Stay True People: Антония Иванова, която остави операта заради шиенето
© Тодор Милиев
Тони, както всички я назовават и не пропущат да упоменат ексцентричния й на моменти тип, е с настоящо черно боядисана коса, наследник бретон и безусловно зарита от работата си. През прозореца на скайп се виждат и татуировките й – флорални плетеници и рози, плъзнали по цялото й тяло. Екранът демонстрира шевна машина и платове, настрана е и стартирана отпреди няколко седмици чанта по неин модел.
Четирсет и две годишната Антония се намира в дома си в Лондон – градът, в който живее към този момент седем години. Докато се откри в столицата и се почувства измежду свои води и тъкани дружно с 3-годишното си дете, минава през грапавия, само че с благополучен свършек емигрантски път. Тук тя създава кройки за дизайнери и частни клиенти и е един от най-търсените технолози. Работила е за дизайнери като Джулиън Макдоналд, Питър Пилото, английската онлайн компания Asos и други
Опера в едно деяние
Днес бутикова шивачка, през първата половина на живота си Тони следва друг път. " Това в този момент ми наподобява като някакъв различен живот ", смее се. С роден гений да пее, тя трябвало да се качи на сцена и да се развие като сполучлива оперна певица. Талантът е в кръвта й от ранна възраст, излиза наяве след записването й в хор и уроците по пиано, а главната упоритост за музикалните й занимания идват от татко й – конструкторен инженер, който по спомените й постоянно държал диригентски палки в шкафа си, затварял се в стаята си, вадил партитурите за разнообразни творби и започвал да ги размахва. Така под въздействието на неразвитата му театрална кариера Антония кандидатства в музикалното учебно заведение, а години по-късно и в Консерваторията в София. " Тогава ме одобриха, започнах да изучавам, само че усещах, че нещо не е както би трябвало, не се усещах на мястото си. Нещо като да си купиш хубава, скъпа обувка – става ти, обаче не ти е напълно удобно. Имаш глас, правиш нещо, само че не гориш в него... " Като студенти и малко след завършването си има участия из България и Испания с концертен репертоар с Варненска опера. " Все повече разбирах, че мястото ми не беше на сцената, не се усещах в свои води. В един миг това стартира да работи против мен. Гледах сътрудниците си – имаха самочувствие, вървяха по състезания, печелиха ги, продължаваха напред, а аз аз бях в застой.
Решението да се откаже от оперната си кариера узрява постепенно и несъмнено, само че оня, който ще го преживее мощно, ще бъде нейната преподавателка Иванка Нинова, настояща оперна певица и учител в ДМА " П. Владигеров ". " Невероятен човек, предан на работата и студентите си, споделя Тони. Изигра голяма роля в развиването ми като персона. Бяхме като семейство – като се изключи че се постановяваше да сме съвсем всекидневно дружно поради часовете по пеене, тя постоянно беше отсреща и за персоналните ни каузи и проблеми. Ние бяхме дребните й пиленца, за които се бореше с нокти и зъби и поддържаше безусловно. Беше доста разочарована, когато взех решението да приключа с пеенето. Много! След години разбрах, че ми е била пъклен ядосана. Дори и към този момент да не се чуваме и виждаме по този начин постоянно, знам, че тя е в близост и когато и да й се обадя, ще вдигне телефона с топлия си глас и ще се зарадва, че ме чува. "
От интервала във Варненската опера
Докато уцелиш кройката
Че няма да одобри аплодисментите на публиката, усеща още на 13 години, когато се ражда първата й племенница, на която ушива панталон. Машина има от баба си, шивачка, която заключвала килера си с платове, с цел да не ги докопва Тони. През годините продължава заниманието си, натрупват се познати клиенти, за които извършва частни поръчки, тъй че изцяло естествено, когато приключва висшето си обучение, се прибира в родната Варна и взема решение да отвори ателие дружно с две нейни приятелки. " Изработвахме тривиални, скучни неща, само че това да направя един тъп, прав шев такова наслаждение ми доставяше – не мога да го обясня! Нищо общо с пеенето! " Поправки оказват помощ на Тони да разбере по какъв начин е направена една дреха и по този начин като самообразован шивач да успее да натрупа знания от колежките си и опита им. Въпреки отличната си взаимна работа по план на норвежката фондация Humana People to People, която се занимава с облекла втора ръка и за които трите шивачки създават личната им линия облекла в жанр 60-те и 70-те, след няколко години пътищата им се разделят. Тони взема решение да приключи с частните поръчки за поправки, тъй като е сигурна, че разполага с задоволително креативност да основава лични неща. Остава без работа и стартира да шие пана за стена, подвързии за тетрадки, чанти, които се разпродават до едно в няколко магазина във Варна.
Работен развой в Atelier No.19 във Варна
London calling
Точно когато й потръгва в действителност, през 2010 година, взема решение да рискува и да замине за Лондон, тъй като " ми отесня ". " Имах една другарка там, която непрестанно ми споделяше – хайде, ела си тук, тук е тъкмо за теб ", споделя тя. " А другите ми споделяха – имаш си всичко! Ателие, работа, къде да живееш! " Имам, но отново стана като с пеенето – трябваше да си потегли от него, с цел да продължа нататък и да извадя нещо от себе си и какво още да покажа. "
Заминава за Лондон с 1000 паунда и решение да остане там единствено няколко месеца. Намира курс за шиене на кройки в университета по мода, живее при другари няколко седмици, записва и езиков курс, хваща се на работа – да чисти, тъй като би трябвало да го заплати.
Със сина й Ноа, месец след раждането му
Фотограф: Виктор Стефанов
Така стартира една дългогодишна история на наеми, сметки и документи, само че най-много познанства и струпване на опит, които отварят пътя към същинската й пристрастеност и занятие – да шие. Благодарение на положителния шанс и гения си Тони стартира да работи в фешън ателие единствено месец след идването си. Първият й ангажимент при една българка - Таня Димитрова, за която споделя: " Такъв човек аз не съм виждала. Пожар! Можеше да не спи цели нощи, с цел да е подготвена с поръчките си. " С нея като единствения й тогава асистент (вече Таня разполага с десет) създават така наречен samples – първият модел на дрехата, който след това се изнася в производството отвън Англия.
И незабелязано, без да разбере, Тони стартира подготовката си за това, което прави сега – да създава семпли за дизайнери или снабдители. " Повечето дизайнери са разположени тук. Те имат така наречен Sample Room, дружно с Bespoke частта, където се създават първите модели и поръчките за частни клиенти, звездите идват там. " Някои от роклите, върху които е работила, се вършат на ръка. Частите им първо се изпращали в Индия за везане с камъни, които след това трябвало да се съединят и излеят по тялото – доста комплицирана и виновна активност. " Някои от роклите, които виждаме по списание и гледаме по аления килим и телевизия, се вършат там от нас. " " Дизайнерът прави модела и участва на пробите ", изяснява тя.
След известно време Тони стартира да работи за " един индиец " - снабдител, с който се намират още веднъж инцидентно, грижещ се за саката и палтата на Harrods. Всичките му служащи са мъже, тя е единствената дама, по тази причина на нея са поверени роклите от линията. Следва рекомендация от познати, която я довежда до лейбъла Peter Pilotto, а след това влиза в контакт и с така наречен организации във Англия, чието занятие е да търсят работа на фрилансъри и да пазят правата им. Благодарение на тях шивачката се ангажира с доста дизайнери, както и към Sample Room-а на интернет колоса Asos. Именно там стартира да извършва така наречен Decontructions – от остарели облекла би трябвало се изработят нови с цялостна независимост и следване на схема. Сега й следва работа с шведската марка COS.
Представяне на модел на Тони, заложен като план от дизайнерката на деним в ASOS. " Любимата ми работа е с нея ", разяснява тя.
Move, мама, move
Тони твърди, че не желае да се задържа дълго на едно място, и по тази причина сменя работодателите си постоянно. Целта й е да научи оптимално доста неща, да попива от всичко, тъй като й е забавно. " Виждаш, че колкото по-малко старания полагаш за нещо, толкоз по-просто се получава, по този начин както го усещаш. Не знам дали при мен тъкмо случайността изигра роля, колкото желанието да искаш да промениш нещо, да не знаеш тъкмо по какъв начин, само че да вярваш, че можеш да работиш в тази посока. " Казва, че се усеща доста добре в Лондон, тъй като е съумяла да натрупа познания и умения и е търсена. Сигурна е, че има доста работа за всеки, който се потвърди във времето и шлифова, тъй като " има от кого да научаваш ". Желанието й е да се развива във филмовата промишленост. Интересни са й костюмите – за филми и излъчвания.
Модел за ASOS.
Струват ли си компликациите на деня в гонене на пристрастеността – несигурният живот, тестванията на бита и започването изначало? Да, безапелационна е тя – на всички места има компликации, даже и в България. " Не знам дали ще ми е по-лесно в родната страна. Има нещо смущаващо в манталитета ни нищо, че тук, в Лондон, може да видиш хора и с доста по-ограничено мислене и неприятни маниери, само че като по-мащабно място, детето ми и аз тук се усещаме по-спокойни и най-много свободни. "
Да се посвети още веднъж на пеенето даже не е минава през мозъка на Тони. " Мога да го върша, само че не ми доставя никакво наслаждение, приятност ми носи да правя нещо изобретателно с ръцете си. " От време на време върви на опера и си приказва с приятелите от студентските години. Колегите й от Консерваторията, с които поддържа връзка и до момента, пътуват по света непрестанно и са се наложили като съумели и известни артисти. " А аз към този момент даже не пиша в CV-то си, че съм приключила оперно пеене, тъй като, като се изключи че им е занимателно, някои клиенти го одобряват като недобре свършено занятие – не си се сбъднал като певица, по тази причина си станала шивачка. А то изобщо не е по този начин. Ти знаеш за какво това се е случило и то е задоволително. "
Не вижда какво друго изобщо може да предизвика интереса й с изключение на шиенето. " Хубавото е обаче да си дадеш сметка за това допустимо най-рано. Не мога да кажа, че съм пропиляла време в търсенето му, тъй като въпреки всичко го открих и редом съм научавала и друго. " Казва, че вижда доста хора на по 40-50 години, които още не са се намерили. " И си крещя – Боже господи, благодаря ти, че на мен ми се случи това! Когато правиш това, което обичаш, се чувстваш спокоен и свободен, чувстваш се цялостен! "
Вижте още Stay True People на staytruepeople.bg
Тони, както всички я назовават и не пропущат да упоменат ексцентричния й на моменти тип, е с настоящо черно боядисана коса, наследник бретон и безусловно зарита от работата си. През прозореца на скайп се виждат и татуировките й – флорални плетеници и рози, плъзнали по цялото й тяло. Екранът демонстрира шевна машина и платове, настрана е и стартирана отпреди няколко седмици чанта по неин модел.
Четирсет и две годишната Антония се намира в дома си в Лондон – градът, в който живее към този момент седем години. Докато се откри в столицата и се почувства измежду свои води и тъкани дружно с 3-годишното си дете, минава през грапавия, само че с благополучен свършек емигрантски път. Тук тя създава кройки за дизайнери и частни клиенти и е един от най-търсените технолози. Работила е за дизайнери като Джулиън Макдоналд, Питър Пилото, английската онлайн компания Asos и други
Опера в едно деяние
Днес бутикова шивачка, през първата половина на живота си Тони следва друг път. " Това в този момент ми наподобява като някакъв различен живот ", смее се. С роден гений да пее, тя трябвало да се качи на сцена и да се развие като сполучлива оперна певица. Талантът е в кръвта й от ранна възраст, излиза наяве след записването й в хор и уроците по пиано, а главната упоритост за музикалните й занимания идват от татко й – конструкторен инженер, който по спомените й постоянно държал диригентски палки в шкафа си, затварял се в стаята си, вадил партитурите за разнообразни творби и започвал да ги размахва. Така под въздействието на неразвитата му театрална кариера Антония кандидатства в музикалното учебно заведение, а години по-късно и в Консерваторията в София. " Тогава ме одобриха, започнах да изучавам, само че усещах, че нещо не е както би трябвало, не се усещах на мястото си. Нещо като да си купиш хубава, скъпа обувка – става ти, обаче не ти е напълно удобно. Имаш глас, правиш нещо, само че не гориш в него... " Като студенти и малко след завършването си има участия из България и Испания с концертен репертоар с Варненска опера. " Все повече разбирах, че мястото ми не беше на сцената, не се усещах в свои води. В един миг това стартира да работи против мен. Гледах сътрудниците си – имаха самочувствие, вървяха по състезания, печелиха ги, продължаваха напред, а аз аз бях в застой.
Решението да се откаже от оперната си кариера узрява постепенно и несъмнено, само че оня, който ще го преживее мощно, ще бъде нейната преподавателка Иванка Нинова, настояща оперна певица и учител в ДМА " П. Владигеров ". " Невероятен човек, предан на работата и студентите си, споделя Тони. Изигра голяма роля в развиването ми като персона. Бяхме като семейство – като се изключи че се постановяваше да сме съвсем всекидневно дружно поради часовете по пеене, тя постоянно беше отсреща и за персоналните ни каузи и проблеми. Ние бяхме дребните й пиленца, за които се бореше с нокти и зъби и поддържаше безусловно. Беше доста разочарована, когато взех решението да приключа с пеенето. Много! След години разбрах, че ми е била пъклен ядосана. Дори и към този момент да не се чуваме и виждаме по този начин постоянно, знам, че тя е в близост и когато и да й се обадя, ще вдигне телефона с топлия си глас и ще се зарадва, че ме чува. "
От интервала във Варненската опера
Докато уцелиш кройката
Че няма да одобри аплодисментите на публиката, усеща още на 13 години, когато се ражда първата й племенница, на която ушива панталон. Машина има от баба си, шивачка, която заключвала килера си с платове, с цел да не ги докопва Тони. През годините продължава заниманието си, натрупват се познати клиенти, за които извършва частни поръчки, тъй че изцяло естествено, когато приключва висшето си обучение, се прибира в родната Варна и взема решение да отвори ателие дружно с две нейни приятелки. " Изработвахме тривиални, скучни неща, само че това да направя един тъп, прав шев такова наслаждение ми доставяше – не мога да го обясня! Нищо общо с пеенето! " Поправки оказват помощ на Тони да разбере по какъв начин е направена една дреха и по този начин като самообразован шивач да успее да натрупа знания от колежките си и опита им. Въпреки отличната си взаимна работа по план на норвежката фондация Humana People to People, която се занимава с облекла втора ръка и за които трите шивачки създават личната им линия облекла в жанр 60-те и 70-те, след няколко години пътищата им се разделят. Тони взема решение да приключи с частните поръчки за поправки, тъй като е сигурна, че разполага с задоволително креативност да основава лични неща. Остава без работа и стартира да шие пана за стена, подвързии за тетрадки, чанти, които се разпродават до едно в няколко магазина във Варна.
Работен развой в Atelier No.19 във Варна
London calling
Точно когато й потръгва в действителност, през 2010 година, взема решение да рискува и да замине за Лондон, тъй като " ми отесня ". " Имах една другарка там, която непрестанно ми споделяше – хайде, ела си тук, тук е тъкмо за теб ", споделя тя. " А другите ми споделяха – имаш си всичко! Ателие, работа, къде да живееш! " Имам, но отново стана като с пеенето – трябваше да си потегли от него, с цел да продължа нататък и да извадя нещо от себе си и какво още да покажа. "
Заминава за Лондон с 1000 паунда и решение да остане там единствено няколко месеца. Намира курс за шиене на кройки в университета по мода, живее при другари няколко седмици, записва и езиков курс, хваща се на работа – да чисти, тъй като би трябвало да го заплати.
Със сина й Ноа, месец след раждането му
Фотограф: Виктор Стефанов
Така стартира една дългогодишна история на наеми, сметки и документи, само че най-много познанства и струпване на опит, които отварят пътя към същинската й пристрастеност и занятие – да шие. Благодарение на положителния шанс и гения си Тони стартира да работи в фешън ателие единствено месец след идването си. Първият й ангажимент при една българка - Таня Димитрова, за която споделя: " Такъв човек аз не съм виждала. Пожар! Можеше да не спи цели нощи, с цел да е подготвена с поръчките си. " С нея като единствения й тогава асистент (вече Таня разполага с десет) създават така наречен samples – първият модел на дрехата, който след това се изнася в производството отвън Англия.
И незабелязано, без да разбере, Тони стартира подготовката си за това, което прави сега – да създава семпли за дизайнери или снабдители. " Повечето дизайнери са разположени тук. Те имат така наречен Sample Room, дружно с Bespoke частта, където се създават първите модели и поръчките за частни клиенти, звездите идват там. " Някои от роклите, върху които е работила, се вършат на ръка. Частите им първо се изпращали в Индия за везане с камъни, които след това трябвало да се съединят и излеят по тялото – доста комплицирана и виновна активност. " Някои от роклите, които виждаме по списание и гледаме по аления килим и телевизия, се вършат там от нас. " " Дизайнерът прави модела и участва на пробите ", изяснява тя.
След известно време Тони стартира да работи за " един индиец " - снабдител, с който се намират още веднъж инцидентно, грижещ се за саката и палтата на Harrods. Всичките му служащи са мъже, тя е единствената дама, по тази причина на нея са поверени роклите от линията. Следва рекомендация от познати, която я довежда до лейбъла Peter Pilotto, а след това влиза в контакт и с така наречен организации във Англия, чието занятие е да търсят работа на фрилансъри и да пазят правата им. Благодарение на тях шивачката се ангажира с доста дизайнери, както и към Sample Room-а на интернет колоса Asos. Именно там стартира да извършва така наречен Decontructions – от остарели облекла би трябвало се изработят нови с цялостна независимост и следване на схема. Сега й следва работа с шведската марка COS.
Представяне на модел на Тони, заложен като план от дизайнерката на деним в ASOS. " Любимата ми работа е с нея ", разяснява тя.
Move, мама, move
Тони твърди, че не желае да се задържа дълго на едно място, и по тази причина сменя работодателите си постоянно. Целта й е да научи оптимално доста неща, да попива от всичко, тъй като й е забавно. " Виждаш, че колкото по-малко старания полагаш за нещо, толкоз по-просто се получава, по този начин както го усещаш. Не знам дали при мен тъкмо случайността изигра роля, колкото желанието да искаш да промениш нещо, да не знаеш тъкмо по какъв начин, само че да вярваш, че можеш да работиш в тази посока. " Казва, че се усеща доста добре в Лондон, тъй като е съумяла да натрупа познания и умения и е търсена. Сигурна е, че има доста работа за всеки, който се потвърди във времето и шлифова, тъй като " има от кого да научаваш ". Желанието й е да се развива във филмовата промишленост. Интересни са й костюмите – за филми и излъчвания.
Модел за ASOS.
Струват ли си компликациите на деня в гонене на пристрастеността – несигурният живот, тестванията на бита и започването изначало? Да, безапелационна е тя – на всички места има компликации, даже и в България. " Не знам дали ще ми е по-лесно в родната страна. Има нещо смущаващо в манталитета ни нищо, че тук, в Лондон, може да видиш хора и с доста по-ограничено мислене и неприятни маниери, само че като по-мащабно място, детето ми и аз тук се усещаме по-спокойни и най-много свободни. "
Да се посвети още веднъж на пеенето даже не е минава през мозъка на Тони. " Мога да го върша, само че не ми доставя никакво наслаждение, приятност ми носи да правя нещо изобретателно с ръцете си. " От време на време върви на опера и си приказва с приятелите от студентските години. Колегите й от Консерваторията, с които поддържа връзка и до момента, пътуват по света непрестанно и са се наложили като съумели и известни артисти. " А аз към този момент даже не пиша в CV-то си, че съм приключила оперно пеене, тъй като, като се изключи че им е занимателно, някои клиенти го одобряват като недобре свършено занятие – не си се сбъднал като певица, по тази причина си станала шивачка. А то изобщо не е по този начин. Ти знаеш за какво това се е случило и то е задоволително. "
Не вижда какво друго изобщо може да предизвика интереса й с изключение на шиенето. " Хубавото е обаче да си дадеш сметка за това допустимо най-рано. Не мога да кажа, че съм пропиляла време в търсенето му, тъй като въпреки всичко го открих и редом съм научавала и друго. " Казва, че вижда доста хора на по 40-50 години, които още не са се намерили. " И си крещя – Боже господи, благодаря ти, че на мен ми се случи това! Когато правиш това, което обичаш, се чувстваш спокоен и свободен, чувстваш се цялостен! "
Вижте още Stay True People на staytruepeople.bg
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ