Съдът в Страсбург тепърва статира делото за царските имоти
© Надежда Чипева Още по тематиката
Съдът в Страсбург се произнася за царските парцели, без даже да е питал страната
Мотивите би трябвало да станат мотив за бъдещата политика към царската реставрация
10 апр 2018
1.8 млн. коства на общината поддръжката на парка " Врана " за 7 години
Няма разумна причина общината да поддържа парка, а жителите да не го употребяват, споделя общинският консултант Иво Божков
9 апр 2018
Властта даде заден ход за царските парцели
Делата не престават, изпълнителната власт няма да се меси нито на правосъдната, нито на законодателната, само че предложи закон
4 дек 2017
Министър Нанков чака нов закон за царските парцели и се зарече да го съблюдава
Повече от година откакто дефинитивно завоюва делата за дворците " Ситняково " и " Саръгьол " страната не си ги е поискала от Симеон Сакскобургготски
1 дек 2017
Царската реставрация от дълго време завърши, в този момент стартират подаръците
След като съдът отхвърли имотните искания на Симеон Сакскобургготски, в този момент на мрачно се приготвя ново връщане
30 ное 2017 Седем години откакто Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок подадоха първата си тъжба до Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, през днешния ден съдът излезе с решение, с което на процедура разгласи, че счита занапред да уведоми българското държавно управление за две от техните тъжби. Става въпрос за мораториума върху разпореждането и употребата на върнатите парцели (жалбата е подадена през 2010 г.) и за правосъдните решения, с които страната си върна собствеността върху " Ситняково " и " Саръгьол " (по тъжба от 2017г.). По създание Европейски съд по правата на човека едвам в този момент започва процедурата по разглеждането на тези две тъжби, като формулира въпросите, които намира за относими към тези проблеми, и ги изпраща на българските управляващи.
Европейски съд по правата на човека счита, че въз основа на наличната кореспонденция по делото не може да се произнесе нито по допустимостта, нито по основателността на тези недоволства, и затова е належащо да уведоми държавното управление ответник, се споделя в решението.
Със същото решение съдът афишира за очевидно неприемливи останалите недоволства в общо трите тъжби за така наречен царски парцели и отхвърля да ги преглежда. На първо място, за очевидно неприемлива е оповестена жалбата на двамата наследници на цар Борис Трети против решението на съда, което удостовери отхвърли на страната да им върне имението " Кричим ". На същото съображение – очевидна недопустимост, Европейски съд по правата на човека отхвърля да се занимава и с недоволствата против мораториума на петимата братовчеди на Симеон и Мария Луиза, деца на вуйна им княгиня Надежда, като установи, че те не са показали с какво тъкмо ги поврежда мораториумът върху разпореждането и употребата на царските парцели, откакто те не са влезнали във притежание на нито един от тях.
Въпросите, които съдът в Страсбург задава на българското държавно управление, са дефинирани в две групи: за мораториума и за делата за Ситняково и Саръгьол - и в двата случая през призмата на отбраната на правото на спокойно практикуване на собствеността по член 1 от Протокол № 1 към Европейската спогодба за правата на индивида (виж въпросите в карето долу). Правителството би трябвало да изпрати своето мнение по тези въпроси доникъде на септември.
Изключително значимо за бъдещето развиване на този проблем пред Европейски съд по правата на човека, а и на българска почва, са претекстовете на съда, с които той обявава за очевидно неприемлива жалбата против отхвърли за реставрация на имението " Кричим ". В тази част съдът дава достоверен отговор на няколко дълго търкаляни аргумента в разногласието " за " и " срещу " царската реставрация.
Има основна разлика сред въпросите на гръцкия крал Константин и българските царски наследници
На първо място Европейски съд по правата на човека споделя, че има основна разлика сред проблема на някогашния гръцки клрал Константин и проблема на наследниците на някогашните български царе Фердинанд и Борис Трети. " Обстоятелствата са разнообразни ", показва съдът. По делото на крал Константин Европейски съд по правата на човека е установил, че преди да бъдат отчуждени от гръцката страна парцелите са били благосъстоятелност на членове на кралското семейство " като частни лица ". До това умозаключение съдът е стигнал откакто е взел поради метода, по който са добити обособените парцели, тяхното следващо прекачване по разпоредбите на гръцкото гражданско право сред членовете на кралското семейство или на трети лица, както и държанието на гръцката страна, която неколкократно със своите дейности третира това имуществото като частна благосъстоятелност.
Съвсем различен е казусът с " царките парцели " в България. Въпросът дали някогашните царе Фердинанд I и Борис III са имали имението " Кричим " в персонално качество е бил прегледан от българските съдилища и тяхното умозаключение е, че притежател на парцела е било Интендантството на Н.В Царя, което е било държавен орган. Наследниците на Борис не са показали задоволителни и съответни претекстове, че царят е имал имението като частно лице. Цитират се и претекстовете в решението на Пловдивския областен съд – че по делото пред него по никакъв метод не е било открито, че постройките са били изплатени с персонални пари на царя, а всичко сочи, че покупката на терена и строителството са финансирани от страната.
" Списъкът на Кимон Георгиев " не е нито годно, нито задоволително доказателство за правото на благосъстоятелност
В отбрана на претенциите си царските наследници се базират на един лист на царските парцели, формиран от Интендантството на Н.В. Царя през 1946 година с оглед идната национализация, станал прочут като описът на Кимон Георгиев, който тогава е министър- ръководител. Списъкът е направен повече от година преди самата национализация и по никакъв метод не е част от закона. Европейски съд по правата на човека цитира претекстовете на Пловдивския областен съд и на Пловдивския апелативен съд, които отхърлят доводите, че описът от 1946 година би могъл да съставлява годно или задоволително доказателство за правата на благосъстоятелност на двамата жалбоподатели.
Така съдът е стигнал до заключението, че двамата жалбоподателе не са могли да имат каквито и да е " оправдани правни упования " да получат реставрация на " Кричим " и да бъдат приети за негови притежатели. Следователно не е належащо да се дефинира дали това имущество е предмет на реставрация въз основа на решението на Конституционния съд от 1998 година Въпроси на съда в Страсбург към българското държавно управление
1. По отношение на мораториума
Смятате ли, че решението на Народното събрание от 18 декември 2009 година за налагане на мораториум съставлява интервенция в мирното прилагане на притежанието на двамата жалбоподатели по смисъла на член 1 от Протокол № 1? Ако е по този начин, дали тази интервенция е законосъобразна предвид на задачите на тази наредба, по-специално предвид на това, че въпросните краткотрайни ограничавания са били наложени от Народното събрание, до момента в който такива ограничения нормално се постановат с решение на съдилищата?
Дали намесата в правото на благосъстоятелност на двамата жалбоподатели е била в публичен интерес и пропорционална на преследваната законна цел, дали е реализиран обективен баланс сред нуждата да се защитят ползите на страната като се запазят притежаваните от жалбоподателите парцели и характера на рестриктивните мерки върху правата им, наложени от Народното събрание? Дали тези ограничавания са оправдани с оглед условията на член 1 от Протокол № 1 откакто са изтекли толкоз доста години? Дали двамата жалбоподатели са били безпричинно сложени в състояние на продължителна неустановеност във връзка с техните реституционни права?
Дали те разполагат с някакви средства да оспорят пред съд или различен орган първичното налагане на рестриктивните мерки от мораториума или продължаването на тяхното използване? Ако не – дали това съставлява нарушаване на условието за достъп до съд по член 6 § 1 от Конвенцията или на член 13 от Конвенцията?
По отношение на Ситняково и Саръгьол
Имат ли жалбоподателите " владеене " или " законни упования " за придобиване на имущество във връзка с тези два парцела, което да е в положение да задейства отбраната по член 1 от Протокол № 1? Биха ли могли те да се базират на някакъв реституционен резултат от решението на Конституционния съд от 4 юни 1998 година и дали са били считани за притежатели на въпросните парцели преди страната да си ги изиска през 2011 година?
Какъв е характерът на намесата на страната в правата на благосъстоятелност на двамата жалбоподатели и дали тази интервенция е в сходство с член 1 от Протокол № 1?
Имали ли са обективен развой в хода на правосъдните каузи за " Сарагьол " и " Ситняково "?
Дали двамата разполагат с дейно вътрешно правно средство за отбрана на своите искания в този случай?
Съдът в Страсбург се произнася за царските парцели, без даже да е питал страната
Мотивите би трябвало да станат мотив за бъдещата политика към царската реставрация
10 апр 2018
1.8 млн. коства на общината поддръжката на парка " Врана " за 7 години
Няма разумна причина общината да поддържа парка, а жителите да не го употребяват, споделя общинският консултант Иво Божков
9 апр 2018
Властта даде заден ход за царските парцели
Делата не престават, изпълнителната власт няма да се меси нито на правосъдната, нито на законодателната, само че предложи закон
4 дек 2017
Министър Нанков чака нов закон за царските парцели и се зарече да го съблюдава
Повече от година откакто дефинитивно завоюва делата за дворците " Ситняково " и " Саръгьол " страната не си ги е поискала от Симеон Сакскобургготски
1 дек 2017
Царската реставрация от дълго време завърши, в този момент стартират подаръците
След като съдът отхвърли имотните искания на Симеон Сакскобургготски, в този момент на мрачно се приготвя ново връщане
30 ное 2017 Седем години откакто Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок подадоха първата си тъжба до Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, през днешния ден съдът излезе с решение, с което на процедура разгласи, че счита занапред да уведоми българското държавно управление за две от техните тъжби. Става въпрос за мораториума върху разпореждането и употребата на върнатите парцели (жалбата е подадена през 2010 г.) и за правосъдните решения, с които страната си върна собствеността върху " Ситняково " и " Саръгьол " (по тъжба от 2017г.). По създание Европейски съд по правата на човека едвам в този момент започва процедурата по разглеждането на тези две тъжби, като формулира въпросите, които намира за относими към тези проблеми, и ги изпраща на българските управляващи.
Европейски съд по правата на човека счита, че въз основа на наличната кореспонденция по делото не може да се произнесе нито по допустимостта, нито по основателността на тези недоволства, и затова е належащо да уведоми държавното управление ответник, се споделя в решението.
Със същото решение съдът афишира за очевидно неприемливи останалите недоволства в общо трите тъжби за така наречен царски парцели и отхвърля да ги преглежда. На първо място, за очевидно неприемлива е оповестена жалбата на двамата наследници на цар Борис Трети против решението на съда, което удостовери отхвърли на страната да им върне имението " Кричим ". На същото съображение – очевидна недопустимост, Европейски съд по правата на човека отхвърля да се занимава и с недоволствата против мораториума на петимата братовчеди на Симеон и Мария Луиза, деца на вуйна им княгиня Надежда, като установи, че те не са показали с какво тъкмо ги поврежда мораториумът върху разпореждането и употребата на царските парцели, откакто те не са влезнали във притежание на нито един от тях.
Въпросите, които съдът в Страсбург задава на българското държавно управление, са дефинирани в две групи: за мораториума и за делата за Ситняково и Саръгьол - и в двата случая през призмата на отбраната на правото на спокойно практикуване на собствеността по член 1 от Протокол № 1 към Европейската спогодба за правата на индивида (виж въпросите в карето долу). Правителството би трябвало да изпрати своето мнение по тези въпроси доникъде на септември.
Изключително значимо за бъдещето развиване на този проблем пред Европейски съд по правата на човека, а и на българска почва, са претекстовете на съда, с които той обявава за очевидно неприемлива жалбата против отхвърли за реставрация на имението " Кричим ". В тази част съдът дава достоверен отговор на няколко дълго търкаляни аргумента в разногласието " за " и " срещу " царската реставрация.
Има основна разлика сред въпросите на гръцкия крал Константин и българските царски наследници
На първо място Европейски съд по правата на човека споделя, че има основна разлика сред проблема на някогашния гръцки клрал Константин и проблема на наследниците на някогашните български царе Фердинанд и Борис Трети. " Обстоятелствата са разнообразни ", показва съдът. По делото на крал Константин Европейски съд по правата на човека е установил, че преди да бъдат отчуждени от гръцката страна парцелите са били благосъстоятелност на членове на кралското семейство " като частни лица ". До това умозаключение съдът е стигнал откакто е взел поради метода, по който са добити обособените парцели, тяхното следващо прекачване по разпоредбите на гръцкото гражданско право сред членовете на кралското семейство или на трети лица, както и държанието на гръцката страна, която неколкократно със своите дейности третира това имуществото като частна благосъстоятелност.
Съвсем различен е казусът с " царките парцели " в България. Въпросът дали някогашните царе Фердинанд I и Борис III са имали имението " Кричим " в персонално качество е бил прегледан от българските съдилища и тяхното умозаключение е, че притежател на парцела е било Интендантството на Н.В Царя, което е било държавен орган. Наследниците на Борис не са показали задоволителни и съответни претекстове, че царят е имал имението като частно лице. Цитират се и претекстовете в решението на Пловдивския областен съд – че по делото пред него по никакъв метод не е било открито, че постройките са били изплатени с персонални пари на царя, а всичко сочи, че покупката на терена и строителството са финансирани от страната.
" Списъкът на Кимон Георгиев " не е нито годно, нито задоволително доказателство за правото на благосъстоятелност
В отбрана на претенциите си царските наследници се базират на един лист на царските парцели, формиран от Интендантството на Н.В. Царя през 1946 година с оглед идната национализация, станал прочут като описът на Кимон Георгиев, който тогава е министър- ръководител. Списъкът е направен повече от година преди самата национализация и по никакъв метод не е част от закона. Европейски съд по правата на човека цитира претекстовете на Пловдивския областен съд и на Пловдивския апелативен съд, които отхърлят доводите, че описът от 1946 година би могъл да съставлява годно или задоволително доказателство за правата на благосъстоятелност на двамата жалбоподатели.
Така съдът е стигнал до заключението, че двамата жалбоподателе не са могли да имат каквито и да е " оправдани правни упования " да получат реставрация на " Кричим " и да бъдат приети за негови притежатели. Следователно не е належащо да се дефинира дали това имущество е предмет на реставрация въз основа на решението на Конституционния съд от 1998 година Въпроси на съда в Страсбург към българското държавно управление
1. По отношение на мораториума
Смятате ли, че решението на Народното събрание от 18 декември 2009 година за налагане на мораториум съставлява интервенция в мирното прилагане на притежанието на двамата жалбоподатели по смисъла на член 1 от Протокол № 1? Ако е по този начин, дали тази интервенция е законосъобразна предвид на задачите на тази наредба, по-специално предвид на това, че въпросните краткотрайни ограничавания са били наложени от Народното събрание, до момента в който такива ограничения нормално се постановат с решение на съдилищата?
Дали намесата в правото на благосъстоятелност на двамата жалбоподатели е била в публичен интерес и пропорционална на преследваната законна цел, дали е реализиран обективен баланс сред нуждата да се защитят ползите на страната като се запазят притежаваните от жалбоподателите парцели и характера на рестриктивните мерки върху правата им, наложени от Народното събрание? Дали тези ограничавания са оправдани с оглед условията на член 1 от Протокол № 1 откакто са изтекли толкоз доста години? Дали двамата жалбоподатели са били безпричинно сложени в състояние на продължителна неустановеност във връзка с техните реституционни права?
Дали те разполагат с някакви средства да оспорят пред съд или различен орган първичното налагане на рестриктивните мерки от мораториума или продължаването на тяхното използване? Ако не – дали това съставлява нарушаване на условието за достъп до съд по член 6 § 1 от Конвенцията или на член 13 от Конвенцията?
По отношение на Ситняково и Саръгьол
Имат ли жалбоподателите " владеене " или " законни упования " за придобиване на имущество във връзка с тези два парцела, което да е в положение да задейства отбраната по член 1 от Протокол № 1? Биха ли могли те да се базират на някакъв реституционен резултат от решението на Конституционния съд от 4 юни 1998 година и дали са били считани за притежатели на въпросните парцели преди страната да си ги изиска през 2011 година?
Какъв е характерът на намесата на страната в правата на благосъстоятелност на двамата жалбоподатели и дали тази интервенция е в сходство с член 1 от Протокол № 1?
Имали ли са обективен развой в хода на правосъдните каузи за " Сарагьол " и " Ситняково "?
Дали двамата разполагат с дейно вътрешно правно средство за отбрана на своите искания в този случай?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ