Мнения Daily - Нека истината за радиацията се чуе
© REGIS DUVIGNAU Нужен е здравословен песимизъм, когато става дума за нуклеарни повреди. Още по тематиката
Мнения Daily - България се ръководи ден за ден
И още: Как спорят политическите лидери; Ако бяхме велика мощ...
4 дек 2017
Мнения Daily - Биткойнът не е за хора със слаби нерви
И още: Бареков в УНСС - недопустимо и цинично; Мораториумите не вземат решение казуса
3 дек 2017 Радиоактивна тайнственост
Нека истината за радиацията се чуе
От публицистичен коментар на " Вашингтон пост ", преводът е на Mediapool.bg
В ранното утро на 28 март 1979 година, когато в американската АЕЦ " Три майл айлънд " в Пенсилвания поражда повреда, довела до частичното разтопяване на дейната зона на нуклеарния реактор, достигналата до обществеността информация бе разпокъсана и спорна. Когато през 1996 година избухна гърмеж в Чернобилската АЕЦ в Съветския съюз, злокобните детайлности бяха прикривани даже и откакто радиоактивните облаци доближиха Швеция. Предвид този исторически опит е нужен здравословен песимизъм, когато става дума за нуклеарни повреди където и да е.
Наскоро в разнообразни елементи на Европа бе засечено покачване на радиоактивността. Никой не разкри повода за случилото се, което очевидно не е рисково за човешкото здраве. Но в това време Русия превключи от отказване към самопризнание за съществуването на високи равнища радиация покрай големия цех за преправка на отработено нуклеарно гориво, което провокира паники, че нещо не е както би трябвало.
В края на септември и началото на октомври Френският институт за нуклеарна сигурност откри в атмосферата следи от радиоизотопа рутений 106 – непряк артикул на нуклеарна преправка, който обикновено не участва във въздуха. Германия откри същото, както и още дузина европейски страни, като нивата бяха най-високи в Румъния. След съвещания с механически организации в Европа и осъществяване на симулации френските управляващи споделиха, че " най-вероятно източникът на изхвърлянето се намира в Южен Урал, Русия " и прецизираха, че нямат опция за по-голямо прецизиране.
Французите прибавиха, че изпускането на рутения най-вероятно е станало в края на септември и че наличните данни водят до извода, че това се е случило в " резултат на случай ". Посочва се обаче, че не става дума за нуклеарен случай, защото тогава във въздуха е трябвало да бъдат изхвърлени и други изотопи. Това приказва за случай, обвързван с преработката и изхвърлянето.
На 11 октомври обаче Русия отхвърли да е източник на радиоактивното замърсяване. В изказване, публикувано от съветската чуждоезична медия Sputnik, се споделя, че равнищата на радиация към нейните предприятия " са в естествени граници ". Както се оказа, това не е било правилно.
На 21 ноември Русия призна, че две съветски метеорологични станции са отчели доста покачване на равнищата на радиация, като нивото на рутений 106 е било 986 – т.е. 440 пъти по-високо спрямо предходния месец. Двете станции се намират в радиус 62 благи от предприятието " Маяк " в Челябинския район, построено още по руско време за преправка на нуклеарни и изотопни артикули. " Маяк " се намира на източната страна в южната част на планината Урал. Русия съобщи, че в " Маяк " не е имало никакъв случай.
След злополуката в Чернобил руският народ и целият свят осъзнаха рисковите последствия от секретността и лъжите на формалните управляващи. Изменило ли се е нещо от този момент? Чернобил подтикна Михаил Горбачов да стартира промени под девиза " публичност ", т.е. неприкритост. Това се случи преди три десетилетия. Днес властническият модел на президента Владимир Путин, учреден за неистини и потулване, процъфтява. Ако през септември се е случил случай с преправка на нуклеарно гориво, дано истината да се чуе, освен това скоро.
----------
Дали " нормализирането " на популистите не е същинската опасност?
(Не)либерализъм
Как се бориш с омразно държавно управление, което не убива
От коментар на политолога Иван Кръстев за " Ню Йорк таймс ", преводът е на " Портал Култура ".
Фотограф: FRANCOIS LENOIR
Дебатът в Полша повдига тежки въпроси, с които се сблъскват съперниците на надигащата се популистка десница в Европа: кой е най-хубавият метод да се бориш с едно омразно държавно управление, което никого не убива, малко на брой арестува (ако изобщо го прави) и идва на власт след почтени избори, но в това време заплашва да преобърне демократичната народна власт, такава, каквато я познаваме?
Как човек прокарва разграничителната линия сред живота в народна власт, където презираната от него партия свободно печели избори, и живота в тирания, където опозицията може и в никакъв случай да не успее да ги завоюва? Дали " нормализирането " на популистите е същинската опасност за Европа, или би трябвало да се тормозим и от нервността на техните съперници? И дали формите на опозиция, оказали се сполучливи против комунистическите и фашистките диктатури, могат да бъдат ефикасни против демократично определените нелиберални държавни управления?
Историята за жалост не дава явен отговор на тези въпроси. Спомените на хора, претърпели 30-те години на предишния век – " Бележки за Хитлер " на Себастиан Хафнер е най-хубавият образец в това отношение – са блестящо предизвестие против нормализирането на диктатурите, изключително в случай че тези диктатури са пристигнали на власт посредством избори. И това наподобява рационално. Ала историята ни дава и противоположния образец: през 70-те години младите леви радикали бяха дотолкоз уверени, че няма основна разлика сред нацистка Германия и следвоенната Федерална република Германия, че сториха огромна неточност, трансформирайки се в терористи и врагове на демокрацията.
Какъв е урокът? Прокарването на разграничителна линия сред демокрацията и диктатурата изисква посвещение и подготвеност за отбрана на личните полезности. Но допуска и нюх за мярка.
Задачата на опозицията против днешните популистки държавни управления е сложна, тъй като тези популисти са израз на триумфа на революционната активност над последователността в демократичната политика. Популизмът процъфтява, когато политиката се стимулира повече от знаци, в сравнение с от наличие. Твърдите гласоподаватели на популистите – в Полша, само че и на всички места другаде – елементарно ще простят на водачите си неуспеха в прокарването на избрани политики или променчивост в мненията. Но те няма да търпят техните популистки кръстоносци да работят като " естествени политици ". Затова, в случай че се държим по този начин, като че ли живеем в Германия през 30-те години на XX век или в Източна Европа през 70-те години на предишния век, по абсурден метод се оказва, че обслужваме дневния ред на популистите.
За разлика от фашистките си прародители днешните популисти не се стремят да трансформират обществото. Те желаят то да бъде статично и замразено. Носители са на презрението против всевъзможни промени – софтуерни, стопански и демографски – в актуалния живот, обсъждан като перманентна гражданска война. И единственото, което оферират, е разрушението. Днешните популисти съчетават революционната активност с доста слаба идеология.
------------
Дори АЕЦ " Белене " и горивата бледнеят пред сумите, потънали за е-правителство.
Е-корупция
Това и Остап Бендер не го може
От коментар на някогашния дипломат в Русия и енергиен съветник Илиян Василев в неговия фейсбук профил
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Харчовете по електронно ръководство несъмнено могат да аплайват за топ корупционна спекулация. Дори АЕЦ " Белене " и горивата бледнеят. След АЕЦ " Белене " остават някакви реактори и някакво съоръжение. Далаверата с горивата отново включва използването на действителна стока. А при електронно ръководство 2 милиарда изхарчени и... нищо. Това и Остап Бендер не го може. Но пък има площад за още.
Спомням си за вица за американския и българския кмет, които разменили визити. При визитата в Америка домакинът поканил госта си вкъщи и му посочил огромен мост над реката. Построил бил дома си с помощта на моста. При ответната аудиенция, отново нашия с огромен дом, поканил американския кмет и му показал реката - " Виждаш ли моста? ". Там нямало нищо. Ето от това е и моят дом. Дребни разлики, нали?
И бъдете сигурни, че още от на следващия ден стартира нова акция за електронно държавно управление, за нови милиарди. Сутрешните блокове ще одобряват новите обещания безрезервно, без даже намек от мисъл къде отиваме. Журналисти. Всичко фалшив - и политики, и управленци, само че май и хората и те не чакат нищо по-добро.
-----------
Без електронна персонална карта нищо не става
Дигитализация
Доста мъчно е да се измерят парите за " електронно ръководство "
От коментар на IT-експерта Божидар Божанов в неговия персонален блог
Излязоха данни на БСК за разноските за електронно ръководство, съпоставени с Естония. Изхарчени са милиарди от 2001-ва до 2016-та. Като цяло данните най-вероятно са правилни.
Е, Естония не е похарчила единствено 50 милиона. Всъщност, притеснително е, че БСК не е проверила тези данни и няма източник (Евростат дава разбивка по функционалности, само че там няма е-управление/информационните технологии). Ето един явен източник през Гугъл: https://www.nytimes.com/2014/10/09/business/international/estonians-embrace-life-in-a-digital-world.html (Естония харчи 60 милиона годишно за осведомителните технологии).
Но да оставим настрани тази неточност – тя прави нещата по-бомбастични, само че не прави останалите наблюдения погрешни. Всъщност, в отчета, с който внесохме пакета от промени през 2015-та, имаше съвсем същите цифри. И тогава, след съвещание на парламентарната комисия по превоз, излязоха вести какъв брой доста е изхарчено. И отново бяхме недоволни за половин ден, и отново ги забравихме.
Всъщност е много мъчно да се измерят парите за " електронно ръководство " – централен указател за планове и действия за електронно ръководство нямаше допреди последните промени на закона – оценките са " на око " и в никакъв случай не са цялостни. Но значими са аргументите – изхарченото няма да се върне.
До 2016-та нямаше ясни правила и ясна посока за електронно ръководство, и най-много – орган, който да преследва, малко по малко, политиката за е-управление. Да, има тактики от дълго време, има даже закон от дълго време, само че това всичко са пожелания. Докато не обвържеш разноските на министерствата и организациите с надзор всъщност и оценка на постигнатите резултати, те ще си харчат колкото им пристигна за каквото им пристигна. И в редките случаи, когато имат положителното предпочитание нещо да създадат, няма да имат експертизата да го създадат.
Другата фундаментална разлика е електронната идентификация. БСК вярно показват, че естонците имат електронна персонална карта от 2001-ва. Според естонският президент това е основен фактор и без него нищо не става. Затова и прокарахме законови промени, с цел да имаме и ние електронна персонална карта, въпреки и 17 години по-късно. През август държавното управление обаче ги отсрочи с още една година.
Държавна организация " Електронно ръководство ", въпреки и с дребен потенциал, съумява да бута нещата напред. По-бавно, в сравнение с ни се желае, и не с темпове, с които да настигнем Естония, само че и БСК отбелязва напредъка по някои посоки (подкарването на системата за електронно връчване, например). За страдание към момента не е влезнала в цялостните си пълномощия, които сме планували в закона и към момента е неефективна по значително посоки – " държавен облак ", да вземем за пример, още няма. Няма и електрона идентификация, която да даде нужната повсеместност на потребление.
Писал съм за всички тези неща неведнъж (обобщени тук), само че нещата в последна сметка опират до два фактора. И те не са какъв брой пари са изхарчени.
Политическа воля и експертен капацитет. Ако няма най-малко вицепремиер, който да натиска непрекъснато за случването на електронното ръководство, то няма да се случи. Но елементарното предпочитание също не е задоволително, тъй като администрацията, министрите, опитните " играчи " имат положителни оправдания за какво нещо не може да стане или за какво не би трябвало да стане. Затова би трябвало експертния капацитет на високо равнище, който да отсее оправданията от действителните проблеми и да ги реши съвсем собственоръчно, благодарение на " белите лястовици " в администрацията (има такива).
Иначе ще продължава да има тактики, ще продължаваме през две години да отчитаме какъв брой милиарда са изхарчени, ще въздъхваме, като чуем Естония.
А там се е получило доста " елементарно ". Просто е имало политически консенсус, че страната ще става цифрова и задоволително доброжелателни специалисти, които да вземат верните софтуерни решения. И Естония не е почнала от 2001-ва година дигитализацията – почнала е доста по-рано, в учебните заведения, с създаване на цифровата просвета у жителите. Далновидно. В годините, в които у нас са се гонили мутри, а Българска социалистическа партия е банкрутирало страната. 20 години по-късно ние отлагаме електронните персонални карти още един път и приказваме главно за инфраструктурни планове.
А парите за електронно ръководство си изтичат, нерядко към " наши компании ", нерядко доста повече, в сравнение с допуска обсега на плана. Просто метод на мислене. Който не се глоби на избори, тъй че продължава да се възпроизвежда.
Мнения Daily - България се ръководи ден за ден
И още: Как спорят политическите лидери; Ако бяхме велика мощ...
4 дек 2017
Мнения Daily - Биткойнът не е за хора със слаби нерви
И още: Бареков в УНСС - недопустимо и цинично; Мораториумите не вземат решение казуса
3 дек 2017 Радиоактивна тайнственост
Нека истината за радиацията се чуе
От публицистичен коментар на " Вашингтон пост ", преводът е на Mediapool.bg
В ранното утро на 28 март 1979 година, когато в американската АЕЦ " Три майл айлънд " в Пенсилвания поражда повреда, довела до частичното разтопяване на дейната зона на нуклеарния реактор, достигналата до обществеността информация бе разпокъсана и спорна. Когато през 1996 година избухна гърмеж в Чернобилската АЕЦ в Съветския съюз, злокобните детайлности бяха прикривани даже и откакто радиоактивните облаци доближиха Швеция. Предвид този исторически опит е нужен здравословен песимизъм, когато става дума за нуклеарни повреди където и да е.
Наскоро в разнообразни елементи на Европа бе засечено покачване на радиоактивността. Никой не разкри повода за случилото се, което очевидно не е рисково за човешкото здраве. Но в това време Русия превключи от отказване към самопризнание за съществуването на високи равнища радиация покрай големия цех за преправка на отработено нуклеарно гориво, което провокира паники, че нещо не е както би трябвало.
В края на септември и началото на октомври Френският институт за нуклеарна сигурност откри в атмосферата следи от радиоизотопа рутений 106 – непряк артикул на нуклеарна преправка, който обикновено не участва във въздуха. Германия откри същото, както и още дузина европейски страни, като нивата бяха най-високи в Румъния. След съвещания с механически организации в Европа и осъществяване на симулации френските управляващи споделиха, че " най-вероятно източникът на изхвърлянето се намира в Южен Урал, Русия " и прецизираха, че нямат опция за по-голямо прецизиране.
Французите прибавиха, че изпускането на рутения най-вероятно е станало в края на септември и че наличните данни водят до извода, че това се е случило в " резултат на случай ". Посочва се обаче, че не става дума за нуклеарен случай, защото тогава във въздуха е трябвало да бъдат изхвърлени и други изотопи. Това приказва за случай, обвързван с преработката и изхвърлянето.
На 11 октомври обаче Русия отхвърли да е източник на радиоактивното замърсяване. В изказване, публикувано от съветската чуждоезична медия Sputnik, се споделя, че равнищата на радиация към нейните предприятия " са в естествени граници ". Както се оказа, това не е било правилно.
На 21 ноември Русия призна, че две съветски метеорологични станции са отчели доста покачване на равнищата на радиация, като нивото на рутений 106 е било 986 – т.е. 440 пъти по-високо спрямо предходния месец. Двете станции се намират в радиус 62 благи от предприятието " Маяк " в Челябинския район, построено още по руско време за преправка на нуклеарни и изотопни артикули. " Маяк " се намира на източната страна в южната част на планината Урал. Русия съобщи, че в " Маяк " не е имало никакъв случай.
След злополуката в Чернобил руският народ и целият свят осъзнаха рисковите последствия от секретността и лъжите на формалните управляващи. Изменило ли се е нещо от този момент? Чернобил подтикна Михаил Горбачов да стартира промени под девиза " публичност ", т.е. неприкритост. Това се случи преди три десетилетия. Днес властническият модел на президента Владимир Путин, учреден за неистини и потулване, процъфтява. Ако през септември се е случил случай с преправка на нуклеарно гориво, дано истината да се чуе, освен това скоро.
----------
Дали " нормализирането " на популистите не е същинската опасност?
(Не)либерализъм
Как се бориш с омразно държавно управление, което не убива
От коментар на политолога Иван Кръстев за " Ню Йорк таймс ", преводът е на " Портал Култура ".
Фотограф: FRANCOIS LENOIR
Дебатът в Полша повдига тежки въпроси, с които се сблъскват съперниците на надигащата се популистка десница в Европа: кой е най-хубавият метод да се бориш с едно омразно държавно управление, което никого не убива, малко на брой арестува (ако изобщо го прави) и идва на власт след почтени избори, но в това време заплашва да преобърне демократичната народна власт, такава, каквато я познаваме?
Как човек прокарва разграничителната линия сред живота в народна власт, където презираната от него партия свободно печели избори, и живота в тирания, където опозицията може и в никакъв случай да не успее да ги завоюва? Дали " нормализирането " на популистите е същинската опасност за Европа, или би трябвало да се тормозим и от нервността на техните съперници? И дали формите на опозиция, оказали се сполучливи против комунистическите и фашистките диктатури, могат да бъдат ефикасни против демократично определените нелиберални държавни управления?
Историята за жалост не дава явен отговор на тези въпроси. Спомените на хора, претърпели 30-те години на предишния век – " Бележки за Хитлер " на Себастиан Хафнер е най-хубавият образец в това отношение – са блестящо предизвестие против нормализирането на диктатурите, изключително в случай че тези диктатури са пристигнали на власт посредством избори. И това наподобява рационално. Ала историята ни дава и противоположния образец: през 70-те години младите леви радикали бяха дотолкоз уверени, че няма основна разлика сред нацистка Германия и следвоенната Федерална република Германия, че сториха огромна неточност, трансформирайки се в терористи и врагове на демокрацията.
Какъв е урокът? Прокарването на разграничителна линия сред демокрацията и диктатурата изисква посвещение и подготвеност за отбрана на личните полезности. Но допуска и нюх за мярка.
Задачата на опозицията против днешните популистки държавни управления е сложна, тъй като тези популисти са израз на триумфа на революционната активност над последователността в демократичната политика. Популизмът процъфтява, когато политиката се стимулира повече от знаци, в сравнение с от наличие. Твърдите гласоподаватели на популистите – в Полша, само че и на всички места другаде – елементарно ще простят на водачите си неуспеха в прокарването на избрани политики или променчивост в мненията. Но те няма да търпят техните популистки кръстоносци да работят като " естествени политици ". Затова, в случай че се държим по този начин, като че ли живеем в Германия през 30-те години на XX век или в Източна Европа през 70-те години на предишния век, по абсурден метод се оказва, че обслужваме дневния ред на популистите.
За разлика от фашистките си прародители днешните популисти не се стремят да трансформират обществото. Те желаят то да бъде статично и замразено. Носители са на презрението против всевъзможни промени – софтуерни, стопански и демографски – в актуалния живот, обсъждан като перманентна гражданска война. И единственото, което оферират, е разрушението. Днешните популисти съчетават революционната активност с доста слаба идеология.
------------
Дори АЕЦ " Белене " и горивата бледнеят пред сумите, потънали за е-правителство.
Е-корупция
Това и Остап Бендер не го може
От коментар на някогашния дипломат в Русия и енергиен съветник Илиян Василев в неговия фейсбук профил
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Харчовете по електронно ръководство несъмнено могат да аплайват за топ корупционна спекулация. Дори АЕЦ " Белене " и горивата бледнеят. След АЕЦ " Белене " остават някакви реактори и някакво съоръжение. Далаверата с горивата отново включва използването на действителна стока. А при електронно ръководство 2 милиарда изхарчени и... нищо. Това и Остап Бендер не го може. Но пък има площад за още.
Спомням си за вица за американския и българския кмет, които разменили визити. При визитата в Америка домакинът поканил госта си вкъщи и му посочил огромен мост над реката. Построил бил дома си с помощта на моста. При ответната аудиенция, отново нашия с огромен дом, поканил американския кмет и му показал реката - " Виждаш ли моста? ". Там нямало нищо. Ето от това е и моят дом. Дребни разлики, нали?
И бъдете сигурни, че още от на следващия ден стартира нова акция за електронно държавно управление, за нови милиарди. Сутрешните блокове ще одобряват новите обещания безрезервно, без даже намек от мисъл къде отиваме. Журналисти. Всичко фалшив - и политики, и управленци, само че май и хората и те не чакат нищо по-добро.
-----------
Без електронна персонална карта нищо не става
Дигитализация
Доста мъчно е да се измерят парите за " електронно ръководство "
От коментар на IT-експерта Божидар Божанов в неговия персонален блог
Излязоха данни на БСК за разноските за електронно ръководство, съпоставени с Естония. Изхарчени са милиарди от 2001-ва до 2016-та. Като цяло данните най-вероятно са правилни.
Е, Естония не е похарчила единствено 50 милиона. Всъщност, притеснително е, че БСК не е проверила тези данни и няма източник (Евростат дава разбивка по функционалности, само че там няма е-управление/информационните технологии). Ето един явен източник през Гугъл: https://www.nytimes.com/2014/10/09/business/international/estonians-embrace-life-in-a-digital-world.html (Естония харчи 60 милиона годишно за осведомителните технологии).
Но да оставим настрани тази неточност – тя прави нещата по-бомбастични, само че не прави останалите наблюдения погрешни. Всъщност, в отчета, с който внесохме пакета от промени през 2015-та, имаше съвсем същите цифри. И тогава, след съвещание на парламентарната комисия по превоз, излязоха вести какъв брой доста е изхарчено. И отново бяхме недоволни за половин ден, и отново ги забравихме.
Всъщност е много мъчно да се измерят парите за " електронно ръководство " – централен указател за планове и действия за електронно ръководство нямаше допреди последните промени на закона – оценките са " на око " и в никакъв случай не са цялостни. Но значими са аргументите – изхарченото няма да се върне.
До 2016-та нямаше ясни правила и ясна посока за електронно ръководство, и най-много – орган, който да преследва, малко по малко, политиката за е-управление. Да, има тактики от дълго време, има даже закон от дълго време, само че това всичко са пожелания. Докато не обвържеш разноските на министерствата и организациите с надзор всъщност и оценка на постигнатите резултати, те ще си харчат колкото им пристигна за каквото им пристигна. И в редките случаи, когато имат положителното предпочитание нещо да създадат, няма да имат експертизата да го създадат.
Другата фундаментална разлика е електронната идентификация. БСК вярно показват, че естонците имат електронна персонална карта от 2001-ва. Според естонският президент това е основен фактор и без него нищо не става. Затова и прокарахме законови промени, с цел да имаме и ние електронна персонална карта, въпреки и 17 години по-късно. През август държавното управление обаче ги отсрочи с още една година.
Държавна организация " Електронно ръководство ", въпреки и с дребен потенциал, съумява да бута нещата напред. По-бавно, в сравнение с ни се желае, и не с темпове, с които да настигнем Естония, само че и БСК отбелязва напредъка по някои посоки (подкарването на системата за електронно връчване, например). За страдание към момента не е влезнала в цялостните си пълномощия, които сме планували в закона и към момента е неефективна по значително посоки – " държавен облак ", да вземем за пример, още няма. Няма и електрона идентификация, която да даде нужната повсеместност на потребление.
Писал съм за всички тези неща неведнъж (обобщени тук), само че нещата в последна сметка опират до два фактора. И те не са какъв брой пари са изхарчени.
Политическа воля и експертен капацитет. Ако няма най-малко вицепремиер, който да натиска непрекъснато за случването на електронното ръководство, то няма да се случи. Но елементарното предпочитание също не е задоволително, тъй като администрацията, министрите, опитните " играчи " имат положителни оправдания за какво нещо не може да стане или за какво не би трябвало да стане. Затова би трябвало експертния капацитет на високо равнище, който да отсее оправданията от действителните проблеми и да ги реши съвсем собственоръчно, благодарение на " белите лястовици " в администрацията (има такива).
Иначе ще продължава да има тактики, ще продължаваме през две години да отчитаме какъв брой милиарда са изхарчени, ще въздъхваме, като чуем Естония.
А там се е получило доста " елементарно ". Просто е имало политически консенсус, че страната ще става цифрова и задоволително доброжелателни специалисти, които да вземат верните софтуерни решения. И Естония не е почнала от 2001-ва година дигитализацията – почнала е доста по-рано, в учебните заведения, с създаване на цифровата просвета у жителите. Далновидно. В годините, в които у нас са се гонили мутри, а Българска социалистическа партия е банкрутирало страната. 20 години по-късно ние отлагаме електронните персонални карти още един път и приказваме главно за инфраструктурни планове.
А парите за електронно ръководство си изтичат, нерядко към " наши компании ", нерядко доста повече, в сравнение с допуска обсега на плана. Просто метод на мислене. Който не се глоби на избори, тъй че продължава да се възпроизвежда.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ