Мнения Daily - Антикорупционната комисия е като миялна машина
© Цветелина Белутова В маранята нищо не се трансформира, единствено си жужим.
Чисто и просто
Антикорупционната комисия е като миялна машина
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък От коментар на Илия Вълков за " Клуб Z "
Като във верижна злополука в понеделник се сблъскаха събития от спектъра на нашата социална фрустрация. Ремонтите в столицата от дълго време са психодрама, а при по-силен дъжд центърът към този момент може да се употребява за плавателен канал. Цяла кохорта едри политици си купуват евтини жилища, като заобикалят данъчното законодателство - антикорупционната комисия не намира нищо неправилно. А " барбекюто " на покрива на жилището, който има шефът на същата тази комисия, е нелегално, само че няма да се събаря. Фрустрация на квадрат.
Органът, който от ден на ден наподобява на миялна машина, не видя проблем с спор на ползи с нито един от забърканите в сагата " Апартаментгейт ". От Цветанов през Цачева и Рашидов, та до опозиционерите Йончева и Зарков - всички по един критерий проверявани и всички по същия критерий " оневинени ". И инспекцията им включвала информации в уеб страницата на Народното събрание, в уеб страницата на Търговския указател до " снемане на пояснения " от политици. Това всеки жител с добра административна просвета може да го направи и самичък.
По този мотив група фрустрирани зевзеци от обществената мрежа взеха решение да отидат до КПКОНПИ и " сами да се предадат ", с цел да има най-малко някой отговорен.
С няколко думи публичната фрустрация, в която сме изпаднали, е като да искаш нещо да ти се случи, но да не се случва тъкмо по този начин, както си го представяш. Закони има, но рядко се съблюдават. Съдебна система има, само че правдивост няма. Партии и политици бол – политики никак. Живеем по-богато по отношение на 90-те, само че не сме по-щастливи.
И най-после идва фрустрацията с целия си боеприпас от прочувствени положения – гняв и експанзия, самосъжаление и смълчана тъга... Или цялостна незаинтересованост, която тихичко си тананика " майната му " на всичко и всички... В маранята нищо не се трансформира, единствено си жужим.
----------
В България историята се написа не от спечелилите, а от победените.
Невежеството е мощ
У нас царува руска " организация на забравата "
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов за " Дойче веле "
В поредицата от парадокси на българския преход е и този: историята се написа не от спечелилите, а от победените. Въпреки че през 1989 комунистическият режим в България падна, разказът за него се води от политическите му наследници. Подпомогнати от течащото време, те съумяват да насочват работата на паметта и да постановат оценката за този интервал от историята на България. Отпушилият се в началото обществен яд на безпартийните, а даже и на довчерашни партийци последователно отстъпи място на талази от соцносталгия. Това се случи в следствие от няколко обществени дебата, овладени от " здравите сили ".
Фотограф: Анелия Николова
Първият беше за принадлежността към Държавна сигурност. Разкриването ѝ срещна разнообразни спънки, главната от които беше образуването на " черен пазар " за досиета и потреблението им за политически рекет. Когато най-сетне с триста зора бе признат закон за досиетата, действието му бе замъглено от релативизация на вините. Досиетата на " скъпите сътрудници " от дълго време бяха унищожени, а останалите попадаха в един кюп - без значение за какво и какво тъкмо са правили. Същевременно в ролята на специалисти продължаваха да гастролират потвърдени сътрудници на Държавна сигурност, които без срам раздаваха правораздаване наляво и надясно. Дебатът за Държавна сигурност изглеждаше като разработка на самата Държавна сигурност.
Заедно с това опълчването сред евроатлантическата и евразийската ориентировка бе разиграно като конфликт сред русофоби и русофили. Благодарение на обичайна ни историческа и културна непосредственост с Русия, както и на промиването на мозъци през соца, по-неподготвената част от обществото бе уверена, че който обича Чехов и Чайковски, поддържа Путин. И че евроскептицизмът е в действителност отбрана на православието.
Но най-важният спор е дали и по какъв начин комунизмът би трябвало да бъде разказан на поколенията, които не са го претърпели. Тук дълго доминираше мнението, че още е рано за това, защото интервалът продължава да е обект на настоящи политически несъгласия. Което си беше непосредствено взимане на страна - тази на самия комунизъм. Колкото повече време минава, толкоз повече се заличава паметта за репресиите на този режим, защото той целеустремено е унищожавал свидетелствата за тях, прочиствайки архивите си. Затова в този момент е задоволително неговите наследници оптимално да отсрочат проучването му - най-малко до момента в който жертвите си отидат физически и останат единствено пропагандните източници, по които да се написа историята. Американският сериал " Чернобил " и съветската реакция към него е добър образец за руска " организация на забравата " - и тогава, и в този момент.
---------
Класическата десница се разтрепери пред карикатурните диктатори.
Гражданска интензивност
Свободните европейци се сблъскаха с ретроградите
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Дневник "
Европа излиза от онази своя идейна меланхолия, която в продължение на няколко години окуражаваше " новите консерватори " (а в действителност мераклии - фашисти от предвоенен тип) да си мислят, че могат да я завладяват. А през днешния ден, откакто не завоюваха изборите за европарламент, същите тези мераклии даже не могат да образуват обща парламентарна група.
Фотограф: Stringer
Това, че като събереш в една зала куп мераклии фашисти, няма да получиш парламентарна група, а по-скоро – резултата на паяци в буркан, е явно от генерации. Но не свадливият манталитет на " новите консерватори " избавя Европа сега. Европа се избавя сама и то – по класическия за нея метод: посредством политика.
" Новоконсервативната " офанзива против Европа беше ориентирана против " либералите ". Либерал ще рече: човек, който намира " следните истини за явни: че всички хора са основани равни и че те са надарени от своя Създател с някои неотчуждими права, измежду които са правото на живот, на независимост и на следването на своето благополучие... " Либералите имат вяра в това, защото са уверени, че всички хора имат еднообразно достолепие, от което следват съответните права и свободи на индивида – на " индивида ", както написа в интернационалните документи. И няма, съгласно либерала, никакво значение, дали този човек е мъж или жена, маджарин или баварец, християнин или кантианец.
Срещу това беше офанзивата на крайната десница, изправяща против правата – " традицията " (според която дамите би трябвало да си стоят в кухнята), против равенството – неравноправие (според което моята нация е по-значима от околните), против европейския човек – провинциалния жител на някое национално племе, против религиозната равнопоставеност – непоносимост към всичко, което не е " християнство ". В последна сметка предлагането към европейците беше да престанем да сме равни и свободни човеци, разполагащи с цялостен континент, а да се самозатворим в национално-племенни групи, в границите на които някой фюрер да ни споделя, какво да вършим – така наречен " Европа на отечествата ".
Този диалог през цялото време е политически – опира до това по какъв начин в Европа си представяме нашето общо бъдеще. Искаме ли да треперим зад телени огради по границите, до момента в който чакаме, по кое време локалният сатрап ще спре свирепия си взор върху нас? Или желаеме да продължим да живеем по разпоредбите, създадени още от античните гърци, т.е. като свободни и равни между тях жители?
От страна на главните партии в Европа този диалог не беше извършен по този метод. Напротив, класическата десница безусловно се разтрепери пред лицето на карикатурни мераклии за диктатори, изскочили от боклукчийското кошче на историята. И партиите - членки на Европейската национална партия /ЕНП/, започнаха флирт тъкмо с тези, които – като Орбан в Унгария, да вземем за пример – обявяваха човешките права за " американски измислици ". Социалистите на собствен ред просто гледаха не изключително мъдро...
При това изменничество на класическите партии за година-две изглеждаше, че Европа няма ресурса да спре " новите консерватори " – че повтаряме историята на 1930-те години. Но още до момента в който те бяха уверени, че набиват ботуши в надвит марш, Европа сподели, че не е изгубила основния си запас – това, което я прави висшата цивилизация, в миналото градена: свободните жители. Точно тези жители отхвърлиха да влизат в съглашателство с крайната десница. Напротив. Те избраха да й дадат пердах от позициите на европейската цивилизация. Да не прикриват, че става дума за демократична философия на общото живеене; и точно от демократични позиции да се сблъскат с ретроградите.
Чисто и просто
Антикорупционната комисия е като миялна машина
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък От коментар на Илия Вълков за " Клуб Z "
Като във верижна злополука в понеделник се сблъскаха събития от спектъра на нашата социална фрустрация. Ремонтите в столицата от дълго време са психодрама, а при по-силен дъжд центърът към този момент може да се употребява за плавателен канал. Цяла кохорта едри политици си купуват евтини жилища, като заобикалят данъчното законодателство - антикорупционната комисия не намира нищо неправилно. А " барбекюто " на покрива на жилището, който има шефът на същата тази комисия, е нелегално, само че няма да се събаря. Фрустрация на квадрат.
Органът, който от ден на ден наподобява на миялна машина, не видя проблем с спор на ползи с нито един от забърканите в сагата " Апартаментгейт ". От Цветанов през Цачева и Рашидов, та до опозиционерите Йончева и Зарков - всички по един критерий проверявани и всички по същия критерий " оневинени ". И инспекцията им включвала информации в уеб страницата на Народното събрание, в уеб страницата на Търговския указател до " снемане на пояснения " от политици. Това всеки жител с добра административна просвета може да го направи и самичък.
По този мотив група фрустрирани зевзеци от обществената мрежа взеха решение да отидат до КПКОНПИ и " сами да се предадат ", с цел да има най-малко някой отговорен.
С няколко думи публичната фрустрация, в която сме изпаднали, е като да искаш нещо да ти се случи, но да не се случва тъкмо по този начин, както си го представяш. Закони има, но рядко се съблюдават. Съдебна система има, само че правдивост няма. Партии и политици бол – политики никак. Живеем по-богато по отношение на 90-те, само че не сме по-щастливи.
И най-после идва фрустрацията с целия си боеприпас от прочувствени положения – гняв и експанзия, самосъжаление и смълчана тъга... Или цялостна незаинтересованост, която тихичко си тананика " майната му " на всичко и всички... В маранята нищо не се трансформира, единствено си жужим.
----------
В България историята се написа не от спечелилите, а от победените.
Невежеството е мощ
У нас царува руска " организация на забравата "
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов за " Дойче веле "
В поредицата от парадокси на българския преход е и този: историята се написа не от спечелилите, а от победените. Въпреки че през 1989 комунистическият режим в България падна, разказът за него се води от политическите му наследници. Подпомогнати от течащото време, те съумяват да насочват работата на паметта и да постановат оценката за този интервал от историята на България. Отпушилият се в началото обществен яд на безпартийните, а даже и на довчерашни партийци последователно отстъпи място на талази от соцносталгия. Това се случи в следствие от няколко обществени дебата, овладени от " здравите сили ".
Фотограф: Анелия Николова
Първият беше за принадлежността към Държавна сигурност. Разкриването ѝ срещна разнообразни спънки, главната от които беше образуването на " черен пазар " за досиета и потреблението им за политически рекет. Когато най-сетне с триста зора бе признат закон за досиетата, действието му бе замъглено от релативизация на вините. Досиетата на " скъпите сътрудници " от дълго време бяха унищожени, а останалите попадаха в един кюп - без значение за какво и какво тъкмо са правили. Същевременно в ролята на специалисти продължаваха да гастролират потвърдени сътрудници на Държавна сигурност, които без срам раздаваха правораздаване наляво и надясно. Дебатът за Държавна сигурност изглеждаше като разработка на самата Държавна сигурност.
Заедно с това опълчването сред евроатлантическата и евразийската ориентировка бе разиграно като конфликт сред русофоби и русофили. Благодарение на обичайна ни историческа и културна непосредственост с Русия, както и на промиването на мозъци през соца, по-неподготвената част от обществото бе уверена, че който обича Чехов и Чайковски, поддържа Путин. И че евроскептицизмът е в действителност отбрана на православието.
Но най-важният спор е дали и по какъв начин комунизмът би трябвало да бъде разказан на поколенията, които не са го претърпели. Тук дълго доминираше мнението, че още е рано за това, защото интервалът продължава да е обект на настоящи политически несъгласия. Което си беше непосредствено взимане на страна - тази на самия комунизъм. Колкото повече време минава, толкоз повече се заличава паметта за репресиите на този режим, защото той целеустремено е унищожавал свидетелствата за тях, прочиствайки архивите си. Затова в този момент е задоволително неговите наследници оптимално да отсрочат проучването му - най-малко до момента в който жертвите си отидат физически и останат единствено пропагандните източници, по които да се написа историята. Американският сериал " Чернобил " и съветската реакция към него е добър образец за руска " организация на забравата " - и тогава, и в този момент.
---------
Класическата десница се разтрепери пред карикатурните диктатори.
Гражданска интензивност
Свободните европейци се сблъскаха с ретроградите
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Дневник "
Европа излиза от онази своя идейна меланхолия, която в продължение на няколко години окуражаваше " новите консерватори " (а в действителност мераклии - фашисти от предвоенен тип) да си мислят, че могат да я завладяват. А през днешния ден, откакто не завоюваха изборите за европарламент, същите тези мераклии даже не могат да образуват обща парламентарна група.
Фотограф: Stringer
Това, че като събереш в една зала куп мераклии фашисти, няма да получиш парламентарна група, а по-скоро – резултата на паяци в буркан, е явно от генерации. Но не свадливият манталитет на " новите консерватори " избавя Европа сега. Европа се избавя сама и то – по класическия за нея метод: посредством политика.
" Новоконсервативната " офанзива против Европа беше ориентирана против " либералите ". Либерал ще рече: човек, който намира " следните истини за явни: че всички хора са основани равни и че те са надарени от своя Създател с някои неотчуждими права, измежду които са правото на живот, на независимост и на следването на своето благополучие... " Либералите имат вяра в това, защото са уверени, че всички хора имат еднообразно достолепие, от което следват съответните права и свободи на индивида – на " индивида ", както написа в интернационалните документи. И няма, съгласно либерала, никакво значение, дали този човек е мъж или жена, маджарин или баварец, християнин или кантианец.
Срещу това беше офанзивата на крайната десница, изправяща против правата – " традицията " (според която дамите би трябвало да си стоят в кухнята), против равенството – неравноправие (според което моята нация е по-значима от околните), против европейския човек – провинциалния жител на някое национално племе, против религиозната равнопоставеност – непоносимост към всичко, което не е " християнство ". В последна сметка предлагането към европейците беше да престанем да сме равни и свободни човеци, разполагащи с цялостен континент, а да се самозатворим в национално-племенни групи, в границите на които някой фюрер да ни споделя, какво да вършим – така наречен " Европа на отечествата ".
Този диалог през цялото време е политически – опира до това по какъв начин в Европа си представяме нашето общо бъдеще. Искаме ли да треперим зад телени огради по границите, до момента в който чакаме, по кое време локалният сатрап ще спре свирепия си взор върху нас? Или желаеме да продължим да живеем по разпоредбите, създадени още от античните гърци, т.е. като свободни и равни между тях жители?
От страна на главните партии в Европа този диалог не беше извършен по този метод. Напротив, класическата десница безусловно се разтрепери пред лицето на карикатурни мераклии за диктатори, изскочили от боклукчийското кошче на историята. И партиите - членки на Европейската национална партия /ЕНП/, започнаха флирт тъкмо с тези, които – като Орбан в Унгария, да вземем за пример – обявяваха човешките права за " американски измислици ". Социалистите на собствен ред просто гледаха не изключително мъдро...
При това изменничество на класическите партии за година-две изглеждаше, че Европа няма ресурса да спре " новите консерватори " – че повтаряме историята на 1930-те години. Но още до момента в който те бяха уверени, че набиват ботуши в надвит марш, Европа сподели, че не е изгубила основния си запас – това, което я прави висшата цивилизация, в миналото градена: свободните жители. Точно тези жители отхвърлиха да влизат в съглашателство с крайната десница. Напротив. Те избраха да й дадат пердах от позициите на европейската цивилизация. Да не прикриват, че става дума за демократична философия на общото живеене; и точно от демократични позиции да се сблъскат с ретроградите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ