Градушка от недомислици в новия проект за защита на земеделците от бедствия
© Надежда Чипева
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Бъдещо държавно дружество ще влага в редица уреди, свързани с предварителна защита от всевъзможни бедствия. Още по тематиката
Държавата желае всеки със застраховка да заплаща " такса " зърнопроизводител
Застрахователите остро подлагат на критика плана на земеделското министерство за държавна организация за битка с градушките
5 апр 2018
Държавна компания против градушките
Градозащитната система би трябвало да обхване 90% от България, плануват се нови такси за фермерите и осигурителен пул
24 мар 2017
" Автокаско " след градушка
Увеличение на цените при автомобилната лавица не се чака
12 дек 2014
Лична ракета против градушка
Базовите застраховки за дома и автомобила покриват всички естествени бедствия без земетресение
11 юли 2014
Борба с облаците
Бурята на София уточни проблемите на организацията за битка с градушките по селата
11 юли 2014
Тези ягоди са застраховани от...
Държавата ще поема част от цената на полиците на производителите на плодове и зеленчуци
19 мар 2010
Фундаменталният принцип на пазара е елементарен. Когато човек пазари, той се съгласява да заплати цена и в подмяна да получи стремежи артикул.
За българските консуматори на застраховки обаче това скоро може да не е напълно по този начин. Ако страната приложи на процедура концепциите си, една от най-масовите полици " Автокаско " е изцяло допустимо да нарастне и с парите да се заплати за възстановяване на системата срещу... градушки.
В момента е направена цялостна идея, предвиждаща частният бизнес (застрахователи и земеделци) да финансират отчасти бъдещо държавно дружество, което освен ще изстрелва ракети против градоносните облаци, само че и ще влага в напоителни, отводнителни уреди, системи за ранно предизвестие за пожари, слани и други и ще заплаща компенсации на земеделците, в случай че се окаже, че не е съумяло с превантивната си активност. И въпреки желанията да са положителни на пръв взор, заложените елементи могат да доведат до основаването на следващия Франкенщайн, който смуче публичен запас посредством квазиданък. А неразбираемо за какво той се възнамерява да се събира действително от хора, които нямат нищо общо със земеделието.
Да си посадиш стихия
Държавната инфраструктура за отбрана от градушки е построена още през социалистическо време, само че с течение на годините се трансформира в следващата система, която по едно и също време тъне в съсипия и изяжда от ден на ден пари на данъкоплатците. В момента при обработваеми към 40 млн. дка аграрни земи системата покрива единствено към 30-40% от тях, а успеваемостта даже върху тази територия е много противоречива (виж графиката). Когато преди към 5 години стартира да се работи по проект за стабилизирането на тази отбрана, имаше две съществени цели - да се разшири обсегът й (до над 90% от всички обработваеми земи), както и да се стигне до модел на относителна самоиздръжка. В последните месеци стана ясно, че и по двете посоки има придвижване - от една страна, организацията по градушките е почнала построяването на нови полигони и ракетни площадки (виж карето), а от друга, е препоръчана напълно нова идея за ръководството й, въпреки и в много недопечен тип.
По проект нещата наподобяват по този начин: досегашната организация за битка с градушките ще се трансформира в държавно дружество на директно послушание на земеделския министър. Въпросното дружество ще поддържа освен системата за градушки, а ще има и други действия по ръководство на риска в земеделието - предварителна защита на пожари, наводнения, суша, измръзване. Планира се предприятието да събира вноски от заинтригувани лица и да изплаща обезщетения в случаи, когато фермер претърпи вреди от естествено злополучие.
По неофициална информация, сверена с разнообразни източници, новата държавна компания се цели в бюджет от над 30 млн. лева годишно, от които с по към 12 млн. лева вземат участие страната и земеделците (чрез заплащана от тях наложителна такса), а с 6 млн. лева - застрахователите, които ще внасят 0.8% от премийния доход от застраховките " Автокаско " (566 млн. лева премиен доход за предходната година), " Пожар и естествени бедствия " (246 млн. лева за предходната година) и " Щети по имуществото " (21 млн. лева.). Предприятието ще може да тегли и заеми, ако парите не стигат, да получава лихви от депозити, както и да прави портфейлни вложения с краткосрочни държавни скъпи бумаги и облигации.
Дори и да се оставят настрани някои юридически недомислици, както и фактът, че би се стигнало до повтаряне на функционалности (например новото дружество ще може да влага в отводнителни канали, което сега вършат " Напоителни системи ", общините и още няколко институции), планът в този му тип наподобява неправдив и назадничав, с риск вредите от него да се окажат по-големи от пакостите на ледените топчета от небето.
Шофьор заплаща за фермер
На концептуално равнище и застрахователите, и земеделците имат интерес към построяването на нова система за ръководство на риска в бранша, само че дяволът, както постоянно, е в детайлите.
Предложението сега планува общо 18 от 30 млн. лева за прехрана на системата да идват от застрахователния и земеделския бизнес. Така застрахователите ще би трябвало да внасят 0.8% от премийния доход по няколко типа застраховки - имуществени и " Автокаско ", а земеделците да заплащат годишна такса (засега към 50 стотинки) за всеки декар стопанисвана земя като се изключи пасища и ливади. Идеята към този момент срещна съпротивата на застрахователите, съгласно които държавната организация ще прави на процедура застрахователна активност, без да има лиценз и експертиза. Освен това ще обезсмисли сключването на аграрни застраховки, което се е потвърдило като най-модерния и логичен метод за отбрана на стопаните от естествени катаклизми. Не на последно място - ще облагодетелства едни за сметка на други.
" На нас не ни е ясна калкулацията, която стои зад този закон. Готови сме да подпомогнем експертно правилното изчисление, в случай че бъдем потърсени. Но като цяло има проблем с това, че държавно дружество ще прави всъщност застрахователна активност, без да е готово за това - финансово, управнически и прочие. В момента не са ясни рискът и цената на този риск, а и самият модел не е правилният ", отговори на въпроси от редакцията ръководителят на асоциацията Светла Несторова.
" Застраховането е стопанска система на огромните цифри. Ако всички земеделци, които, забележете, развиват субсидиран бизнес, внасят отчисления от дотациите в общ катастрофичен пул, ръководен професионално, ще има средства и за съответни компенсации, и за построяването на ракетните площадки. Всъщност масовостта на застраховането и построяването на този ракетен щит ще докара до поевтиняване на застраховката ", разяснява представител на огромна застрахователна компания, който избира да не бъде представен по име.
Друг негов сътрудник от промишлеността, осведомен с дебата в зародиш, прибавя, че в началото концепцията е била застрахователите да се включат, като се вземат отчисления от премийния доход по земеделските застраховки, което е разумно, заслужено и с което от промишлеността са изцяло съгласни. След като обаче се е видяло, че размерът на тези класове застраховки е незабележим (17.7 млн. премиен доход за предходната година), от земеделското министерство са решили да посегнат на готовите пари в по-едрите портфейли застраховки - имуществените. " И какво ще стане, в случай че парите не стигнат? Ще посегнат на " Гражданската отговорност " ли, която образува доход единствено тъй като е наложителна ", пита експертът.
Не всички земеделци са равни
Вноската, която ще заплащат земеделските производители в издръжката на системата, също търпи рецензии. От една страна, те са против концепцията да има идентична ставка за всеки вид произвеждане, въпреки и евентуалните вреди при другите подотрасли да не са идентични. " Не е равнозначно да застраховаме просвета със 100 лева евентуални вреди на декар и такава, при която една градушка би донесла вреди за 1000, 2 хиляди или 5 хиляди лева ", дава образец Ангел Вукодинов от асоциацията на зърнопроизводителите. По думите му е заслужено и застрахователите, и застрахованите да заплащат вноска за прехрана на системата, само че разпределението на средствата би трябвало да е съразмерно на евентуалната щета. " Защитата от градушки не е от изгода единствено за фермерите, да вземем за пример тя би нанесла съществени провали върху един слънчев парк ", счита Вукодинов.
По думите му във финансирането на системата би трябвало да бъдат включени и общините - концепция, която поддържат и огромна част от другите земеделци. Според производител в бранша на овощарството, с който " Капитал " беседва, актуалната идея не дава отговор и на въпроса какви компенсации ще получават фермерите при положение на претърпяна вреда. Според законопроекта компенсациите ще се дефинират на база " действителните разноски " за развъждане на дадена просвета, без да се включват средствата, които бизнесът би отделил за прибиране на реколтата, сушене или превоз на продукцията, а техният междинен размер ще се дефинира от земеделското министерство. Според производителя обаче би трябвало да се търси по-индивидуален метод поради спецификите на земите в обособени райони, както и евентуалната продукция, която може да се създаде в стопанството.
Критична позиция към плана заема и Николай Вълканов, шеф на " Интелиагро ", който е създател на тематично проучване за системите за битка с градушките. " Преди да се оферират сходни огромни промени, включващи и ангажирането на забележителен финансов запас от страна на частния бранш (който на всичко от горната страна ще се ръководи от държавата), е безусловно належащо да се изготви самостоятелна експертна оценка на досегашната работа на организацията за битка с градушките, на целесъобразността и икономическия резултат от употребяваните досега средства, от предлаганите промени, както и на различните разновидности за решение на поставените проблеми. Това на този стадий не се случва ", показва Вълканов. По думите му в целия развъртян свят сходни системи се употребяват локално, когато заинтригуваните лица виждат смисъл от тях и са подготвени непринудено да ги финансират.
Изграждането и поддържането на цялостна система за битка с градушките обаче напълно не е единствената концепция на бъдещото държавно дружество. В законопроекта за основаването му, с който " Капитал " разполага, е посочено, че то ще има действия и в разнообразни други посоки, за които съгласно източници на вестника не е имало диспути и предоставени разбори. Така да вземем за пример ще е възможно да влага в напоителна и отводнителна инфраструктура за предварителна защита от суша или наводнения, в системи за наблюдаване и предизвестия при пожари или за ранно предизвестие при заплаха от измръзване и слани. Част от тези действия към този момент се правят от разнообразни институции - държавната компания " Напоителни системи ", разнообразни ведомства, общини, горски стопанства.
Нови ракетни площадки и полигони ще проработят от лятото
По проект системата за отбрана от градушки би трябвало да бъде разширена и да обгръща 38 млн. дка аграрни земи (над 90% от всички). За задачата към съществуващите все още 9 полигона ще бъдат добавени два нови, а броят на ракетните площадки ще се усили от 199 на 262. Двата нови полигона, които би трябвало да покриват региона на Розовата котловина - Николаево, Казанлък, Карлово, и региона Димитровград, Хасково, Харманли, дружно с ракетните площадки към тях са в развой на създаване и по неофициална информация ще започват работа през лятото. По този метод посредством ракетната система ще се пази 13 млн. дка обработваема земя при малко над 10 млн. дка все още. Това покритие е главно в Северозападна и Южна Централна България. За останалата територия на страната се планува отбрана със самолети, като по проект те би трябвало да изхвърчат от дребни летища в Добрич, Търговище, Каменец (Плевенска област) и Равнец (Бургаска област). Закупени са и три нови радара за наблюдаване, с което общо стават седем. Инвестициите в доизграждането на системата по първични проекти би трябвало да доближат към 18 млн. лева.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Бъдещо държавно дружество ще влага в редица уреди, свързани с предварителна защита от всевъзможни бедствия. Още по тематиката
Държавата желае всеки със застраховка да заплаща " такса " зърнопроизводител
Застрахователите остро подлагат на критика плана на земеделското министерство за държавна организация за битка с градушките
5 апр 2018
Държавна компания против градушките
Градозащитната система би трябвало да обхване 90% от България, плануват се нови такси за фермерите и осигурителен пул
24 мар 2017
" Автокаско " след градушка
Увеличение на цените при автомобилната лавица не се чака
12 дек 2014
Лична ракета против градушка
Базовите застраховки за дома и автомобила покриват всички естествени бедствия без земетресение
11 юли 2014
Борба с облаците
Бурята на София уточни проблемите на организацията за битка с градушките по селата
11 юли 2014
Тези ягоди са застраховани от...
Държавата ще поема част от цената на полиците на производителите на плодове и зеленчуци
19 мар 2010
Фундаменталният принцип на пазара е елементарен. Когато човек пазари, той се съгласява да заплати цена и в подмяна да получи стремежи артикул.
За българските консуматори на застраховки обаче това скоро може да не е напълно по този начин. Ако страната приложи на процедура концепциите си, една от най-масовите полици " Автокаско " е изцяло допустимо да нарастне и с парите да се заплати за възстановяване на системата срещу... градушки.
В момента е направена цялостна идея, предвиждаща частният бизнес (застрахователи и земеделци) да финансират отчасти бъдещо държавно дружество, което освен ще изстрелва ракети против градоносните облаци, само че и ще влага в напоителни, отводнителни уреди, системи за ранно предизвестие за пожари, слани и други и ще заплаща компенсации на земеделците, в случай че се окаже, че не е съумяло с превантивната си активност. И въпреки желанията да са положителни на пръв взор, заложените елементи могат да доведат до основаването на следващия Франкенщайн, който смуче публичен запас посредством квазиданък. А неразбираемо за какво той се възнамерява да се събира действително от хора, които нямат нищо общо със земеделието.
Да си посадиш стихия
Държавната инфраструктура за отбрана от градушки е построена още през социалистическо време, само че с течение на годините се трансформира в следващата система, която по едно и също време тъне в съсипия и изяжда от ден на ден пари на данъкоплатците. В момента при обработваеми към 40 млн. дка аграрни земи системата покрива единствено към 30-40% от тях, а успеваемостта даже върху тази територия е много противоречива (виж графиката). Когато преди към 5 години стартира да се работи по проект за стабилизирането на тази отбрана, имаше две съществени цели - да се разшири обсегът й (до над 90% от всички обработваеми земи), както и да се стигне до модел на относителна самоиздръжка. В последните месеци стана ясно, че и по двете посоки има придвижване - от една страна, организацията по градушките е почнала построяването на нови полигони и ракетни площадки (виж карето), а от друга, е препоръчана напълно нова идея за ръководството й, въпреки и в много недопечен тип.
По проект нещата наподобяват по този начин: досегашната организация за битка с градушките ще се трансформира в държавно дружество на директно послушание на земеделския министър. Въпросното дружество ще поддържа освен системата за градушки, а ще има и други действия по ръководство на риска в земеделието - предварителна защита на пожари, наводнения, суша, измръзване. Планира се предприятието да събира вноски от заинтригувани лица и да изплаща обезщетения в случаи, когато фермер претърпи вреди от естествено злополучие.
По неофициална информация, сверена с разнообразни източници, новата държавна компания се цели в бюджет от над 30 млн. лева годишно, от които с по към 12 млн. лева вземат участие страната и земеделците (чрез заплащана от тях наложителна такса), а с 6 млн. лева - застрахователите, които ще внасят 0.8% от премийния доход от застраховките " Автокаско " (566 млн. лева премиен доход за предходната година), " Пожар и естествени бедствия " (246 млн. лева за предходната година) и " Щети по имуществото " (21 млн. лева.). Предприятието ще може да тегли и заеми, ако парите не стигат, да получава лихви от депозити, както и да прави портфейлни вложения с краткосрочни държавни скъпи бумаги и облигации.
Дори и да се оставят настрани някои юридически недомислици, както и фактът, че би се стигнало до повтаряне на функционалности (например новото дружество ще може да влага в отводнителни канали, което сега вършат " Напоителни системи ", общините и още няколко институции), планът в този му тип наподобява неправдив и назадничав, с риск вредите от него да се окажат по-големи от пакостите на ледените топчета от небето.
Шофьор заплаща за фермер
На концептуално равнище и застрахователите, и земеделците имат интерес към построяването на нова система за ръководство на риска в бранша, само че дяволът, както постоянно, е в детайлите.
Предложението сега планува общо 18 от 30 млн. лева за прехрана на системата да идват от застрахователния и земеделския бизнес. Така застрахователите ще би трябвало да внасят 0.8% от премийния доход по няколко типа застраховки - имуществени и " Автокаско ", а земеделците да заплащат годишна такса (засега към 50 стотинки) за всеки декар стопанисвана земя като се изключи пасища и ливади. Идеята към този момент срещна съпротивата на застрахователите, съгласно които държавната организация ще прави на процедура застрахователна активност, без да има лиценз и експертиза. Освен това ще обезсмисли сключването на аграрни застраховки, което се е потвърдило като най-модерния и логичен метод за отбрана на стопаните от естествени катаклизми. Не на последно място - ще облагодетелства едни за сметка на други.
" На нас не ни е ясна калкулацията, която стои зад този закон. Готови сме да подпомогнем експертно правилното изчисление, в случай че бъдем потърсени. Но като цяло има проблем с това, че държавно дружество ще прави всъщност застрахователна активност, без да е готово за това - финансово, управнически и прочие. В момента не са ясни рискът и цената на този риск, а и самият модел не е правилният ", отговори на въпроси от редакцията ръководителят на асоциацията Светла Несторова.
" Застраховането е стопанска система на огромните цифри. Ако всички земеделци, които, забележете, развиват субсидиран бизнес, внасят отчисления от дотациите в общ катастрофичен пул, ръководен професионално, ще има средства и за съответни компенсации, и за построяването на ракетните площадки. Всъщност масовостта на застраховането и построяването на този ракетен щит ще докара до поевтиняване на застраховката ", разяснява представител на огромна застрахователна компания, който избира да не бъде представен по име.
Друг негов сътрудник от промишлеността, осведомен с дебата в зародиш, прибавя, че в началото концепцията е била застрахователите да се включат, като се вземат отчисления от премийния доход по земеделските застраховки, което е разумно, заслужено и с което от промишлеността са изцяло съгласни. След като обаче се е видяло, че размерът на тези класове застраховки е незабележим (17.7 млн. премиен доход за предходната година), от земеделското министерство са решили да посегнат на готовите пари в по-едрите портфейли застраховки - имуществените. " И какво ще стане, в случай че парите не стигнат? Ще посегнат на " Гражданската отговорност " ли, която образува доход единствено тъй като е наложителна ", пита експертът.
Не всички земеделци са равни
Вноската, която ще заплащат земеделските производители в издръжката на системата, също търпи рецензии. От една страна, те са против концепцията да има идентична ставка за всеки вид произвеждане, въпреки и евентуалните вреди при другите подотрасли да не са идентични. " Не е равнозначно да застраховаме просвета със 100 лева евентуални вреди на декар и такава, при която една градушка би донесла вреди за 1000, 2 хиляди или 5 хиляди лева ", дава образец Ангел Вукодинов от асоциацията на зърнопроизводителите. По думите му е заслужено и застрахователите, и застрахованите да заплащат вноска за прехрана на системата, само че разпределението на средствата би трябвало да е съразмерно на евентуалната щета. " Защитата от градушки не е от изгода единствено за фермерите, да вземем за пример тя би нанесла съществени провали върху един слънчев парк ", счита Вукодинов.
По думите му във финансирането на системата би трябвало да бъдат включени и общините - концепция, която поддържат и огромна част от другите земеделци. Според производител в бранша на овощарството, с който " Капитал " беседва, актуалната идея не дава отговор и на въпроса какви компенсации ще получават фермерите при положение на претърпяна вреда. Според законопроекта компенсациите ще се дефинират на база " действителните разноски " за развъждане на дадена просвета, без да се включват средствата, които бизнесът би отделил за прибиране на реколтата, сушене или превоз на продукцията, а техният междинен размер ще се дефинира от земеделското министерство. Според производителя обаче би трябвало да се търси по-индивидуален метод поради спецификите на земите в обособени райони, както и евентуалната продукция, която може да се създаде в стопанството.
Критична позиция към плана заема и Николай Вълканов, шеф на " Интелиагро ", който е създател на тематично проучване за системите за битка с градушките. " Преди да се оферират сходни огромни промени, включващи и ангажирането на забележителен финансов запас от страна на частния бранш (който на всичко от горната страна ще се ръководи от държавата), е безусловно належащо да се изготви самостоятелна експертна оценка на досегашната работа на организацията за битка с градушките, на целесъобразността и икономическия резултат от употребяваните досега средства, от предлаганите промени, както и на различните разновидности за решение на поставените проблеми. Това на този стадий не се случва ", показва Вълканов. По думите му в целия развъртян свят сходни системи се употребяват локално, когато заинтригуваните лица виждат смисъл от тях и са подготвени непринудено да ги финансират.
Изграждането и поддържането на цялостна система за битка с градушките обаче напълно не е единствената концепция на бъдещото държавно дружество. В законопроекта за основаването му, с който " Капитал " разполага, е посочено, че то ще има действия и в разнообразни други посоки, за които съгласно източници на вестника не е имало диспути и предоставени разбори. Така да вземем за пример ще е възможно да влага в напоителна и отводнителна инфраструктура за предварителна защита от суша или наводнения, в системи за наблюдаване и предизвестия при пожари или за ранно предизвестие при заплаха от измръзване и слани. Част от тези действия към този момент се правят от разнообразни институции - държавната компания " Напоителни системи ", разнообразни ведомства, общини, горски стопанства.
Нови ракетни площадки и полигони ще проработят от лятото
По проект системата за отбрана от градушки би трябвало да бъде разширена и да обгръща 38 млн. дка аграрни земи (над 90% от всички). За задачата към съществуващите все още 9 полигона ще бъдат добавени два нови, а броят на ракетните площадки ще се усили от 199 на 262. Двата нови полигона, които би трябвало да покриват региона на Розовата котловина - Николаево, Казанлък, Карлово, и региона Димитровград, Хасково, Харманли, дружно с ракетните площадки към тях са в развой на създаване и по неофициална информация ще започват работа през лятото. По този метод посредством ракетната система ще се пази 13 млн. дка обработваема земя при малко над 10 млн. дка все още. Това покритие е главно в Северозападна и Южна Централна България. За останалата територия на страната се планува отбрана със самолети, като по проект те би трябвало да изхвърчат от дребни летища в Добрич, Търговище, Каменец (Плевенска област) и Равнец (Бургаска област). Закупени са и три нови радара за наблюдаване, с което общо стават седем. Инвестициите в доизграждането на системата по първични проекти би трябвало да доближат към 18 млн. лева.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ