Седмични новини за енергетика
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Съдът дефинитивно върна делото EVN на прокуратурата
Апелативният спецсъд удостоверява, че обвинителния акт против Симеон Дянков, Трайчо Трайков и Иво Прокопиев е " неразбираем "
20 мар 2018
Омбудсманът желае потребителите да могат да оспорват цените на тока и газа
Мая Манолова сезира Конституционния съд за неналичието на такава опция
19 мар 2018
Световни колоси желаят да доставят тръбите за интерконектора с Гърция
До 20 април плановата компания би трябвало да избере 5 от тях, които да приготвят дефинитивни предложения
18 мар 2018
Атомният Франкенщайн
Най-скъпият енергиен план върви към рестартиране макар неналичието на вложител
16 мар 2018
Шефчович: България може да удвои ВЕИ мощностите и да намерения дали й би трябвало АЕЦ
До 2030 година енергийният микс ще би трябвало да съдържа 30% възобновими източници, уверен е еврокомисарят по енергетиката
15 мар 2018 Ако желаете да получавате информация за най-важното от бранша на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук
Държавата ще заплаща за американските централи даже да скапе договорите
Според публикувано от работодателските организации известие в хода на диалозите с премиера Бойко Борисов е било установено, че са налице всички предпоставки прекратяването на договорите с " Ей И Ес Гълъбово " и " КонтурГлобал Марица-изток 3 " да се случи в границите на няколко седмици. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обаче изясни, че в действителност били нужни два-три месеца. Преговорите за това се водят от няколко месеца, само че до момента съответен резултат не е разгласен. От думите на Петкова стана ясно, че страната е предложила модел, по който да се пресметна каква част от инвестицията е към този момент възобновена и в този момент се чакало мнението на централите. Чак когато сметката е налице ще се разискват и съответни разновидности за решение на проблема. Проблемът е, че при всички случаи страната ще би трябвало да заплати сериозна сума, с цел да скапе договорите.
Едната опция е остатъкът да се изплати от страната, а централите да излязат на свободния пазар без отговорности за изкупуване на електрическата енергия и без преференциални цени.
Другата алтернатива е да се приложат контракти за разлика в цената, по този начин както е планувано да се случи със всички ВЕИ с над 4 МВт конфигурирана мощ. Накратко - концепцията е американските централи да продават електрическата енергия си през борсата и в допълнение да получат контракт за разлика с закрепена сума. Така, в случай че реализиран по-висока продажна цена, ще печелят повече, а в случай че е по-ниска - по-малко. Рискът е напълно за тяхна сметка, а страната понижава доста разноските си по отношение на сегашните дълготрайни контракти със наложително изкупуване.
CEZ ще излезе на годишна облага от 389 млн. евро при продажба на българските активи
Положителен финансов резултат от 389.4 млн. евро (9.9 милиарда чешки крони) ще реализира CEZ Group от продажбата на активите си в България. Това са съобщили от чешката държавна енергийна компания по време на презентация за постигнатите резултати през 2017 година За първи път публично се показва контрактуваната цена за българския бизнес - 326 млн. евро.
Както е известно, в края на предишния месец CEZ е подписал контракт за продажбата на активите си в България с компанията на Гинка Върбакова - " Инерком ". Сделката включва електроразпределително сдружение " ЧЕЗ Разпределение ", доставчика на ток " ЧЕЗ Електро България ", лицензиран търговец на електрическа енергия " ЧЕЗ Трейд България ", компанията за ИТ услуги " ЧЕЗ ИКТ България ", слънчев парк " Free Energy Орешец ", електроцентрала на биомаса " Бара груп ", както и " ЧЕЗ България ", която управлява и координира активността на българските звена на групата.
В CEZ са безапелационни, че главната им цел за тази година е сполучливото привършване на " преференциална продажба " на българските им активи, както и спечелването на арбитражното дело във Вашингтон, което компанията води против България. " Чрез продажбата на българския бизнес ще бъдат изпълнени две съществени стратегически цели, а точно последователното прекачване на действия в райони с по-стабилна регулаторна среда и спомагателни финансови запаси за развиване в региона на новите енергийни технологии ", споделят още от чешкото сдружение.
Ще разбие ли " Турски поток " фантазиите за хъб " Балкан "
Една от главните благоприятни условия, които ще се проучват в предпроектното изследване за газовия хъб " Балкан ", е суровината да постъпва у нас на входна точка Турция и да минава през изходна точка Сърбия. Това се постанова поради проектите на " Газпром " от 2019 година да прекрати доставките по Трансбалканския газопровод, който минава през Украйна и България, като размени маршрута с изграждащия се " Турски поток ". Тази седмица обаче стана ясно, че съветския колос ще демонтира и консервира стотици километри от тръбопровода. По информация на " Интерфакс " компанията е решила да редуцира два пъти потенциала на " Турски поток " - от 63 милиарда куб. м на 31.5 милиарда куб. метра природен газ.
При това състояние поражда въпросът какво ще се случи с хъб " Балкан ", за чието създаване по експертни оценки ще са нужни сред 1.4 и 2.4 милиарда евро? На пръв взор решението на " Газпром " не би следвало да е от голяма важност. При плануван потенциал от 31.5 милиарда куб. към този момент е издигната една тръба за 15.75 милиарда куб., които Турция ще получи по новия газопровод и България може да купи част от тях. Другата тръба за 15.75 милиарда куб. към момента не е решено дали ще се построява и в случай че въпреки всичко бъде издигната, къде ще излиза - в Турция (по-вероятно) или България.
Други вероятни източници на газ, на които страната ни се надява, с цел да извърши ролята на газоразпределителен център, са от азерското находище " Шах Дениз 2 " и от терминали за полутечен газ. Има и хипотетична опция за локален рандеман, за който френската Total прави изследвания в Черно море.
Всъщност доста по-голям проблем пред хъба може да възникне от условието на Брюксел газът освен да идва от разнообразни източници, само че и да бъде търгуван тук, а не просто да минава директно през страната. За това обаче няма доста благоприятни условия, защото България в действителност ще продължава съществено да изостава от близките страни както по многообразие на източниците на газ, по този начин и по размер на личния си пазар.
Омбудсманът желае потребителите да могат да оспорват цените на тока и газа
Сериозна смяна в връзките сред жителите и Комисията за енергийно и водно контролиране може да провокира омбудсманът Мая Манолова. Общественият бранител желае да се разреши на хората да апелират решенията на КЕВР, с които всяка година се дефинират новите цени на тока и природния газ. Сега това право имат само лицензираните енергийни предприятия, които реализират съответната активност. Според Манолова обаче те нямат никакъв интерес да оспорват въпросните решения, за разлика от потребителите, които са директно наранени от тях.
Омбудсманът е сезирал Конституционния съд за член 36а, алинея 2 от Закона за енергетиката, който дефинира тези решения на КЕВР като самостоятелни административни актове и съгласно нея лимитира конституционното право на жителите за достъп до правосъдна отбрана, когато са нарушени или застрашени техни права и законни ползи. Манолова също по този начин е изпратила писмо и до ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева, в което предлага законодателни промени в тази тенденция. Малко евентуално е обаче Народното събрание да се задейства и да промени закона, преди Конституционния съд да се е произнесъл.
Манолова акцентира още, че настоящето състояние не е в сходство и с европейската инструкция 2009/72/ЕО, съгласно която страните членки би трябвало да вкарат на национално равнище механизми, които да подсигуряват на всяка наранена страна опция за обжалване на такива решения пред самостоятелен орган.
Самата Комисия за енергийно и водно контролиране не разяснява настояването на омбудсмана. От регулатора обясниха за " Капитал ", че въпросът е отвън техните пълномощия и ще се съобразят със съответното решение на Конституционния съд и Народното събрание.
Световни колоси желаят да доставят тръбите за интерконектора с Гърция
Една от най-големите публични поръчки за последните месеци - тази за направата и доставката на тръбите за междусистемната газова връзка с Гърция, притегли 9 задгранични компании и една българска. Бюджетът е 60 млн. евро без Данък добавена стойност, а най-вече са заявките от Турция - три на брой. От Индия интерес са показали две компании, като едната е вторият по величина производител на тръби в света. Толкава са и претендентите от Русия, а от България, Гърция и Германия има по една оферта.
Заявленията на претендентите бяха отворени на 16 март. Тепърва плановата компания за интерконектора - " Ай Си Джи Би " АД (ICGB), в която акционери с равно присъединяване са БЕХ и гръцко-италианското сдружение IGI Poseidon, ще ги преглежда и ще отсее единствено 5 от тях, от които да изиска ценови предложения. Очакванията са спечелилият да бъде избран през юни.
Това е една от дребното публични процедури с толкоз мощно интернационално присъединяване, освен това от потвърдени в сферата компании. Индийската Welspun Corp. Limited да вземем за пример е вторият по величина производител на стоманени тръби в света - с оборот от над 3 милиарда $. Другият претендент от Индия е Jindal SAW Ltd. - също съществено име в тази сфера.
В конкуренцията са се присъединили още немският железен колос Salzgitter Mannesmann International GmbH и водещият съветски производител на тръби Chelyabinsk Pipe Plant. От Русия оферта е подала и JSC Zagorsk Pipe Plant.
Турските компании пък са Noksel Celik Boru Sanayi AS, Umran Celik Boru Sanayii A.S и Erciyas Celik Boru Sanayi A.S (Erciyas Steel Pipe Co). Гръцката оферта идва от Corinth Pipeworks S.A Pipe Industry S.A.
Единствената българска компания е " Топливо-2 " ЕООД на Васил Щраков, който е и шеф на съдружие " Топливо ". Предвид мащабите на останалите участници обаче възможностите на българския кандидат не наподобяват изключително огромни.
Започва изследването на газовия хъб " Балкан "
На 16 март " Булгартрансгаз " и българо-швейцарският консорциум " АФ-ЕМГ Консулт " подписаха контракта за правене на предпроектно изследване за газов хъб " Балкан ". Стойността на плана е 2.3 млн. лева, като Европейската комисия отпуска 920 хиляди евро по Механизма за свързване на Европа. Обединението, в което влизат българската консултантска компания " ЕМГ Консулт " на Михаил Генов и швейцарската " Акционерна фирма Консулт ", представлявана у нас от Никола Битрак, бе определено още на 15 декември, само че поради обжалвания сключването на контракта с него се забави.
За построяването на такова оборудване по експертни оценки ще са нужни сред 1.4 и 2.4 милиарда евро. Предвижда се разноските да бъдат покрити посредством лични средства на " Булгартрансгаз " и заеми.
Сега, в период от 40 календарни дни след сключване на контракта, консорциумът ще показа промеждутъчен отчет за извършените действия, а всеобхватното изследване ще бъде направено в период от 110 дни.
Ако желаете да получавате информация за най-важното от бранша на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук
Съдът дефинитивно върна делото EVN на прокуратурата
Апелативният спецсъд удостоверява, че обвинителния акт против Симеон Дянков, Трайчо Трайков и Иво Прокопиев е " неразбираем "
20 мар 2018
Омбудсманът желае потребителите да могат да оспорват цените на тока и газа
Мая Манолова сезира Конституционния съд за неналичието на такава опция
19 мар 2018
Световни колоси желаят да доставят тръбите за интерконектора с Гърция
До 20 април плановата компания би трябвало да избере 5 от тях, които да приготвят дефинитивни предложения
18 мар 2018
Атомният Франкенщайн
Най-скъпият енергиен план върви към рестартиране макар неналичието на вложител
16 мар 2018
Шефчович: България може да удвои ВЕИ мощностите и да намерения дали й би трябвало АЕЦ
До 2030 година енергийният микс ще би трябвало да съдържа 30% възобновими източници, уверен е еврокомисарят по енергетиката
15 мар 2018 Ако желаете да получавате информация за най-важното от бранша на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук
Държавата ще заплаща за американските централи даже да скапе договорите
Според публикувано от работодателските организации известие в хода на диалозите с премиера Бойко Борисов е било установено, че са налице всички предпоставки прекратяването на договорите с " Ей И Ес Гълъбово " и " КонтурГлобал Марица-изток 3 " да се случи в границите на няколко седмици. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обаче изясни, че в действителност били нужни два-три месеца. Преговорите за това се водят от няколко месеца, само че до момента съответен резултат не е разгласен. От думите на Петкова стана ясно, че страната е предложила модел, по който да се пресметна каква част от инвестицията е към този момент възобновена и в този момент се чакало мнението на централите. Чак когато сметката е налице ще се разискват и съответни разновидности за решение на проблема. Проблемът е, че при всички случаи страната ще би трябвало да заплати сериозна сума, с цел да скапе договорите.
Едната опция е остатъкът да се изплати от страната, а централите да излязат на свободния пазар без отговорности за изкупуване на електрическата енергия и без преференциални цени.
Другата алтернатива е да се приложат контракти за разлика в цената, по този начин както е планувано да се случи със всички ВЕИ с над 4 МВт конфигурирана мощ. Накратко - концепцията е американските централи да продават електрическата енергия си през борсата и в допълнение да получат контракт за разлика с закрепена сума. Така, в случай че реализиран по-висока продажна цена, ще печелят повече, а в случай че е по-ниска - по-малко. Рискът е напълно за тяхна сметка, а страната понижава доста разноските си по отношение на сегашните дълготрайни контракти със наложително изкупуване.
CEZ ще излезе на годишна облага от 389 млн. евро при продажба на българските активи
Положителен финансов резултат от 389.4 млн. евро (9.9 милиарда чешки крони) ще реализира CEZ Group от продажбата на активите си в България. Това са съобщили от чешката държавна енергийна компания по време на презентация за постигнатите резултати през 2017 година За първи път публично се показва контрактуваната цена за българския бизнес - 326 млн. евро.
Както е известно, в края на предишния месец CEZ е подписал контракт за продажбата на активите си в България с компанията на Гинка Върбакова - " Инерком ". Сделката включва електроразпределително сдружение " ЧЕЗ Разпределение ", доставчика на ток " ЧЕЗ Електро България ", лицензиран търговец на електрическа енергия " ЧЕЗ Трейд България ", компанията за ИТ услуги " ЧЕЗ ИКТ България ", слънчев парк " Free Energy Орешец ", електроцентрала на биомаса " Бара груп ", както и " ЧЕЗ България ", която управлява и координира активността на българските звена на групата.
В CEZ са безапелационни, че главната им цел за тази година е сполучливото привършване на " преференциална продажба " на българските им активи, както и спечелването на арбитражното дело във Вашингтон, което компанията води против България. " Чрез продажбата на българския бизнес ще бъдат изпълнени две съществени стратегически цели, а точно последователното прекачване на действия в райони с по-стабилна регулаторна среда и спомагателни финансови запаси за развиване в региона на новите енергийни технологии ", споделят още от чешкото сдружение.
Ще разбие ли " Турски поток " фантазиите за хъб " Балкан "
Една от главните благоприятни условия, които ще се проучват в предпроектното изследване за газовия хъб " Балкан ", е суровината да постъпва у нас на входна точка Турция и да минава през изходна точка Сърбия. Това се постанова поради проектите на " Газпром " от 2019 година да прекрати доставките по Трансбалканския газопровод, който минава през Украйна и България, като размени маршрута с изграждащия се " Турски поток ". Тази седмица обаче стана ясно, че съветския колос ще демонтира и консервира стотици километри от тръбопровода. По информация на " Интерфакс " компанията е решила да редуцира два пъти потенциала на " Турски поток " - от 63 милиарда куб. м на 31.5 милиарда куб. метра природен газ.
При това състояние поражда въпросът какво ще се случи с хъб " Балкан ", за чието създаване по експертни оценки ще са нужни сред 1.4 и 2.4 милиарда евро? На пръв взор решението на " Газпром " не би следвало да е от голяма важност. При плануван потенциал от 31.5 милиарда куб. към този момент е издигната една тръба за 15.75 милиарда куб., които Турция ще получи по новия газопровод и България може да купи част от тях. Другата тръба за 15.75 милиарда куб. към момента не е решено дали ще се построява и в случай че въпреки всичко бъде издигната, къде ще излиза - в Турция (по-вероятно) или България.
Други вероятни източници на газ, на които страната ни се надява, с цел да извърши ролята на газоразпределителен център, са от азерското находище " Шах Дениз 2 " и от терминали за полутечен газ. Има и хипотетична опция за локален рандеман, за който френската Total прави изследвания в Черно море.
Всъщност доста по-голям проблем пред хъба може да възникне от условието на Брюксел газът освен да идва от разнообразни източници, само че и да бъде търгуван тук, а не просто да минава директно през страната. За това обаче няма доста благоприятни условия, защото България в действителност ще продължава съществено да изостава от близките страни както по многообразие на източниците на газ, по този начин и по размер на личния си пазар.
Омбудсманът желае потребителите да могат да оспорват цените на тока и газа
Сериозна смяна в връзките сред жителите и Комисията за енергийно и водно контролиране може да провокира омбудсманът Мая Манолова. Общественият бранител желае да се разреши на хората да апелират решенията на КЕВР, с които всяка година се дефинират новите цени на тока и природния газ. Сега това право имат само лицензираните енергийни предприятия, които реализират съответната активност. Според Манолова обаче те нямат никакъв интерес да оспорват въпросните решения, за разлика от потребителите, които са директно наранени от тях.
Омбудсманът е сезирал Конституционния съд за член 36а, алинея 2 от Закона за енергетиката, който дефинира тези решения на КЕВР като самостоятелни административни актове и съгласно нея лимитира конституционното право на жителите за достъп до правосъдна отбрана, когато са нарушени или застрашени техни права и законни ползи. Манолова също по този начин е изпратила писмо и до ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева, в което предлага законодателни промени в тази тенденция. Малко евентуално е обаче Народното събрание да се задейства и да промени закона, преди Конституционния съд да се е произнесъл.
Манолова акцентира още, че настоящето състояние не е в сходство и с европейската инструкция 2009/72/ЕО, съгласно която страните членки би трябвало да вкарат на национално равнище механизми, които да подсигуряват на всяка наранена страна опция за обжалване на такива решения пред самостоятелен орган.
Самата Комисия за енергийно и водно контролиране не разяснява настояването на омбудсмана. От регулатора обясниха за " Капитал ", че въпросът е отвън техните пълномощия и ще се съобразят със съответното решение на Конституционния съд и Народното събрание.
Световни колоси желаят да доставят тръбите за интерконектора с Гърция
Една от най-големите публични поръчки за последните месеци - тази за направата и доставката на тръбите за междусистемната газова връзка с Гърция, притегли 9 задгранични компании и една българска. Бюджетът е 60 млн. евро без Данък добавена стойност, а най-вече са заявките от Турция - три на брой. От Индия интерес са показали две компании, като едната е вторият по величина производител на тръби в света. Толкава са и претендентите от Русия, а от България, Гърция и Германия има по една оферта.
Заявленията на претендентите бяха отворени на 16 март. Тепърва плановата компания за интерконектора - " Ай Си Джи Би " АД (ICGB), в която акционери с равно присъединяване са БЕХ и гръцко-италианското сдружение IGI Poseidon, ще ги преглежда и ще отсее единствено 5 от тях, от които да изиска ценови предложения. Очакванията са спечелилият да бъде избран през юни.
Това е една от дребното публични процедури с толкоз мощно интернационално присъединяване, освен това от потвърдени в сферата компании. Индийската Welspun Corp. Limited да вземем за пример е вторият по величина производител на стоманени тръби в света - с оборот от над 3 милиарда $. Другият претендент от Индия е Jindal SAW Ltd. - също съществено име в тази сфера.
В конкуренцията са се присъединили още немският железен колос Salzgitter Mannesmann International GmbH и водещият съветски производител на тръби Chelyabinsk Pipe Plant. От Русия оферта е подала и JSC Zagorsk Pipe Plant.
Турските компании пък са Noksel Celik Boru Sanayi AS, Umran Celik Boru Sanayii A.S и Erciyas Celik Boru Sanayi A.S (Erciyas Steel Pipe Co). Гръцката оферта идва от Corinth Pipeworks S.A Pipe Industry S.A.
Единствената българска компания е " Топливо-2 " ЕООД на Васил Щраков, който е и шеф на съдружие " Топливо ". Предвид мащабите на останалите участници обаче възможностите на българския кандидат не наподобяват изключително огромни.
Започва изследването на газовия хъб " Балкан "
На 16 март " Булгартрансгаз " и българо-швейцарският консорциум " АФ-ЕМГ Консулт " подписаха контракта за правене на предпроектно изследване за газов хъб " Балкан ". Стойността на плана е 2.3 млн. лева, като Европейската комисия отпуска 920 хиляди евро по Механизма за свързване на Европа. Обединението, в което влизат българската консултантска компания " ЕМГ Консулт " на Михаил Генов и швейцарската " Акционерна фирма Консулт ", представлявана у нас от Никола Битрак, бе определено още на 15 декември, само че поради обжалвания сключването на контракта с него се забави.
За построяването на такова оборудване по експертни оценки ще са нужни сред 1.4 и 2.4 милиарда евро. Предвижда се разноските да бъдат покрити посредством лични средства на " Булгартрансгаз " и заеми.
Сега, в период от 40 календарни дни след сключване на контракта, консорциумът ще показа промеждутъчен отчет за извършените действия, а всеобхватното изследване ще бъде направено в период от 110 дни.
Ако желаете да получавате информация за най-важното от бранша на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ