Ив Бертонсини: Реформата в еврозоната започва от Франция
© Надежда Чипева
Профил
Ив Бертонсини е президент на Европейско придвижване - Франция, от декември 2016 година Преди това в продължение на пет години е шеф на института " Жак Делор ". Бил е учител по европейски политики в ENA и Парижкия институт за политически проучвания, сега преподава в Corps des Mines и Колежа на Европа в Брюж. Още по тематиката
Меркел в окови
В четвъртия си мандат немският канцлер ще е по-слаб. Резултатът от рестриктивните мерки в Берлин и фантазиите в Париж евентуално ще бъде " дребна договорка " за Европейски Съюз
28 сеп 2017
Неизбежната канцлерка и нейният сътрудник
Решението на Меркел с кого да ръководи в четвъртия си мандат ще повлияе на промените в Европейски Съюз
23 сеп 2017
Новите проекти за еврото
Еврозоната може да има обособен бюджет, финансов министър и ЕВФ, само че в действителност няма да се промени съществено. И това е добре за България
23 сеп 2017
Какво ще стане с Европейски Съюз след немските избори
Заедно с френския президент Еманюел Макрон Меркел ще стартира деликатни промени в еврозоната, защитата и финансите на съюза
23 сеп 2017
Европейска защита - единствено там, където НАТО не желае
Засега единствената опасност, на която Европа е подготвена да дава отговор, е Африка
21 сеп 2017 Как изборите в Германия и очертаващата се коалиция там ще повлияят на Европейски Съюз?
Освен партийната политика е значимо да имаме поради и геополитиката. Партийната политика в Германия след изборите е положителна - в смисъл че Ангела Меркел завоюва и остава водач. Действително очертаващата се коалиция ще бъде ненапълно спорна, сложна за съставяне и в нея евентуално ще е Партията на свободните демократи (ПСД), която е скептична да вземем за пример за задълбочаването на интеграцията в еврозоната.
Но в случай че приказваме за геополитика, картината е следната - сега Европа е заобиколена от неустойчивост и закани и към този момент не може да разчита на Съединени американски щати. Европейски Съюз би трябвало да бъде по-обединен и да отиде напред в сфери като обща защита, дипломация, полицейско съдействие. Затова е по-добре Германия да е вдясно. Ако погледнете вляво, към ГСДП, те са по-пацифистки настроени. Ако имаме ХДС/ХСС и ПСД в ръководството, това е по-благоприятно за най-важния приоритет в дневния ред - груповата сигурност. Еврозоната е различен въпрос. Но там първо би трябвало да забележим каква ще позицията на ПСД в този момент, тъй като по време на акция е обикновено да се вършат твърди изказвания. И второ, би трябвало да образува коалиция, което допуска доближаване на позиции, а и Меркел остава в центъра на процеса. Така че ще забележим какъв ще е резултатът в Берлин. Може да не е толкоз оптимистичен за интеграцията в еврозоната, само че по доста други тематики от дневния ред на Европейски Съюз може да бъде позитивен.
Какво може да чакаме за еврозоната, откакто няма изгледи Париж и Берлин да сближат позициите си?
Първото и най-важно нещо за прогрес на промяната в еврозоната е Франция да подреди личната си къща. Това стартира във Франция. Президентът Еманюел Макрон би трябвало да реформира и да реализира резултати. Без това няма по какъв начин да чака позитивно отношение от Германия. А и освен от Германия, само че и от други страни, като Холандия да вземем за пример, на които им е омръзнало от Франция, тъй като тя не съблюдава разпоредбите, а предлага нови правила.
След това, в случай че погледнете предложенията на Макрон, в тях има огромна доза двоякост. Институционалната част е лесна. Парламент на еврозоната да вземем за пример – създавате подкомисия в границите на европарламента и готово. Финансов министър – просто казвате, че президентът на Екофин ще е непрекъсната служба и ще е финансов министър на еврозоната. Създаването на институция не е мъчно. Същото е правилно за бюджета - зависи какво наричате бюджет на еврозоната. През 90-те беше основан кохезионен фонд за четири страни, с цел да им се помогне за влизането в еврозоната - Португалия, Ирландия, Испания и Гърция. Днес в бюджета на Европейски Съюз може да се сътвори инструмент, който да оказва помощ на страни като Гърция да не излязат от еврозоната.
Това, което описах в този момент, е минималният консенсус. След това има доста варианти, да вземем за пример трансформиране на Европейския стабилизационен механизъм в Европейски валутен фонд. Разбира се, ще има потребност от взаимни отстъпки сред Германия и Франция, както и останалите страни. Но имам вяра, че ще има стъпки напред в идващите месеци и години, въпреки и може би не толкоз амбициозни, колкото желае Макрон.
Ще успее ли Макрон да реформира страната или ще се трансформира в следващия провалил се френски президент?
Той има шанс ненапълно, икономическата обстановка е по-добра през днешния ден, в сравнение с беше, когато Франсоа Оланд или Никола Саркози пристигнаха на власт. Второ, той сътвори политически условия да има по-широк консенсус. Макрон беше определен с необикновен избор, беше по-скоро против " Националния фронт ", не " за " него. Но той беше задоволително умен и дръзновен, с цел да събере в ръководството хора от дясното, лявото и центъра. Така сътвори политическите условия да има поддръжка. И трето, може би просто желая да бъда положителен, само че французите са толкоз изморени от държавни управления, които не реализират нищо, че има някакъв удобен толеранс – дано го оставим да опита. Но това ще бъде за малко, той има към година, към този момент стартира с промените на трудовия пазар, в този момент би трябвало да показа бюджета за 2018 година И ще бъде мъчно, тъй като би трябвало да има съкращения. После чакат и други промени. Още един огромен плюс е, че Макрон пристигна с ясна стратегия и има по-силна легитимност, той сподели какво ще прави и няма изненади.
Ако има френско-германски проект за промяна на Европейски Съюз, по какъв начин би изглеждал той?
Надявам се, че ще бъде необятен проект, освен за еврозоната. В Европейски Съюз има потребност от пакетни покупко-продажби, от няколко тематики, с цел да могат да се вършат взаимни отстъпки. Например германците не са склонни да вършат крачки във връзка с еврозоната, само че чакат повече от миграционната политика. В защитата Германия би трябвало да отиде по-далече, само че е нужно да го направи в европейски подтекст, сама няма по какъв начин поради историята. Ако имаме необятен проект с разнообразни тематики, какъвто очерта Макрон с речта си в Сорбоната, ще има и пространство за консенсус.
Да имаш проект е значимо единствено по себе си - освен наличието, само че и самото му битие, да демонстрира, че има визия, път. Всички знаем, че построяването на Европейски Съюз не е елементарно, това не е империя, не взема решение един народ. Вече чухме визията на ръководителя на Европейска комисия Жан-Колд Юнкер, в този момент Макрон постави на масата френски проект, може да има френско-германски, а по-късно и европейски. Чакаме да чуем и българския проект, България ще бъде ръководител на Европейския съвет в основен миг. И по този начин най-после ще имаме европейски проект.
Едно от нещата, които предложи Юнкер, беше отваряне на вратите на еврозоната и Шенген за България и Румъния. Доколко реалистично е това?
За Шенген е по-лесно. Преди имаше недостиг на доверие, освен по отношение на България, само че и към Италия, Гърция, към страните, които би трябвало пазят външните граници на Европейски Съюз. Но в този момент европейската гранична защита е подсилена. Това е основно и оказа помощ за понижаване на този недостиг на доверие. Ако сме сигурни, че външните ни граници са добре защитавани, България може по-лесно да стане част от Шенген. Първата стъпка евентуално ще отпадането на въздушния надзор и това може да се случи в идната година-две.
С еврозоната е по-различно и може би даже в България има хора, които не са изцяло уверени, че това би трябвало да се случи бързо. Но за България ще има и доста други благоприятни условия – да вземем за пример засиленото съдействие в защитата, начинания в сфери като вложения, енергетика.
В момента Европейски Съюз е подготвен да отиде по-напред и това е късмет за страни като България, които не са в еврозоната и Шенген, само че ще могат да отидат напред в други сфери. За България е значимо да взе участие, да не бъде маргинализирана като Унгария и Полша.
Профил
Ив Бертонсини е президент на Европейско придвижване - Франция, от декември 2016 година Преди това в продължение на пет години е шеф на института " Жак Делор ". Бил е учител по европейски политики в ENA и Парижкия институт за политически проучвания, сега преподава в Corps des Mines и Колежа на Европа в Брюж. Още по тематиката
Меркел в окови
В четвъртия си мандат немският канцлер ще е по-слаб. Резултатът от рестриктивните мерки в Берлин и фантазиите в Париж евентуално ще бъде " дребна договорка " за Европейски Съюз
28 сеп 2017
Неизбежната канцлерка и нейният сътрудник
Решението на Меркел с кого да ръководи в четвъртия си мандат ще повлияе на промените в Европейски Съюз
23 сеп 2017
Новите проекти за еврото
Еврозоната може да има обособен бюджет, финансов министър и ЕВФ, само че в действителност няма да се промени съществено. И това е добре за България
23 сеп 2017
Какво ще стане с Европейски Съюз след немските избори
Заедно с френския президент Еманюел Макрон Меркел ще стартира деликатни промени в еврозоната, защитата и финансите на съюза
23 сеп 2017
Европейска защита - единствено там, където НАТО не желае
Засега единствената опасност, на която Европа е подготвена да дава отговор, е Африка
21 сеп 2017 Как изборите в Германия и очертаващата се коалиция там ще повлияят на Европейски Съюз?
Освен партийната политика е значимо да имаме поради и геополитиката. Партийната политика в Германия след изборите е положителна - в смисъл че Ангела Меркел завоюва и остава водач. Действително очертаващата се коалиция ще бъде ненапълно спорна, сложна за съставяне и в нея евентуално ще е Партията на свободните демократи (ПСД), която е скептична да вземем за пример за задълбочаването на интеграцията в еврозоната.
Но в случай че приказваме за геополитика, картината е следната - сега Европа е заобиколена от неустойчивост и закани и към този момент не може да разчита на Съединени американски щати. Европейски Съюз би трябвало да бъде по-обединен и да отиде напред в сфери като обща защита, дипломация, полицейско съдействие. Затова е по-добре Германия да е вдясно. Ако погледнете вляво, към ГСДП, те са по-пацифистки настроени. Ако имаме ХДС/ХСС и ПСД в ръководството, това е по-благоприятно за най-важния приоритет в дневния ред - груповата сигурност. Еврозоната е различен въпрос. Но там първо би трябвало да забележим каква ще позицията на ПСД в този момент, тъй като по време на акция е обикновено да се вършат твърди изказвания. И второ, би трябвало да образува коалиция, което допуска доближаване на позиции, а и Меркел остава в центъра на процеса. Така че ще забележим какъв ще е резултатът в Берлин. Може да не е толкоз оптимистичен за интеграцията в еврозоната, само че по доста други тематики от дневния ред на Европейски Съюз може да бъде позитивен.
Какво може да чакаме за еврозоната, откакто няма изгледи Париж и Берлин да сближат позициите си?
Първото и най-важно нещо за прогрес на промяната в еврозоната е Франция да подреди личната си къща. Това стартира във Франция. Президентът Еманюел Макрон би трябвало да реформира и да реализира резултати. Без това няма по какъв начин да чака позитивно отношение от Германия. А и освен от Германия, само че и от други страни, като Холандия да вземем за пример, на които им е омръзнало от Франция, тъй като тя не съблюдава разпоредбите, а предлага нови правила.
След това, в случай че погледнете предложенията на Макрон, в тях има огромна доза двоякост. Институционалната част е лесна. Парламент на еврозоната да вземем за пример – създавате подкомисия в границите на европарламента и готово. Финансов министър – просто казвате, че президентът на Екофин ще е непрекъсната служба и ще е финансов министър на еврозоната. Създаването на институция не е мъчно. Същото е правилно за бюджета - зависи какво наричате бюджет на еврозоната. През 90-те беше основан кохезионен фонд за четири страни, с цел да им се помогне за влизането в еврозоната - Португалия, Ирландия, Испания и Гърция. Днес в бюджета на Европейски Съюз може да се сътвори инструмент, който да оказва помощ на страни като Гърция да не излязат от еврозоната.
Това, което описах в този момент, е минималният консенсус. След това има доста варианти, да вземем за пример трансформиране на Европейския стабилизационен механизъм в Европейски валутен фонд. Разбира се, ще има потребност от взаимни отстъпки сред Германия и Франция, както и останалите страни. Но имам вяра, че ще има стъпки напред в идващите месеци и години, въпреки и може би не толкоз амбициозни, колкото желае Макрон.
Ще успее ли Макрон да реформира страната или ще се трансформира в следващия провалил се френски президент?
Той има шанс ненапълно, икономическата обстановка е по-добра през днешния ден, в сравнение с беше, когато Франсоа Оланд или Никола Саркози пристигнаха на власт. Второ, той сътвори политически условия да има по-широк консенсус. Макрон беше определен с необикновен избор, беше по-скоро против " Националния фронт ", не " за " него. Но той беше задоволително умен и дръзновен, с цел да събере в ръководството хора от дясното, лявото и центъра. Така сътвори политическите условия да има поддръжка. И трето, може би просто желая да бъда положителен, само че французите са толкоз изморени от държавни управления, които не реализират нищо, че има някакъв удобен толеранс – дано го оставим да опита. Но това ще бъде за малко, той има към година, към този момент стартира с промените на трудовия пазар, в този момент би трябвало да показа бюджета за 2018 година И ще бъде мъчно, тъй като би трябвало да има съкращения. После чакат и други промени. Още един огромен плюс е, че Макрон пристигна с ясна стратегия и има по-силна легитимност, той сподели какво ще прави и няма изненади.
Ако има френско-германски проект за промяна на Европейски Съюз, по какъв начин би изглеждал той?
Надявам се, че ще бъде необятен проект, освен за еврозоната. В Европейски Съюз има потребност от пакетни покупко-продажби, от няколко тематики, с цел да могат да се вършат взаимни отстъпки. Например германците не са склонни да вършат крачки във връзка с еврозоната, само че чакат повече от миграционната политика. В защитата Германия би трябвало да отиде по-далече, само че е нужно да го направи в европейски подтекст, сама няма по какъв начин поради историята. Ако имаме необятен проект с разнообразни тематики, какъвто очерта Макрон с речта си в Сорбоната, ще има и пространство за консенсус.
Да имаш проект е значимо единствено по себе си - освен наличието, само че и самото му битие, да демонстрира, че има визия, път. Всички знаем, че построяването на Европейски Съюз не е елементарно, това не е империя, не взема решение един народ. Вече чухме визията на ръководителя на Европейска комисия Жан-Колд Юнкер, в този момент Макрон постави на масата френски проект, може да има френско-германски, а по-късно и европейски. Чакаме да чуем и българския проект, България ще бъде ръководител на Европейския съвет в основен миг. И по този начин най-после ще имаме европейски проект.
Едно от нещата, които предложи Юнкер, беше отваряне на вратите на еврозоната и Шенген за България и Румъния. Доколко реалистично е това?
За Шенген е по-лесно. Преди имаше недостиг на доверие, освен по отношение на България, само че и към Италия, Гърция, към страните, които би трябвало пазят външните граници на Европейски Съюз. Но в този момент европейската гранична защита е подсилена. Това е основно и оказа помощ за понижаване на този недостиг на доверие. Ако сме сигурни, че външните ни граници са добре защитавани, България може по-лесно да стане част от Шенген. Първата стъпка евентуално ще отпадането на въздушния надзор и това може да се случи в идната година-две.
С еврозоната е по-различно и може би даже в България има хора, които не са изцяло уверени, че това би трябвало да се случи бързо. Но за България ще има и доста други благоприятни условия – да вземем за пример засиленото съдействие в защитата, начинания в сфери като вложения, енергетика.
В момента Европейски Съюз е подготвен да отиде по-напред и това е късмет за страни като България, които не са в еврозоната и Шенген, само че ще могат да отидат напред в други сфери. За България е значимо да взе участие, да не бъде маргинализирана като Унгария и Полша.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ