Трансферни цени: Да се споразумеем предварително
© Shutterstock - Предварителните съглашения за ценообразуване ще улеснят взаимоотношенията сред страната и бизнеса и ще дадат повече сигурност.
- Двустранните и многостранните съглашения доста понижават или отстраняват двойното данъчно облагане. Да се съберем дружно е начало. Да останем дружно е напредък. Да работим дружно е триумф. Известният откъс на Хенри Форд е универсално използван даже и за комплицирана материя като данъчните правила в региона на ценообразуването по покупко-продажбите сред свързани лица (т.нар. трансферно ценообразуване).
България е поела по пътя на въвеждане на ограниченията на плана BEPS на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Г-20. Това бе публично оповестено на страницата на Министерския съвет през 2016 година, като се показва, че в следствие се чака увеличение на данъчните доходи на страната. Същевременно обаче е допустимо да се усилят случаите на интернационално двойно икономическо данъчно облагане поради увеличената интензивност на данъчните органи в България и по света. Това ще бъде годно изключително за случаите на едностранни дейности на данъчните органи в едната страна и корекции на финансовия резултат според данъчните регулации на трансферното ценообразуване.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък С развиването на данъчните практики в интернационален проект в последните години пред българската законодателна рамка се отваря нова опция за съдействие и партньорство сред администрацията и данъкоплатците. Инструментът, който би довел до възстановяване и улеснение на взаимоотношенията сред страната и бизнеса, както и до цялостното рационализиране на разпоредбите по трансферно ценообразуване, се назовава авансово съглашение за ценообразуване (ПСЦ), на британски – advance pricing agreement (APA).
Какво съставлява
ПСЦ е съглашение сред един или повече данъкоплатци и една или повече данъчни администрации за потвърждаване на прилаганата от данъкоплатеца политика за трансферно ценообразуване. Целта е да се удостовери авансово сходство на изискванията на покупко-продажбите сред свързани лица с правилото на самостоятелните пазарни връзки за избран интервал от време. Предмет на ПСЦ в множеството случаи е по-скоро методологията за ценообразуване, в сравнение с съответната цена по покупко-продажбите сред свързани лица.Като типове ПСЦ може да бъдат контрактувани: единствено с администрацията на една страна (например Национална агенция за приходите или Министерството на финансите) – така наречен едностранни ПСЦ, или с повече от една страна – при трансгранични покупко-продажби сред свързани лица - да вземем за пример Национална агенция за приходите и немските данъчни управляващи – при договорка сред немски холдинг и българско дъщерно сдружение – така наречен двустранни/многостранни ПСЦ.Предварителното съглашение е с обвързващ темперамент за данъчните администрации, при изискване че данъкоплатецът извърши главните догатки, заложени в съглашението (които може да са предмет на следващ контрол). Тези съглашения са повсеместен инструмент в световната данъчна процедура, който обезпечава правна сигурност за данъкоплатците и лимитира риска от двойно данъчно облагане. В същото време постигането на общо съглашение сред данъкоплатците и данъчните администрации способства за еднообразно схващане, неприкритост и взаимно доверие сред страните.
Настояща уредба
Към сегашния миг България остава една от дребното страни - членки на Европейски Съюз, в които към момента липсва уредба на реда за издаване на ПСЦ – другите са Кипър, Естония и Малта. В Европейски Съюз общият брой на всички APA в действие в края на 2017 година е 839, а общият брой на получените претенции за издаване на такива е 478.
Като част от въвеждането на пакета за данъчна бистрота на Европейска комисия и инструкция на Европейски Съюз през 2017 година бяха признати промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Част от тези промени касаеха въвеждането на автоматизиран продан с страните - членки на Европейски Съюз, на информация за издадени, променени или възобновени ПСЦ. В тази връзка беше въведена формулировка на ПСЦ в българското законодателство. Не беше обаче регламентирано издаването им, като въвеждането на такава процедура е въпрос на вътрешна данъчна политика и тактика на администрацията. На процедура България може да получава издадени ПСЦ в други страни членки, само че все още не може и не изпраща български ПСЦ поради неналичието на ред за издаването им тук.
Защо в този момент
Трансферното ценообразуване се трансформира във все по-голям приоритет за българската данъчна администрация. По линия на плана BEPS и самодейностите на Европейски Съюз има засилен интерес на данъчните администрации по света към директното облагане, в частност данъчното облагане на облагите на мултинационалните групи. В България през последните две-три години има сензитивно повишаване на данъчния надзор (проверки и ревизии) с фокус ценообразуването по покупко-продажби със свързани лица. На обществени събития от Национална агенция за приходите показват поредна тактика за развиване на практиката по трансферно ценообразуване. Говори се за разминаване сред предстоящи и осъществени данъчни доходи (gap analysis) при покупко-продажби сред свързани лица в размер на 260 млн. лева годишно. И в тази връзка - за нуждата от по-задълбочен разбор и ограничения за противопоставяне.
На 15 май Министерският съвет утвърди план на промени в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, с който се вкарва инструкция на Европейски Съюз за възстановяване на процедурата по взаимно съглашение като механизъм за разрешаване на разногласия по отношение на интернационалното данъчно облагане. С текстовете се предлага и въвеждането на наложителна документи за трансферно ценообразуване в България. Последното е явен сигнал, че Национална агенция за приходите ще задълбочи данъчния надзор на покупко-продажбите със свързани лица, създавайки спомагателни условия по отношение на доказването на сходството с пазарните цени.Безспорно е назрял моментът да се даде опция и за повече сигурност и предвидимост на данъкоплатците в тази динамична среда на засилващ се данъчен надзор на трансферното ценообразуване. ПСЦ е нещо, което страната може да предложи на бизнеса като спомагателна данъчно-политическа мярка в тази връзка. Въвеждането на процедура за издаване на ПСЦ в българското законодателство ще бъде естествено продължение на изброените данъчни начинания в интернационален и народен проект.
Предимства
Основен плюс е, че двустранните и многостранните APA доста понижават или отстраняват опцията за двойно данъчно облагане/необлагане. В процедурата по издаване на ПСЦ на процедура вземат участие всички заинтригувани страни и те реализират общо съглашение и синхронизирано виждане за данъчното отнасяне на покупко-продажбите сред свързани лица.
Въвеждането на ПСЦ би могло да усъвършенства още изискванията за задгранични вложения, даже може да е решителен фактор при избора на България като капиталова дестинация.
В допълнение, посредством сходни съглашения данъкоплатците имат опция да показват определената от тях методология за ценообразуване още преди покупко-продажбите да бъдат осъществени. Възможността за разискване на комплицирани въпроси в прелиминарен стадий, а не при следващ данъчен надзор (ревизия/проверка), би довела до по-голяма неприкритост сред бизнеса и Национална агенция за приходите и по-ефективна връзка.
Процедурата по ПСЦ може също по този начин да спести на данъкоплатците и данъчните администрации време и запаси спрямо осъществяването на данъчни инспекции, проверки или процедури по обжалване. След като един път е издадено ПСЦ, може да са нужни по-малко запаси при следващи инспекции на данъчните заявления на данъкоплатеца, защото е налична повече информация за него. Това води и до понижаване на административната тежест за данъкоплатците и дава опция на администрацията да прави фокусиран данъчен надзор. APA е опция на решаването на данъчни разногласия с администрацията в региона на трансферното ценообразуване, като в действителност задачата му е да ги предотврати. Така въвеждането на ПСЦ може да донесе изгоди и за Национална агенция за приходите, и за бизнеса по едно и също време.
То ще е и в сходство с настоящите практики на Национална агенция за приходите за поощряване на доброволното заплащане на налози и партньорство с данъкоплатците. Базисният административен потенциал за осъществяване на процедурата по издаване на ПСЦ също е налице. През последните години Национална агенция за приходите показва качествено усъвършенствано равнище на експертиза в региона на трансферното ценообразуване.
* Авторите са данъчни консултанти в " Делойт България "
- Двустранните и многостранните съглашения доста понижават или отстраняват двойното данъчно облагане. Да се съберем дружно е начало. Да останем дружно е напредък. Да работим дружно е триумф. Известният откъс на Хенри Форд е универсално използван даже и за комплицирана материя като данъчните правила в региона на ценообразуването по покупко-продажбите сред свързани лица (т.нар. трансферно ценообразуване).
България е поела по пътя на въвеждане на ограниченията на плана BEPS на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Г-20. Това бе публично оповестено на страницата на Министерския съвет през 2016 година, като се показва, че в следствие се чака увеличение на данъчните доходи на страната. Същевременно обаче е допустимо да се усилят случаите на интернационално двойно икономическо данъчно облагане поради увеличената интензивност на данъчните органи в България и по света. Това ще бъде годно изключително за случаите на едностранни дейности на данъчните органи в едната страна и корекции на финансовия резултат според данъчните регулации на трансферното ценообразуване.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък С развиването на данъчните практики в интернационален проект в последните години пред българската законодателна рамка се отваря нова опция за съдействие и партньорство сред администрацията и данъкоплатците. Инструментът, който би довел до възстановяване и улеснение на взаимоотношенията сред страната и бизнеса, както и до цялостното рационализиране на разпоредбите по трансферно ценообразуване, се назовава авансово съглашение за ценообразуване (ПСЦ), на британски – advance pricing agreement (APA).
Какво съставлява
ПСЦ е съглашение сред един или повече данъкоплатци и една или повече данъчни администрации за потвърждаване на прилаганата от данъкоплатеца политика за трансферно ценообразуване. Целта е да се удостовери авансово сходство на изискванията на покупко-продажбите сред свързани лица с правилото на самостоятелните пазарни връзки за избран интервал от време. Предмет на ПСЦ в множеството случаи е по-скоро методологията за ценообразуване, в сравнение с съответната цена по покупко-продажбите сред свързани лица.Като типове ПСЦ може да бъдат контрактувани: единствено с администрацията на една страна (например Национална агенция за приходите или Министерството на финансите) – така наречен едностранни ПСЦ, или с повече от една страна – при трансгранични покупко-продажби сред свързани лица - да вземем за пример Национална агенция за приходите и немските данъчни управляващи – при договорка сред немски холдинг и българско дъщерно сдружение – така наречен двустранни/многостранни ПСЦ.Предварителното съглашение е с обвързващ темперамент за данъчните администрации, при изискване че данъкоплатецът извърши главните догатки, заложени в съглашението (които може да са предмет на следващ контрол). Тези съглашения са повсеместен инструмент в световната данъчна процедура, който обезпечава правна сигурност за данъкоплатците и лимитира риска от двойно данъчно облагане. В същото време постигането на общо съглашение сред данъкоплатците и данъчните администрации способства за еднообразно схващане, неприкритост и взаимно доверие сред страните.
Настояща уредба
Към сегашния миг България остава една от дребното страни - членки на Европейски Съюз, в които към момента липсва уредба на реда за издаване на ПСЦ – другите са Кипър, Естония и Малта. В Европейски Съюз общият брой на всички APA в действие в края на 2017 година е 839, а общият брой на получените претенции за издаване на такива е 478.
Като част от въвеждането на пакета за данъчна бистрота на Европейска комисия и инструкция на Европейски Съюз през 2017 година бяха признати промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Част от тези промени касаеха въвеждането на автоматизиран продан с страните - членки на Европейски Съюз, на информация за издадени, променени или възобновени ПСЦ. В тази връзка беше въведена формулировка на ПСЦ в българското законодателство. Не беше обаче регламентирано издаването им, като въвеждането на такава процедура е въпрос на вътрешна данъчна политика и тактика на администрацията. На процедура България може да получава издадени ПСЦ в други страни членки, само че все още не може и не изпраща български ПСЦ поради неналичието на ред за издаването им тук.
Защо в този момент
Трансферното ценообразуване се трансформира във все по-голям приоритет за българската данъчна администрация. По линия на плана BEPS и самодейностите на Европейски Съюз има засилен интерес на данъчните администрации по света към директното облагане, в частност данъчното облагане на облагите на мултинационалните групи. В България през последните две-три години има сензитивно повишаване на данъчния надзор (проверки и ревизии) с фокус ценообразуването по покупко-продажби със свързани лица. На обществени събития от Национална агенция за приходите показват поредна тактика за развиване на практиката по трансферно ценообразуване. Говори се за разминаване сред предстоящи и осъществени данъчни доходи (gap analysis) при покупко-продажби сред свързани лица в размер на 260 млн. лева годишно. И в тази връзка - за нуждата от по-задълбочен разбор и ограничения за противопоставяне.
На 15 май Министерският съвет утвърди план на промени в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, с който се вкарва инструкция на Европейски Съюз за възстановяване на процедурата по взаимно съглашение като механизъм за разрешаване на разногласия по отношение на интернационалното данъчно облагане. С текстовете се предлага и въвеждането на наложителна документи за трансферно ценообразуване в България. Последното е явен сигнал, че Национална агенция за приходите ще задълбочи данъчния надзор на покупко-продажбите със свързани лица, създавайки спомагателни условия по отношение на доказването на сходството с пазарните цени.Безспорно е назрял моментът да се даде опция и за повече сигурност и предвидимост на данъкоплатците в тази динамична среда на засилващ се данъчен надзор на трансферното ценообразуване. ПСЦ е нещо, което страната може да предложи на бизнеса като спомагателна данъчно-политическа мярка в тази връзка. Въвеждането на процедура за издаване на ПСЦ в българското законодателство ще бъде естествено продължение на изброените данъчни начинания в интернационален и народен проект.
Предимства
Основен плюс е, че двустранните и многостранните APA доста понижават или отстраняват опцията за двойно данъчно облагане/необлагане. В процедурата по издаване на ПСЦ на процедура вземат участие всички заинтригувани страни и те реализират общо съглашение и синхронизирано виждане за данъчното отнасяне на покупко-продажбите сред свързани лица.
Въвеждането на ПСЦ би могло да усъвършенства още изискванията за задгранични вложения, даже може да е решителен фактор при избора на България като капиталова дестинация.
В допълнение, посредством сходни съглашения данъкоплатците имат опция да показват определената от тях методология за ценообразуване още преди покупко-продажбите да бъдат осъществени. Възможността за разискване на комплицирани въпроси в прелиминарен стадий, а не при следващ данъчен надзор (ревизия/проверка), би довела до по-голяма неприкритост сред бизнеса и Национална агенция за приходите и по-ефективна връзка.
Процедурата по ПСЦ може също по този начин да спести на данъкоплатците и данъчните администрации време и запаси спрямо осъществяването на данъчни инспекции, проверки или процедури по обжалване. След като един път е издадено ПСЦ, може да са нужни по-малко запаси при следващи инспекции на данъчните заявления на данъкоплатеца, защото е налична повече информация за него. Това води и до понижаване на административната тежест за данъкоплатците и дава опция на администрацията да прави фокусиран данъчен надзор. APA е опция на решаването на данъчни разногласия с администрацията в региона на трансферното ценообразуване, като в действителност задачата му е да ги предотврати. Така въвеждането на ПСЦ може да донесе изгоди и за Национална агенция за приходите, и за бизнеса по едно и също време.
То ще е и в сходство с настоящите практики на Национална агенция за приходите за поощряване на доброволното заплащане на налози и партньорство с данъкоплатците. Базисният административен потенциал за осъществяване на процедурата по издаване на ПСЦ също е налице. През последните години Национална агенция за приходите показва качествено усъвършенствано равнище на експертиза в региона на трансферното ценообразуване.
* Авторите са данъчни консултанти в " Делойт България "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ