Мнения Daily - Зависимият политик се прави на революционер
© Leah Millis Радикализмът стартира да се привижда като гаранция за достоверност. Още по тематиката
Мнения Daily - Илюзия е, че мирът е естествено положение на Европа
И още: Тайната дипломация води до трагедии; Тръмп желае да извива ръцете на всяка страна поотделно
18 юли 2018
Мнения Daily - Избитите животни си имат имена
И още: Властта е в третия стадий на деградацията; Белият дом ще бъде декориран от същински тъпанар
17 юли 2018 Политинженерство
Зависимият политик се прави на бунтовник
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дойче Веле "
Личната взаимозависимост кара политикът да се отклонява от " естествената " логичност, да прави неща, които се разминават с предстоящото. За да прикрие тези отклонения, за него е комфортно да твърди, че не е елементарен политик, а коренен бунтовник, който ще основе нов ред – народен или международен.
Скандалите към президента Тръмп в Съединени американски щати илюстрират добре този закон. За най-верните си фенове той продължава да бъде бунтовник, визионер, който преосновава интернационалните връзки. За многочислените му критици, измежду които към този момент има и доста републиканци, държанието на Тръмп по отношение на Русия не може да бъде обяснено с естествена политическа логичност и даже повдига въпроса за неговата преданост. А персоналните зависимости са тъкмо това – принадлежности, които " приватизират " лоялността на политика в интерес на интерес, друг от обществения.
България е брилянтен образец за връзката сред персонални зависимости и радикализация на политическите възгледи. В някои случаи тази връзка е чиста и писмено потвърдена. Барековата партия " България без цензура ", да вземем за пример, беше основана като инструмент на банкера (в изгнание) Цветан Василев за интервенция в политиката. Колкото по-крайни и необикновени неща приказва един политик, толкоз той е по-непредвидим. Ерго, може да влезе във всякаква коалиция.
Докато господин Бареков е най-изчистен образец за корелация сред персонална взаимозависимост към патрон и радикализация, той надалеч не е най-успешният сходен образец в българската политика. Волен Сидеров и неговата " Атака " са парадигма за конвертируемостта сред радикализъм и променлива преданост. " Атака " съумяха да се " коалират " както с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи (и да предложат безрезервно " златния си пръст " ), по този начин и с ГЕРБ и архи-врага си Валери Симеонов.
Всъщност не трябва да се фокусираме единствено върху единични случаи, колкото и те да са впечатляващи. Важен е моделът. Създават се декларативно радикални обединения, които по-късно могат да влязат във всевъзможни обединения, тък като по формулировка са " отвън нормата ". В тази светлина могат да бъдат обсъждани и " Обединените патриоти ", " Воля " и така нататък
Съмненията за дълбоки персонални зависимости за жалост са присъщи освен за " патриотичната " външна страна на българската политика, само че и за нейната вътрешност – ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Можем да опишем тактиката на ГЕРБ за отклонение на подозренията за персони свързаности като " радикализация " и родолюбив завой. Така да вземем за пример бежанската " рецесия " даде опция на Борисов през 2015-2016 година да се сближи с " патриотите " и по този начин да маргинализира тези, които повдигаха неуместни за него въпроси.
При Българска социалистическа партия не е по-различно със подозренията за личностни нелегитимни свързаности и зависимости, които на моменти дефинират политиката им. Първо, в аферата ЦУМ-гейт Корнелия Нинова (с право) подлага на критика и в профил Гергов за присъединяване му в съмнителната среща. Второ, след триумфа си на изборите президентът Радев съобщи, че ще прави правосъдна промяна, даже се възторгна по " румънския модел ". Моментално ентусиазмът му беше париран (от Българска социалистическа партия най-вероятно).
Личните зависимости и идеологията мъчно могат да бъдат отделени в политиката и несъмнено постоянно са си съжителствали. Но в актуалния свят, в който стандарните либерално-демократични идеологии губят капацитета да активизират гласове, радикализмът стартира да се привижда като гаранция за достоверност. Не бива да се не помни обаче, че той е и смокиново листо за прикриване на нелегитимни персонални зависимости.
----------
Засилват се подозренията за външно политическо въздействие върху висшия клир.
Божа работа
Държавна сигурност може би към момента управлява църквата
От коментар на Иван Бедров за " Дойче Веле "
Фотограф: Юлия Лазарова
Българската православна черква (БПЦ) демонстративно отхвърля да извърши Закона за досиетата, което може да докара до налагане на санкция на нейния началник - патриарха. Абсурдната лекост, с която това се случва, оставя чувството, че в България някои закони явно не важат за всички. Поредното развиване по този към този момент седемгодишен сюжет ускорява и съществуващите от дълго време съмнения за зависимостта на част от висшия клир от някогашните служби или свързани с тях структури в страната и в чужбина.
Още през 2011 година Светият синод взима особено решение във връзка първото писмо на Комисията по досиетата, с което твърди, че " религиозните общности " са нещо прекомерно необятно като разбиране, друго от вероизповеданията като юридически лица - и по тази причина Българската православна черква не попада в обсега на закона. През годините са изказвани отзиви, че това може да бъде изяснено в Закона за досиетата, само че пък същият текст не пречи на другите регистрирани вероизповедания да изпълнят закона. Следват още писма от Комисията, а в последното от юни тази година даже са изредени тъкмо длъжностите, чийто състав да бъде тестван - църковните настоятелства и игумените на манастирите.
На 22 юни Светият синод изпраща последния си към този момент отговор, с който споделя в резюме, че не може да извърши закона, тъй като не поддържа бази данни. Затова поучава Комисията да се обърне към всяка обособена черква в страната. Писмото излъчва нещо много смущаващо - демонстративно отвращение за осъществяване на закона. Доказателството, че БПЦ има данните, с цел да извърши закона, е налице - през 2011 година пловдивският митрополит Николай изпраща на Комисията по досиетата лист със 191 чиновници на епархията си за инспекция.
Година по-късно излизат резултатите от инспекцията на Светия синод - 11 от 15 митрополити имат открита принадлежност към комунистическите служби. От тях петима през днешния ден към момента са в Светия синод, а измежду новите митрополити трима също подлежат на инспекция, тъй като са родени преди 1973 година. Те обаче към момента не са тествани. Отказът на БПЦ да извърши закона ускорява още повече съмненията, тъй като простата аритметика не изключва разновидността Държавна сигурност към момента да има болшинство в управлението на Българската черква.
И колкото повече митрополитите упорстват против закона, толкоз повече хора ще напомнят някои дейности на БПЦ, които ускоряват още повече подозренията за външно политическо въздействие - изненадващо хладното отношение към подадената ръка от Македонската православна черква за признание като дъщерна на Българската, отводът от присъединяване в честванията във връзка 1000-годишнината на Охридската архиепископия, както и синхронното включване на БПЦ в режисираната акция за истеризиране на дебата към Истанбулската спогодба.
--------
Висш съдебен съвет би трябвало да разгласи по какви критерии отстоява независимостта на правосъдната власт при медийни офанзиви.
Темида
Фактите и истината не могат да се пазят сами
От послание на Съюза на съдиите в България (ССБ) до Висшия правосъден съвет (ВСС) във връзка публикация в " Труд ", атакуваща арбитър Полина Якимова от Софийския областен съд поради решението й за пребиваването на еднополови фамилии у нас
Фотограф: Анелия Николова
На 6 юли в онлайн изданието на в. " Труд " беше оповестена публикация със заглавие " Да изнасилиш правото " с подзаглавие " Как арбитър Полина от ССБ побърза да отвори вратата за узаконяване на гей браковете и у нас ". От ССБ неведнъж сме призовавали към заемане на позиция и предприемане на дейности от Висш съдебен съвет, посредством които да се насърчи професионалната и справедлива публицистика и да се порицае потреблението на медиите за оскърбителен и манипулативни акции. Фактите и истината не могат да се пазят сами и в последно време все по-често истината и обективността стават жертви на непрофесионални и целенасочени медийни офанзиви. Не бихме желали да навлизаме в наличието на следващата обява, защото такова на процедура липсва. Тя е компилация от несвързани и недоказани изказвания, чиято единствена цел е да натрупа следващия боклук върху купа ругатни против съда и неговата работа.
Ставаме очевидци на ерозиране на медийната среда посредством струпване на изявления и изявления с погрешен и манипулативен темперамент. Позициите, заемани до момента от Висш съдебен съвет, не наподобява да повлияват благотворно върху тази наклонност. А наклонността се задълбочава до степен, че към този момент освен съдът и неговите фрагменти, а и цялото общество имат потребност от отбрана. Системните ругатни и лични офанзиви против личността на съдиите, обвиняванията във всевъзможни низости и дезинформацията във връзка с правото разрушават и изличават всичко, което сме привикнали да отбелязваме като правова страна. Освен това демотивират самите съдии, които би трябвало да работят и да дават най-хубавото от себе си, до момента в който биват обругавани, персоналното им достолепие бива накърнявано, професионалната им нравственос и подготовка са сложени под въпрос и залагат положителното си име на произвола на недоброжелателни и анонимни медии.
Липсата на поредност в позициите на Висш съдебен съвет за жалост единствено предизвиква сходно държание от страна на публицистичните екипи и медийните издатели. На съвещание на 10 юли Съдийската гилдия не одобри предлагането на ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов да се разиска позиция по тази обява - с нестимулираният избор на 6 от членовете на колегията.
В своя позиция, изразена по-рано, членовете на Съдийската гилдия поемат безапелационен ангажимент да реагират " при всеки опит за влияние и посягане против независимостта на правосъдната власт, съда и всеки български арбитър ". Ясно си даваме сметка, че всяка позиция на Висш съдебен съвет следва да се подложи на гласоподаване и това води до заемане на разнообразни позиции при сходни или идентични случаи. Това е един от минусите на демократичната система, който обаче може да бъде поправен в огромна степен. По тази причина ССБ упорства Съдийската гилдия да огласи обществено критериите, вътрешните правила и откритата процедура при практикуване на задължението си да отстоява независимостта на правосъдната власт при изявления, засягащи обособени съдии и правосъдната власт като цяло.
Мнения Daily - Илюзия е, че мирът е естествено положение на Европа
И още: Тайната дипломация води до трагедии; Тръмп желае да извива ръцете на всяка страна поотделно
18 юли 2018
Мнения Daily - Избитите животни си имат имена
И още: Властта е в третия стадий на деградацията; Белият дом ще бъде декориран от същински тъпанар
17 юли 2018 Политинженерство
Зависимият политик се прави на бунтовник
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дойче Веле "
Личната взаимозависимост кара политикът да се отклонява от " естествената " логичност, да прави неща, които се разминават с предстоящото. За да прикрие тези отклонения, за него е комфортно да твърди, че не е елементарен политик, а коренен бунтовник, който ще основе нов ред – народен или международен.
Скандалите към президента Тръмп в Съединени американски щати илюстрират добре този закон. За най-верните си фенове той продължава да бъде бунтовник, визионер, който преосновава интернационалните връзки. За многочислените му критици, измежду които към този момент има и доста републиканци, държанието на Тръмп по отношение на Русия не може да бъде обяснено с естествена политическа логичност и даже повдига въпроса за неговата преданост. А персоналните зависимости са тъкмо това – принадлежности, които " приватизират " лоялността на политика в интерес на интерес, друг от обществения.
България е брилянтен образец за връзката сред персонални зависимости и радикализация на политическите възгледи. В някои случаи тази връзка е чиста и писмено потвърдена. Барековата партия " България без цензура ", да вземем за пример, беше основана като инструмент на банкера (в изгнание) Цветан Василев за интервенция в политиката. Колкото по-крайни и необикновени неща приказва един политик, толкоз той е по-непредвидим. Ерго, може да влезе във всякаква коалиция.
Докато господин Бареков е най-изчистен образец за корелация сред персонална взаимозависимост към патрон и радикализация, той надалеч не е най-успешният сходен образец в българската политика. Волен Сидеров и неговата " Атака " са парадигма за конвертируемостта сред радикализъм и променлива преданост. " Атака " съумяха да се " коалират " както с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи (и да предложат безрезервно " златния си пръст " ), по този начин и с ГЕРБ и архи-врага си Валери Симеонов.
Всъщност не трябва да се фокусираме единствено върху единични случаи, колкото и те да са впечатляващи. Важен е моделът. Създават се декларативно радикални обединения, които по-късно могат да влязат във всевъзможни обединения, тък като по формулировка са " отвън нормата ". В тази светлина могат да бъдат обсъждани и " Обединените патриоти ", " Воля " и така нататък
Съмненията за дълбоки персонални зависимости за жалост са присъщи освен за " патриотичната " външна страна на българската политика, само че и за нейната вътрешност – ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Можем да опишем тактиката на ГЕРБ за отклонение на подозренията за персони свързаности като " радикализация " и родолюбив завой. Така да вземем за пример бежанската " рецесия " даде опция на Борисов през 2015-2016 година да се сближи с " патриотите " и по този начин да маргинализира тези, които повдигаха неуместни за него въпроси.
При Българска социалистическа партия не е по-различно със подозренията за личностни нелегитимни свързаности и зависимости, които на моменти дефинират политиката им. Първо, в аферата ЦУМ-гейт Корнелия Нинова (с право) подлага на критика и в профил Гергов за присъединяване му в съмнителната среща. Второ, след триумфа си на изборите президентът Радев съобщи, че ще прави правосъдна промяна, даже се възторгна по " румънския модел ". Моментално ентусиазмът му беше париран (от Българска социалистическа партия най-вероятно).
Личните зависимости и идеологията мъчно могат да бъдат отделени в политиката и несъмнено постоянно са си съжителствали. Но в актуалния свят, в който стандарните либерално-демократични идеологии губят капацитета да активизират гласове, радикализмът стартира да се привижда като гаранция за достоверност. Не бива да се не помни обаче, че той е и смокиново листо за прикриване на нелегитимни персонални зависимости.
----------
Засилват се подозренията за външно политическо въздействие върху висшия клир.
Божа работа
Държавна сигурност може би към момента управлява църквата
От коментар на Иван Бедров за " Дойче Веле "
Фотограф: Юлия Лазарова
Българската православна черква (БПЦ) демонстративно отхвърля да извърши Закона за досиетата, което може да докара до налагане на санкция на нейния началник - патриарха. Абсурдната лекост, с която това се случва, оставя чувството, че в България някои закони явно не важат за всички. Поредното развиване по този към този момент седемгодишен сюжет ускорява и съществуващите от дълго време съмнения за зависимостта на част от висшия клир от някогашните служби или свързани с тях структури в страната и в чужбина.
Още през 2011 година Светият синод взима особено решение във връзка първото писмо на Комисията по досиетата, с което твърди, че " религиозните общности " са нещо прекомерно необятно като разбиране, друго от вероизповеданията като юридически лица - и по тази причина Българската православна черква не попада в обсега на закона. През годините са изказвани отзиви, че това може да бъде изяснено в Закона за досиетата, само че пък същият текст не пречи на другите регистрирани вероизповедания да изпълнят закона. Следват още писма от Комисията, а в последното от юни тази година даже са изредени тъкмо длъжностите, чийто състав да бъде тестван - църковните настоятелства и игумените на манастирите.
На 22 юни Светият синод изпраща последния си към този момент отговор, с който споделя в резюме, че не може да извърши закона, тъй като не поддържа бази данни. Затова поучава Комисията да се обърне към всяка обособена черква в страната. Писмото излъчва нещо много смущаващо - демонстративно отвращение за осъществяване на закона. Доказателството, че БПЦ има данните, с цел да извърши закона, е налице - през 2011 година пловдивският митрополит Николай изпраща на Комисията по досиетата лист със 191 чиновници на епархията си за инспекция.
Година по-късно излизат резултатите от инспекцията на Светия синод - 11 от 15 митрополити имат открита принадлежност към комунистическите служби. От тях петима през днешния ден към момента са в Светия синод, а измежду новите митрополити трима също подлежат на инспекция, тъй като са родени преди 1973 година. Те обаче към момента не са тествани. Отказът на БПЦ да извърши закона ускорява още повече съмненията, тъй като простата аритметика не изключва разновидността Държавна сигурност към момента да има болшинство в управлението на Българската черква.
И колкото повече митрополитите упорстват против закона, толкоз повече хора ще напомнят някои дейности на БПЦ, които ускоряват още повече подозренията за външно политическо въздействие - изненадващо хладното отношение към подадената ръка от Македонската православна черква за признание като дъщерна на Българската, отводът от присъединяване в честванията във връзка 1000-годишнината на Охридската архиепископия, както и синхронното включване на БПЦ в режисираната акция за истеризиране на дебата към Истанбулската спогодба.
--------
Висш съдебен съвет би трябвало да разгласи по какви критерии отстоява независимостта на правосъдната власт при медийни офанзиви.
Темида
Фактите и истината не могат да се пазят сами
От послание на Съюза на съдиите в България (ССБ) до Висшия правосъден съвет (ВСС) във връзка публикация в " Труд ", атакуваща арбитър Полина Якимова от Софийския областен съд поради решението й за пребиваването на еднополови фамилии у нас
Фотограф: Анелия Николова
На 6 юли в онлайн изданието на в. " Труд " беше оповестена публикация със заглавие " Да изнасилиш правото " с подзаглавие " Как арбитър Полина от ССБ побърза да отвори вратата за узаконяване на гей браковете и у нас ". От ССБ неведнъж сме призовавали към заемане на позиция и предприемане на дейности от Висш съдебен съвет, посредством които да се насърчи професионалната и справедлива публицистика и да се порицае потреблението на медиите за оскърбителен и манипулативни акции. Фактите и истината не могат да се пазят сами и в последно време все по-често истината и обективността стават жертви на непрофесионални и целенасочени медийни офанзиви. Не бихме желали да навлизаме в наличието на следващата обява, защото такова на процедура липсва. Тя е компилация от несвързани и недоказани изказвания, чиято единствена цел е да натрупа следващия боклук върху купа ругатни против съда и неговата работа.
Ставаме очевидци на ерозиране на медийната среда посредством струпване на изявления и изявления с погрешен и манипулативен темперамент. Позициите, заемани до момента от Висш съдебен съвет, не наподобява да повлияват благотворно върху тази наклонност. А наклонността се задълбочава до степен, че към този момент освен съдът и неговите фрагменти, а и цялото общество имат потребност от отбрана. Системните ругатни и лични офанзиви против личността на съдиите, обвиняванията във всевъзможни низости и дезинформацията във връзка с правото разрушават и изличават всичко, което сме привикнали да отбелязваме като правова страна. Освен това демотивират самите съдии, които би трябвало да работят и да дават най-хубавото от себе си, до момента в който биват обругавани, персоналното им достолепие бива накърнявано, професионалната им нравственос и подготовка са сложени под въпрос и залагат положителното си име на произвола на недоброжелателни и анонимни медии.
Липсата на поредност в позициите на Висш съдебен съвет за жалост единствено предизвиква сходно държание от страна на публицистичните екипи и медийните издатели. На съвещание на 10 юли Съдийската гилдия не одобри предлагането на ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов да се разиска позиция по тази обява - с нестимулираният избор на 6 от членовете на колегията.
В своя позиция, изразена по-рано, членовете на Съдийската гилдия поемат безапелационен ангажимент да реагират " при всеки опит за влияние и посягане против независимостта на правосъдната власт, съда и всеки български арбитър ". Ясно си даваме сметка, че всяка позиция на Висш съдебен съвет следва да се подложи на гласоподаване и това води до заемане на разнообразни позиции при сходни или идентични случаи. Това е един от минусите на демократичната система, който обаче може да бъде поправен в огромна степен. По тази причина ССБ упорства Съдийската гилдия да огласи обществено критериите, вътрешните правила и откритата процедура при практикуване на задължението си да отстоява независимостта на правосъдната власт при изявления, засягащи обособени съдии и правосъдната власт като цяло.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ