Мнения Daily - Да си вземем Отечеството обратно от усвоителите на порции
© Николай Дойчинов Онези, които изяждат Отечеството, с цел да поддържат шкембетата си, няма да се спрат. Още по тематиката
Мнения Daily - Безпределната лакомия движи застрояването на Пирин
И още: През тази година ще имаме най-малко една нова партия; Лондонските банкери може да са по-мобилни, в сравнение с си мислим
3 яну 2018
Мнения Daily - Чака ни московски вид тирания
И още: Иран: изпуснатият дух от бутилката; Напред към Дивия Изток на Европа
2 яну 2018 Патриотично
Да си вземем Отечеството назад от усвоителите на порции
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Клуб Z "
В Северозападна България желали да се отделят, с цел да минат към Румъния. Вероятно желаят да се спасят, преди някой " от горната страна " да ги е раздал на свои другари като порции. Защото тъкмо това се случва в останалата част от Отечеството ни общително: раздават го на порции, които биват изяждани. Корпулентно се наливат шкембета, а от порцията остават някакви грозни огризки.
Отечеството ми се свива като шагренева кожа, разпределяно на порции и части сред всевъзможни негодници и измамници. Какво – след пет, 10, петнадесет – години ще е останало от това, което Вазов разказва по този начин: " Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров / при положение, че Бог би желал Едемът да реалокира / и своя парадайс прелестен при Емус да намести? "
Верно, Хемус към този момент стои, въпреки баирите около Панагюрище да са одрани от златодобивници, а реките край Пирдоп и Златица – отровени от хвостохранилища (запомнете: от всички хвостохранилища в България изтичат отрови).
И – какво? Да стоим и да гледаме, по какъв начин все по-голяма част от нашето Отечество е раздавано като порции и превръщано в купчина рискови боклуци? Да се надяваме, че до нас няма да стигне? Че най-после, каквото и да стане, ще можем да се оттеглим измежду баирите на някой финален останал ни пай от Татковината? И – вижте Вазов още веднъж – " ние в теб, майко, ще умрем чужденци "?
Онези, които изяждат нашето Отечество, пай по пай, с цел да поддържат шкембетата си – те няма да се спрат. Не се надявайте. Алчността няма граница. Ще се спре единствено тогава, когато не остане нищо за изяждане.
Все отново нещо е останало; парчета от Отечеството, до което хищниците не са се добрали.
Трънско стои, тъй като гласоподава на референдум да не бъде одрано и изядено от златодобивници. Странджа стои, тъй като жителите не допуснахме, преди години, да й бъде лишен предпазения статут, та да бъде гората изсечена, а бреговата линия – бетонирана а ла Слънчака от Корал до Резово. Самият Корал стои, макар кметско-милиционерския тормоз върху тези, които го пазят от багерите. Велинград стои, преборил мераци за прекосяване от водолечение и минерални води към минно дело. Струма продължава да си тече, където постоянно е текла, тъй като преди години бяха преборени мераците тя да бъде трансферирана към София.
Дори Миндя, за Бога, стои, тъй като преди време бе преборена конспирацията на шест общини да си изсипват боклука в река Веселина.
Забелязвате ли закономерността? Онова, което имаме останало от общителното ни Отечество, по този начин възхищавало Вазов (и не само) – то стои, тъй като е опазено. От жители, вдигнали се против проектите на властта да раздаде тяхното общо завещание като порции на свои доближени изедници.
Където из Отечеството ни общително видите Вазовото " тук радостни долини, там планини колоси / земята цялостна с цвете, небето със брилянти " – виждате го, тъй като някой се е преборил да го опази. Не е позволил Отечеството му да става на порции за негодниците.
Да си вземем, впрочем, Отечеството назад от усвоителите на порции. То е наше. Не е храна, предопределена да им отглежда коремите. Наше е. Мое и твое е. Можем да го имаме и да го предадем на децата си – както са правили нашите героични дядовци и прадядовци – единствено, в случай че не си го даваме.
Моето – нашето – Отечество не е бетон или кубометри дървесина. Не минавайте, хора, към Румъния, Сърбия или Македония. Борете се тук, за своето.
--------- 2018 година ще бъде време на земетресения, подбудени от имитацията на непоклатимост.
Европредседателството
Западните медии могат да станат разобличители на властта ни
От коментар на Полина Паунова за " Дойче Веле "
Фотограф: Юлия Лазарова
Европредседателство и непоклатимост - с тази поръчка стартира политическата 2018 година. Премиерът Бойко Борисов е съсредоточен върху интернационалната тематика; шефът на ГЕРБ в Народното събрание Цветан Цветанов е поел всички вътрешнополитически сблъсъци; вицепремиерът Валери Симеонов е укротен с позволение за втори въжен превоз над Банско; Волен Сидеров е умерено сериозен и най-важното - европейски спокоен; антикорупционният закон е признат в период, въпреки и върнат в Народното събрание с несъгласие от президента; уеб сайтът на председателството е активен; Доган успокои Борисов, че най-малко в идните шест месеца няма упоритости да смъква държавното управление, а в Българска социалистическа партия се концентрират върху разпалването на краткотрайни, несъществени кавги.
С други думи, при започване на 2018 в България има от всичко по нещо. Но основното е: ръководството наподобява устойчиво, а ремонтът в НДК приключи. Всичко наподобява прекомерно хубаво, с цел да е истина. Защото на процедура нито страната е постоянна, нито Борисов е мощен интернационален фактор, нито Валери Симеонов и Волен Сидеров са с европейски разбирания. Още по-малко пък ще успеем да не се изложим пред чужденците. Защото това с излагането към този момент сме го свършили, най-малко в случай че съдим по облика на България в западните медии, които непроменяемо я показват като най-корумпираната страна в Европейски Съюз.
Впрочем, точно сериозният медиен взор извън може да се окаже от значително значение през идващите месеци. Защото би могъл да изиграе ролята на катализатор на публичните процеси в самата България. Защото вперените погледи на чужденците (пред които не трябва да се излагаме, само че пък би трябвало да им демонстрираме шевици и да им обясняваме, че в домовете си българите се събуват) може и да се трансфорат в разобличители на властта - роля, от която българските публицисти от дълго време абдикираха.
Подаряването на Пирин, тоталният отвод от разнищване на тематиката за контрабандата, непрестанната кална борба в медиите против несъгласните със статуквото, използването на държавни институции за кавга с неуместните, непрекъснатото основаване на нови бухалки във тип на държавни институции, които да създадат невъзможна съпротивата против модела на ръководство. Все тематики, които се пренебрегват в България, само че които ще продължат да съществуват. И е прекомерно евентуално да бъдат изговорени от западните издания, защото до момента в който е отпред на Европейски Съюз, България малко или доста ще бъде въпреки всичко в светлината на прожекторите.
Накратко: 2018 година ще бъде време на земетресения. Трусове, подбудени от желанието за непоклатимост. Заради вниманието, ориентирано към България, годината стартира с поддръжка за гражданската сила и е прекомерно евентуално да завърши с ново ръководство. Дали то ще бъде на статуквото или европредседателството ще успее да обърка проектите на политическата класа - това зависи от три фактора. Първо, до каква степен жителите ще бъдат подтиквани да пазят правата си (подбудени най-много от задграничните медии, които не могат да бъдат купени от Пеевски). Второ, до каква степен извънпарламентарната съпротива се е научила да работи политически - с обстоятелства, а не с естрадни апели. И трето, на коя страна ще застане Българска социалистическа партия.
------ Случилото се в Нови Искър тотално нетипично за българската престъпност.
Шесторното ликвидиране
Службите изгубиха професионалните си инстинкти
От коментар на някогашния дипломат в Русия Илиян Василев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Георги Кожухаров
Убийството в Нови Искър - съответния квартал е корейската махала, като повсеместност е без казус и като свирепост. То е тотално нетипично за българската престъпност. Говори или за израждането и или за интервенция на външни фактори - поръчка и експерти от чужбина. Страхувам се, че това цената, която плащаме за това, че в продължение на години нашите служби бяха заети повече с вътрешни разборки, в сравнение с да блокират външни групировки у нас, в това число по линия на наличие на непозната проведена престъпност. Да не забравяме, че доста от тези незаконни групи работят в синхрон с непознати разузнавания и правят мръсна работа.
Ако помните при февруарските митинги от 2013, които смъкнаха държавното управление на Борисов, необичайно зачестиха самозапалванията, които тогава не бяха разкрити като мотивация. Те стресираха обществото, извадиха го от равновесие и разрешиха на финансирани от Русия сили - помните ли ролята на основния прокурор тогава? - да принудят Борисов да подаде оставка.
Това ликвидиране има сходен капацитет и може да носи сходно обръщение. Както беше стрелбата в центъра против данъчния началник. И да не е последното, а следващото ликвидиране. В обслужване на Кой? службите - да им се споделя какво може и какво не може - бяха тотално блокирани и изгубиха професионалните си инстинкти и потенциал.
Мнения Daily - Безпределната лакомия движи застрояването на Пирин
И още: През тази година ще имаме най-малко една нова партия; Лондонските банкери може да са по-мобилни, в сравнение с си мислим
3 яну 2018
Мнения Daily - Чака ни московски вид тирания
И още: Иран: изпуснатият дух от бутилката; Напред към Дивия Изток на Европа
2 яну 2018 Патриотично
Да си вземем Отечеството назад от усвоителите на порции
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Клуб Z "
В Северозападна България желали да се отделят, с цел да минат към Румъния. Вероятно желаят да се спасят, преди някой " от горната страна " да ги е раздал на свои другари като порции. Защото тъкмо това се случва в останалата част от Отечеството ни общително: раздават го на порции, които биват изяждани. Корпулентно се наливат шкембета, а от порцията остават някакви грозни огризки.
Отечеството ми се свива като шагренева кожа, разпределяно на порции и части сред всевъзможни негодници и измамници. Какво – след пет, 10, петнадесет – години ще е останало от това, което Вазов разказва по този начин: " Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров / при положение, че Бог би желал Едемът да реалокира / и своя парадайс прелестен при Емус да намести? "
Верно, Хемус към този момент стои, въпреки баирите около Панагюрище да са одрани от златодобивници, а реките край Пирдоп и Златица – отровени от хвостохранилища (запомнете: от всички хвостохранилища в България изтичат отрови).
И – какво? Да стоим и да гледаме, по какъв начин все по-голяма част от нашето Отечество е раздавано като порции и превръщано в купчина рискови боклуци? Да се надяваме, че до нас няма да стигне? Че най-после, каквото и да стане, ще можем да се оттеглим измежду баирите на някой финален останал ни пай от Татковината? И – вижте Вазов още веднъж – " ние в теб, майко, ще умрем чужденци "?
Онези, които изяждат нашето Отечество, пай по пай, с цел да поддържат шкембетата си – те няма да се спрат. Не се надявайте. Алчността няма граница. Ще се спре единствено тогава, когато не остане нищо за изяждане.
Все отново нещо е останало; парчета от Отечеството, до което хищниците не са се добрали.
Трънско стои, тъй като гласоподава на референдум да не бъде одрано и изядено от златодобивници. Странджа стои, тъй като жителите не допуснахме, преди години, да й бъде лишен предпазения статут, та да бъде гората изсечена, а бреговата линия – бетонирана а ла Слънчака от Корал до Резово. Самият Корал стои, макар кметско-милиционерския тормоз върху тези, които го пазят от багерите. Велинград стои, преборил мераци за прекосяване от водолечение и минерални води към минно дело. Струма продължава да си тече, където постоянно е текла, тъй като преди години бяха преборени мераците тя да бъде трансферирана към София.
Дори Миндя, за Бога, стои, тъй като преди време бе преборена конспирацията на шест общини да си изсипват боклука в река Веселина.
Забелязвате ли закономерността? Онова, което имаме останало от общителното ни Отечество, по този начин възхищавало Вазов (и не само) – то стои, тъй като е опазено. От жители, вдигнали се против проектите на властта да раздаде тяхното общо завещание като порции на свои доближени изедници.
Където из Отечеството ни общително видите Вазовото " тук радостни долини, там планини колоси / земята цялостна с цвете, небето със брилянти " – виждате го, тъй като някой се е преборил да го опази. Не е позволил Отечеството му да става на порции за негодниците.
Да си вземем, впрочем, Отечеството назад от усвоителите на порции. То е наше. Не е храна, предопределена да им отглежда коремите. Наше е. Мое и твое е. Можем да го имаме и да го предадем на децата си – както са правили нашите героични дядовци и прадядовци – единствено, в случай че не си го даваме.
Моето – нашето – Отечество не е бетон или кубометри дървесина. Не минавайте, хора, към Румъния, Сърбия или Македония. Борете се тук, за своето.
--------- 2018 година ще бъде време на земетресения, подбудени от имитацията на непоклатимост.
Европредседателството
Западните медии могат да станат разобличители на властта ни
От коментар на Полина Паунова за " Дойче Веле "
Фотограф: Юлия Лазарова
Европредседателство и непоклатимост - с тази поръчка стартира политическата 2018 година. Премиерът Бойко Борисов е съсредоточен върху интернационалната тематика; шефът на ГЕРБ в Народното събрание Цветан Цветанов е поел всички вътрешнополитически сблъсъци; вицепремиерът Валери Симеонов е укротен с позволение за втори въжен превоз над Банско; Волен Сидеров е умерено сериозен и най-важното - европейски спокоен; антикорупционният закон е признат в период, въпреки и върнат в Народното събрание с несъгласие от президента; уеб сайтът на председателството е активен; Доган успокои Борисов, че най-малко в идните шест месеца няма упоритости да смъква държавното управление, а в Българска социалистическа партия се концентрират върху разпалването на краткотрайни, несъществени кавги.
С други думи, при започване на 2018 в България има от всичко по нещо. Но основното е: ръководството наподобява устойчиво, а ремонтът в НДК приключи. Всичко наподобява прекомерно хубаво, с цел да е истина. Защото на процедура нито страната е постоянна, нито Борисов е мощен интернационален фактор, нито Валери Симеонов и Волен Сидеров са с европейски разбирания. Още по-малко пък ще успеем да не се изложим пред чужденците. Защото това с излагането към този момент сме го свършили, най-малко в случай че съдим по облика на България в западните медии, които непроменяемо я показват като най-корумпираната страна в Европейски Съюз.
Впрочем, точно сериозният медиен взор извън може да се окаже от значително значение през идващите месеци. Защото би могъл да изиграе ролята на катализатор на публичните процеси в самата България. Защото вперените погледи на чужденците (пред които не трябва да се излагаме, само че пък би трябвало да им демонстрираме шевици и да им обясняваме, че в домовете си българите се събуват) може и да се трансфорат в разобличители на властта - роля, от която българските публицисти от дълго време абдикираха.
Подаряването на Пирин, тоталният отвод от разнищване на тематиката за контрабандата, непрестанната кална борба в медиите против несъгласните със статуквото, използването на държавни институции за кавга с неуместните, непрекъснатото основаване на нови бухалки във тип на държавни институции, които да създадат невъзможна съпротивата против модела на ръководство. Все тематики, които се пренебрегват в България, само че които ще продължат да съществуват. И е прекомерно евентуално да бъдат изговорени от западните издания, защото до момента в който е отпред на Европейски Съюз, България малко или доста ще бъде въпреки всичко в светлината на прожекторите.
Накратко: 2018 година ще бъде време на земетресения. Трусове, подбудени от желанието за непоклатимост. Заради вниманието, ориентирано към България, годината стартира с поддръжка за гражданската сила и е прекомерно евентуално да завърши с ново ръководство. Дали то ще бъде на статуквото или европредседателството ще успее да обърка проектите на политическата класа - това зависи от три фактора. Първо, до каква степен жителите ще бъдат подтиквани да пазят правата си (подбудени най-много от задграничните медии, които не могат да бъдат купени от Пеевски). Второ, до каква степен извънпарламентарната съпротива се е научила да работи политически - с обстоятелства, а не с естрадни апели. И трето, на коя страна ще застане Българска социалистическа партия.
------ Случилото се в Нови Искър тотално нетипично за българската престъпност.
Шесторното ликвидиране
Службите изгубиха професионалните си инстинкти
От коментар на някогашния дипломат в Русия Илиян Василев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Георги Кожухаров
Убийството в Нови Искър - съответния квартал е корейската махала, като повсеместност е без казус и като свирепост. То е тотално нетипично за българската престъпност. Говори или за израждането и или за интервенция на външни фактори - поръчка и експерти от чужбина. Страхувам се, че това цената, която плащаме за това, че в продължение на години нашите служби бяха заети повече с вътрешни разборки, в сравнение с да блокират външни групировки у нас, в това число по линия на наличие на непозната проведена престъпност. Да не забравяме, че доста от тези незаконни групи работят в синхрон с непознати разузнавания и правят мръсна работа.
Ако помните при февруарските митинги от 2013, които смъкнаха държавното управление на Борисов, необичайно зачестиха самозапалванията, които тогава не бяха разкрити като мотивация. Те стресираха обществото, извадиха го от равновесие и разрешиха на финансирани от Русия сили - помните ли ролята на основния прокурор тогава? - да принудят Борисов да подаде оставка.
Това ликвидиране има сходен капацитет и може да носи сходно обръщение. Както беше стрелбата в центъра против данъчния началник. И да не е последното, а следващото ликвидиране. В обслужване на Кой? службите - да им се споделя какво може и какво не може - бяха тотално блокирани и изгубиха професионалните си инстинкти и потенциал.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ