начин и не съумя да се разсее.
Заради рецензиите към предшественицитe им кадровиците избраха нова тактичност – избори с фасадна конкуренция. Сотир Цацаров бе определен всред трима, а Бойко Борисов и Цветан Цветанов на няколко пъти подсказаха на Висш съдебен съвет, че точно той е техният човек. После от аферата " Банкя " чухме по какъв начин градският прокурор на София Николай Кокинов споделя на Борисов: " Не ми се подсмихвай. Ти си го избира ".
Отиващият си в този момент правосъден съвет създаде " Яневагейт ", аферата " Банкя ", лобисткия скандал с Камен Ситнилски, разкритията на следователя Бойко Атанасов за " шпицкомандата на Цацаров " в столичното разследване. В съвещанието, в което Висш съдебен съвет трябваше да вземе дефинитивно решение по " Яневагейт ", министър председателят Бойко Борисов нахълта в залата. Тогава болшинството във Висш съдебен съвет направи най-знаковия си жест – стана му на крайници. А Борисов си беше разрешил да изпрати есемес до Лозан Панов, с който да му покаже, че има къртица във Висш съдебен съвет и знае всеки негов ход. Висш съдебен съвет си затвори очите и за това.
Скандалът " Яневагейт " дефинитивно смъкна завесата, която покриваше връзките сред правосъдната и политическата власт. От диалозите сред съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова се разбра, че министър председателят може да подреди на основния прокурор да " опраска " магистрат, че основният прокурор не може да откаже. Разбра се, че членът на Висш съдебен съвет Димитър Узунов е " индивидът на Бойко " в кадровия орган. Вместо да проверява тази връзка, Висш съдебен съвет създаде Узунов в собствен формален представляващ.
После пристигна " ЦУМ-гейт ". Висш съдебен съвет по този начин и не ревизира за какво основният прокурор се е срещал с хора, чиито компании имат връзка с следствия. Мнозинството във Висш съдебен съвет освен не инициира инспекция, ами се втурна да пази Цацаров. Пред постройката на съвета се появиха маскирани момчета, държащи кървави агнешки главички в ръце. Те трябваше да сплашат опозицията, която се опитваше да повдигне тематиката.
На фона на всичко това всяка седмица Висш съдебен съвет произвеждаше грозни кавги сред чугуненото болшинство и малцинството. Използвани бяха грозни думи, неистини, викове От всичко това на редовите магистрати им се догади. Без значение дали харесват Калин Калпакчиев или Димитър Узунов. Това е наследството на отиващия си Висш съдебен съвет. Новият съвет може да се оправи доста по-добре, даже и нищо да не прави.
------------
Хасковската " политическа " драма е отражение на динамичността в разпределянето на порциите.
Местна власт
" Но суджукът е малко. Но суджукът не стига, деца "
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Зад цялата тази сякаш политическа история в Хасково се крие в действителност най-обикновен конфликт на стопански ползи. Всичко е концентрирано към " усвояването " на обществените и европейските средства по публичните поръчки на общината. В това " асимилиране " постоянно и на всички места като скачени съдове вземат участие всички съществени локални партийно-икономически лобита. А сегашната " политическа " драма е просто отражение на моментната динамичност в разпределянето на съответните порции. Тези дни участник в интернет конгрес изобретателно разказа обстановката посредством асоциация с различен локален скандал и тавтология на класическо стихотворение: " Но суджукът е малко. Но суджукът не стига, деца ".
Както забелязвате, устремявам се да не изтъквам съответни имена. Не тъй като имената нямат значение, а тъй като става дума за всеобщо публикувана процедура. Хасково е единствено един (макар и ярък) образец за локалния български политически модел. Който, несъмнено, е отражение на модела на централно ниво. Първо, тъй като не би могъл да съществува без разпореждане " от горе " - нещо като феодално систематизиране на поземлени сектори (със съответното население) за стопанисване и ръководство. И второ, тъй като сходно асимилиране на обществени средства посредством шуробаджанашки назначения, търгове, състезания, публични поръчки е необятно следено и в централната администрация. Спомнете си да вземем за пример по какъв начин преди известно време бяха закупени суперлуксозни джипове за горските стопанства посредством търг, чиито условия водеха безпогрешно освен към един-единствен модел коли, само че и към един-единствен участник, който за шанс се оказа съученик на съответния министър. Тогава обяснението бе като при Хасково - България е дребна, все някой е нечий съученик.
На централно равнище обаче българският политически модел се развива, усъвършенства и надалеч надвишава обичайна шуробаджанащина. Вече не е нужно лицата, конфигурирани на основни позиции, да бъдат нечии родственици. А под маската на политическа активност те и завладените от тях държавни институции извършват много по-широк набор поръчки и задания с търговско-икономическа цел.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ