Мнения Daily - В България се идентифицираш с насилника, а не с жертвата
© Юлия Лазарова Виновно е първобитното ни общество, което чака от дамите да търпят, с цел да се харесват. Още по тематиката
Мнения Daily - Когато водачите се държат като съвременни императори
И още: Европейски Съюз е от Венера, Съединени американски щати са от Марс; Възгледите на Цацаров се пробутват за правосъдна промяна
19 мар 2018
Мнения Daily: Светът би трябвало да види доказателствата, че Русия е отровила Скрипал
И още: А ти за какво не се преместиш в друга страна, като ти пречи договорката с ЧЕЗ?; Неравенството в приходите пораства - самите приходи обаче порастват по-бързо
18 мар 2018 Народопсохология
В България се идентифицираш с насилника, а не с жертвата
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Дебатът за насилието над дами, поредна демонстрация на който беше интернационалната конференция, проведена от фондация " Анимус ", постепенно напредва - макар безумните медийни операции на националисти и социалисти към Истанбулската спогодба. Но кой знае за какво поданството не се изсипва на улицата, с цел да желае стягане на законите за домашното принуждение, както беше в тази ситуация с господин Димитров или с Йордан Опиц преди него.
Защо мълчат българските дами? Може би когато един вид закононарушение се банализира, то се трансформира в статистика и престава да ни вълнува. Подозирам обаче нещо по-лошо: в тази страна е признато да се идентифицираш с насилника, а не с жертвата. Това би обяснило недостига на състрадание освен към дами, подлагани на принуждение, само че и към малцинства, заболели хора, бежанци, евреи от окупираните територии. Не си представяме, че и нас може да ни мъчат. Обратно - допустимо ни се вижда да ни упрекна някой незаслужено, в случай че сме се оказали на мястото на насилника.
Хубавото е, че този път законодателната активност стъпва на статистика и разбор, а не на обособени случки. Да стартираме с очевидната констатация, че в голямата част от случаите отговорен е мъжът - аргументите за това са както душевен, по този начин и свързани с примитивизма на възпитанието.
По-нататък ще установяваме, че най-честите случаи на принуждение са вътре в домашния кръг - анонимният изнасилвач от паркинга е по-скоро изключение. Насилие над брачна половинка, която отхвърля секс; принуждение от група съученици по време на купон; принуждение сред родственици. Тези случаи са доста повече, в сравнение с допускаме, просто тъй като жертвите не смеят да се оплачат. Те изпадат в отчайващото състояние да търсят помощта на далечната страна против близкия принудител.
Законът би трябвало да навлезе в интимни сфери, където до момента са работили неизказани културни очевидности. Ще ѝ фрасне един пестник, задето не е донесла в точния момент салатката - ами тяхна си работа, нали след това щастливо гледат телевизия. Нали сте чували самодейни психолози да споделят, че изнасилената госпожица сама си е отговорна, тъй като била поставили къса пола? А да пребиеш някого поради невярност - това си е горе-долу като да гръмнеш при самозащита
Ако оставим настрани неприемливото принуждение над деца или хора с увреждания, намесата на страната в персоналните връзки на пълнолетни хора слага проблем. Хипотезата е, че двамата са се събрали непринудено. Значи в случай че тя търпи, може би по този начин ѝ харесва, считат мнозина. Тук се връщаме към публичното мнение в патриархалната ни родина. Ако жена, която се опълчи против насилието, бъде посрещана с схващане и поддръжка, това ще даде кураж на доста други да го създадат. Представете си обаче едно малко градче, където върху контузията от насилието израства и планина от насмешки. А какво може да направи от подобен случай жълтата преса, сами си представяте.
Да, не са отговорни дамите ни, че нямат кураж да приказват - отговорно е първобитното ни общество, което чака от тях да търпят, с цел да се харесват.
---------- Тайните служби са срамната загадка на демократичните общества.
" Тих фронт "
Разузнавачът прави закононарушения с утвърждението на страната
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов в неговото авторско предаване
Фотограф: Str
Назначаването на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Майк Помпео за държавен секретар на Съединени американски щати и откриването в София на галерия с изключително скъпи антики, благосъстоятелност на Васил Божков, връщат към два въпроса без отговор. Как да се отнасяме към фигурата на разузнавача и към фигурата на колекционера. Какъв по отношение на тях е публичният интерес и каква е моралната оценка и в случай че ползата и оценката влязат в несъгласие, кое би трябвало да е водещо?
При разузнавача – систематизиран облик на тайните служби, моралната колизия е заложена по изискване. Защото той принадлежи на " положителните ", когато е наш. Когато е непознат, наложително е от " неприятните ". Частичен морал обаче няма, той е вероятен, единствено в случай че положителното и злото са всеобщи категории. Само в случай че, както упорства Кант, действаш по този начин, че максимата на твоето деяние да стане повсеместен закон.
И тук на помощ на " положителните " идват " неприятните " – щом те имат своите разузнавания, и ние, с цел да се защитим, няма по какъв начин да нямаме нашето. Което обаче не значи, че то се трансформира в морално положително, а единствено в " належащо зло ". От това, че разузнавачът прави закононарушения с утвърждението на страната, те не престават да бъдат закононарушения. И стават забележими за всички, когато замирише на гибел в новините, като абсурда с отравянето на Сергей Скрипал и щерка му. Тайните служби са срамната загадка на демократичните общества, което допуска ролята им да се сведе до неизбежния най-малко.
Тенденцията обаче е тъкмо противоположната – все по-голяма част от правенето на политика и изключително на геополитика минава през тях. Новите технологии разшириха опциите им да предопределят изборните резултати. Властта е на този, който ги държи в ръцете си.
Масовата просвета на собствен ред показва разузнавача като воин, децата мечтаят да станат Джеймс Бонд и тем сходни. У нас остарели " кримки " от Държавна сигурност са си извоювали привилегията да приказват от " последна инстанция " с днешна дата и таман те да споделят кое е положително и зло в живота на почтените.
Социалният свят е разграничен на забележима и невидима част и до момента в който във забележимата всички се показват за бранители на човешките права, в невидимата строят апарати за нарушаването им.
За да забравим, че не шпионин, а човек звучи гордо.
----------- Дали Русия е в действителност подготвена за една нова конкуренция във въоръжаването.
Путин Reloaded
Руските избори демонстрират резултата на " обсадената цитадела "
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Grigory Dukor
Владимир Путин получи своя четвърти мандат отпред на Русия с невиждано висок % от гласовете - 76 на 100 - подадени за него в една изборна конкуренция, която в най-хубавия случай може единствено частично да се дефинира като демократична. От присъединяване в изборите бе отхвърлен главният конкурент на Путин - Алексей Навални, който оглавява митинга на градските либерали и прозападни националисти против Кремъл. Останалите претенденти се показаха непретенциозно - множеството на границата на единия % - като се изключи комунистическия претендент Грудинин (12 на сто) и безконечния Жириновски (6 на сто). Ксения Собчак, упреквана от демократичните демократи в опит за замяна на демократичния избор, също едвам прескочи един % от гласовете.
Резултатът от съветските президентски избори демонстрира на първо място резултата на " обсадената цитадела ". Русия се сплотява най-лесно против " външна опасност ", което прави задачата на всеки автократ или популист на власт много елементарна - би трябвало да се разиграе картата на " застрашената Русия ".
Комбинацията от глобите - множеството самоналожени от самия Кремъл, изострянето на връзките със Запада по цялостен ред от проблеми - като стартираме от възможната интервенция на Москва в президентските избори на Съединени американски щати, и като приключим с атентата против някогашния съветски разузнавач Скрипал и неговата щерка в Англия - доведоха до сполучливо пропагандно възобновление на тезата за " арогантния Запад " и " застрашената Русия ". Драматичният спад на виталния стандарт на елементарните съветски жители докара до усилване на резултата на " обсадената цитадела - Русия ".
В множеството общества икономическите компликации и спадът на стандарта на живот провокират мощни публични настроения против ръководещите и политическите елити като цяло. В Русия резултатът е противоположен, стига обедняването да бъде показано като външен скрит план, а втвърдяването на властта на интернационалната сцена - като отбрана на съветската роля на " велика мощ ".
Но спечелването на изборите от Путин ще се окаже доста по-лесна задача в сравнение с провокациите на идния четвърти по ред мандат. Влошаването на икономическата обстановка усилва напреженията в обществото, а ресурсите на тактиката на " обсадената цитадела " са на привършване. Пропагандната проява на " новите съветски оръжия " по време на предизборната акция може и да е въодушевила постоянно готовия за готовност съветски имперски шовинизъм, само че по-важният резултат от това " дрънчене на оръжие " е легитимацията на новата стратегия за въоръжаване на Вашингтон, която в действителност поставя завършек на три десетилетия нуклеарно разоръжаване от Горбачов насам. Дали Русия е в действителност подготвена за една нова конкуренция във въоръжаването, в която интензивно присъединяване взима към този момент и Китай, е въпрос, чийто отговор няма да бъде удобен за Москва.
За Путин е невероятно да направи съдбоносен, още по-малко - бърз завой към възстановяване на връзките с Европа и Запада като цяло. Стратегията на " обсадената цитадела " се е трансформирала в основен стратегически запас на неговата власт. Новата " студена война " - същинска или мнима - със Запада ще продължи без значение от съответните явления на развиване в интернационалната настройка.
Мнения Daily - Когато водачите се държат като съвременни императори
И още: Европейски Съюз е от Венера, Съединени американски щати са от Марс; Възгледите на Цацаров се пробутват за правосъдна промяна
19 мар 2018
Мнения Daily: Светът би трябвало да види доказателствата, че Русия е отровила Скрипал
И още: А ти за какво не се преместиш в друга страна, като ти пречи договорката с ЧЕЗ?; Неравенството в приходите пораства - самите приходи обаче порастват по-бързо
18 мар 2018 Народопсохология
В България се идентифицираш с насилника, а не с жертвата
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Дебатът за насилието над дами, поредна демонстрация на който беше интернационалната конференция, проведена от фондация " Анимус ", постепенно напредва - макар безумните медийни операции на националисти и социалисти към Истанбулската спогодба. Но кой знае за какво поданството не се изсипва на улицата, с цел да желае стягане на законите за домашното принуждение, както беше в тази ситуация с господин Димитров или с Йордан Опиц преди него.
Защо мълчат българските дами? Може би когато един вид закононарушение се банализира, то се трансформира в статистика и престава да ни вълнува. Подозирам обаче нещо по-лошо: в тази страна е признато да се идентифицираш с насилника, а не с жертвата. Това би обяснило недостига на състрадание освен към дами, подлагани на принуждение, само че и към малцинства, заболели хора, бежанци, евреи от окупираните територии. Не си представяме, че и нас може да ни мъчат. Обратно - допустимо ни се вижда да ни упрекна някой незаслужено, в случай че сме се оказали на мястото на насилника.
Хубавото е, че този път законодателната активност стъпва на статистика и разбор, а не на обособени случки. Да стартираме с очевидната констатация, че в голямата част от случаите отговорен е мъжът - аргументите за това са както душевен, по този начин и свързани с примитивизма на възпитанието.
По-нататък ще установяваме, че най-честите случаи на принуждение са вътре в домашния кръг - анонимният изнасилвач от паркинга е по-скоро изключение. Насилие над брачна половинка, която отхвърля секс; принуждение от група съученици по време на купон; принуждение сред родственици. Тези случаи са доста повече, в сравнение с допускаме, просто тъй като жертвите не смеят да се оплачат. Те изпадат в отчайващото състояние да търсят помощта на далечната страна против близкия принудител.
Законът би трябвало да навлезе в интимни сфери, където до момента са работили неизказани културни очевидности. Ще ѝ фрасне един пестник, задето не е донесла в точния момент салатката - ами тяхна си работа, нали след това щастливо гледат телевизия. Нали сте чували самодейни психолози да споделят, че изнасилената госпожица сама си е отговорна, тъй като била поставили къса пола? А да пребиеш някого поради невярност - това си е горе-долу като да гръмнеш при самозащита
Ако оставим настрани неприемливото принуждение над деца или хора с увреждания, намесата на страната в персоналните връзки на пълнолетни хора слага проблем. Хипотезата е, че двамата са се събрали непринудено. Значи в случай че тя търпи, може би по този начин ѝ харесва, считат мнозина. Тук се връщаме към публичното мнение в патриархалната ни родина. Ако жена, която се опълчи против насилието, бъде посрещана с схващане и поддръжка, това ще даде кураж на доста други да го създадат. Представете си обаче едно малко градче, където върху контузията от насилието израства и планина от насмешки. А какво може да направи от подобен случай жълтата преса, сами си представяте.
Да, не са отговорни дамите ни, че нямат кураж да приказват - отговорно е първобитното ни общество, което чака от тях да търпят, с цел да се харесват.
---------- Тайните служби са срамната загадка на демократичните общества.
" Тих фронт "
Разузнавачът прави закононарушения с утвърждението на страната
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов в неговото авторско предаване
Фотограф: Str
Назначаването на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Майк Помпео за държавен секретар на Съединени американски щати и откриването в София на галерия с изключително скъпи антики, благосъстоятелност на Васил Божков, връщат към два въпроса без отговор. Как да се отнасяме към фигурата на разузнавача и към фигурата на колекционера. Какъв по отношение на тях е публичният интерес и каква е моралната оценка и в случай че ползата и оценката влязат в несъгласие, кое би трябвало да е водещо?
При разузнавача – систематизиран облик на тайните служби, моралната колизия е заложена по изискване. Защото той принадлежи на " положителните ", когато е наш. Когато е непознат, наложително е от " неприятните ". Частичен морал обаче няма, той е вероятен, единствено в случай че положителното и злото са всеобщи категории. Само в случай че, както упорства Кант, действаш по този начин, че максимата на твоето деяние да стане повсеместен закон.
И тук на помощ на " положителните " идват " неприятните " – щом те имат своите разузнавания, и ние, с цел да се защитим, няма по какъв начин да нямаме нашето. Което обаче не значи, че то се трансформира в морално положително, а единствено в " належащо зло ". От това, че разузнавачът прави закононарушения с утвърждението на страната, те не престават да бъдат закононарушения. И стават забележими за всички, когато замирише на гибел в новините, като абсурда с отравянето на Сергей Скрипал и щерка му. Тайните служби са срамната загадка на демократичните общества, което допуска ролята им да се сведе до неизбежния най-малко.
Тенденцията обаче е тъкмо противоположната – все по-голяма част от правенето на политика и изключително на геополитика минава през тях. Новите технологии разшириха опциите им да предопределят изборните резултати. Властта е на този, който ги държи в ръцете си.
Масовата просвета на собствен ред показва разузнавача като воин, децата мечтаят да станат Джеймс Бонд и тем сходни. У нас остарели " кримки " от Държавна сигурност са си извоювали привилегията да приказват от " последна инстанция " с днешна дата и таман те да споделят кое е положително и зло в живота на почтените.
Социалният свят е разграничен на забележима и невидима част и до момента в който във забележимата всички се показват за бранители на човешките права, в невидимата строят апарати за нарушаването им.
За да забравим, че не шпионин, а човек звучи гордо.
----------- Дали Русия е в действителност подготвена за една нова конкуренция във въоръжаването.
Путин Reloaded
Руските избори демонстрират резултата на " обсадената цитадела "
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Grigory Dukor
Владимир Путин получи своя четвърти мандат отпред на Русия с невиждано висок % от гласовете - 76 на 100 - подадени за него в една изборна конкуренция, която в най-хубавия случай може единствено частично да се дефинира като демократична. От присъединяване в изборите бе отхвърлен главният конкурент на Путин - Алексей Навални, който оглавява митинга на градските либерали и прозападни националисти против Кремъл. Останалите претенденти се показаха непретенциозно - множеството на границата на единия % - като се изключи комунистическия претендент Грудинин (12 на сто) и безконечния Жириновски (6 на сто). Ксения Собчак, упреквана от демократичните демократи в опит за замяна на демократичния избор, също едвам прескочи един % от гласовете.
Резултатът от съветските президентски избори демонстрира на първо място резултата на " обсадената цитадела ". Русия се сплотява най-лесно против " външна опасност ", което прави задачата на всеки автократ или популист на власт много елементарна - би трябвало да се разиграе картата на " застрашената Русия ".
Комбинацията от глобите - множеството самоналожени от самия Кремъл, изострянето на връзките със Запада по цялостен ред от проблеми - като стартираме от възможната интервенция на Москва в президентските избори на Съединени американски щати, и като приключим с атентата против някогашния съветски разузнавач Скрипал и неговата щерка в Англия - доведоха до сполучливо пропагандно възобновление на тезата за " арогантния Запад " и " застрашената Русия ". Драматичният спад на виталния стандарт на елементарните съветски жители докара до усилване на резултата на " обсадената цитадела - Русия ".
В множеството общества икономическите компликации и спадът на стандарта на живот провокират мощни публични настроения против ръководещите и политическите елити като цяло. В Русия резултатът е противоположен, стига обедняването да бъде показано като външен скрит план, а втвърдяването на властта на интернационалната сцена - като отбрана на съветската роля на " велика мощ ".
Но спечелването на изборите от Путин ще се окаже доста по-лесна задача в сравнение с провокациите на идния четвърти по ред мандат. Влошаването на икономическата обстановка усилва напреженията в обществото, а ресурсите на тактиката на " обсадената цитадела " са на привършване. Пропагандната проява на " новите съветски оръжия " по време на предизборната акция може и да е въодушевила постоянно готовия за готовност съветски имперски шовинизъм, само че по-важният резултат от това " дрънчене на оръжие " е легитимацията на новата стратегия за въоръжаване на Вашингтон, която в действителност поставя завършек на три десетилетия нуклеарно разоръжаване от Горбачов насам. Дали Русия е в действителност подготвена за една нова конкуренция във въоръжаването, в която интензивно присъединяване взима към този момент и Китай, е въпрос, чийто отговор няма да бъде удобен за Москва.
За Путин е невероятно да направи съдбоносен, още по-малко - бърз завой към възстановяване на връзките с Европа и Запада като цяло. Стратегията на " обсадената цитадела " се е трансформирала в основен стратегически запас на неговата власт. Новата " студена война " - същинска или мнима - със Запада ще продължи без значение от съответните явления на развиване в интернационалната настройка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ