Солиден ръст с еднократен дефект
© Надежда Чипева :
- Големи обезценки в ОББ след придобиването от KBC свиха облагата на банковия бранш за септември.
- Ако се отстрани това и миналогодишният еднократен доход от договорката с Visa, действително се получава към 16% растеж.
- И заемите, и депозитите не престават да порастват, като локалните банки са по-активни при ритейл заемите, а интернационалните групи - в корпоративния сегмент.Дали една банка е на облага или загуба звучи като факт, който елементарно може да се ревизира в доклада й. Често обаче отговорът е по-скоро въпрос на мнение и на позиция. При необятно скроените счетоводни стандарти това, което желае да покаже мениджмънтът, се сблъсква с това, което разрешават регулаторите и инспекторите, и резултатът може да се отклонява с десетки милиони в една или друга посока.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Банките завоюваха 872 млн. лева за деветте месеца
Кредитирането се засилва, като регистрира по-високи годишни растежи
1 ное 2017
Българска народна банка не обича да губи
След като Българска народна банка реши да таксува свръхрезервите на банките с 0.6%, те за три седмици са изтеглили 5.6 милиарда лева и са ги вложили в чужбина
26 окт 2017
Печалбата на банките е 913 млн. лева към края на август
Разходите им за обезценки по заеми понижават с 24%
2 окт 2017
Обединена Белгийска Банка
KBC ще заплати 610 млн. евро за ОББ, което е най-високата цена, плащана за българска финансова институция
6 яну 2017 Нагледен образец за това са последните данни на Българска народна банка за банките към септември, където след средномесечните облаги от към 114 млн. лева се появи ненапълно изненадваща загуба от 41.5 млн. лева за септември. Тя се дължи главно на ударни обезценки в салдото на ОББ, които извеждат банката на 81 млн. лева загуба за деветмесечието. Тя през юни беше добита от белгийската KBC и още при сключването на договорката в края на 2016 година беше оповестено, че по време на процеса на дю дилиджънс е разпозната нужда от 81 млн. евро промяна с обезценки на личния капитал. Това към този момент е регистрирано от надзора и не се отразява на финансовата адекватност, която остава 23%, а в този момент се осчетоводява и в салдото. Или другояче казано, загубата е разликата сред мнението на настоящия мениджмънт и предходния, когато банката беше благосъстоятелност на гръцката NBG.
Ако се почисти тази еднократна загуба и също по този начин еднократната облага предходната година (сумарно 186 млн. лева от договорката за Visa Europe за всички български банки членки на платежната система), в действителност секторът демонстрира растеж на облагата и постоянни индикатори макар предизвикателната среда на негативни лихви.
Смяна на предавките
Печалба на бранша до септември е 871.7 млн. лева, което е с 18.7% по-ниско от регистрираното за същия интервал на 2016 година Ако се отстраняват двата огромни резултата обаче, действително се получава към 16% растеж. Зад този резултат стои предстоящото стесняване на чистия лихвен приход - още през предходната година бяха достигнати самобитни дъна на лихвите по депозити към нулата, а конкуренцията и свръхликвидността на банките не престават да натискат лихвите по заемите надолу и през тази. Така за деветте месеца индикаторът се свива с 4.7% до малко над 2 милиарда лева Темпът на спад обаче се забавя и за третото тримесечие по отношение на второто има даже леко повишаване на лихвения приход, който обичайно е главният приходоизточник за банките.
Донякъде противоположна е наклонността при прихода от такси и комисиони, които ненапълно (а в очите на клиентите и изцяло) се употребяват да компенсират спада по другите линии. За деветмесечието индикатора пораства с 8.7% до 740 млн. лева, като обаче темпът се забавя и даже през третото тримесечие има 1.6% спад по отношение на второто. Опитите на банките да усъвършенстват рентабилността си личат и в продължаващото, въпреки и извънредно гладко, намаление на административните разноски.
Иначе, както стана към този момент всекидневно за годините от началото на рецесията, внезапните придвижвания в облагата или загубата най-често се дължат на обезценки. До август те се движеха средномесечно в порядъка на 41.2 млн. лева, до момента в който през септември поради резултата ОББ скачат на 220 млн. лева Така сумарно за деветте месеца те доближават 569 млн. лева, съвсем колкото бяха и преди година, до момента в който до август бяха с към 100 млн. лева по-ниски.
Така три месеца преди края на годината по всичко проличава, че секторът няма да успее да усъвършенства миналогодишния връх с постигнатите 1.26 милиарда лева облага. А през 2018 година евентуално ще има по-силен напън по линия на обезценките. От началото на годината влиза в деяние новият Международен стандарт за финансово отчитане 9 (IFRS9) за оценка на финансови принадлежности. Той ще залага по-консервативни стандарти, като банките ще би трябвало да заделят хранителни запаси и по обслужвани заеми, които да покриват риска за целия им живот. ЕЦБ също се пробва да прокара нов правилник, който да принуди банките да заделят повече запаси за новите неприятни заеми, отпускани след 1 януари. Предвижда се, откакто един заем стане необслужван (за което се одобряват 90 дни просрочие), да би трябвало банките да покрият 100% с хранителни запаси необезпечената част от него до две години, а тази, за която има задоволително поръчителство - до 7 години. Българска народна банка възнамерява да вкара аналогични правила и за България. А на облагата ще продължава да тежат и негативните лихви, които, по всичко проличава, в еврозоната ще се запазят най-малко до края на 2018 година, а Българска народна банка към този момент таксува и свръхрезервите на банките с 0.6% - 20 базисни пункта над аналогичния % на ЕЦБ.
Различните тактики
Справянето с този набор провокации предпоставя и разнообразни тактики за другите банки. Ръстът при фирменото кредитиране е движен главно от огромните банки с непозната благосъстоятелност. Лидерът Уникредит Булбанк, който преди три месеца беше на другия полюс, в този момент регистрира максимален спад в портфейла си, следван от Първа капиталова банка. Докато нападателно, в това число и посредством рефинансиране на огромни корпоративни клиенти, навлиза Пощенска банка.
В заемите за семейства по-активно навлизат банките с локална благосъстоятелност. Това най-силно се усеща в сегмента на потребителските заеми, където общо за бранша годишният растеж е 4.5%, до момента в който за някои банки покачването е с десетки проценти (над 60%). Това е най-рисковият, само че и с най-високи лихви сегмент, който разрешава да се поддържат положителни настоящи спредове и надлежно и да се регистрират облаги при настоящото раздвижване в стопанската система. Същевременно обаче при превръщане на тренда тук е и най-големият капацитет за загуби, изключително при липса на обезпечения и при разхлабване на стандартите за разпределяне. При жилищните заеми, които порастват с 5.3%, наклонността е аналогична. Тук максимален скок бележи Прокредитбанк, която съвсем удвоява портфейла си, само че от дребна база. До предходната година тя на практика нямаше опит в бранша, само че през 2016 година влезе в конкуренцията с извънредно ниска оферта, като през 2017 година растежът се успокоява. Извън нея още веднъж по-агресивни са банките с локални притежатели, като в последните тримесечия най-силни растежи от по над 10% регистрират Тексимбанк, ЦКБ и Д банк, следвани от БАКБ.
Лошите заеми понижават за три месеца с близо 160 млн. лева до 9.3 милиарда лева, а делът им от всички пада от 12.1 до под 11.5%. Делът им в корпоративния бранш обаче остава над 20%, а в случай че се приспаднат насъбраните обезценки, коефициентът е над 9%.
Ръстът на депозитите се резервира, въпреки и да се забавя под натиска на ниските лихви. Към септември семействата са вложили малко над 48 милиарда лева, или с 5.1% повече от година по-рано и 1% над равнището в края на предното тримесечие. И през това тримесечие в номинал най-значимият приток е към ДСК и Уникредит, а единственият по-съществен отлив е от ПИБ. Доскоро тя, както и някои по-малки играчи, привличаха клиенти с лихви сензитивно над междинните, само че със слизането на офертите под 1% очевидно към този момент апетитът за приход отстъпва от желанието за отбягване на риск. При компаниите растежът на депозитите е още по-осезаем, като единствено за три месеца се усилват с 1.5 милиарда лева, или 7%, до над 23 милиарда лева Тук притокът е съвсем всеобщ, като още веднъж най-вече отиват към най-големите банки с непозната благосъстоятелност.
В резултат за последните три месеца активите на банките се повишават с над 2 милиарда лева и за пръв път минават 95 милиарда лева През идващите месеци евентуално ще следим сензитивно оживление в композицията им. След решението на Българска народна банка да намали лихвата по свръхрезервите евентуално основна част от кеша и парите при централните банки (които бяха надминали 20%) ще се трансформират в ДЦК или във вземания от банките майки или други финансови институции.
- Големи обезценки в ОББ след придобиването от KBC свиха облагата на банковия бранш за септември.
- Ако се отстрани това и миналогодишният еднократен доход от договорката с Visa, действително се получава към 16% растеж.
- И заемите, и депозитите не престават да порастват, като локалните банки са по-активни при ритейл заемите, а интернационалните групи - в корпоративния сегмент.Дали една банка е на облага или загуба звучи като факт, който елементарно може да се ревизира в доклада й. Често обаче отговорът е по-скоро въпрос на мнение и на позиция. При необятно скроените счетоводни стандарти това, което желае да покаже мениджмънтът, се сблъсква с това, което разрешават регулаторите и инспекторите, и резултатът може да се отклонява с десетки милиони в една или друга посока.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Банките завоюваха 872 млн. лева за деветте месеца
Кредитирането се засилва, като регистрира по-високи годишни растежи
1 ное 2017
Българска народна банка не обича да губи
След като Българска народна банка реши да таксува свръхрезервите на банките с 0.6%, те за три седмици са изтеглили 5.6 милиарда лева и са ги вложили в чужбина
26 окт 2017
Печалбата на банките е 913 млн. лева към края на август
Разходите им за обезценки по заеми понижават с 24%
2 окт 2017
Обединена Белгийска Банка
KBC ще заплати 610 млн. евро за ОББ, което е най-високата цена, плащана за българска финансова институция
6 яну 2017 Нагледен образец за това са последните данни на Българска народна банка за банките към септември, където след средномесечните облаги от към 114 млн. лева се появи ненапълно изненадваща загуба от 41.5 млн. лева за септември. Тя се дължи главно на ударни обезценки в салдото на ОББ, които извеждат банката на 81 млн. лева загуба за деветмесечието. Тя през юни беше добита от белгийската KBC и още при сключването на договорката в края на 2016 година беше оповестено, че по време на процеса на дю дилиджънс е разпозната нужда от 81 млн. евро промяна с обезценки на личния капитал. Това към този момент е регистрирано от надзора и не се отразява на финансовата адекватност, която остава 23%, а в този момент се осчетоводява и в салдото. Или другояче казано, загубата е разликата сред мнението на настоящия мениджмънт и предходния, когато банката беше благосъстоятелност на гръцката NBG.
Ако се почисти тази еднократна загуба и също по този начин еднократната облага предходната година (сумарно 186 млн. лева от договорката за Visa Europe за всички български банки членки на платежната система), в действителност секторът демонстрира растеж на облагата и постоянни индикатори макар предизвикателната среда на негативни лихви.
Смяна на предавките
Печалба на бранша до септември е 871.7 млн. лева, което е с 18.7% по-ниско от регистрираното за същия интервал на 2016 година Ако се отстраняват двата огромни резултата обаче, действително се получава към 16% растеж. Зад този резултат стои предстоящото стесняване на чистия лихвен приход - още през предходната година бяха достигнати самобитни дъна на лихвите по депозити към нулата, а конкуренцията и свръхликвидността на банките не престават да натискат лихвите по заемите надолу и през тази. Така за деветте месеца индикаторът се свива с 4.7% до малко над 2 милиарда лева Темпът на спад обаче се забавя и за третото тримесечие по отношение на второто има даже леко повишаване на лихвения приход, който обичайно е главният приходоизточник за банките.
Донякъде противоположна е наклонността при прихода от такси и комисиони, които ненапълно (а в очите на клиентите и изцяло) се употребяват да компенсират спада по другите линии. За деветмесечието индикатора пораства с 8.7% до 740 млн. лева, като обаче темпът се забавя и даже през третото тримесечие има 1.6% спад по отношение на второто. Опитите на банките да усъвършенстват рентабилността си личат и в продължаващото, въпреки и извънредно гладко, намаление на административните разноски.
Иначе, както стана към този момент всекидневно за годините от началото на рецесията, внезапните придвижвания в облагата или загубата най-често се дължат на обезценки. До август те се движеха средномесечно в порядъка на 41.2 млн. лева, до момента в който през септември поради резултата ОББ скачат на 220 млн. лева Така сумарно за деветте месеца те доближават 569 млн. лева, съвсем колкото бяха и преди година, до момента в който до август бяха с към 100 млн. лева по-ниски.
Така три месеца преди края на годината по всичко проличава, че секторът няма да успее да усъвършенства миналогодишния връх с постигнатите 1.26 милиарда лева облага. А през 2018 година евентуално ще има по-силен напън по линия на обезценките. От началото на годината влиза в деяние новият Международен стандарт за финансово отчитане 9 (IFRS9) за оценка на финансови принадлежности. Той ще залага по-консервативни стандарти, като банките ще би трябвало да заделят хранителни запаси и по обслужвани заеми, които да покриват риска за целия им живот. ЕЦБ също се пробва да прокара нов правилник, който да принуди банките да заделят повече запаси за новите неприятни заеми, отпускани след 1 януари. Предвижда се, откакто един заем стане необслужван (за което се одобряват 90 дни просрочие), да би трябвало банките да покрият 100% с хранителни запаси необезпечената част от него до две години, а тази, за която има задоволително поръчителство - до 7 години. Българска народна банка възнамерява да вкара аналогични правила и за България. А на облагата ще продължава да тежат и негативните лихви, които, по всичко проличава, в еврозоната ще се запазят най-малко до края на 2018 година, а Българска народна банка към този момент таксува и свръхрезервите на банките с 0.6% - 20 базисни пункта над аналогичния % на ЕЦБ.
Различните тактики
Справянето с този набор провокации предпоставя и разнообразни тактики за другите банки. Ръстът при фирменото кредитиране е движен главно от огромните банки с непозната благосъстоятелност. Лидерът Уникредит Булбанк, който преди три месеца беше на другия полюс, в този момент регистрира максимален спад в портфейла си, следван от Първа капиталова банка. Докато нападателно, в това число и посредством рефинансиране на огромни корпоративни клиенти, навлиза Пощенска банка.
В заемите за семейства по-активно навлизат банките с локална благосъстоятелност. Това най-силно се усеща в сегмента на потребителските заеми, където общо за бранша годишният растеж е 4.5%, до момента в който за някои банки покачването е с десетки проценти (над 60%). Това е най-рисковият, само че и с най-високи лихви сегмент, който разрешава да се поддържат положителни настоящи спредове и надлежно и да се регистрират облаги при настоящото раздвижване в стопанската система. Същевременно обаче при превръщане на тренда тук е и най-големият капацитет за загуби, изключително при липса на обезпечения и при разхлабване на стандартите за разпределяне. При жилищните заеми, които порастват с 5.3%, наклонността е аналогична. Тук максимален скок бележи Прокредитбанк, която съвсем удвоява портфейла си, само че от дребна база. До предходната година тя на практика нямаше опит в бранша, само че през 2016 година влезе в конкуренцията с извънредно ниска оферта, като през 2017 година растежът се успокоява. Извън нея още веднъж по-агресивни са банките с локални притежатели, като в последните тримесечия най-силни растежи от по над 10% регистрират Тексимбанк, ЦКБ и Д банк, следвани от БАКБ.
Лошите заеми понижават за три месеца с близо 160 млн. лева до 9.3 милиарда лева, а делът им от всички пада от 12.1 до под 11.5%. Делът им в корпоративния бранш обаче остава над 20%, а в случай че се приспаднат насъбраните обезценки, коефициентът е над 9%.
Ръстът на депозитите се резервира, въпреки и да се забавя под натиска на ниските лихви. Към септември семействата са вложили малко над 48 милиарда лева, или с 5.1% повече от година по-рано и 1% над равнището в края на предното тримесечие. И през това тримесечие в номинал най-значимият приток е към ДСК и Уникредит, а единственият по-съществен отлив е от ПИБ. Доскоро тя, както и някои по-малки играчи, привличаха клиенти с лихви сензитивно над междинните, само че със слизането на офертите под 1% очевидно към този момент апетитът за приход отстъпва от желанието за отбягване на риск. При компаниите растежът на депозитите е още по-осезаем, като единствено за три месеца се усилват с 1.5 милиарда лева, или 7%, до над 23 милиарда лева Тук притокът е съвсем всеобщ, като още веднъж най-вече отиват към най-големите банки с непозната благосъстоятелност.
В резултат за последните три месеца активите на банките се повишават с над 2 милиарда лева и за пръв път минават 95 милиарда лева През идващите месеци евентуално ще следим сензитивно оживление в композицията им. След решението на Българска народна банка да намали лихвата по свръхрезервите евентуално основна част от кеша и парите при централните банки (които бяха надминали 20%) ще се трансформират в ДЦК или във вземания от банките майки или други финансови институции.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ