Мнения Daily - Арестът на кметицата на "Младост" е сеир за търкачите на талончета
© Цветелина Белутова От показната акция витае чувство за " ердогановия нов правов ред ". Още по тематиката
Мнения Daily - Има консенсус. Има мир. Има и трупове.
И още: В Евразия няма либерали и консерватори - има нагайка и диктатура; Чужденците задвижват сполучливите стопански системи
17 апр 2018
Мнения Daily - Ромите завладяват Северозапада
И още: Министерства отново поведоха война с българската природа; Съединени американски щати, Англия и Франция играят неприятното ченге
16 апр 2018 Риалити
Арестът на кметицата на " Младост " е сеир за търкачите на талончета
От коментар на Стефан Миланов за " Клуб Z "
В страната на имитациите самата морална чистоплътност Антон Тодоров и несвързаната с 6i6i телевизия Канал 3 могат да завоюват от 10-часовия сеир с една кметица. Но завоюваха единствено... гадност. Вместо удивление и чест, че смазват една - евентуално в действителност корумпирана общинарка.
Виждал съм онлайн Лаура Коьвеши (ръководителят на румънската антикорупционна прокуратура – бел. ред.). Бях на лекциите й в София, до момента в който морални колоси като Блик и Пиц я замеряха с... кофи кафяво във вентилатора.
Макар през вчерашния ден да го нямаше на терен, виждал съм и Пламен Георгиев - началник на най-застрашителната в последно време реплика - Антикорупционната свръховластена комисия. Той ще е и новата основна реплика, а някои даже споделят - идващият Цацаров. Блик и Пиц го заливат с обич... На фона на Комисията доста други неща ще ни се сторят като " Аз съм Сънчо... "
Виждам цялата лукавщина, която излъчва. Ехидност, към този момент позната ми от ония речи " пред актива на Движение за права и свободи " в Сарая, които чакаме всяка Коледа все едно са топъл самун. Защото Георгиев знае кои са зад него – и това надали е законността. Напротив – това са свинските медии и свинските им господари с само познатите им свински способи.
Досега така наречен комисия и така наречен спецпрокуратура не са блъснали нито един министър на ГЕРБ, непосредствен до Светилото. Не са блъснали нито един сериозен кмет на ГЕРБ – единствено всякакви мушмуроци от Септември или такива, за които преди този момент има съществени данни, че са се отдръпнали от хелиоцентричния модел в партията, разбирай - от Светилото. Не са блъснали нито един сериозен магистрат на мафията, с изключение на " панаирджийската мечка " Ченалова, която умерено може да кандидатства за купата - " Кметица на Младост в правораздаването "... Тя просто наруши омертата.
От старта на новата КПКОНПИ не добивам никакво " чувство за Кьовеши ". Напротив - най-вече да добия чувство за Петьо Еврото, Роман Василев и други такива митове, познати на сцената в Страсбург. А по-натам - за жалост - и чувство за " ердогановия нов правов ред ".
----- И от футболна, и от политическа позиция раждането на " Демократична България " е навременно.
Трето полувреме
Десницата пробва да играе шах на футболен стадион
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дневник "
Фотограф: Георги Кожухаров
У нас политиката е или отбягване на апокалипсис, или футболен мач. След ракетните удари в Сирия нуклеарният апокалипсис – вещан от мнозината наши бранители на съветската военна чест - публично беше анулиран. Затова можем умерено да се върнем на домашното ни футболно състезание.
В него има един " тим на народа " – ГЕРБ – който се менажира и поддържа от главните олигарси в страната. Т.е. тези, които държат медиите и съдиите. Отборът не е неприятен и несъмнено може да печели мачове без съдийска поддръжка. Но е отвикнал да го прави.
Вторият главен тим – Българска социалистическа партия – е червен и е смесено сдружение на остарялата номенклатура, локални партийни ядки и останалите олигарси, част от които са съветски жители. Вярно, не става дума за Абрамович, само че парите не миришат на занятието на източника си. Червеният тим по руски тича доста, прави фаулове, само че мъчно вкарва и елементарно пуска. Затова от десетилетие си е все втори.
Руснаци държат и третия тим в страната или най-малко две трети от него. Тази част, която не държат, се споделя Валери Симеонов – футболист, израснал в махленското състезание и стигнал до националната лига. Въпреки неоспоримия му гений той постоянно си изпросва червен картон, а въпреки всичко надалеч не е Стоичков, с цел да може да си го разреши.
И най-после – само че не по значимост – имаме и турски тим, който се изявява като спътник или на ГЕРБ, или на Българска социалистическа партия. Този тим управлява съдиите и службите по стадионите и бележи от наказателни удари.
В шампионата ни имаше и един наследник тим, който обаче отпадна в Б група на предишните избори. Преди това синият тим се раздели на три състава: единият си вкарваше автоголове в интерес на ГЕРБ, а другите два започнаха да играят шах на терена.
Част от казусът на демократичната десница след 2015 година беше, че тя влезе във футболното мислене за политиката, наложено от ГЕРБ. В резултат тя се стремеше да покаже главно какъв брой несръчен футболист е Бойко Борисов. От научна позиция това не е чак толкоз сложна задача, само че за сметка на това пък никоя агитка не е сменила лозунгите си поради научно изобретение. А и в последна сметка по-шумната агитка и тази с по-мощната " хореография " постоянно печелят. В този смисъл реформаторите бяха влезнали в мач, който по формулировка е изгубен.
" Демократична България ", наподобява, си е извадила поуките от този опит и не потегля да се надвиква по въпроса чий централен нападател е по-некадърен. В България по този начин или другояче всички са уверени, че политическите им футболисти са калпави. При доста ниски равнища на доверие в политиците да рушиш " имиджа " на съперника е недалновидна тактика. А подвиквайки против непознатия нападател, единствено сплотяваш и амбицираш агитката му.
И от футболна, и от политическа позиция обединяването " Демократична България " е навременно (дори закъсняло). Страната има потребност от партия на динамичната част от обществото, която няма съмнения дали сме част от западния либерален свят. Тази общественост заслужава политическо посланичество. В този подтекст " Демократична България " би трябвало да стане ефикасен инструмент за репрезентация и отбрана на ползи: да избегне оплитането както в академизъм, по този начин и в етикети и лозунги, пробутвани от футболни агитки.
С две думи, мачът би трябвало да се играе, без да се изражда в шах, само че и без да се води по чиста футболна логичност – въпреки всичко в политиката футболната метафора има своите ограничавания. " Демократична България " би трябвало да показва тези ограничавания и да печели по логичен, потребен за обществото метод. Екипът им е добър за тази цел, програмните хрумвания – подобаващи. Останалото е неизменност и усилена работа.
----------- В България едни и същи безобразия се повтарят от време на време.
Некомпетентност
Когато началникът e по-некадърен от подчинените
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Фотограф: Юлия Лазарова
Когато неотдавна двама пандизчии гладко избягаха от софийския затвор, министърът на вътрешните работи създаде следващия комично прям бисер: " Ние не мислим, а действаме ". Действителността постоянно удостоверява първата част от изказванието му. И опровергава втората.
През ноември рейс катастрофира край Микре, починаха 10 души. Въпреки че виновността била напълно на водача, властта за следващ път се втурна да показва интензивност, зарече се, че " по този начин повече не може " и се закани " в най-кратки периоди " да вземе ограничения. Сред първите бяха посочени наложителни камери във всички рейсове и наложителни колани за всички пътуващи. Още тогава мнозина припомниха, че коланите така и така са наложителни.
Миналата седмица, пет месеца по-късно, рейс се обърна на автомагистрала " Тракия ", починаха шестима. Автобусът може би нямаше да се обърне, в случай че навръх този сектор не липсваха мантинелите. Жертвите и потърпевшите евентуално щяха да са по-малко, в случай че пасажерите бяха с защитни колани. И по този въпрос обаче за пет месеца не е направено безусловно нищо. Но какво са пет месеца за българските благоприятни условия да се протака и отсрочва?
Всъщност, задължението за пътешестване с колан е записано в закона към този момент повече от 10 години. Както и пасажерите да бъдат осведомени и инструктирани от превозвачите. При несъблюдение са планувани санкции и за едните, и за другите. Въпреки това 10 години никой не извършва, тъй като никой не изисква, не ревизира и не глобява. Което не е чудно, откакто самият министър на превоза явно не знае какво написа в закона.
Накрая да се върнем към тържественото бягство от пандиза. Две седмици по-късно няма и помен от избягалите, изпратени от охраняващите ги надали не с почести. Проверката, естествено, не откри нищо - нито по какъв начин бегълците са се снабдили с револвер и нож, нито дали някой им е оказал помощ от вътрешната страна. Ресорният заместник-министър направи тънкото наблюдаване, че пандизчиите са набелязали " тесните " места в системата. Проблемът е, че и той би трябвало да ги е набелязал. Но явно не е, макар че те от доста години са известни на всички - цялостни затвори, неуместни условия, разрушена система. Но никой не прави нищо.
Всъщност, ясно е. Както свидетелства тези дни дългогодишна депутатка: " Държавните институции са цялостни с хора, които не са готови за работата, която им е предоставена и за която получават заплати. Цели браншове се управляват от хора, които знаят доста по-малко от подчинените си, а тези подчинени знаят доста малко за това, което им е належащо ".
В България едни и същи безобразия и нелепи произшествия се повтарят от време на време, а мъчителни и нетърпими проблеми чакат решение с години. Причините са доста и най-различни. Но една от тях се натрапва непрекъснато: преплетените в здрав възел безхаберие, изтощение, непросветеност и несръчност, които се развъждат с бързи темпове, оплодени от кариеризма и партийните подкрепи.
Мнения Daily - Има консенсус. Има мир. Има и трупове.
И още: В Евразия няма либерали и консерватори - има нагайка и диктатура; Чужденците задвижват сполучливите стопански системи
17 апр 2018
Мнения Daily - Ромите завладяват Северозапада
И още: Министерства отново поведоха война с българската природа; Съединени американски щати, Англия и Франция играят неприятното ченге
16 апр 2018 Риалити
Арестът на кметицата на " Младост " е сеир за търкачите на талончета
От коментар на Стефан Миланов за " Клуб Z "
В страната на имитациите самата морална чистоплътност Антон Тодоров и несвързаната с 6i6i телевизия Канал 3 могат да завоюват от 10-часовия сеир с една кметица. Но завоюваха единствено... гадност. Вместо удивление и чест, че смазват една - евентуално в действителност корумпирана общинарка.
Виждал съм онлайн Лаура Коьвеши (ръководителят на румънската антикорупционна прокуратура – бел. ред.). Бях на лекциите й в София, до момента в който морални колоси като Блик и Пиц я замеряха с... кофи кафяво във вентилатора.
Макар през вчерашния ден да го нямаше на терен, виждал съм и Пламен Георгиев - началник на най-застрашителната в последно време реплика - Антикорупционната свръховластена комисия. Той ще е и новата основна реплика, а някои даже споделят - идващият Цацаров. Блик и Пиц го заливат с обич... На фона на Комисията доста други неща ще ни се сторят като " Аз съм Сънчо... "
Виждам цялата лукавщина, която излъчва. Ехидност, към този момент позната ми от ония речи " пред актива на Движение за права и свободи " в Сарая, които чакаме всяка Коледа все едно са топъл самун. Защото Георгиев знае кои са зад него – и това надали е законността. Напротив – това са свинските медии и свинските им господари с само познатите им свински способи.
Досега така наречен комисия и така наречен спецпрокуратура не са блъснали нито един министър на ГЕРБ, непосредствен до Светилото. Не са блъснали нито един сериозен кмет на ГЕРБ – единствено всякакви мушмуроци от Септември или такива, за които преди този момент има съществени данни, че са се отдръпнали от хелиоцентричния модел в партията, разбирай - от Светилото. Не са блъснали нито един сериозен магистрат на мафията, с изключение на " панаирджийската мечка " Ченалова, която умерено може да кандидатства за купата - " Кметица на Младост в правораздаването "... Тя просто наруши омертата.
От старта на новата КПКОНПИ не добивам никакво " чувство за Кьовеши ". Напротив - най-вече да добия чувство за Петьо Еврото, Роман Василев и други такива митове, познати на сцената в Страсбург. А по-натам - за жалост - и чувство за " ердогановия нов правов ред ".
----- И от футболна, и от политическа позиция раждането на " Демократична България " е навременно.
Трето полувреме
Десницата пробва да играе шах на футболен стадион
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дневник "
Фотограф: Георги Кожухаров
У нас политиката е или отбягване на апокалипсис, или футболен мач. След ракетните удари в Сирия нуклеарният апокалипсис – вещан от мнозината наши бранители на съветската военна чест - публично беше анулиран. Затова можем умерено да се върнем на домашното ни футболно състезание.
В него има един " тим на народа " – ГЕРБ – който се менажира и поддържа от главните олигарси в страната. Т.е. тези, които държат медиите и съдиите. Отборът не е неприятен и несъмнено може да печели мачове без съдийска поддръжка. Но е отвикнал да го прави.
Вторият главен тим – Българска социалистическа партия – е червен и е смесено сдружение на остарялата номенклатура, локални партийни ядки и останалите олигарси, част от които са съветски жители. Вярно, не става дума за Абрамович, само че парите не миришат на занятието на източника си. Червеният тим по руски тича доста, прави фаулове, само че мъчно вкарва и елементарно пуска. Затова от десетилетие си е все втори.
Руснаци държат и третия тим в страната или най-малко две трети от него. Тази част, която не държат, се споделя Валери Симеонов – футболист, израснал в махленското състезание и стигнал до националната лига. Въпреки неоспоримия му гений той постоянно си изпросва червен картон, а въпреки всичко надалеч не е Стоичков, с цел да може да си го разреши.
И най-после – само че не по значимост – имаме и турски тим, който се изявява като спътник или на ГЕРБ, или на Българска социалистическа партия. Този тим управлява съдиите и службите по стадионите и бележи от наказателни удари.
В шампионата ни имаше и един наследник тим, който обаче отпадна в Б група на предишните избори. Преди това синият тим се раздели на три състава: единият си вкарваше автоголове в интерес на ГЕРБ, а другите два започнаха да играят шах на терена.
Част от казусът на демократичната десница след 2015 година беше, че тя влезе във футболното мислене за политиката, наложено от ГЕРБ. В резултат тя се стремеше да покаже главно какъв брой несръчен футболист е Бойко Борисов. От научна позиция това не е чак толкоз сложна задача, само че за сметка на това пък никоя агитка не е сменила лозунгите си поради научно изобретение. А и в последна сметка по-шумната агитка и тази с по-мощната " хореография " постоянно печелят. В този смисъл реформаторите бяха влезнали в мач, който по формулировка е изгубен.
" Демократична България ", наподобява, си е извадила поуките от този опит и не потегля да се надвиква по въпроса чий централен нападател е по-некадърен. В България по този начин или другояче всички са уверени, че политическите им футболисти са калпави. При доста ниски равнища на доверие в политиците да рушиш " имиджа " на съперника е недалновидна тактика. А подвиквайки против непознатия нападател, единствено сплотяваш и амбицираш агитката му.
И от футболна, и от политическа позиция обединяването " Демократична България " е навременно (дори закъсняло). Страната има потребност от партия на динамичната част от обществото, която няма съмнения дали сме част от западния либерален свят. Тази общественост заслужава политическо посланичество. В този подтекст " Демократична България " би трябвало да стане ефикасен инструмент за репрезентация и отбрана на ползи: да избегне оплитането както в академизъм, по този начин и в етикети и лозунги, пробутвани от футболни агитки.
С две думи, мачът би трябвало да се играе, без да се изражда в шах, само че и без да се води по чиста футболна логичност – въпреки всичко в политиката футболната метафора има своите ограничавания. " Демократична България " би трябвало да показва тези ограничавания и да печели по логичен, потребен за обществото метод. Екипът им е добър за тази цел, програмните хрумвания – подобаващи. Останалото е неизменност и усилена работа.
----------- В България едни и същи безобразия се повтарят от време на време.
Некомпетентност
Когато началникът e по-некадърен от подчинените
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Фотограф: Юлия Лазарова
Когато неотдавна двама пандизчии гладко избягаха от софийския затвор, министърът на вътрешните работи създаде следващия комично прям бисер: " Ние не мислим, а действаме ". Действителността постоянно удостоверява първата част от изказванието му. И опровергава втората.
През ноември рейс катастрофира край Микре, починаха 10 души. Въпреки че виновността била напълно на водача, властта за следващ път се втурна да показва интензивност, зарече се, че " по този начин повече не може " и се закани " в най-кратки периоди " да вземе ограничения. Сред първите бяха посочени наложителни камери във всички рейсове и наложителни колани за всички пътуващи. Още тогава мнозина припомниха, че коланите така и така са наложителни.
Миналата седмица, пет месеца по-късно, рейс се обърна на автомагистрала " Тракия ", починаха шестима. Автобусът може би нямаше да се обърне, в случай че навръх този сектор не липсваха мантинелите. Жертвите и потърпевшите евентуално щяха да са по-малко, в случай че пасажерите бяха с защитни колани. И по този въпрос обаче за пет месеца не е направено безусловно нищо. Но какво са пет месеца за българските благоприятни условия да се протака и отсрочва?
Всъщност, задължението за пътешестване с колан е записано в закона към този момент повече от 10 години. Както и пасажерите да бъдат осведомени и инструктирани от превозвачите. При несъблюдение са планувани санкции и за едните, и за другите. Въпреки това 10 години никой не извършва, тъй като никой не изисква, не ревизира и не глобява. Което не е чудно, откакто самият министър на превоза явно не знае какво написа в закона.
Накрая да се върнем към тържественото бягство от пандиза. Две седмици по-късно няма и помен от избягалите, изпратени от охраняващите ги надали не с почести. Проверката, естествено, не откри нищо - нито по какъв начин бегълците са се снабдили с револвер и нож, нито дали някой им е оказал помощ от вътрешната страна. Ресорният заместник-министър направи тънкото наблюдаване, че пандизчиите са набелязали " тесните " места в системата. Проблемът е, че и той би трябвало да ги е набелязал. Но явно не е, макар че те от доста години са известни на всички - цялостни затвори, неуместни условия, разрушена система. Но никой не прави нищо.
Всъщност, ясно е. Както свидетелства тези дни дългогодишна депутатка: " Държавните институции са цялостни с хора, които не са готови за работата, която им е предоставена и за която получават заплати. Цели браншове се управляват от хора, които знаят доста по-малко от подчинените си, а тези подчинени знаят доста малко за това, което им е належащо ".
В България едни и същи безобразия и нелепи произшествия се повтарят от време на време, а мъчителни и нетърпими проблеми чакат решение с години. Причините са доста и най-различни. Но една от тях се натрапва непрекъснато: преплетените в здрав възел безхаберие, изтощение, непросветеност и несръчност, които се развъждат с бързи темпове, оплодени от кариеризма и партийните подкрепи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ