Суша, потоп и още от същото
© Shannon Stapleton Още по тематиката
Ефектът на бумеранга в енергетиката
Производството на ток ще бъде най-трудно, тъкмо кагто има най-голяма потребност от него.
13 юли 2018
Борбата за всяка капка вода
Новият климат ще се отрази преди всичко на водата
13 юли 2018 Продължителни суши в Испания и Италия. Дъждовни лета в Източна Европа. Това към този момент не са необикновени събития, а новата нормалност. И за бранш като земеделието, който е директно изложен на климатичните промени, приспособяването към тях значи не справяне с изключителни обстановки, а ръководене на рисковете и трайно конфигуриране.
" Адаптирането е основен приоритет. Селското стопанство е икономическият бранш, който е най-податлив на измененията в климата, като резултатите са мощно характерни по места и по аграрни култури ", установи отчет на Европейския парламент. Документът изброява главните проблеми, които пораждат от климатичните вариации - дефицитът на вода или наводненията, измененията в температурите, повишението на риска от вредители и заболявания по растенията, утежняването на качеството на почвите и изискванията за развъждане на животни, както и рискът от пожари. Обобщението е, че " в Европейски Съюз обвързваните с климата резултати върху земеделието са главно отрицателни, като позитивните са лимитирани до повишението на температурите в северните ширини. "
В Кипър да вземем за пример съгласно климатичните модели удължаването на горещия сезон и намаляването на преваляванията се чака да доведат до стесняване на водните запаси с 23% в идващите години. Засушаването в Средиземноморието поради покачването на температурите и изместването на преваляванията към други елементи на Европа ще докара да вземем за пример до това, че доста региони в южната и централна част на континента ще станат несъответствуващи за лозарство и винопроизводство. " Очаква се в районите на Бордо, Тоскана и Рейн спадът в производството на вино да доближи 85% до 2050 година, " съобщи неотдавна еврокомисарят по околната среда Йоана Панайоту на конференция за климатичните промени.
Ефектите доближават и до страни като Словения. " Проблемът е, че земеделието не се приспособява ", споделя словенецът и координатор на Центъра за ръководство на засушаванията в Югоизточна Европа Грегор Грегорич пред сп. Economist. Традиционно словенските фермери не употребяват напояване и в този момент се оказва, че е мъчно да бъдат уверени, че имат потребност от такова, даже единствено като авариен вид. Не са и изключително склонни да преминат към други насаждения, които са по-устойчиви на сушата. " Фермерите са много консервативни хора ", отбелязва Грегорич.
В България климатичните промени също въздействат отрицателно. " Като цяло климатичните промени са с негативно влияние върху земеделието у нас, като развъждането на някои аграрни култури при неполивни условия е застрашено, до момента в който повишението на температурите ще разреши развъждането на ранните аграрни артикули навън или в оранжерии, като разноските за сила в тях ще намалеят, " установи проучване на проф. Светла Русева, Директор на Институт по почвознание, агротехнологии и отбрана на растенията " Никола Пушкаров " към Селскостопанската академия.
Според Николай Вълканов, шеф на " ИнтелиАгро ", за българското селско стопанство главните опасности, свързани с климата, са сушите, наводненията и градушките, само че до момента в който през предишния век сходни бедствия са означавали заплаха от държавен банкрут и апетит, през днешния ден, най-малко теоретично, страната е доста по-подготвена за справяне с резултатите им. Той дава образец с това, че от 2000 година насам в годините с тежки наводнения или мощни градушки спадовете в селскостопанската продукция се двоумят сред 7 и 11%, което не може да се назова пагубна загуба. " Аз съм уверен, че тези загуби можеха да бъдат доста по-малки, в случай че не беше налице известната занемареност на част от водоемите в страната и в случай че напоителната инфраструктура в страната не бе унищожена и ограбена ", показва Вълканов.
Той е оптимист, че софтуерният прогрес както в производството на семена, по този начин и във физическата и финансова инфраструктура, ще разреши вредите от рисковите климатични феномени да се минимализират. " Разработват се нови, сухоустойчиви сортове, производителите влагат в напояване и в противоградни мрежи. Вероятно застрахователният пазар може да работи по-добре, само че е въпрос на време това да се случи и да имаме фактически ръководство на финансовия и индустриалния риск в стопанствата ", споделя Вълканов.
Ефектът на бумеранга в енергетиката
Производството на ток ще бъде най-трудно, тъкмо кагто има най-голяма потребност от него.
13 юли 2018
Борбата за всяка капка вода
Новият климат ще се отрази преди всичко на водата
13 юли 2018 Продължителни суши в Испания и Италия. Дъждовни лета в Източна Европа. Това към този момент не са необикновени събития, а новата нормалност. И за бранш като земеделието, който е директно изложен на климатичните промени, приспособяването към тях значи не справяне с изключителни обстановки, а ръководене на рисковете и трайно конфигуриране.
" Адаптирането е основен приоритет. Селското стопанство е икономическият бранш, който е най-податлив на измененията в климата, като резултатите са мощно характерни по места и по аграрни култури ", установи отчет на Европейския парламент. Документът изброява главните проблеми, които пораждат от климатичните вариации - дефицитът на вода или наводненията, измененията в температурите, повишението на риска от вредители и заболявания по растенията, утежняването на качеството на почвите и изискванията за развъждане на животни, както и рискът от пожари. Обобщението е, че " в Европейски Съюз обвързваните с климата резултати върху земеделието са главно отрицателни, като позитивните са лимитирани до повишението на температурите в северните ширини. "
В Кипър да вземем за пример съгласно климатичните модели удължаването на горещия сезон и намаляването на преваляванията се чака да доведат до стесняване на водните запаси с 23% в идващите години. Засушаването в Средиземноморието поради покачването на температурите и изместването на преваляванията към други елементи на Европа ще докара да вземем за пример до това, че доста региони в южната и централна част на континента ще станат несъответствуващи за лозарство и винопроизводство. " Очаква се в районите на Бордо, Тоскана и Рейн спадът в производството на вино да доближи 85% до 2050 година, " съобщи неотдавна еврокомисарят по околната среда Йоана Панайоту на конференция за климатичните промени.
Ефектите доближават и до страни като Словения. " Проблемът е, че земеделието не се приспособява ", споделя словенецът и координатор на Центъра за ръководство на засушаванията в Югоизточна Европа Грегор Грегорич пред сп. Economist. Традиционно словенските фермери не употребяват напояване и в този момент се оказва, че е мъчно да бъдат уверени, че имат потребност от такова, даже единствено като авариен вид. Не са и изключително склонни да преминат към други насаждения, които са по-устойчиви на сушата. " Фермерите са много консервативни хора ", отбелязва Грегорич.
В България климатичните промени също въздействат отрицателно. " Като цяло климатичните промени са с негативно влияние върху земеделието у нас, като развъждането на някои аграрни култури при неполивни условия е застрашено, до момента в който повишението на температурите ще разреши развъждането на ранните аграрни артикули навън или в оранжерии, като разноските за сила в тях ще намалеят, " установи проучване на проф. Светла Русева, Директор на Институт по почвознание, агротехнологии и отбрана на растенията " Никола Пушкаров " към Селскостопанската академия.
Според Николай Вълканов, шеф на " ИнтелиАгро ", за българското селско стопанство главните опасности, свързани с климата, са сушите, наводненията и градушките, само че до момента в който през предишния век сходни бедствия са означавали заплаха от държавен банкрут и апетит, през днешния ден, най-малко теоретично, страната е доста по-подготвена за справяне с резултатите им. Той дава образец с това, че от 2000 година насам в годините с тежки наводнения или мощни градушки спадовете в селскостопанската продукция се двоумят сред 7 и 11%, което не може да се назова пагубна загуба. " Аз съм уверен, че тези загуби можеха да бъдат доста по-малки, в случай че не беше налице известната занемареност на част от водоемите в страната и в случай че напоителната инфраструктура в страната не бе унищожена и ограбена ", показва Вълканов.
Той е оптимист, че софтуерният прогрес както в производството на семена, по този начин и във физическата и финансова инфраструктура, ще разреши вредите от рисковите климатични феномени да се минимализират. " Разработват се нови, сухоустойчиви сортове, производителите влагат в напояване и в противоградни мрежи. Вероятно застрахователният пазар може да работи по-добре, само че е въпрос на време това да се случи и да имаме фактически ръководство на финансовия и индустриалния риск в стопанствата ", споделя Вълканов.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ